Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/604“
м (Автоматични корекции) |
(→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | {{+}} | |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗВИСЯ`ВАМ СЕ</b> <i>несв.</i>; <b>възвися` се</b> <i>св., непрех. Книж.</i> 1. Издигам се, откроявам се в пространството нависоко, над околната среда; извисявам се, извишавам се, възвишавам се, въздигам се. <i>Затварям си очите. Руините, вместо да изчезнат — възвисяват се, очертават бойници над двукрилата, кована с желязо порта.</i> Н. Хайтов, ШГ, 218. <i>Над селото [Шипка] са българските Термопили — Шипченският проход, там се възвисяват върховете на Столетов и Бузлуджа.</i> Л. Мелнишки, ПП, 19. <i>В живописно безредие .. се възвисяват и пресичат силуетите на най-внушителните куполни сгради на града.</i> П. Мирчев, К, 7. <i>Неговите [на манастира] четири кули ся възвисяват над високите стени.</i> Ч, 1871, бр. 10, 311. <i>След една минута огнът пламна, издаде най-напред една светлина червеникава, а полека-лека той ся възвиси на възсини язици под гъстата шума на дъбовете.</i> М. Балабанов, ДБ (превод), 67. |
| − | |||
| − | |||
| − | 2. <i>Прен.</i> Придобивам по-висши нравствени и духовни качества; въздигам се. <i>Но винаги ли, о души корави, | + | 2. <i>Прен.</i> Придобивам по-висши нравствени и духовни качества; въздигам се. <i>Но винаги ли, о души корави, / таз маска и от вас сами ви крий? / — Не сещате ли нявга жажда вий, / .. / над суетата да се възвисите / ..?</i> К. Христов, Т, 65. |
| − | 3. <i>Прен. Остар.</i> Достигам до по-висш етап на развитие, до преуспяване; възвишавам се, въздигам се. <i>Старата философия, до каквато и висока степен на развитие да беше достигнала, никога не беше се възвисила до принципа на равенство между човеците.</i> К. Величков, ПССъч. III, 64. <i>При Йоана II | + | 3. <i>Прен. Остар.</i> Достигам до по-висш етап на развитие, до преуспяване; възвишавам се, въздигам се. <i>Старата философия, до каквато и висока степен на развитие да беше достигнала, никога не беше се възвисила до принципа на равенство между човеците.</i> К. Величков, ПССъч. III, 64. <i>При Йоана II Асеня българското царство се възвиси до една голяма степен.</i> Р. Каролев, УБЧИ, 48. // Обикн. с предл. <em>на</em>. Достигам, получавам по-висок ранг; възвишавам се, издигам се, въздигам се. <i>Надявам се скоро да се възвися на някоя висока служба в свободна България.</i> Ив. Вазов, МЧ, 31. <i>А българският учител в това училище г. С. Панаретов .. са възвисил на чина професор със степен магистър.</i> Ч, 1875, бр. 7, 334. <i>А пак Шевкет паша се възвиси за началник на гвардията на палата!</i> Г. Белев, БК (превод), 70. <i>Никой от членовете на върховния съвет на правосъдието не са сваля от службата си, освен ако самичък си даде оставката или ако са възвиси на по-висока служба, или ако са осъди за престъпление.</i> ДЗОИ I (превод), 88. |
4. <i>Остар.</i> За сума, брой, стойност — увеличавам размера си; възвишавам се, възкачвам се. | 4. <i>Остар.</i> За сума, брой, стойност — увеличавам размера си; възвишавам се, възкачвам се. | ||
| − | ◇ | + | ◇ <b>Възвисявам / възвися на престола</b> <i>някого. Остар. Книж.</i> Правя някого монарх. <i>По-сетне англичаните възвисиха на царский престол Едуарда, който беше по кръв от техните царе.</i> Кр. Пишурка, МК (побълг.), 242. <b>Възвисявам се / възвися се на престола</b>. <i>Остар. Книж.</i> Ставам монарх. |
| − | — Друга (остар. книж.) форма: | + | — Друга (остар. книж.) форма: <em>возвися`вам</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗВИСЯ`ВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Книж. Отгл. същ. от</i> възвисявам <i>и от</i> възвисявам се. <i>Аз отричам само поезията, която прави от човека безплътна идея, красива, но мъртва кукла. А ти мислиш, че това е възвисяване на човека. Според мене то е обида, а не възвисяване.</i> Ем. Манов, ДСР, 351-352. <i>Колебанията и смущенията се редуват в мене [Илия Бешков] с внезапни и нетрайни възвисявания.</i> Ал. Гетман и др., СБ, 49. |
| − | |||
