Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/39“
(→Некоригирана) |
|||
| (Не са показани 3 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
| − | + | сладък и спокоен!... Така мислят в централата, нали? Мислят, че е глупаво да се бяга от комунистическа България, щом в нея хората от нашия, капиталистическия свят биха могли да се борят против комунизма? | |
— Разбира се. | — Разбира се. | ||
| − | — М-даа... — прехапа устни Ранков, за да не даде израз на раздразнението си. — Хората от централата искат да ни създадат щастието да бъдем герои!... За съжаление не | + | — М-даа... — прехапа устни Ранков, за да не даде израз на раздразнението си. — Хората от централата искат да ни създадат щастието да бъдем герои!... За съжаление не доброволни герои, а по принуждение! Но аз мисля, че слабостта на нашия свят и безперспективността на борбата ни тук е, че не по морална необходимост и по нови идеи, а по принуда от коренното преустройство на живота ние трябва да ставаме борци и герои! |
| − | Илел си даде вид | + | Илел си даде вид, че това го е много заинтересувало. Остави пурата си в пепелницата и втренчи очи в Ранков. |
— Как трябва да се разбира това? Като отчаяние или... | — Как трябва да се разбира това? Като отчаяние или... | ||
| − | — Не, не отчаяние! — стана от кушетката Ранков и нетърпеливо се задвижи из тесния кабинет. — За мен специално е нещо друго. Аз съм вече стар човек. Трябва да се предполага — и закостенял умствено и душевно. Невъзможно ми е да се преустройвам. Особено идейно, по комунистически калъп. И като си оставам такъв, какъвто съм се формирал през моите седемдесет години, сега аз имам само две възможности : | + | — Не, не отчаяние! — стана от кушетката Ранков и нетърпеливо се задвижи из тесния кабинет. — За мен специално е нещо друго. Аз съм вече стар човек. Трябва да се предполага — и закостенял умствено и душевно. Невъзможно ми е да се преустройвам. Особено идейно, по комунистически калъп. И като си оставам такъв, какъвто съм се формирал през моите седемдесет години, сега аз имам само две възможности : Едната е — да махна с ръка на живота и да разреша всичко, както моята жена, с повечко алонал за едно приспиване навеки... |
| − | — | + | — Как, самоубийство? — изрече с подсилено учудване Илел и му поднесе готовото кафе. — Заповядай. |
| − | — Пресмятам разните възможности... Другата е да остана верен на себе си и да се държа като герой... или поне мъжествено. Засега тази втора възможност повече ме привлича. Да умреш можеш винаги. Въпросът е как: да умреш ли разочарован от себе си, колкото и в този случай смъртта да е нещо по-лесно — едно приятно заспиване; или да умреш очарован | + | — Пресмятам разните възможности... Другата е да остана верен на себе си и да се държа като герой... или поне мъжествено. Засега тази втора възможност повече ме привлича. Да умреш можеш винаги. Въпросът е как: да умреш ли разочарован от себе си, колкото и в този случай смъртта да е нещо по-лесно — едно приятно заспиване; или да умреш очарован oт себе си, макар и в този случай смъртта да е нещо по-трудно — инквизиции, затвор, може би разстрел!... |
| − | Илел го гледаше с такова напрежение, че разля в | + | Илел го гледаше с такова напрежение, че разля в чинийката от своето кафе. Той каза: |
| − | — Аз непременно | + | — Аз непременно ще съобщя в централата за тази чудесна твоя мисъл! „По-добре умри очарован от себе си... !“ Хубаво! Нека в централата видят устойчивостта и решимостта |
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 21:07, 17 юни 2014
Страницата е проверена
