Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/578“
м (Автоматични корекции) |
(→Коригирана) |
||
| (Не са показани 2 междинни версии от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>студен, замайваше главата с издишан | + | <i>студен, замайваше главата с издишан въгледвуокис.</i> Ст. Волев, МС, 120. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪГЛЕДВУО`КИСЕН</b>, -сна, -сно, <i>мн.</i> -сни. <i>Хим. Прил. от</i> въгледвуокис. <i>Въгледвуокисно наторяване.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪГЛЕДО`БИВ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> Добив на каменни въглища. <i>План за въгледобив.</i> △ <i>Въгледобивът намаля.</i> △ <i>Механизация на въгледобива.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪГЛЕДОБИ`ВЕН</b>, -вна, -вно, <i>мн.</i> -вни, <i>прил.</i> Който се отнася до въгледобив. <i>Въгледобивна промишленост.</i> <i>Въгледобивна мина.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪГЛЕКИ`СЕЛ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който съдържа, в който има въглероден двуокис. <i>Скоро теснината започна да се отваря и ние се озовахме над с. Михалково, известното със своята въглекисела вода родопско селище.</i> Н. Хайтов, ПП, 96. <i>Въглекиселите води се използуват за лечение на болестите на сърдечносъдовата система.</i> М. Василев и др., ВБ, 15. // <i>Разш.</i> Който съдържа вода, наситена с въглероден двуокис. <i>Във въглекиселите бани въглеродният двуокис се използува за лечение на нервни и сърдечни заболявания.</i> Хим. VIII кл, 1965, 66. <i>Въглекисела вана.</i> |
| − | — От рус. | + | — От рус. углекислый. |
---- | ---- | ||
| − | <b>ВЪГЛЕКИСЕЛИНА</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Остар. Хим.</i> 1. Въглероден двуокис; | + | <b>ВЪГЛЕКИСЕЛИНА`</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Остар. Хим.</i> 1. Въглероден двуокис; въглекислота. <i>Въглеродна киселина или просто въглекиселина .. ся отпуща, кога горят или гният тела, у които има въглерод, кога нечто гори или кога дишат хора и животни.</i> Й. Груев, Ф (превод), 78. |
2. Въглена киселина (Ст. Младенов, БТР). | 2. Въглена киселина (Ст. Младенов, БТР). | ||
| − | — Друга форма: въглекислина. | + | — Друга форма: <em>въглекислина`</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b>ВЪГЛЕКИСЛОТА</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Остар. Хим.</i> Въглероден двуокис; въглекиселина. <i>Животните, кога дишат, поглъщат от кислород и издишат въглекислотата, а растенията, напротив, поглъщат въглекислотата и издишат кислород.</i> Лет., 1871, 117. <i>Въглекислотата е въздухообразно тяло, малко по-тежко от въздуха, безцветно, с кисел вкус и миризма.</i> С. Веженов, X (превод), 25. | + | <b>ВЪГЛЕКИСЛОТА`</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Остар. Хим.</i> Въглероден двуокис; въглекиселина. <i>Животните, кога дишат, поглъщат от кислород и издишат въглекислотата, а растенията, напротив, поглъщат въглекислотата и издишат кислород.</i> Лет., 1871, 117. <i>Въглекислотата е въздухообразно тяло, малко по-тежко от въздуха, безцветно, с кисел вкус и миризма.</i> С. Веженов, X (превод), 25. |
— От рус. углекислота. | — От рус. углекислота. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪГЛЕКОПА`Ч</b> <i>м.</i> Работник, който копае каменни въглища в мина; миньор<sup>1</sup>, рудничар. <i>Вълците бяха минали край изоставената въглищарница в съседния дол. Оттам бяха поели полегатата рътлина, по чийто гръб лъкатушеше тясна пъртина, направена от въглекопачите, които отиваха и се връщаха от мините.</i> Ем. Станев, ПЕГ, 44. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪГЛЕЛИ`В</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар. Хим.</i> Въглероден. <i>Въглелив окис.</i> <i>Въглелив двуокис.</i> |
