Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/607“
м (Автоматични корекции) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i> | + | <i>редки залпове.</i> А. Страшимиров, Съч. V, 358. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗВИ`Я</b>. Вж. <em>възвивам</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗВО`ДЯ</b>, -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>несв., прех. Остар.</i> 1. Възвеждам; възвождам. <i>В ово време архиепископ българский бил независим ( .. ) що събор българских епископов го избирал изсред себе си и що, с утвърждение българскаго царя, го възводил на архиепископский чин и престол.</i> БКн, 1859, кн. 1, 154. <i>Постепенно [представите] възводят нашето „мислене на по-висок степен за развитие.</i> Й. Груев, КЛ (превод), 16. |
2. Отнасям. <i>Историографията обикновено възводи християнството на българете кам кръщението на цар Бориса-Михаила.</i> Хр. Ботев, СПДБ (превод), 70. | 2. Отнасям. <i>Историографията обикновено възводи християнството на българете кам кръщението на цар Бориса-Михаила.</i> Хр. Ботев, СПДБ (превод), 70. | ||
| − | — Друга форма: | + | — Друга форма: <em>возво`дя</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗВО`ЖДАМ</b>, -аш, <i>несв., прех. Остар.</i> Възвеждам; възводя. <i>Той възвожда на чин сичките ходжи и дервиши по джамиите, той сваля сичките кадии или съдии.</i> С, 1872, бр. 43, 344. <i>И полага закони на живота и на действия на съдниците .. възвожда от по-долня степен на по-горня, сиреч от епископства на митрополии; или доблестта на един человек, или град привиле-гирува .. и тъй да речем освен едното свещенодействие, сичките други архиерейски качества са съсредоточени в царя, поради които той действува и законно, и канонически.</i> Н. Михайловски, ИИ (превод), 51. |
| − | + | — Друга форма: <em>возво`ждам</em>. | |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗВО`ЖДАНЕ</b> <i>ср. Остар. Отгл. същ. от</i> възвождам; възвеждане. <i>Той бе писал втори път Андронику да му иска военна помощ за възвождане на трона Михаила, когато сгодният случай настане.</i> Ив. Вазов, Съч. XIV, 145. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗВРА`Т</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Остар.</i>, сега <i>поет.</i> Връщане в предишното или първоначалното състояние; възвръщане. <i>На 1 септември 1911 г. Столипин бива убит. Идва редът на четвъртата Дума, чиито представители са посочени отгоре лица, и тя завършва с пълен възврат към абсолютизъм.</i> Ас. Златаров, Избр. съч. II, 70. <i>О, ясни дни, тям няма веч възврат! / А как тогаз, — / .., бе светъл и приветен / пред моя поглед тоя тъмен свят!</i> П. П. Славейков, Събр. съч. I, 64. <i>Какво ще стане, знай той и обади: / „То свършено е! Без възврат!“</i> К. Христов, ЧБ, 286. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗВРА`ТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил.</i> 1. <i>Рядко.</i> Който отново, обратно се възвръща. <i>„Дали пък най-после не се сбъдва отдавнашната ми мечта да създам такъв сорт пшеница, който да не страда нито от зимните мразове, нито от възвратните пролетни студове?“ — мислел си ученият.</i> Сл. Петров, РКХО, 31. |
| + | |||
| + | 2. Чрез който някой или нещо се връща отново, обратно някъде. <i>Когато нападат на някое неприятелско село, то убиват и старците, и децата, и жените, на които главите са длъжни да украсят възвратния поход на победоносното войнство.</i> Знан., 1875, бр. 16, 246. <i>Възвратно движение.</i> | ||
| + | |||
