Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/852“
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
Текуща версия към 11:36, 26 декември 2013
си, за да наложат една истина, — едни я отричат, други я боготворят. Д. Немиров, Др., 51. Оставаше й неизменно предан и покорен само Стоян, който и сега, почти четиридесет години след женитбата им, се възхищаваше от нея и вярваше непоколебимо в нейния ум, в знанията й, в силата й, макар и той понякога да хитруваше и да се отклоняваше, но пак със същото наивно и чисто простодушие, с което и боготвореше своята жена. Д. Талев, ПК, 326. Жена му не го обичаше — .. Единствената му дъщеря обаче боготвореше своя баща. П. Спасов, ХлХ, 334. боготворя се страд. Най-чудното е това, че почти у сичките старовременни народи са е уважавало и боготворило дървото. Знан., 1875, бр, 8, 119.
БОГОУБИ`ЕЦ, мн. -и`йци, м. Остар. Книж. Убиец на Бога. Родителубийци ся казват тези, които убиват баща си и майка си; .. и богоубийци евреите, които разпнаха Исуса Христа. Кр. Пишурка, МК, 456.
БОГОУБИ`ЙСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Който се отнася до богоубиец.
БОГОУГО`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Остар. Книж. 1. Който постъпва според волята на Бога, според изискванията на християнската религия; праведен. В една от тия килии кандилото осветяваше сухите ликове на богоугодните мъже и жени, наредени в иконостаса между увехнали върбини и китки чемшир. Ст. Загорчинов, ДП, 156. В Ханаан живеяли тогава язичници, и евреите трябувало да ги изпъдят, зачтото Бог искал да направи тамо ново господство, в което да живеят само богоугодни человеци. Г. Йошев, КВИ, 40.
2. Който се осъществява или се извършва според волята на Бога, според изискванията на християнската религия; праведен, благонравен. След смъртта на угодника [Ив. Рилски] няколкото му горещи ученици и подражатели на негова богоугоден отшелнически живот съградили по-насам от пещерата, .., постница, за да се приберат в нея. Ив. Вазов, Съч. XV, 24. — То се вижда и отдавна е премислено: нужна ни е нова църква! .. — Ти недей така, Клименте — обади се наместникът. — Ще питаме и владиката, а той няма да ни спре за такова богоугодно дело. Д. Талев, ЖС, 126. Първото нещо, което человек трябва да пита, когато иска да върши някоя работа, е не колко ще спечели от нея, но дали тя е справедлива и богоугодна. ИЗ 1874-1881, 1882, 203-204.
3. Който е свързан с благотворителност, с материална помощ, оказвана на страдащи, бедни; благотворителен. Устроението на нашите училища не е работа на един човек. Всеки българин трябва да вложи в това богоугодно дело своята пара и труд. Н. Бончев, Съч., 81.
◇ Богоугодно заведение. 1. Учреждение, което изпълнява благотворителна или общественополезна дейност. Подобно и ако забележва в своето паство някои благочестиви стремления, като: трезвен живот, готовност към устройството на школи, черкви, болници и други богоугодни заведения, той одобрява таквози побуждение. Т. Шишков, ТС (превод), 157. В пътят си из селото, кръвожадните плячкаджии, .., спрели са около черковните стени и училището. Знаели тие отдавна, че стените на тие богоугодни заведения крият беззащитните жертви. З. Стоянов, ЗБВ III, 338.
2. Ирон. Нощно увеселително заведение. Който се съмнява в думите ми, може да посети „Алказар“, „Кабарето“, „Амброзия“ и пр. богоугодни заведения .. Хр. Смирненски, Съч. III, 99.
БОГОУГО`ДИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Богоугодничество.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БОГОУГО`ДНИК, мн. -ци, м. Остар. Книж. 1. Човек, който живее според изискванията на християнската религия; праведник. Понеже Бог е наш отец, не трябва, .., да ся боим от него, както от един строг мучител, нито да мислим, че някой богоугодник трябва да го предумува да ни приима. КТЕМ, 89.
2. Рядко. Благодетел, благотворител. Богоугодник сред гората / чешма за спомен е сградил. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 62.
БОГОУГО`ДНИЦА ж. Остар. Книж. Жена богоугодник; праведница.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БОГОУГО`ДНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Който се отнася до богоугодник.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
БОГОУГО`ДНИЧЕСКИ. Остар. Книж. Нареч. от прил. богоугоднически.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
БОГОУГО`ДНИЧЕСТВО, мн. няма, ср. Остар. Книж. Угаждане на Бога, като се живее според изискванията на християнската религия и църквата.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
БОГОУГО`ДНО нареч. Остар. Книж. 1. Според желанията, волята на Бога. И преживя дни мирни с добрите деца, които беше възпитал богоугодно. Й. Ненов, ЧГ (превод), 52. Във второто прошение молим Бога да ся смили .. и да ни даде напредък в всяка добра работа, та с това и тук на земята да поживеем богоугодно, спокойно и благополучно. Хр. Данов, ППК (превод), 103. Поклоните ся пред него [Бога] и помолите му ся, за да ви настави да преминете