| − | се. <i>Аз отричам само поезията, която прави от човека безплътна идея | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗВИ`СЯМ</b>, -яш, <i>несв.</i> (остар.); <b>възвися`</b>, -и`ш, <i>мин. св.</i> -и`х, <i>св., прех. Книж.</i> Възвисявам. <i>За нас най-свидното е сбрано в тая реч: / лъч, слово, помисъл, въздишка, плуг и меч / и всичко корен що е вбило во земята, / да ни со своя ръст възвися и душата.</i> П. П. Славейков, СбМис, 1910, кн. 5, 38-39. <b>възвисям се</b>, <b>възвися се</b> <i>страд.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗВИ`СЯМ СЕ</b> <i>несв.</i> (остар.); <b>възвися` се</b> <i>св., непрех. Книж.</i> Възвисявам се. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗВИ`СЯНЕ</b> <i>ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от</i> възвисям <i>и от</i> възвисям се; възвисяване. |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗВИ`Т</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. мин. страд. от</i> възвия като <i>прил. Остар.</i> и <i>диал.</i> Който е завит нагоре или настрани. <i>Мустаците му — .. — бяха още черни, дебели и възвити на кобиличка.</i> Ил. Волен, МДС, 117. <i>Унесени така в сладки приказки, те и не сетиха, как иззади тях по пътеката се зададе един момък, бос, с малко възвити крачоле.</i> Т. Влайков, Съч. I, 1941, 16. <i>По-нататък пасяха два големи бели вола с дълги възвити рога.</i> Св. Миларов, СЦТ, 25. |
---- | ---- | ||
| − | <b>ВЪЗВИША</b>. Вж. възвишавам. | + | <b>ВЪЗВИША`</b>. Вж. <em>възвишавам</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗВИША`ВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>възвиша`</b>, -и`ш, <i>мин. св.</i> -и`х, <i>св., прех. Книж.</i> 1. Възвисявам (в 1, 3 и 4 знач.). <i>Елата възвишаваше огромна снага, разперила дебели прави клони, като яки ръце.</i> А. Дончев, ВР, 125. <i>От двете ми страни вековните дъбове възвишаваха могъщите си клони.</i> М. Марчевски, ТС, 35. <i>Многострадалното наше отечество справедливо ся надее да ся снабди и с други подобни духовни мъже, които да възвишат възродената наша церква.</i> Ч, 1870, бр. 1, 29. <i>Със своите способности, .. той обръна на себе вниманието на императора Михаила III, който го възлюби, захвана да го възвишава, а най-после го направи и кесар, т.е. второ лице след себе си в империята.</i> М. Дринов, ППБН, 50-51. <i>Радвай ся парице / всемогъща царице! / Ти патрици прогласяваш, / ти владици възвишаваш.</i> П. Р. Славейков, СКНГ, 76. <i>В [галенита] .. почти постоянно са намира неголямо количество сребро, което, разбира са, възвишава неговата ценност.</i> Знан., 1875, бр. 22-23, 353. |
| − | |||
| − | |||
| + | 2. <i>Прен. Остар.</i> Възвисявам (във 2 знач.). <i>С пост, молитви, .., те искаха да възвишат душите си до бога и чисти да отидат в неговите селения.</i> Елин Пелин, Съч. IV, 86. <i>Знаеш ли ти, че едва ли нещо друго освен музиката възвишава така душата, както</i> | ||
Текуща версия към 22:57, 3 април 2015
ВЪЗВИСЯ`ВАМ СЕ несв.; възвися` се св., непрех. Книж. 1. Издигам се, откроявам се в пространството нависоко, над околната среда; извисявам се, извишавам се, възвишавам се, въздигам се. Затварям си очите. Руините, вместо да изчезнат — възвисяват се, очертават бойници над двукрилата, кована с желязо порта. Н. Хайтов, ШГ, 218. Над селото [Шипка] са българските Термопили — Шипченският проход, там се възвисяват върховете на Столетов и Бузлуджа. Л. Мелнишки, ПП, 19. В живописно безредие .. се възвисяват и пресичат силуетите на най-внушителните куполни сгради на града. П. Мирчев, К, 7. Неговите [на манастира] четири кули ся възвисяват над високите стени. Ч, 1871, бр. 10, 311. След една минута огнът пламна, издаде най-напред една светлина червеникава, а полека-лека той ся възвиси на възсини язици под гъстата шума на дъбовете. М. Балабанов, ДБ (превод), 67.
2. Прен. Придобивам по-висши нравствени и духовни качества; въздигам се. Но винаги ли, о души корави, / таз маска и от вас сами ви крий? / — Не сещате ли нявга жажда вий, / .. / над суетата да се възвисите / ..? К. Христов, Т, 65.