| − | + | ◇ <b>Въглелив сулфид</b>. <i>Остар. Хим.</i> Серовъглерод. <i>Препоръчват бензина като .. най-евтино средство против ларвите на майския бръмбар в почвата .., че бензинът действува много по-енергически и по-сигурно, отколкото въглеливия сулфид.</i> Гр, 1909, бр. 9, 141. | |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪ`ГЛЕН</b> <i>м.</i> 1. Късче от изгоряло, неизгаснало дърво или от изгорели, неизгаснали въглища. <i>Колибата беше изгоряла. На мястото пушеха последните недогорели въглени.</i> Елин Пелин, Съч. II, 71. <i>Като откри рубиненочервените въглени под пепелта и сложи няколко тресчици в печката, дядо Васил почака да се събуди неговият внук Кольо.</i> Ем. Станев, ПЕГ, 57. <i>В печката дървата ми бяха догорели .. Слязох аз .. и си купих две големички наденици, върнах се, отворих печката, разринах въглените и наместих надениците вътре.</i> А. Каралийчев, С, 253-254. <i>Дето падне въгленът, там изгаря.</i> Послов., П. Р. Славейков, БП I, 162. <i>Покрит въглен по` пари.</i> Послов., П. Р. Славейков, БП II, 62. • Обр. <i>Неговата трепереща ръка вече не можеше да държи писалката, .., но духът му трептеше свеж и бистър, .. пареха го живите въглени на спомените.</i> А. Каралийчев, С, 241. // Изгаснало черно късче от прегоряло дърво. <i>Огънят в огнището беше загаснал и белезникава пепел се наслояваше по изстиналите въглени.</i> Ст. Марков, ДБ, 392. <i>Тримата войници сметоха угасналите въглени на огъня, скупчиха се един до друг и дълго мълчаха, сънливо примигвайки.</i> Ив. Хаджимарчев, ОК, 427. |
| − | + | 2. <i>Прен.</i> Само <i>мн. Поет.</i> Като епитет на очи — черни и блестящи, пламенни. <i>Вместо да го сгълчи, / тя викна го да пее соло в хора. / И запламтяха въглени-очи / на сипаничаво лице от шарка / със любознателност и ум вроден.</i> Бл. Димитрова, Л, 72. <i>— О, как ме гледат въглени-очи!</i> К. Христов, ИБ, 51. <i>Блеснаха на котарака / двата въглена-очи.</i> СбХ, 85. | |
| − | + | 3. Обгорели тънки парчета от клончета дърво, обикновено приготвени специално за писане, рисуване. <i>На арабите бяха дадени дъсчици и въглени, за да изпишат арабските числа и образци от четирите аритметични действия.</i> Й. Вълчев, СКН, 248. <i>Върху стената на стаята ми виси портрет на жена, нарисуван с въглен.</i> Л. Канов, ЧК, 28. <i>Аз тука се учех, у малка килия, — / Златан ни бе даскал, епитроп черковен; / на пясъчник пишехме с пръсти, и с въглен — / на бяла дъска.</i> Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 14. | |
| − | + | 4. Само <i>ед.</i> Графична техника, при която се използват такива обгорели тънки парчета от клончета. <i>Изложбата „Съветска графика“ показва .. всички графични техники: моливна, креда, пастел, акварел, въглен.</i> РД, 1950, бр. 235, 2. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | 4. Само <i>ед.</i> Графична техника, при която се използват такива обгорели тънки парчета от клончета <i> | ||
| − | |||
| − | 1950, бр. 235, 2. | ||
5. <i>Диал.</i> Болест по житните растения, от която те почерняват като овъглени; главня<sup>2</sup> (Н. Геров, РБЯ). | 5. <i>Диал.</i> Болест по житните растения, от която те почерняват като овъглени; главня<sup>2</sup> (Н. Геров, РБЯ). | ||
6. <i>Остар.</i> Графит. <i>Въглерод. Той е твърдо тяло, което ся среща в природата във вид</i> | 6. <i>Остар.</i> Графит. <i>Въглерод. Той е твърдо тяло, което ся среща в природата във вид</i> | ||
| − | |||
Текуща версия към 22:47, 17 март 2015
студен, замайваше главата с издишан въгледвуокис. Ст. Волев, МС, 120.
ВЪГЛЕДВУО`КИСЕН, -сна, -сно, мн. -сни. Хим. Прил. от въгледвуокис. Въгледвуокисно наторяване.
ВЪГЛЕДО`БИВ, мн. няма, м. Добив на каменни въглища. План за въгледобив. △ Въгледобивът намаля. △ Механизация на въгледобива.
ВЪГЛЕДОБИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Който се отнася до въгледобив. Въгледобивна промишленост. Въгледобивна мина.
ВЪГЛЕКИ`СЕЛ, -а, -о, мн. -и, прил. Който съдържа, в който има въглероден двуокис. Скоро теснината започна да се отваря и ние се озовахме над с. Михалково, известното със своята въглекисела вода родопско селище. Н. Хайтов, ПП, 96. Въглекиселите води се използуват за лечение на болестите на сърдечносъдовата система. М. Василев и др., ВБ, 15. // Разш. Който съдържа вода, наситена с въглероден двуокис. Във въглекиселите бани въглеродният двуокис се използува за лечение на нервни и сърдечни заболявания. Хим. VIII кл, 1965, 66. Въглекисела вана.
