Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/74“
(→Некоригирана) |
(→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
| − | + | другарка в живота. И онова, което най-много ме е угнетявало, то е, че като не намирах мечтаната жена, отношението ми към жените започна да става пресметливо. Все пресмятах: няма ли тая и тая връзка да ми създаде неприятности в обществото? Удоволствието от физическата хигиена ще ми бъде ли достатъчни компенсация за другите неудобства, които би ми създала тази или онази жена? Дори — нека бъда напълно откровен — стигал съм до най-груби сметки: колко пари ще ми струва тази връзка... | |
| − | + | Нели горчиво помисли: | |
| − | + | „Предупреждава ме да не му правя скандали и да не искам пари!“ | |
| − | + | — Да не мислите и за мен, че съм такава жена? | |
| − | + | — Не! Обратно, повярвай ми! — настоя с порив Бойдев. — Разбери моето въодушевление. Сега, когато съм пред развод; когато най-после ще бъда свободен и нестесняван — на пътя ми се явяваш ти! Една жена, която физически ме очарова и душевно пленява!... Не зная дали не се лъжа, но поне в този момент така ми се струва: ти си жената, която отговаря на моите най-добри представи за дирената жена!... Пак казвам, че може би в увлечението си се лъжа, но ти ме привличаш неотразимо с нещо, което почувствувах в разговорите ни още във Варна. Ти имаш характер на онези редки жени, които могат да бъдат всеотдайно предани на мъжа. Жени, които превръщат любимия човек в смисъл на целия свой живот. Аз никога не съм намирал жена, за която да съм уверен, както сега, че ще може да внесе в живота ми всичко онова, което не съм бил в състояние да постигна: да разбира моя труд и някак да го закриля, да ме насърчава в него. Едновременно с това да задоволява чувството ми за хубост и със своята външност. Да задоволява, ако щеш, чувството ми за превъзходство над другите мъже — колкото и нескромно да е това... Кажи, освен с моите качества на учен, импонирам ли ти и като мъж? Признай! | |
| − | + | — Да, да, да!... С всичко! — настоя глезливо тя и го разцелува. | |
| − | + | И с неосъзнатия си женски практицизъм — именно защото се намираше в прегръдките му и галеше неговата плешивееща коса — тя мислеше радостно: | |
| − | + | „Хубаво е, че стана тъй. Няма да ме махнат от университета!...“ | |
| − | + | ||
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 15:45, 9 август 2014
Страницата е проверена
