Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/610“
м (Автоматични корекции) |
Zelenkroki (беседа | приноси) м |
||
| (Не са показани 2 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | 7. <i>Остар.</i> С предл. от. Изоставям поведението, което съм имал. <i>Затова той от душа възблагодари Бога, | + | {{+}} |
| + | 7. <i>Остар.</i> С предл. <em>от</em>. Изоставям поведението, което съм имал. <i>Затова той от душа възблагодари Бога, че .. можа да ся възвърне от гнъснавия път на лошетията и да влезе в сълнечния път на добродетелта.</i> Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 70. | ||
| − | 8. <i>Диал.</i> Идвам в съзнание, идвам на себе си. | + | 8. <i>Диал.</i> Идвам в съзнание, идвам на себе си. <i>— Припаднала е, Бог да пази! .. Другите са се пръснали на купчинки по слога и чакат да се възвърне.</i> Т. Влайков, Пр I, 38. <i>И макар не мен ми се не вярваше, че това дете ще се възвърне, все ми се щеше и все молех Бога, давно се освести и оздраве.</i> Т. Влайков, БСК I, 505. |
| − | + | — Друга (остар. и диал.) форма: <em>возвра`щам</em>. | |
| − | |||
| − | — Друга (остар. и диал.) форма: | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗВРЪ`ЩАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> възвръщам <i>и от</i> възвръщам се. <i>Какъв е тоя нагон за възвръщане към земите и хората, сред които е минало детство и юношество?</i> О. Василев, ЖБ, 23. <i>За Ибсен първа стъпка да се създаде норвежки народен театър е възвръщането към древните скандинавски предания.</i> Н. Лилиев, Съч. II, 232. <i>Във връзка с това [търсене средства за забавяне процеса на стареене] през последните години се роди нов клон на геронтологията — ювенологията, нийто предмет е търсенето на средства и способи за запазване и възвръщане на младостта.</i> ПЗ, 1981, кн. 10, 7. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗВРЪ`ЩАНИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Книж.</i> Възвръщане. <i>„Ако е истина, че образована Европа мисли да направи едно добро на злощастния български народ; .. — то тя трябва да вземе сериозно във внимание желанието на българите. Тия желания са две неща: признаванието на съединението с Южна България и възвръщанието на княза Александра Батенберга.“</i> С. Радев, ССБ II, 487. <i>Възвръщанието [от Русия] на тия селяни пак в Турция било един вид тържество за турското правителство.</i> Д. Маринов, СбНУ II, 112. <i>Българско застрахователно дружество застрахова: .. 2) против всякакъв вид нещастни случаи по съвсем нововъведени комбинации с и без възвръщание на премиите.</i> Пряп., 1903, бр. 31, 4. <i>Носилщиките при възвръщанието на празни линейките, сядат на тях, ако има място, в противен случай следват зад тях пешком незабавно.</i> И. Барбар, ОЛП, 38. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗВРЪ`ЩЕНЕЦ</b>, <i>мн.</i> -нци, <i>м.</i> Човек, който се възвръща, отново се връща на мястото, обикн. страната, където е бил. <i>Онзи [князът] беше минал през повече омраза, през повече покушения, той знаеше отлично с какво е претъпкан възвръщенецът, с колко обида, отчаяние, гняв, как тая прекомерна претъпканост, заедно с несломената сила, може да пръсне капсула най-неочаквано.</i> Г. Стоев, З, 135. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗВРЪ`ЩЕНСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до възвръщенец. <i>Възвръщенско минало.</i> <i>Възвръщенски неволи.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b>ВЪЗВРЯ</b>. Вж. възвирам. | + | <b>ВЪЗВРЯ`</b>. Вж. <em>възвирам</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗВЪЛНУ`ВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Остар.</i> Развълнувам. <i>Ний искаме да кажем, че тая е всичката причина на всите гюрюлтии и патардии, които на последне станаха между учителите възпитаници и чорбаджиите в Габрово и които толкоз възвълнуваха гражданите.