Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/487“
м (Автоматични корекции) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| (Не са показани 2 междинни версии от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>на</i>, <i>казвах ли ти:., и нивичките ни ще ни върнат, ей на, връщат ги, всичките си | + | <i>на</i>, <i>казвах ли ти:., и нивичките ни ще ни върнат, ей на, връщат ги, всичките си нивички ще си върна, помня де им бяха синурите на всичките.</i> Ст. Цанев, МБ, 309. |
| − | 8. Ставам причина някой да придобие отново предишното си физическо или душевно състояние; възстановявам, възвръщам. <i>Понякога Траян отпущаше веслата за миг, но строгият поглед на Кир връщаше силите му. Има време за сън, за почивка.</i> Г. Караславов, Избр. съч. V, 324. <i>Уплахата бе още голяма, макар че явяването на Ивайло им върна малко храбростта.</i> Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 287. <i>Еньо слушаше с неподвижно отворени очи Бъзунека и по | + | 8. Ставам причина някой да придобие отново предишното си физическо или душевно състояние; възстановявам, възвръщам. <i>Понякога Траян отпущаше веслата за миг, но строгият поглед на Кир връщаше силите му. Има време за сън, за почивка.</i> Г. Караславов, Избр. съч. V, 324. <i>Уплахата бе още голяма, макар че явяването на Ивайло им върна малко храбростта.</i> Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 287. <i>Еньо слушаше с неподвижно отворени очи Бъзунека и по мъртвопияното му лице бавно-бавно мина силата на живота и му върна човешкото изражение.</i> Елин Пелин, Съч. III, 113. |
9. Отново придобивам, спечелвам нещо, което съм бил изгубил временно; възвръщам, възстановявам. <i>А измамените и ограбените си бяха върнали собствеността върху къщата, която бе строена с техния труд, с техните пари.</i> Д. Димов, Т, 661. // <i>Разг.</i> Придобивам отново предишното си добро душевно състояние; възвръщам. <i>Комисарят, който бе върнал доброто си настроение, се засмя.</i> П. Вежинов, НС, 203. | 9. Отново придобивам, спечелвам нещо, което съм бил изгубил временно; възвръщам, възстановявам. <i>А измамените и ограбените си бяха върнали собствеността върху къщата, която бе строена с техния труд, с техните пари.</i> Д. Димов, Т, 661. // <i>Разг.</i> Придобивам отново предишното си добро душевно състояние; възвръщам. <i>Комисарят, който бе върнал доброто си настроение, се засмя.</i> П. Вежинов, НС, 203. | ||
| − | 10. <i>Прен.</i> Постъпвам по същия начин за отплата или в отговор на нещо; отвръщам. <i>Точно по това време вършачката започнала да гълта снопите от камарите в съседния харман. Там около нея били всички от Енчовските — помагали на съседите си, та призори, като минела у тях | + | 10. <i>Прен.</i> Постъпвам по същия начин за отплата или в отговор на нещо; отвръщам. <i>Точно по това време вършачката започнала да гълта снопите от камарите в съседния харман. Там около нея били всички от Енчовските — помагали на съседите си, та призори, като минела у тях, да им върнат помощта, както можели.</i> Г. Караславов, Избр. съч. VII, 309. <i>— Завчера тя идва у дома, редно е да й върна посещението.</i> К. Петканов, В, 81. <i>Дебелият ходжа смигна на едноръкия ходжа. Оня му върна смигването и понеже беше и с едно око, лицето му за миг стана сляпо и страшно.</i> А. Дончев, ВР, 12. |
| − | 11. <i>Разг</i>. За печка или комин — изкарвам при горене дима през вратата и през всички пролуки. <i>Печката връщаше от вятъра и в кабинета проникваше миризма на дим.</i> Ем. Станев, ИК III, 128. <b>връщам се, върна се</b> <i>страд.</i> | + | 11. <i>Разг</i>. За печка или комин — изкарвам при горене дима през вратата и през всички пролуки. <i>Печката връщаше от вятъра и в кабинета проникваше миризма на дим.</i> Ем. Станев, ИК III, 128. <b>връщам се</b>, <b>върна се</b> <i>страд.</i> |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВРЪ`ЩАМ СИ</b> <i>несв.</i>; <b>въ`рна си</b> <i>св., непрех.</i> Постъпвам по същия начин в отговор на обида, оскърбление. <i>Тая дума вероятно бе стигнала до ушите му и сега той си връщаше обидата.</i> И. Петров, МВ, 27. | ||
| − | + | ◇ <b>Връщам / върна годеж (китката, пръстена)</b>. <i>Разг.</i> Отказвам се от обещанието си, от уговореното да се оженя за някого. <i>— Не, не! Аз още днес … още днес ще му кажа, че връщам годежа… каквото щат да приказват хората!</i> П. Стъпов, ЖН, 245. | |