— От рус. углекислый.
ВЪГЛЕКИСЕЛИНА`, мн. няма, ж. Остар. Хим. 1. Въглероден двуокис; въглекислота. Въглеродна киселина или просто въглекиселина .. ся отпуща, кога горят или гният тела, у които има въглерод, кога нечто гори или кога дишат хора и животни. Й. Груев, Ф (превод), 78.
2. Въглена киселина (Ст. Младенов, БТР).
— Друга форма: въглекислина`.
ВЪГЛЕКИСЛОТА`, мн. няма, ж. Остар. Хим. Въглероден двуокис; въглекиселина. Животните, кога дишат, поглъщат от кислород и издишат въглекислотата, а растенията, напротив, поглъщат въглекислотата и издишат кислород. Лет., 1871, 117. Въглекислотата е въздухообразно тяло, малко по-тежко от въздуха, безцветно, с кисел вкус и миризма. С. Веженов, X (превод), 25.
— От рус. углекислота.
ВЪГЛЕКОПА`Ч м. Работник, който копае каменни въглища в мина; миньор1, рудничар. Вълците бяха минали край изоставената въглищарница в съседния дол. Оттам бяха поели полегатата рътлина, по чийто гръб лъкатушеше тясна пъртина, направена от въглекопачите, които отиваха и се връщаха от мините. Ем. Станев, ПЕГ, 44.
ВЪГЛЕЛИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Хим. Въглероден. Въглелив окис. Въглелив двуокис.
◇ Въглелив сулфид. Остар. Хим. Серовъглерод. Препоръчват бензина като .. най-евтино средство против ларвите на майския бръмбар в почвата .., че бензинът действува много по-енергически и по-сигурно, отколкото въглеливия сулфид. Гр, 1909, бр. 9, 141.
ВЪ`ГЛЕН м. 1. Късче от изгоряло, неизгаснало дърво или от изгорели, неизгаснали въглища. Колибата беше изгоряла. На мястото пушеха последните недогорели въглени. Елин Пелин, Съч. II, 71. Като откри рубиненочервените въглени под пепелта и сложи няколко тресчици в печката, дядо Васил почака да се събуди неговият внук Кольо. Ем. Станев, ПЕГ, 57. В печката дървата ми бяха догорели .. Слязох аз .. и си купих две големички наденици, върнах се, отворих печката, разринах въглените и наместих надениците вътре. А. Каралийчев, С, 253-254. Дето падне въгленът, там изгаря. Послов., П. Р. Славейков, БП I, 162. Покрит въглен по` пари. Послов., П. Р. Славейков, БП II, 62. • Обр. Неговата трепереща ръка вече не можеше да държи писалката, .., но духът му трептеше свеж и бистър, .. пареха го живите въглени на спомените. А. Каралийчев, С, 241. // Изгаснало черно късче от прегоряло дърво. Огънят в огнището беше загаснал и белезникава пепел се наслояваше по изстиналите въглени. Ст. Марков, ДБ, 392. Тримата войници сметоха угасналите въглени на огъня, скупчиха се един до друг и дълго мълчаха, сънливо примигвайки. Ив. Хаджимарчев, ОК, 427.
2. Прен. Само мн. Поет. Като епитет на очи — черни и блестящи, пламенни. Вместо да го сгълчи, / тя викна го да пее соло в хора. / И запламтяха въглени-очи / на сипаничаво лице от шарка / със любознателност и ум вроден. Бл. Димитрова, Л, 72. — О, как ме гледат въглени-очи! К. Христов, ИБ, 51. Блеснаха на котарака / двата въглена-очи. СбХ, 85.
3. Обгорели тънки парчета от клончета дърво, обикновено приготвени специално за писане, рисуване. На арабите бяха дадени дъсчици и въглени, за да изпишат арабските числа и образци от четирите аритметични действия. Й. Вълчев, СКН, 248. Върху стената на стаята ми виси портрет на жена, нарисуван с въглен. Л. Канов, ЧК, 28. Аз тука се учех, у малка килия, — / Златан ни бе даскал, епитроп черковен; / на пясъчник пишехме с пръсти, и с въглен — / на бяла дъска. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 14.
4. Само ед. Графична техника, при която се използват такива обгорели тънки парчета от клончета. Изложбата „Съветска графика“ показва .. всички графични техники: моливна, креда, пастел, акварел, въглен. РД, 1950, бр. 235, 2.
5. Диал. Болест по житните растения, от която те почерняват като овъглени; главня2 (Н. Геров, РБЯ).
6. Остар. Графит. Въглерод. Той е твърдо тяло, което ся среща в природата във вид