| + | ◇ <b>Възвратна клапа</b>; <b>възвратен клапан (вентил)</b>. <i>Техн.</i> Приспособление, което пропуска автоматично или чрез ръчно задвижване потока на дадена течност, пара или газ в тръбопровод само по посока на движението. <i>За да не изтича водата от бойлера обратно във водопроводната мрежа, когато бъде спряна, се поставя възвратна клапа.</i> НТМ, 1962, кн. 1, 31. <i>В долната част на смукателната тръба е монтиран един възвратен клапан с гумен уплътнител, чието предназначение е да задържа налятата вода в помпата при пускането й в действие.</i> Р. Ранков и др., М, 162. <i>Възвратен вентил. Предназначението му е да не пропуска водата в обратна посока, а само към котела.</i> Р. Ранков и др., М, 54. | ||
| − | + | <b>Възвратен глагол</b>. <i>Грам.</i> Глагол с възвратно местоимение <em>се</em> или <em>си</em>, при който субектът е същевременно и обект на действието. | |
| − | + | <b>Възвратно лично местоимение</b>. <i>Грам.</i> Местоимение, означаващо субекта на действието, който е същевременно и обект на действието. | |
| − | + | <b>Възвратно притежателно местоимение</b>. <i>Грам.</i> Местоимение, което означава, че обектът в изречението принадлежи на субекта. | |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗВРАТИ`М</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който може да се възвърне. <i>Докато при движението на течността превръщането на един вид механична енергия в друг вид механична енергия представлява възвратим процес, то превръщането на механичната енергия в топлинна, .., се явява от гледище на хидравликата, като един невъзвратим процес.</i> Ст. Станчев, X, 121. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗВРАТИ`МОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Отвл. същ. от</i> възвратим. <i>И отново двете думи „… шумен листопад…“ със своя прост и неотразим ритъм и със скритата си мелодия, в която има и есен, и тъга, и предчувствие за преходност, и надежда за възвратимост.</i> С. Северняк, ВСД, 46. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗВРАТИ`ТЕЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Остар. Книж.</i> Възвратен. <i>„Как ся делят местоименията? На указателни, относителни, възвратителни, притяжателни, въпросителни, определителни и неопределителни.“</i> Т. Хрулев, БГ, 31. <i>Планетите са подложени на две движения: едното е движение възвратително, около оста им, ..; а другото, движение врътително, около Слънцето.</i> Ив. Богоров, КГ, 23. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪ`ЗВРАТКИ</b> само <i>мн. Диал.</i> Повратки. <i>Ега в петък вечерта / Тодора са калесали, / на възвратките да дойде. / Та е Тодора тръгнала / с неното малко деверче.</i> Нар. пес., СбНУ XXXVI, 31. |
---- | ---- | ||
| − | <b>ВЪЗВРАТНО- | + | <b>ВЪЗВРАТНО-ПОСТЪПА`ТЕЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Техн.</i> Обикн. в съчет. |
| − | |||
Текуща версия към 02:43, 5 април 2015
редки залпове. А. Страшимиров, Съч. V, 358.
ВЪЗВИ`Я. Вж. възвивам.
ВЪЗВО`ДЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Остар. 1. Възвеждам; възвождам. В ово време архиепископ българский бил независим ( .. ) що събор българских епископов го избирал изсред себе си и що, с утвърждение българскаго царя, го възводил на архиепископский чин и престол. БКн, 1859, кн. 1, 154. Постепенно [представите] възводят нашето „мислене на по-висок степен за развитие. Й. Груев, КЛ (превод), 16.
2. Отнасям. Историографията обикновено възводи християнството на българете кам кръщението на цар Бориса-Михаила. Хр. Ботев, СПДБ (превод), 70.
— Друга форма: возво`дя.
ВЪЗВО`ЖДАМ, -аш, несв., прех. Остар. Възвеждам; възводя. Той възвожда на чин сичките ходжи и дервиши по джамиите, той сваля сичките кадии или съдии. С, 1872, бр. 43, 344. И полага закони на живота и на действия на съдниците .. възвожда от по-долня степен на по-горня, сиреч от епископства на митрополии; или доблестта на един человек, или град привиле-гирува .. и тъй да речем освен едното свещенодействие, сичките други архиерейски качества са съсредоточени в царя, поради които той действува и законно, и канонически. Н. Михайловски, ИИ (превод), 51.
