Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/648“
м (Автоматични корекции) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | Ист. X и XI кл, 48. <i>Въз основа на тези материали ученият свят, а после и широките кръгове на образованото общество са могли да се запознаят с миналото и сегашното положение на българите и да изравнят трудния път на нашето културно и национално възмогване.</i> Б. Ангелов, ЛС, 153. | |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗМО`ГНА</b>. Вж. <em>възмогвам</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗМО`ЖЕН</b>, -жна, -жно, <i>мн.</i> -жни, <i>прил.</i> 1. Който може да се осъществи, да стане, да се случи; осъществим, изпълним. <i>— Забележете, господин Кандов, че само една цел разумна и възможна можем да поставим пред него: строшаването на турския ярем.</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 86. <i>Но ние разбираме добре нашия дружинен командир. Той се надсмива, не вярва, че е възможна нощна атака.</i> Й. Йовков, Разк. II, 169. <i>Машината работеше чудесно и отиването на Луната .. отведнъж стана нещо възможно и лесно.</i> Елин Пелин, ЯБЛ, 35. <i>Това, което изглеждаше до вчера възможно, започваше да става неосъществимо. „Може би не съумях да я привлека и постъпих неопитно ..?“ — разсъждаваше той.</i> Ем. Станев, ИК I и И, 176. <i>Временните правила .. съставят само първата преходна крачка към гражданското уреждание и въвежданието на възможния ред в страната.</i> ПУС, 6. // Който може да се допусне, че съществува; допустим. <i>Ето защо Крум .. премисляше всички възможни варианти на своето светло бъдеще. Областен началник на полицията!</i> К. Калчев, ЖП, 229. <i>Етерът бил обсъждан от Нютон, както и от други физици, като възможен материален посредник между отделни струпвания на вещество.</i> Ив. Въжарова, ИН (превод), 293. <i>Тази част от европейската преса изказа своите съчувствия към Япония, като в същото време се опасяваше за нея от възможния изход на войната.</i> С, 1894, бр. 1478, 1. <i>Ние мислим, че трябва да ся употребят сичките възможни средства, за да ся прекрати час напред това зло.</i> Ступ., 1875, бр. 6, 45. |
| − | + | 2. Обикн. членувано. Който при дадени обстоятелства е най-голям, краен. <i>Обстановката беше приятна и в нея нямаше нищо просташко. Всичко беше много скъпо, красиво и поставено на място, с мярка и при възможната най-голяма художествена простота.</i> Г. Караславов, Т, 15. <i>Ето и препоръки към слабо волевите. Те имат цел повече да намалят вредата до възможния минимум. Да се пуши по-слаб тютюн.</i> ВН, 1958, бр. 2033, 4. <i>Българската артилерия усили огъня си до възможния предел.</i> П. Вежинов, ЗЧР, 205. <i>Отривистата реч, доведена до възможна краткост, .., нарича са лаконическа.</i> Т. Шишков, ТС (превод), 45. | |
| − | + | 3. <i>Диал.</i> Който има добро материално състояние{{попр|Отпечатано: „сътояние“.}}; заможен. <i>По едно време си припомних, че в Доленци .. имам един приятел от войната. Възможен човек .. Той няма да ме остави. Ще ми помогне.</i> А. Каралийчев, НЗ, 154-155. <i>Всякой възможен баща на фамилия, като ся завърне от джамия, коли жрътвата, хапва от нея заедно с фамилията си, а другото раздава на сиромахи.</i> Лет., 1874, 7. | |
| − | + | 4. Като <i>същ.</i> <b>възможното</b> <i>ср.</i> Това, което може да се осъществи, да стане, да се допусне. <i>Подир избора болшинството се оказа съгласно поне в едно нещо: да направи възможното за ограничаване върховния комитет в пътя, който му определяха статутите.</i> П. К. Яворов, Съч. II, 223. <i>— Но не съм и всесилен. Мога да помогна в рамките на възможното.</i> Ст. Христозова, ДТСВ, 134. <i>Княз Борис получил максимално възможното тогава от своята смела политико-идеологическа диверсия. Този акт помогнал българите да съзнаят своето място на политическата и духовна карта на Европа, своето положение между източния и западния свят.</i> Т. Жечев, БВ, 95-96. <i>По-лесно е да описваш онези, които падат — стават, отколкото съвършения, защото той е прекрачил границите на човешки възможното.</i> Й. Вълчев, СКН, 634. | |
