Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/32“
(→Некоригирана) |
м |
||
| (Не са показани 6 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
беше принуден да живее бедняшки, страхливо, унизително — като захвърлен в старчески приют. Комунистическата власт му отне вилата в Боровец и кьошка край Варна. При двуетажна къща, почти дворец, в София — оставиха го да живее с болната си жена в една стая и кухня, която трябваше да делят с многобройни и многодетни съквартиранти при постоянни разправии... докато жена му не издържа и се самоуби! | беше принуден да живее бедняшки, страхливо, унизително — като захвърлен в старчески приют. Комунистическата власт му отне вилата в Боровец и кьошка край Варна. При двуетажна къща, почти дворец, в София — оставиха го да живее с болната си жена в една стая и кухня, която трябваше да делят с многобройни и многодетни съквартиранти при постоянни разправии... докато жена му не издържа и се самоуби! | ||
| − | И ето че сега — стар, обидно стар в сравнение с още цветущия Илел — той трябваше да стои жалък и безпомощен пред този човек и да чака той да реши цялата му по- | + | И ето че сега — стар, обидно стар в сравнение с още цветущия Илел — той трябваше да стои жалък и безпомощен пред този човек и да чака той да реши цялата му по-нататъшна съдба !… Надали през целия си сложен, пълен с усилия живот Герасим Ранков бе попадал в такова заплетено и непреодолимо състояние на безпомощност, както сега! |
| − | + | ||
| + | |||
| + | > 4 | ||
| + | |||
Круна Лерея предложи на своя брат двеста долара, за да й отстъпи зъболекарския си кабинет. Увеща го да отиде на гости за празниците при по-голямата им сестра във Варна. Поиска му да й обещае, че ще се върне само когато го повика. | Круна Лерея предложи на своя брат двеста долара, за да й отстъпи зъболекарския си кабинет. Увеща го да отиде на гости за празниците при по-голямата им сестра във Варна. Поиска му да й обещае, че ще се върне само когато го повика. | ||
| − | Тя не скри от брат си, че един от някогашните | + | Тя не скри от брат си, че един от някогашните нейни приятели е дошъл в София с унгарска делегация и кабинетът й трябва за срещи с него — да не би тукашният й любовник да ги изненада, ако се срещат в нейния апартамент. Каза му още, че очаква унгарският приятел да й помогне да замине в Лондон. |
Братът повярва и склони. | Братът повярва и склони. | ||
Така зъболекарският кабинет на д-р Данаил Пенков стана удобна „резиденция“ за емисаря на картела Йосиф Илел. Кабинетът се намираше на първия етаж в една кооперативна сграда на булевард „Витоша“. Входът за кооперацията беше през един безистен с много магазини и ресторант, така че мъчно можеше да се забележи кой къде влиза и откъде излиза. | Така зъболекарският кабинет на д-р Данаил Пенков стана удобна „резиденция“ за емисаря на картела Йосиф Илел. Кабинетът се намираше на първия етаж в една кооперативна сграда на булевард „Витоша“. Входът за кооперацията беше през един безистен с много магазини и ресторант, така че мъчно можеше да се забележи кой къде влиза и откъде излиза. | ||
| − | В | + | В този кабинет Лидия заведе Герасим Ранков. |
| − | От сутринта на първата си среща с Йосиф Илел иа булевард | + | От сутринта на първата си среща с Йосиф Илел иа булевард „Руски“ до сутринта на страстната събота, когато Лидия го отведе за новата среща, Ранков непрекъснато бе обмислял как трябва да се държи с този ненавистен човек. В |
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 06:29, 28 септември 2015
Страницата е проверена
