Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/48“
(→Некоригирана) |
(→Коригирана) |
||
| (Не е показана една междинна версия от същия потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 2: | Ред 2: | ||
— Аз щях да завърша гимназия със златен медал. Но последната година се скарах с училищния инспектор, защото беше несправедлив към една моя съученичка. Някои от учителите, за да му угодят, започнаха да намаляват бележките ми. За малко не ми стигна балът да вляза в университета. Записах се в школата за безмоторно летене при Централния аероклуб. Два месеца учих там. Исках да стана летец, но ми попречи малкия ми ръст. Не можех да стигам до педалите на самолета. За да ги натискам, трябваше да ставам от седалката. Върнах се във Варна и бях много отчаяна. И на другата година не ме приеха в университета. Тогава в Комсомола се получи съобщение някои младежи да се насочат към колекторските курсове в Приселци. Обясниха ни, че колекторът е нещо като геолог на сондажа, значи е близко до моите наклонности към природните науки. Явих се кандидатка... | — Аз щях да завърша гимназия със златен медал. Но последната година се скарах с училищния инспектор, защото беше несправедлив към една моя съученичка. Някои от учителите, за да му угодят, започнаха да намаляват бележките ми. За малко не ми стигна балът да вляза в университета. Записах се в школата за безмоторно летене при Централния аероклуб. Два месеца учих там. Исках да стана летец, но ми попречи малкия ми ръст. Не можех да стигам до педалите на самолета. За да ги натискам, трябваше да ставам от седалката. Върнах се във Варна и бях много отчаяна. И на другата година не ме приеха в университета. Тогава в Комсомола се получи съобщение някои младежи да се насочат към колекторските курсове в Приселци. Обясниха ни, че колекторът е нещо като геолог на сондажа, значи е близко до моите наклонности към природните науки. Явих се кандидатка... | ||
Девойката говореше развълнувано и доверчиво, защото чувствуваше, че съветският човек я слушаше с пълно душевно участие. | Девойката говореше развълнувано и доверчиво, защото чувствуваше, че съветският човек я слушаше с пълно душевно участие. | ||
| − | — И какво? Вместо | + | — И какво? Вместо да летите по хоризонтите на небосвода, решихте да дирите хоризонти в земните дълбини... нефтови хоризонти? |
Илин се разсмя сърдечно. | Илин се разсмя сърдечно. | ||
| − | Колата изви към машинно-тракторната станция на Балчик. Там Илин провери като грижлив стопанин какво става със заварката на преходника. Оказа се, че не може да се | + | Колата изви към машинно-тракторната станция на Балчик. Там Илин провери като грижлив стопанин какво става със заварката на преходника. Оказа се, че не може да се завари. Той отново се върна в колата. |
— Николай, мини през Каварна за Василево да видим и втората сонда — нареди той. | — Николай, мини през Каварна за Василево да видим и втората сонда — нареди той. | ||
| − | И когато колата отново се зарея по безкрайната равнина, Степан Илин поде прекъснатия разговор за хоризонтите : | + | И когато колата отново се зарея по безкрайната равнина, Степан Илин поде прекъснатия разговор за хоризонтите: |
| − | — Обичам Добруджа, защото ми напомня за Украйна... Впрочем аз съм ленинградец, но се ожених за украинка и живея в Киев, работя там | + | — Обичам Добруджа, защото ми напомня за Украйна... Впрочем аз съм ленинградец, но се ожених за украинка и живея в Киев, работя там в Академията на науките... Обиколил съм цяла България. Навсякъде там хоризонтът спира до планини и все ми се струва малък, някак ограничава погледа и душата. А в Добруджа е като по нашата Украйна — равнината е далечна и необгледна... Аз изобщо любя далечините — и в пряк, и в преносен смисъл. Има нещо много привлекателно в това да виждаш винаги пред себе си безкрая. Това, мисля, важи и въобще за живота на човека: |
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 18:30, 19 юни 2014
Страницата е проверена