| − | + | — Друга (остар. книж.) форма: <em>возмо`жен</em>. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | — Друга (остар. книж.) форма: | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗМО`ЖНО</b> <i>нареч.</i> 1. Само при прил. или др. нареч. За означаване на крайната възможна степен в проявата на някакво качество; доколкото може, доколкото има възможност, по възможност. <i>Тая мъчнотия трябва да е била още по-голяма за руските топографи — не познавайки ни хората, ни езика, които първи са дали подробна и възможно вярна карта на отечеството ни.</i> Ив. Вазов, Съч. XV, 131. <i>Творецът на „Книга на песните“ се е домогвал да даде на своите творения възможно съвършена форма, каквато — .. — му налага негова художествен вкус.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 53. <i>Бойците се спуснаха с възможно най-голяма бързина към квартирите си.</i> П. Вежинов, ВР, 113. <i>Макар и да беше наредено да се върви с ускорен марш, с възможно най-голяма бързина, по ешелоните лумнаха смехове и песни.</i> А. Гуляшки, ЗВ, 341. |
| − | |||
| − | |||
| + | 2. Обикн. с гл. <em>съм</em> в 3 л. ед.: а) Означава, че може, че има възможност нещо да стане, да се извърши или да съществува. <i>Откато беше почнал да се съди за тия ниви, едвам сега Гроздан усети истинска болка за тях. Нима беше възможно да му ги отнемат?</i> Й. Йовков, Ж 1945, 169. <i>Левски не достига до Влашко .. Възможно е да се спасеше, ако побързаше да замине. Но той не бърза.</i> Г. Бакалов, Избр. пр, 205. <i>Само бай Ганьо не допущаше, че е възможно българи да бъдат виновни в тази неуправия.</i> Ал. Константинов, БГ, 24. <i>Не беше възможно тая честна физиономия да крие предателска душа.</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 19. <i>— Опитвам се да му вляза в положението, .., но просто не разбирам как е възможно всичко това.</i> Й. Попов, | ||
Текуща версия към 01:55, 7 май 2015
Ист. X и XI кл, 48. Въз основа на тези материали ученият свят, а после и широките кръгове на образованото общество са могли да се запознаят с миналото и сегашното положение на българите и да изравнят трудния път на нашето културно и национално възмогване. Б. Ангелов, ЛС, 153.
ВЪЗМО`ГНА. Вж. възмогвам.
ВЪЗМО`ЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. 1. Който може да се осъществи, да стане, да се случи; осъществим, изпълним. — Забележете, господин Кандов, че само една цел разумна и възможна можем да поставим пред него: строшаването на турския ярем. Ив. Вазов, Съч. XXII, 86. Но ние разбираме добре нашия дружинен командир. Той се надсмива, не вярва, че е възможна нощна атака. Й. Йовков, Разк. II, 169. Машината работеше чудесно и отиването на Луната .. отведнъж стана нещо възможно и лесно. Елин Пелин, ЯБЛ, 35. Това, което изглеждаше до вчера възможно, започваше да става неосъществимо. „Може би не съумях да я привлека и постъпих неопитно ..?“ — разсъждаваше той. Ем. Станев, ИК I и И, 176. Временните правила .. съставят само първата преходна крачка към гражданското уреждание и въвежданието на възможния ред в страната. ПУС, 6. // Който може да се допусне, че съществува; допустим. Ето защо Крум .. премисляше всички възможни варианти на своето светло бъдеще. Областен началник на полицията! К. Калчев, ЖП, 229. Етерът бил обсъждан от Нютон, както и от други физици, като възможен материален посредник между отделни струпвания на вещество. Ив. Въжарова, ИН (превод), 293. Тази част от европейската преса изказа своите съчувствия към Япония, като в същото време се опасяваше за нея от възможния изход на войната. С, 1894, бр. 1478, 1. Ние мислим, че трябва да ся употребят сичките възможни средства, за да ся прекрати час напред това зло. Ступ., 1875, бр. 6, 45.
