Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/350“
м (Автоматични корекции) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана: Обработка в РБ „Сава Доброплодни“.) |
||
(Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
- | + | Проверена | |
Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
Ред 1: | Ред 1: | ||
− | + | в тях минерали. <i>Водите току менят вкуса си според горите: биват топли, кисели-червеникави, блудкави, солени и пречисти.</i> ПСп, 1870, кн. 11-12, 125. <i>Някой си купил за слуга едного арапина, .. Той се изпомъчил със сякакви води да го измие.</i> П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 23-24. | |
− | 2. Само <i>ед.</i> Цялата маса, която съставя морета, океани, езера, реки и под. в природата. <i>Противоп.</i> суша. <i>Над един милион видове живи същества населяват сушата и водата.</i> Хр. Одисеев, ТН, 7. | + | 2. Само <i>ед.</i> Цялата маса, която съставя морета, океани, езера, реки и под. в природата. <i>Противоп.</i> суша. <i>Над един милион видове живи същества населяват сушата и водата.</i> Хр. Одисеев, ТН, 7. <i>„И някога за път обратен / едва ли ще удари час: / вода и суша — необятен, / светът ще бъде сън за нас!“</i> П. К. Яворов, Съч. I, 60. <i>Градината ми слънце не дочака, а падна здрач над суша и вода.</i> Хр. Ясенов, Събр. пр, 38. // <i>Стесн</i>. Обикн. <i>мн.</i> Маса такава течност в природата (в море, река, ручей, езеро, блато и под.) <i>Тя стоеше там, превита, неподвижна, обхванала коленете си с ръце, загледана в тъмните и хладни води на Куков вир.</i> Й. Йовков, СЛ, 74. <i>Разказва се, че водите на Орлово кладенче някога били лековити, и султани и паши идвали от далечни страни да се лекуват с тях.</i> Ил. Волен, РК, 32. <i>Над нас небето е тъй синьо и чисто. Тъй синьо и чисто, както може да бъде само над безбрежните води на океана.</i> Б. Шивачев, ПЮА, 33. <i>Дунава беше тих и спокоен. Водата му се лъщеше срещу утринното слънце и двата му бряга бързо бягаха назад към Русчук.</i> Т. Влайков, Съч. II, 54. <i>Мъртвата и блестяща зеленобисерна вода на блатото се размърда и оживя.</i> Елин Пелин, Съч. I, 49. <i>Повърхностни води.</i> <i>Подпочвени води.</i> <i>Снежни води.</i> |
− | 3. <i>Диал.</i> Пространство, покрито с такава течност — река, поток и под. <i>Вървели | + | 3. <i>Диал.</i> Пространство, покрито с такава течност — река, поток и под. <i>Вървели, що вървели, дошли до една вода, дето били хванали рибари една риба.</i> Христом. ВВ I, 32. <i>Минахме през три гори зелени, / минахме през три води разлети.</i> Н. Ракитин, ППВ, 40. <i>Искат Драгана да женат / през девет гори зелени, през девет води студени.</i> Нар. пес, СбНУ XLVI, 1, 54. |
− | + | 4. Само <i>мн.</i> Със съгл. опред. Част от територията на море, океан, голяма река или езеро, която е призната за собственост на държава, област, град и др., тъй като влиза в техните граници. <i>През последните години английските риболовни кораби системно нарушаваха териториалните води на Исландия и ловяха треска дори пред нейните пристанища.</i> П. Коларов, РП, 30. <i>Появата на две руски ескадрили в американски води укрепило международното положение на Северните щати.</i> Ист. VIII кл, 110. <i>И тъй ние са питаме, що е правила английската флота в турските води?</i> НБ, 1876, бр. 51, 18. | |
− | + | 5. <i>Разш.</i> Воден разтвор на растителен екстракт или друго вещество, който се използва като питие, лечебно или тоалетно средство, за технически цели и др. <i>Той не знаел какво е българска роза. В багажа си имах няколко флакона най-проста розова вода, та му я показах заедно с богатото, пищно цвете с много листа.</i> Й. Радичков, НД, 115. <i>— Гюлова вода с казани имаме долу в избата, а тя ливанто купува! — ругаеше той дъщеря си.</i> Чудомир, Избр. пр, 8. <i>Косата ми капе — това е. Видях по калъфката — пада, и туйто. Трябва да започна фрикции с хининова вода, но нямам охота за нищо.</i> Н. Стефанова, ПД, 24. <i>Вареше бурен от либиче и му даваше водата да пие.</i> Ив. Вазов, Съч. XX, 122. <i>Тя вика скришом врачки, прави магия, полива тайно Еньо с какви не води и бурени.</i> Елин Пелин, Съч. III, 139. <i>Русичко момиче, обуто в скъсани сандалки, даваше на майка си някаква жълтеникава вода, вероятно лекарство.</i> Г. Белев, КВА, 101. <i>Лекарят бе млад, тих човек, написа й дълга рецепта с води и промивки.</i> Б. Йосифова, БЧМ, 151. <i>Йодна вода.</i> <i>Сребърна вода.</i> <i>Сероводородна вода.</i> <i>Хлорна вода.</i> <i>Плодова вода.</i> | |