— Друга форма: возво`ждам.
ВЪЗВО`ЖДАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от възвождам; възвеждане. Той бе писал втори път Андронику да му иска военна помощ за възвождане на трона Михаила, когато сгодният случай настане. Ив. Вазов, Съч. XIV, 145.
ВЪЗВРА`Т, мн. няма, м. Остар., сега поет. Връщане в предишното или първоначалното състояние; възвръщане. На 1 септември 1911 г. Столипин бива убит. Идва редът на четвъртата Дума, чиито представители са посочени отгоре лица, и тя завършва с пълен възврат към абсолютизъм. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 70. О, ясни дни, тям няма веч възврат! / А как тогаз, — / .., бе светъл и приветен / пред моя поглед тоя тъмен свят! П. П. Славейков, Събр. съч. I, 64. Какво ще стане, знай той и обади: / „То свършено е! Без възврат!“ К. Христов, ЧБ, 286.
ВЪЗВРА`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Рядко. Който отново, обратно се възвръща. „Дали пък най-после не се сбъдва отдавнашната ми мечта да създам такъв сорт пшеница, който да не страда нито от зимните мразове, нито от възвратните пролетни студове?“ — мислел си ученият. Сл. Петров, РКХО, 31.
2. Чрез който някой или нещо се връща отново, обратно някъде. Когато нападат на някое неприятелско село, то убиват и старците, и децата, и жените, на които главите са длъжни да украсят възвратния поход на победоносното войнство. Знан., 1875, бр. 16, 246. Възвратно движение.
◇ Възвратна клапа; възвратен клапан (вентил). Техн. Приспособление, което пропуска автоматично или чрез ръчно задвижване потока на дадена течност, пара или газ в тръбопровод само по посока на движението. За да не изтича водата от бойлера обратно във водопроводната мрежа, когато бъде спряна, се поставя възвратна клапа. НТМ, 1962, кн. 1, 31. В долната част на смукателната тръба е монтиран един възвратен клапан с гумен уплътнител, чието предназначение е да задържа налятата вода в помпата при пускането й в действие. Р. Ранков и др., М, 162. Възвратен вентил. Предназначението му е да не пропуска водата в обратна посока, а само към котела. Р. Ранков и др., М, 54.
Възвратен глагол. Грам. Глагол с възвратно местоимение се или си, при който субектът е същевременно и обект на действието.
Възвратно лично местоимение. Грам. Местоимение, означаващо субекта на действието, който е същевременно и обект на действието.
Възвратно притежателно местоимение. Грам. Местоимение, което означава, че обектът в изречението принадлежи на субекта.
ВЪЗВРАТИ`М, -а, -о, мн. -и, прил. Който може да се възвърне. Докато при движението на течността превръщането на един вид механична енергия в друг вид механична енергия представлява възвратим процес, то превръщането на механичната енергия в топлинна, .., се явява от гледище на хидравликата, като един невъзвратим процес. Ст. Станчев, X, 121.
ВЪЗВРАТИ`МОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Отвл. същ. от възвратим. И отново двете думи „… шумен листопад…“ със своя прост и неотразим ритъм и със скритата си мелодия, в която има и есен, и тъга, и предчувствие за преходност, и надежда за възвратимост. С. Северняк, ВСД, 46.
ВЪЗВРАТИ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Възвратен. „Как ся делят местоименията? На указателни, относителни, възвратителни, притяжателни, въпросителни, определителни и неопределителни.“ Т. Хрулев, БГ, 31. Планетите са подложени на две движения: едното е движение възвратително, около оста им, ..; а другото, движение врътително, около Слънцето. Ив. Богоров, КГ, 23.
ВЪ`ЗВРАТКИ само мн. Диал. Повратки. Ега в петък вечерта / Тодора са калесали, / на възвратките да дойде. / Та е Тодора тръгнала / с неното малко деверче. Нар. пес., СбНУ XXXVI, 31.
ВЪЗВРАТНО-ПОСТЪПА`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Техн. Обикн. в съчет.