2. Обикн. членувано. Който при дадени обстоятелства е най-голям, краен. Обстановката беше приятна и в нея нямаше нищо просташко. Всичко беше много скъпо, красиво и поставено на място, с мярка и при възможната най-голяма художествена простота. Г. Караславов, Т, 15. Ето и препоръки към слабо волевите. Те имат цел повече да намалят вредата до възможния минимум. Да се пуши по-слаб тютюн. ВН, 1958, бр. 2033, 4. Българската артилерия усили огъня си до възможния предел. П. Вежинов, ЗЧР, 205. Отривистата реч, доведена до възможна краткост, .., нарича са лаконическа. Т. Шишков, ТС (превод), 45.
3. Диал. Който има добро материално състояние*; заможен. По едно време си припомних, че в Доленци .. имам един приятел от войната. Възможен човек .. Той няма да ме остави. Ще ми помогне. А. Каралийчев, НЗ, 154-155. Всякой възможен баща на фамилия, като ся завърне от джамия, коли жрътвата, хапва от нея заедно с фамилията си, а другото раздава на сиромахи. Лет., 1874, 7.
4. Като същ. възможното ср. Това, което може да се осъществи, да стане, да се допусне. Подир избора болшинството се оказа съгласно поне в едно нещо: да направи възможното за ограничаване върховния комитет в пътя, който му определяха статутите. П. К. Яворов, Съч. II, 223. — Но не съм и всесилен. Мога да помогна в рамките на възможното. Ст. Христозова, ДТСВ, 134. Княз Борис получил максимално възможното тогава от своята смела политико-идеологическа диверсия. Този акт помогнал българите да съзнаят своето място на политическата и духовна карта на Европа, своето положение между източния и западния свят. Т. Жечев, БВ, 95-96. По-лесно е да описваш онези, които падат — стават, отколкото съвършения, защото той е прекрачил границите на човешки възможното. Й. Вълчев, СКН, 634.
— Друга (остар. книж.) форма: возмо`жен.
ВЪЗМО`ЖНО нареч. 1. Само при прил. или др. нареч. За означаване на крайната възможна степен в проявата на някакво качество; доколкото може, доколкото има възможност, по възможност. Тая мъчнотия трябва да е била още по-голяма за руските топографи — не познавайки ни хората, ни езика, които първи са дали подробна и възможно вярна карта на отечеството ни. Ив. Вазов, Съч. XV, 131. Творецът на „Книга на песните“ се е домогвал да даде на своите творения възможно съвършена форма, каквато — .. — му налага негова художествен вкус. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 53. Бойците се спуснаха с възможно най-голяма бързина към квартирите си. П. Вежинов, ВР, 113. Макар и да беше наредено да се върви с ускорен марш, с възможно най-голяма бързина, по ешелоните лумнаха смехове и песни. А. Гуляшки, ЗВ, 341.
2. Обикн. с гл. съм в 3 л. ед.: а) Означава, че може, че има възможност нещо да стане, да се извърши или да съществува. Откато беше почнал да се съди за тия ниви, едвам сега Гроздан усети истинска болка за тях. Нима беше възможно да му ги отнемат? Й. Йовков, Ж 1945, 169. Левски не достига до Влашко .. Възможно е да се спасеше, ако побързаше да замине. Но той не бърза. Г. Бакалов, Избр. пр, 205. Само бай Ганьо не допущаше, че е възможно българи да бъдат виновни в тази неуправия. Ал. Константинов, БГ, 24. Не беше възможно тая честна физиономия да крие предателска душа. Ив. Вазов, Съч. XXII, 19. — Опитвам се да му вляза в положението, .., но просто не разбирам как е възможно всичко това. Й. Попов,