− | + | 6. Секрет, който се събира в орган или кухина на човешкото тяло вследствие болестен процес. <i>Има вода в коляното.</i> | |
− | + | 7. <i>Прен. Остар.</i> Многословие и бедност на мисълта в литературно произведение, ораторска реч и др. <i>А едно от главните условия за истинска поезия е да се постигне всяка краткост и естественост в изказването на чувството, да се избегне всякакъв баласт и многото вода.</i> П. К. Яворов, Съч. III, 280-281. <i>Мислите се нищят доста разпасано, несбито, на дълги периоди; има вода доста — видиш, че имаш пред себе си вестникарска статия — нищо повече.</i> Ив. Вазов, Съч. XIII, 74. | |
− | <b> | + | ◇ <b>Бабина вода</b>. <i>Диал.</i> В народните обичаи — светена вода, с която къпят дете, когато се роди. <i>Доби му се дете [на Гюлчето] .. и за него са потрошени поне сто гроша: за баба било, за кръщене било, за бабина вода — отиват парите.</i> Ц. Церковски, Съч. III, 228. |
− | + | <b>Борова вода</b>. <i>Апт.</i> Воден разтвор на борна киселина с антисептично действие, които се употребява в медицината за промиване на рани, на устата и глътката, във вид на капки за очи и др. | |
− | + | <b>Варна вода</b>. <i>Спец.</i> Воден разтвор на калциева основа. <i>Най-широко се прилага методът за запазване на яйцата във варна вода.</i> Ив. Златев и др., МЗ, 46. <i>Варната вода се получава по следния начин. Разбърква се гасена вар във вода до образуване на варно мляко.</i> П. Даскалов и др., ТК, 176. | |
− | + | <b>Газирана вода</b>. Вода, наситена с въглероден двуокис, която се използва като напитка. <i>Ако хайверът се сгъсти много, се прибавя малко студена газирана вода.</i> Л. Петров и др., БНК, 163. | |
+ | <b>Гравитационна вода</b>. <i>Техн.</i> Свободна, несвързана подземна вода, която под действието на собствената си тежест се движи по порите, пукнатините и др. празнини в скалите. <i>В зависимост от степента на влажност на почвата (грунта),</i> |
Текуща версия към 07:15, 15 октомври 2014
в тях минерали. Водите току менят вкуса си според горите: биват топли, кисели-червеникави, блудкави, солени и пречисти. ПСп, 1870, кн. 11-12, 125. Някой си купил за слуга едного арапина, .. Той се изпомъчил със сякакви води да го измие. П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 23-24.
2. Само ед. Цялата маса, която съставя морета, океани, езера, реки и под. в природата. Противоп. суша. Над един милион видове живи същества населяват сушата и водата. Хр. Одисеев, ТН, 7. „И някога за път обратен / едва ли ще удари час: / вода и суша — необятен, / светът ще бъде сън за нас!“ П. К. Яворов, Съч. I, 60. Градината ми слънце не дочака, а падна здрач над суша и вода. Хр. Ясенов, Събр. пр, 38. // Стесн. Обикн. мн. Маса такава течност в природата (в море, река, ручей, езеро, блато и под.) Тя стоеше там, превита, неподвижна, обхванала коленете си с ръце, загледана в тъмните и хладни води на Куков вир. Й. Йовков, СЛ, 74. Разказва се, че водите на Орлово кладенче някога били лековити, и султани и паши идвали от далечни страни да се лекуват с тях. Ил. Волен, РК, 32. Над нас небето е тъй синьо и чисто. Тъй синьо и чисто, както може да бъде само над безбрежните води на океана. Б. Шивачев, ПЮА, 33. Дунава беше тих и спокоен. Водата му се лъщеше срещу утринното слънце и двата му бряга бързо бягаха назад към Русчук. Т. Влайков, Съч. II, 54. Мъртвата и блестяща зеленобисерна вода на блатото се размърда и оживя. Елин Пелин, Съч. I, 49. Повърхностни води. Подпочвени води. Снежни води.