3. Прен. Остар. Достигам до по-висш етап на развитие, до преуспяване; възвишавам се, въздигам се. Старата философия, до каквато и висока степен на развитие да беше достигнала, никога не беше се възвисила до принципа на равенство между човеците. К. Величков, ПССъч. III, 64. При Йоана II Асеня българското царство се възвиси до една голяма степен. Р. Каролев, УБЧИ, 48. // Обикн. с предл. на. Достигам, получавам по-висок ранг; възвишавам се, издигам се, въздигам се. Надявам се скоро да се възвися на някоя висока служба в свободна България. Ив. Вазов, МЧ, 31. А българският учител в това училище г. С. Панаретов .. са възвисил на чина професор със степен магистър. Ч, 1875, бр. 7, 334. А пак Шевкет паша се възвиси за началник на гвардията на палата! Г. Белев, БК (превод), 70. Никой от членовете на върховния съвет на правосъдието не са сваля от службата си, освен ако самичък си даде оставката или ако са възвиси на по-висока служба, или ако са осъди за престъпление. ДЗОИ I (превод), 88.
4. Остар. За сума, брой, стойност — увеличавам размера си; възвишавам се, възкачвам се.
◇ Възвисявам / възвися на престола някого. Остар. Книж. Правя някого монарх. По-сетне англичаните възвисиха на царский престол Едуарда, който беше по кръв от техните царе. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 242. Възвисявам се / възвися се на престола. Остар. Книж. Ставам монарх.
— Друга (остар. книж.) форма: возвися`вам.
ВЪЗВИСЯ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от възвисявам и от възвисявам се. Аз отричам само поезията, която прави от човека безплътна идея, красива, но мъртва кукла. А ти мислиш, че това е възвисяване на човека. Според мене то е обида, а не възвисяване. Ем. Манов, ДСР, 351-352. Колебанията и смущенията се редуват в мене [Илия Бешков] с внезапни и нетрайни възвисявания. Ал. Гетман и др., СБ, 49.
ВЪЗВИ`СЯМ, -яш, несв. (остар.); възвися`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Книж. Възвисявам. За нас най-свидното е сбрано в тая реч: / лъч, слово, помисъл, въздишка, плуг и меч / и всичко корен що е вбило во земята, / да ни со своя ръст възвися и душата. П. П. Славейков, СбМис, 1910, кн. 5, 38-39. възвисям се, възвися се страд.
ВЪЗВИ`СЯМ СЕ несв. (остар.); възвися` се св., непрех. Книж. Възвисявам се.
ВЪЗВИ`СЯНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от възвисям и от възвисям се; възвисяване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЪЗВИ`Т, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от възвия като прил. Остар. и диал. Който е завит нагоре или настрани. Мустаците му — .. — бяха още черни, дебели и възвити на кобиличка. Ил. Волен, МДС, 117. Унесени така в сладки приказки, те и не сетиха, как иззади тях по пътеката се зададе един момък, бос, с малко възвити крачоле. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 16. По-нататък пасяха два големи бели вола с дълги възвити рога. Св. Миларов, СЦТ, 25.
ВЪЗВИША`. Вж. възвишавам.
ВЪЗВИША`ВАМ, -аш, несв.; възвиша`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Книж. 1. Възвисявам (в 1, 3 и 4 знач.). Елата възвишаваше огромна снага, разперила дебели прави клони, като яки ръце. А. Дончев, ВР, 125. От двете ми страни вековните дъбове възвишаваха могъщите си клони. М. Марчевски, ТС, 35. Многострадалното наше отечество справедливо ся надее да ся снабди и с други подобни духовни мъже, които да възвишат възродената наша церква. Ч, 1870, бр. 1, 29. Със своите способности, .. той обръна на себе вниманието на императора Михаила III, който го възлюби, захвана да го възвишава, а най-после го направи и кесар, т.е. второ лице след себе си в империята. М. Дринов, ППБН, 50-51. Радвай ся парице / всемогъща царице! / Ти патрици прогласяваш, / ти владици възвишаваш. П. Р. Славейков, СКНГ, 76. В [галенита] .. почти постоянно са намира неголямо количество сребро, което, разбира са, възвишава неговата ценност. Знан., 1875, бр. 22-23, 353.
2. Прен. Остар. Възвисявам (във 2 знач.). С пост, молитви, .., те искаха да възвишат душите си до бога и чисти да отидат в неговите селения. Елин Пелин, Съч. IV, 86. Знаеш ли ти, че едва ли нещо друго освен музиката възвишава така душата, както