</i> П. Р. Славейков, ГУ, 69. <i>Един афьонлия турчин на 10-й того (п.к.) уби всред града едно арменче, което пушало близо до него тютюн и пушека ударил у агата. .. Тази случка възвълнува не малко българите и арменците.</i> СПл, 1876, бр. 20, 79. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗВЪЛНУ`ВАМ СЕ</b> <i>несв.</i> и <i>св., непрех. Остар.</i> Развълнувам се. <i>Гневно ударил той [Посейдон] със силния си тризъбец по морето и морето са възвълнувало и ветровете са разиграли.</i> Н. Михайловски, ОН (превод), 108. <i>В 1859 г. жителите на полянската българска епархия, .., като не можаха вече да търпят злоупотребенията на епископа си Мелетия, .., молиха гръцката патриаршия да им даде наместо него българин владика. Патриаршията им отказа; тогава сички полянци са възвълнуваха.</i> Р. Каролев, УБЧН, 131. <i>Когато извели да ги бесят, те се възвълнували, и вързани, .., с крака ритнували вардачите.</i> П. Р. Славейков, СбНУ II, 324. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗВЪЛНУ`ВАНЕ</b> <i>ср. Остар. Отгл. същ. от</i> възвълнувам <i>и от</i> възвълнувам се; развълнуване. <i>Говори се из Венеция, че ще има много опростявания от наказание .. Лесно е да се разбере какво е трябвало да бъде възвълнуването ми през тоя ден и през нощта, и през толкоз дни още.</i> Др. Цанков, ТМ (превод), 113. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗВЪ`РНА</b>. Вж. <em>възвръщам</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗГА`ДЕН</b>, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил. Книж.</i> Който е малко гаден; гадничък. <i>„Един ден учителката по физика ме отведе в своите будоари. ..“ Романчето повдигах към лицето, криех своята хитровата, възгадна усмивчица.</i> Р. Сугарев, СС, 144-145. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪ`ЗГАМ</b>, -аш, <i>несв., непрех. Диал.</i> Хленча. <i>— Е, чакайте де, едвам ни виждате на работа, не ходете да ми възгате и да ми пресичате куража, думаше Пенчо: полека, полека, наплати ща са.</i> Ил. Блъсков, ПБ II, 58. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪ`ЗГАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> възгам; хленчене. <i>Какво виждат от него [мъжа] децата? Той нито им знае плача, нито им угажда на възганията, нито нищо.</i> Ст. Чилингиров, РК, 25. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗГА`РЯМ СЕ</b>, -яш се, <i>несв.</i>; <b>възгоря` се</b>, -и`ш се, <i>мин. св.</i> -я`х се, <i>прич. мин. св. деят.</i> възгоря`л се, -а се, -о се, <i>мн.</i> възгоре`ли се, <i>св., непрех. Остар. Книж.</i> Разгарям се. <i>— В чехския вестник „Покрок“ е напечатана</i> |
| − | |||
Текуща версия към 21:47, 7 април 2015
7. Остар. С предл. от. Изоставям поведението, което съм имал. Затова той от душа възблагодари Бога, че .. можа да ся възвърне от гнъснавия път на лошетията и да влезе в сълнечния път на добродетелта. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 70.
8. Диал. Идвам в съзнание, идвам на себе си. — Припаднала е, Бог да пази! .. Другите са се пръснали на купчинки по слога и чакат да се възвърне. Т. Влайков, Пр I, 38. И макар не мен ми се не вярваше, че това дете ще се възвърне, все ми се щеше и все молех Бога, давно се освести и оздраве. Т. Влайков, БСК I, 505.
— Друга (остар. и диал.) форма: возвра`щам.
ВЪЗВРЪ`ЩАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от възвръщам и от възвръщам се. Какъв е тоя нагон за възвръщане към земите и хората, сред които е минало детство и юношество? О. Василев, ЖБ, 23. За Ибсен първа стъпка да се създаде норвежки народен театър е възвръщането към древните скандинавски предания. Н. Лилиев, Съч. II, 232. Във връзка с това [търсене средства за забавяне процеса на стареене] през последните години се роди нов клон на геронтологията — ювенологията, нийто предмет е търсенето на средства и способи за запазване и възвръщане на младостта. ПЗ, 1981, кн. 10, 7.