| − | + | <b>Връщам / върна го <тъпкано></b> <i>някому</i>; <b>връщам / върна с лихвите</b> <i>някому. Разг.</i> Отмъщавам си жестоко на някого като отплата за сторено ми макар и по-малко зло. <i>Василев мразеха жестоко, заканваха се да му го върнат тъпкано.</i> Н. Антонов, ВОМ, 178. <i>— Ще им платим, .., тъпкано ще им го върнем! — каза гневно млад момък и също въздъхна мъчително.</i> Г. Караславов, Избр. съч. VI, 263. <i>Разбрах, че с последните си думи брат ми го бе засегнал и сега той бързаше да му го върне.</i> Л. Станев, ПХ, 124. <i>— Нищо не съм чел! — мрачно отговори Златан и си спомни и за Пешо, за онзи кратък бой с него на забоя .. Той никога не забравяше за това и беше сигурен, че ще му го върне с лихвите…</i> Т. Монов, СН, 215. <b>Връщам / върна живота</b> <i>някому</i>. Излекувам безнадеждно болен. <i>Появил се беше случайно, както случайно се появяват по селата ония прочути знахари, които лекуват най-тежки болести и често пъти с някоя билка, с върха на нагорещено желязо или само с няколко думи връщат живота на много умиращи.</i> Й. Йовков, ПК, 5. | |
| − | + | ◇ <b>Връщам / върна колелото на историята назад</b>. <i>Книж.</i> Спирам естествения, закономерния ход на историческото развитие, преча на прогреса. <i>От целия процес пролича, че поразените, .., са ония, които искат да върнат назад колелото на историята.</i> ВН, 1960, бр. 2690, 3. | |
| − | <b> | + | <b>Връщам / върна на земята</b> <i>някого. Разг.</i> Принуждавам някого да се опомни, да се освободи от илюзиите си. <i>Говорих грубо, но бях решил да разтърся най-сетне туй същество, .., да го върна на земята и нямах никакво намерение да подбирам думите си.</i> Б. Райнов, ДВ, 62. |
| − | + | <b>Връщам / върна от оня свят</b> <i>някого. Разг.</i> Спасявам някого от смърт. <i>И той [дядото] беше тръгнал вече да мре, ако не беше се решил един съсед да впрегне каруцата си и да го откара при докторите в града; докторите го върнаха от оня свят.</i> Ил. Волен, МДС, 107. | |
| + | <b>Кога<то> се върне <н> баща ми от гроба</b>. <i>Разг. Ирон.</i> Никога (употребява се, за да се подчертае, че е изключено някой да се върне). | ||
| + | |||
| + | <b>Кога<то> чумата върне на майките децата</b>. <i>Разг. Ирон.</i> Никога (за подчертаване, че нещо няма да се осъществи). | ||
| + | |||
| + | <b>Отишло пате, върнало се гъска</b>. <i>Диал. Ирон.</i> За човек, който никак не се е променил, който е останал същият глупак. | ||
| + | |||
| + | — Друга (диал.) форма: <em>вра`щам</em>. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВРЪ`ЩАМ СЕ</b>, -аш се, <i>несв.</i>; <b>въ`рна се</b>, -еш се, <i>мин. св.</i> -ах се, <i>прич. мин. страд.</i> въ`рнат, <i>св., непрех.</i> 1. Вървя по същия път, но в обратна посока на тази, по която съм се движил досега. <i>Голямата част от народа, в луд страх кръстосваше черквата, бягаше, връщаше се, крещеше.</i> Ив. Вазов, Съч. XXIII, 104. <i>Методи тръгна като сянка няколко крачки след двойката. „Защо ли се унижавам?“ упрекваше се той, но все пак не се връщаше.</i> М. Грубешлиева, ПП, 252. <i>Вашият приятел съглежда в стената малка, ръждясала желязна врата; той се спира и пита: — А тук що има? ..; вие се връщате бързо няколко стъпки назад.</i> Г. Райчев, Избр. съч. II, 12. | ||
| + | |||
| + | 2. Обикн. с предл. <em>в</em>. Идвам или отивам обратно | ||
Текуща версия към 00:55, 15 януари 2015
на, казвах ли ти:., и нивичките ни ще ни върнат, ей на, връщат ги, всичките си нивички ще си върна, помня де им бяха синурите на всичките. Ст. Цанев, МБ, 309.
8. Ставам причина някой да придобие отново предишното си физическо или душевно състояние; възстановявам, възвръщам. Понякога Траян отпущаше веслата за миг, но строгият поглед на Кир връщаше силите му. Има време за сън, за почивка. Г. Караславов, Избр. съч. V, 324. Уплахата бе още голяма, макар че явяването на Ивайло им върна малко храбростта. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 287. Еньо слушаше с неподвижно отворени очи Бъзунека и по мъртвопияното му лице бавно-бавно мина силата на живота и му върна човешкото изражение. Елин Пелин, Съч. III, 113.