3. Диал. Пространство, покрито с такава течност — река, поток и под. Вървели, що вървели, дошли до една вода, дето били хванали рибари една риба. Христом. ВВ I, 32. Минахме през три гори зелени, / минахме през три води разлети. Н. Ракитин, ППВ, 40. Искат Драгана да женат / през девет гори зелени, през девет води студени. Нар. пес, СбНУ XLVI, 1, 54.
4. Само мн. Със съгл. опред. Част от територията на море, океан, голяма река или езеро, която е призната за собственост на държава, област, град и др., тъй като влиза в техните граници. През последните години английските риболовни кораби системно нарушаваха териториалните води на Исландия и ловяха треска дори пред нейните пристанища. П. Коларов, РП, 30. Появата на две руски ескадрили в американски води укрепило международното положение на Северните щати. Ист. VIII кл, 110. И тъй ние са питаме, що е правила английската флота в турските води? НБ, 1876, бр. 51, 18.
5. Разш. Воден разтвор на растителен екстракт или друго вещество, който се използва като питие, лечебно или тоалетно средство, за технически цели и др. Той не знаел какво е българска роза. В багажа си имах няколко флакона най-проста розова вода, та му я показах заедно с богатото, пищно цвете с много листа. Й. Радичков, НД, 115. — Гюлова вода с казани имаме долу в избата, а тя ливанто купува! — ругаеше той дъщеря си. Чудомир, Избр. пр, 8. Косата ми капе — това е. Видях по калъфката — пада, и туйто. Трябва да започна фрикции с хининова вода, но нямам охота за нищо. Н. Стефанова, ПД, 24. Вареше бурен от либиче и му даваше водата да пие. Ив. Вазов, Съч. XX, 122. Тя вика скришом врачки, прави магия, полива тайно Еньо с какви не води и бурени. Елин Пелин, Съч. III, 139. Русичко момиче, обуто в скъсани сандалки, даваше на майка си някаква жълтеникава вода, вероятно лекарство. Г. Белев, КВА, 101. Лекарят бе млад, тих човек, написа й дълга рецепта с води и промивки. Б. Йосифова, БЧМ, 151. Йодна вода. Сребърна вода. Сероводородна вода. Хлорна вода. Плодова вода.
6. Секрет, който се събира в орган или кухина на човешкото тяло вследствие болестен процес. Има вода в коляното.
7. Прен. Остар. Многословие и бедност на мисълта в литературно произведение, ораторска реч и др. А едно от главните условия за истинска поезия е да се постигне всяка краткост и естественост в изказването на чувството, да се избегне всякакъв баласт и многото вода. П. К. Яворов, Съч. III, 280-281. Мислите се нищят доста разпасано, несбито, на дълги периоди; има вода доста — видиш, че имаш пред себе си вестникарска статия — нищо повече. Ив. Вазов, Съч. XIII, 74.
◇ Бабина вода. Диал. В народните обичаи — светена вода, с която къпят дете, когато се роди. Доби му се дете [на Гюлчето] .. и за него са потрошени поне сто гроша: за баба било, за кръщене било, за бабина вода — отиват парите. Ц. Церковски, Съч. III, 228.
Борова вода. Апт. Воден разтвор на борна киселина с антисептично действие, които се употребява в медицината за промиване на рани, на устата и глътката, във вид на капки за очи и др.
Варна вода. Спец. Воден разтвор на калциева основа. Най-широко се прилага методът за запазване на яйцата във варна вода. Ив. Златев и др., МЗ, 46. Варната вода се получава по следния начин. Разбърква се гасена вар във вода до образуване на варно мляко. П. Даскалов и др., ТК, 176.
Газирана вода. Вода, наситена с въглероден двуокис, която се използва като напитка. Ако хайверът се сгъсти много, се прибавя малко студена газирана вода. Л. Петров и др., БНК, 163.
Гравитационна вода. Техн. Свободна, несвързана подземна вода, която под действието на собствената си тежест се движи по порите, пукнатините и др. празнини в скалите. В зависимост от степента на влажност на почвата (грунта),