ВЪЗВРЪ`ЩАНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Възвръщане. „Ако е истина, че образована Европа мисли да направи едно добро на злощастния български народ; .. — то тя трябва да вземе сериозно във внимание желанието на българите. Тия желания са две неща: признаванието на съединението с Южна България и възвръщанието на княза Александра Батенберга.“ С. Радев, ССБ II, 487. Възвръщанието [от Русия] на тия селяни пак в Турция било един вид тържество за турското правителство. Д. Маринов, СбНУ II, 112. Българско застрахователно дружество застрахова: .. 2) против всякакъв вид нещастни случаи по съвсем нововъведени комбинации с и без възвръщание на премиите. Пряп., 1903, бр. 31, 4. Носилщиките при възвръщанието на празни линейките, сядат на тях, ако има място, в противен случай следват зад тях пешком незабавно. И. Барбар, ОЛП, 38.
ВЪЗВРЪ`ЩЕНЕЦ, мн. -нци, м. Човек, който се възвръща, отново се връща на мястото, обикн. страната, където е бил. Онзи [князът] беше минал през повече омраза, през повече покушения, той знаеше отлично с какво е претъпкан възвръщенецът, с колко обида, отчаяние, гняв, как тая прекомерна претъпканост, заедно с несломената сила, може да пръсне капсула най-неочаквано. Г. Стоев, З, 135.
ВЪЗВРЪ`ЩЕНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до възвръщенец. Възвръщенско минало. Възвръщенски неволи.
ВЪЗВРЯ`. Вж. възвирам.
ВЪЗВЪЛНУ`ВАМ, -аш, несв. и св., прех. Остар. Развълнувам. Ний искаме да кажем, че тая е всичката причина на всите гюрюлтии и патардии, които на последне станаха между учителите възпитаници и чорбаджиите в Габрово и които толкоз възвълнуваха гражданите. П. Р. Славейков, ГУ, 69. Един афьонлия турчин на 10-й того (п.к.) уби всред града едно арменче, което пушало близо до него тютюн и пушека ударил у агата. .. Тази случка възвълнува не малко българите и арменците. СПл, 1876, бр. 20, 79.
ВЪЗВЪЛНУ`ВАМ СЕ несв. и св., непрех. Остар. Развълнувам се. Гневно ударил той [Посейдон] със силния си тризъбец по морето и морето са възвълнувало и ветровете са разиграли. Н. Михайловски, ОН (превод), 108. В 1859 г. жителите на полянската българска епархия, .., като не можаха вече да търпят злоупотребенията на епископа си Мелетия, .., молиха гръцката патриаршия да им даде наместо него българин владика. Патриаршията им отказа; тогава сички полянци са възвълнуваха. Р. Каролев, УБЧН, 131. Когато извели да ги бесят, те се възвълнували, и вързани, .., с крака ритнували вардачите. П. Р. Славейков, СбНУ II, 324.
ВЪЗВЪЛНУ`ВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от възвълнувам и от възвълнувам се; развълнуване. Говори се из Венеция, че ще има много опростявания от наказание .. Лесно е да се разбере какво е трябвало да бъде възвълнуването ми през тоя ден и през нощта, и през толкоз дни още. Др. Цанков, ТМ (превод), 113.
ВЪЗВЪ`РНА. Вж. възвръщам.
ВЪЗГА`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Книж. Който е малко гаден; гадничък. „Един ден учителката по физика ме отведе в своите будоари. ..“ Романчето повдигах към лицето, криех своята хитровата, възгадна усмивчица. Р. Сугарев, СС, 144-145.
ВЪ`ЗГАМ, -аш, несв., непрех. Диал. Хленча. — Е, чакайте де, едвам ни виждате на работа, не ходете да ми възгате и да ми пресичате куража, думаше Пенчо: полека, полека, наплати ща са. Ил. Блъсков, ПБ II, 58.
ВЪ`ЗГАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от възгам; хленчене. Какво виждат от него [мъжа] децата? Той нито им знае плача, нито им угажда на възганията, нито нищо. Ст. Чилингиров, РК, 25.
ВЪЗГА`РЯМ СЕ, -яш се, несв.; възгоря` се, -и`ш се, мин. св. -я`х се, прич. мин. св. деят. възгоря`л се, -а се, -о се, мн. възгоре`ли се, св., непрех. Остар. Книж. Разгарям се. — В чехския вестник „Покрок“ е напечатана
