Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/27“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
(Некоригирана)
 
 
(Не са показани 4 междинни версии от същия потребител)
Състояние на страницатаСъстояние на страницата
-
Непроверена
+
Проверена
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 1: Ред 1:
 
<sfb>
 
<sfb>
па през 199 година попаднаха в нова фирма — Англо-Першн рйл къмпани, — Която по-късно се превърна в могъщата Англо-Ираниен ойл къмпани.
+
:през 1909 година попаднаха в нова фирма — Англо-Першн ойл къмпани, — която по-късно се превърна в могъщата Англо-Ираниен ойл къмпани.
След революцията в Русия през 1917 година в България престана да приижда руският бакински петрол. J-Ja освободения български пазар се настаниха няколко конкурентни английски и американски ,фирми под фор-МДта на български акционерни дружества: „Нафта“, -•Български Щелл", „Сокомбел“ и Стандарт рйл къмпр-{s}ии{/s} ъф Ню-Иорк, по-късно преименувана Сокрни-Вакуум ойл къмпани.
+
:След революцията в Русия през 1917 година в България престана да приижда руският бакински петрол. На освободения български пазар се настаниха няколко конкурентни английски и американски фирми под формата на български акционерни дружества: „Нафта“, „Български Шелл“, „Сокомбел“ и Стандарт ойл къмпани ъф Ню-Йорк, по-късно преименувана Сокони-Вакуум ойл къмпани.
В. Румъния имаше създадена от английски, френски И румънски капитали фирм.а „Стеауа Романа“, чийто английски дял принадлежеше на Аигло-Ираниен ойл къмпани. Като ме смятаха за българин, ръководителите НИ Англо-Ираниен ойл къмцани ме изпратиха за свой представител в България, за {s}да{/s} участвувам в създаването на първото акционерно дружество „Нафта“. По-късно по Настояването да сър Хенри Детердинг аз преминах нд работа {s}ВЪВ{/s} възглавявания от него англо-холандски тръст Роял Дътч-Щелл — филиала „Български Щелл“.
+
:В Румъния имаше създадена от английски, френски и румънски капитали фирма „Стеауа Романа“, чийто английски дял принадлежеше на Англо-Ираниен ойл къмпани. Като ме смятаха за българин, ръководителите на Англо-Ираниен ойл къмпани ме изпратиха за свой представител в България, за да участвувам в създаването на първото акционерно дружество „Нафта“. По-късно по настояването да сър Хенри Детердинг аз преминах на работа във възглавявания от него англо-холандски тръст Роял Дътч-Шелл — филиала „Български Щелл“.
{e}Може{/e} би ако не бях третиран като българин, аз ,още при започването на Втората световна война бих преминал на служба в картела — било в Англия, в Америка или в добре познатия ми Близък и Среден Изток, както . почти всички директори и ДРУВД ръководни лица от биещите петролни дружества в България.
+
 
Въпреки всички тия заслуги и горещото му желание да бъде изтеглен в чужбина, господарите на Герасим Райков решиха той да .остане таен резидент на картела в Българин През времето Втората .световна вои`йа.
+
:Може би ако не бях третиран като българин, аз още при започването на Втората световна война бих преминал на служба в картела — било в Англия, в Америка или в добре познатия ми Близък и Среден Изток, както почти всички директори и други ръководни лица от близките петролни дружества в България.
Рднков долучи малък усъвършенствуван радиопредавател, за да информира хората от централата на картела д Дондои за хитлеристките посегателства над техните .интереси и върбще ад политическите и военни събития в България.
+
Нетири години Герасим Райков нетърпеливо чака края да дойната, за да може да се ртгегди от актдвна работа. Той б.еще дене седемдесетгодишен и нсквше Да Заживее най-после ,двк>ко,йво в Англия дли където .си избере по света е рейда-{e}7{/e}
+
 
 +
Въпреки всички тия заслуги и горещото му желание да бъде изтеглен в чужбина, господарите на Герасим Райков решиха той да остане таен резидент на картела в България през времето на Втората световна война.
 +
Ранков получи малък усъвършенствуван радиопредавател, за да информира хората от централата на картела в Лондон за хитлеристките посегателства над техните интереси и въобще за политическите и военни събития в България.
 +
Четири години Герасим Райков нетърпеливо чака края на войната, за да може да се оттегли от активна работа. Той беше вече седемдесетгодишен и искаше да заживее най-после спокойно в Англия или където си избере по света с рентите
 
</sfb>
 
</sfb>

Текуща версия към 15:00, 9 юли 2014

Страницата е проверена