9. Отново придобивам, спечелвам нещо, което съм бил изгубил временно; възвръщам, възстановявам. А измамените и ограбените си бяха върнали собствеността върху къщата, която бе строена с техния труд, с техните пари. Д. Димов, Т, 661. // Разг. Придобивам отново предишното си добро душевно състояние; възвръщам. Комисарят, който бе върнал доброто си настроение, се засмя. П. Вежинов, НС, 203.
10. Прен. Постъпвам по същия начин за отплата или в отговор на нещо; отвръщам. Точно по това време вършачката започнала да гълта снопите от камарите в съседния харман. Там около нея били всички от Енчовските — помагали на съседите си, та призори, като минела у тях, да им върнат помощта, както можели. Г. Караславов, Избр. съч. VII, 309. — Завчера тя идва у дома, редно е да й върна посещението. К. Петканов, В, 81. Дебелият ходжа смигна на едноръкия ходжа. Оня му върна смигването и понеже беше и с едно око, лицето му за миг стана сляпо и страшно. А. Дончев, ВР, 12.
11. Разг. За печка или комин — изкарвам при горене дима през вратата и през всички пролуки. Печката връщаше от вятъра и в кабинета проникваше миризма на дим. Ем. Станев, ИК III, 128. връщам се, върна се страд.
ВРЪ`ЩАМ СИ несв.; въ`рна си св., непрех. Постъпвам по същия начин в отговор на обида, оскърбление. Тая дума вероятно бе стигнала до ушите му и сега той си връщаше обидата. И. Петров, МВ, 27.
◇ Връщам / върна годеж (китката, пръстена). Разг. Отказвам се от обещанието си, от уговореното да се оженя за някого. — Не, не! Аз още днес … още днес ще му кажа, че връщам годежа… каквото щат да приказват хората! П. Стъпов, ЖН, 245.
Връщам / върна го <тъпкано> някому; връщам / върна с лихвите някому. Разг. Отмъщавам си жестоко на някого като отплата за сторено ми макар и по-малко зло. Василев мразеха жестоко, заканваха се да му го върнат тъпкано. Н. Антонов, ВОМ, 178. — Ще им платим, .., тъпкано ще им го върнем! — каза гневно млад момък и също въздъхна мъчително. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 263. Разбрах, че с последните си думи брат ми го бе засегнал и сега той бързаше да му го върне. Л. Станев, ПХ, 124. — Нищо не съм чел! — мрачно отговори Златан и си спомни и за Пешо, за онзи кратък бой с него на забоя .. Той никога не забравяше за това и беше сигурен, че ще му го върне с лихвите… Т. Монов, СН, 215. Връщам / върна живота някому. Излекувам безнадеждно болен. Появил се беше случайно, както случайно се появяват по селата ония прочути знахари, които лекуват най-тежки болести и често пъти с някоя билка, с върха на нагорещено желязо или само с няколко думи връщат живота на много умиращи. Й. Йовков, ПК, 5.
◇ Връщам / върна колелото на историята назад. Книж. Спирам естествения, закономерния ход на историческото развитие, преча на прогреса. От целия процес пролича, че поразените, .., са ония, които искат да върнат назад колелото на историята. ВН, 1960, бр. 2690, 3.
Връщам / върна на земята някого. Разг. Принуждавам някого да се опомни, да се освободи от илюзиите си. Говорих грубо, но бях решил да разтърся най-сетне туй същество, .., да го върна на земята и нямах никакво намерение да подбирам думите си. Б. Райнов, ДВ, 62.
Връщам / върна от оня свят някого. Разг. Спасявам някого от смърт. И той [дядото] беше тръгнал вече да мре, ако не беше се решил един съсед да впрегне каруцата си и да го откара при докторите в града; докторите го върнаха от оня свят. Ил. Волен, МДС, 107.
Кога<то> се върне <н> баща ми от гроба. Разг. Ирон. Никога (употребява се, за да се подчертае, че е изключено някой да се върне).
Кога<то> чумата върне на майките децата. Разг. Ирон. Никога (за подчертаване, че нещо няма да се осъществи).
Отишло пате, върнало се гъска. Диал. Ирон. За човек, който никак не се е променил, който е останал същият глупак.
— Друга (диал.) форма: вра`щам.
ВРЪ`ЩАМ СЕ, -аш се, несв.; въ`рна се, -еш се, мин. св. -ах се, прич. мин. страд. въ`рнат, св., непрех. 1. Вървя по същия път, но в обратна посока на тази, по която съм се движил досега. Голямата част от народа, в луд страх кръстосваше черквата, бягаше, връщаше се, крещеше. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 104. Методи тръгна като сянка няколко крачки след двойката. „Защо ли се унижавам?“ упрекваше се той, но все пак не се връщаше. М. Грубешлиева, ПП, 252. Вашият приятел съглежда в стената малка, ръждясала желязна врата; той се спира и пита: — А тук що има? ..; вие се връщате бързо няколко стъпки назад. Г. Райчев, Избр. съч. II, 12.
2. Обикн. с предл. в. Идвам или отивам обратно
