Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/18“
(→Некоригирана) |
Oserafimova (беседа | приноси) |
||
| (Не са показани 4 междинни версии от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
| − | Аргир Льолчев мислеше | + | |
| − | + | Аргир Льолчев мислеше и за Лидия. И нейният живот в Каварна беше плачевен — все сама в стаичката с прозорци, които гледаха към хазайските обори и кочини... Може би наистина тя с право смяташе, че: „съпружеството и́ не се оказа очакваното сигурно пристанище, в което да се приюти от преследванията на комунистическите пирати, а е някаква бездна, откъдето не вижда нищо друго, освен нова безнадеждност“. | |
| − | Преди да тръгне за Проглед, Алеко Николов | + | „Най-добре да ида в София — продължаваше да обмисля Льолчев. — Може би там ще намерим някакъв изход...“ |
| − | — Арго, поеми ти да ръководиш демонтирането. Няма защо да се бавим | + | Преди да тръгне за Проглед, Алеко Николов приближи до кулата и подвикна: |
| − | — Не, Алеко — отвърна Льолчев, като | + | — Арго, поеми ти да ръководиш демонтирането. Няма защо да се бавим докато се върна. |
| − | — Какво, напущаш ли? — изгледа | + | — Не, Алеко — отвърна Льолчев, като скочи долу от площадката. — Нека Ивайло Нелчинов да се заеме с демонтажа. Аз получих писмо от София и мисля да замина... |
| − | Аргир Льолчев не посмя да каже, че може би ще | + | — Какво, напущаш ли? — изгледа го недоволно бригадирът. |
| − | И той каза : | + | Аргир Льолчев не посмя да каже, че може би ще напусне. Наоколо момчетата се вслушаха в разговора им. Никой от тия двайсет мъже не беше участвувал в откриването на нефт, нито дори бригадирът Алеко Николов, който повече от десет години вече ръководеше нефтотърсачни бригади. Единствен Льолчев познаваше това дело и всички очакваха той да ги ръководи в момента, когато попаднат на нефт. |
| − | — Не, няма да напусна. Ще ида само за | + | И той каза: |
| − | Инженер Апостол Йолов живееше на | + | — Не, няма да напусна. Ще ида само за някой и друг ден, тъкмо докато преместите сондата. |
| − | + | ||
| + | * | ||
| + | |||
| + | Инженер Апостол Йолов живееше на придунавския булевард в своя къща от две стаи — стара, порутена, в дъното на двор, гъсто обрасъл с дървета и храсти. Той наричаше къщицата си „пиратска каюта“, защото стените на стаите бяха облицовани с ламперия, висока около метър и байцована, а всички мебели — гардероб, легла, шкафове, дори някогашната му инженерска маса — бяха заковани между ламперията, както в корабните каюти. Когато го питаха защо е заковал мебелите, Йолов отговаряше с комична сериозност, в която личеше самодоволство от находчивостта му: | ||
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 14:52, 1 март 2015
Страницата е проверена
