Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/297“
м (Автоматични корекции) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>сега, готова | + | <i>сега, готова, цяла да звънти: / .. / Ядна си извор жив на вдъхновене, / властителко на моите мечти.</i> Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 205. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЛАСТИ`ТЕЛНО</b> <i>нареч. Старин. Поет.</i> Властно. <i>Пристъпваш сред бисернозлатни лъчи; властително взорът ти девствен сияе.</i> Д. Дебелянов, С 1936, 17. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЛАСТИ`ТЕЛСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар.</i>, сега <i>поет.</i> 1. Който е на властител, който принадлежи на властител. <i>Само твърда властителска ръка могла да оправя Рим.</i> Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 347. |
| − | 2. Който е присъщ на властител. <i> | + | 2. Който е присъщ на властител. <i>Обнасянието на голий този цар към своите поданици било величествено и властителско.</i> П. Кисимов, ОА I (превод), 53. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЛАСТИ`ТЕЛСТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар.</i> сега <i>поет.</i> 1. <i>Отвл. същ. от</i> властителен. |
| − | 2. <i>Събир. Рядко.</i> Съсловие на властители. <i>Спахийското властителство (.., | + | 2. <i>Събир. Рядко.</i> Съсловие на властители. <i>Спахийското властителство ( .., болярството) не беше се тогава [по времето на Борис] още толкова развило и усилило, за да предполагаме, че самите боляри спахии са извършвали по селата си всичките правителствени власти.</i> Св. Миларов, Н, 1882, кн. 1-2, 226. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЛА`СТНИК</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м.</i> Лице, което има политическа и държавна власт и своеволно разполага с нея; управник. <i>Дочо смяташе, че кметът не бива да зависи от никого в селото, че там той е неограничен властник и че може и трябва да се подчинява само на прякото си началство.</i> Т. Влайков, Съч. III, 111. <i>Свършена бе бранта накрай .., жилеста десница отново улови рало и сърп, за да работи полетата на новата земя. И начена се тогава мълчалива борба между роби и властници.</i> Н. Райнов, ВДБ, 31. <i>Стамболов беше другар на Ботев, но после стана властник и тиранин.</i> Д. Талев, ГЧ, 74. <i>Няма нищо по-страшно от фанатизма на властника, съчетан със сладострастието на садиста.</i> П. Дертлиев, ДП, 349. <i>Подпрян на своя меч обнажен, / в победата повярвай ти! / Смирил духа си, властник снажен, / греха на слабия прости!</i> Т. Траянов, П, 27. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЛА`СТНИЦА</b> <i>ж. Рядко.</i> Жена властник. • Обр. <i>Сладкарката обаче, жена с явно съзнание за своята красота .., с осанката на властница над всичко, намираше начин да държи самците мъже на почетно разстояние.</i> В. Ченков, ЗХ, 51. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЛА`СТНИЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Който принадлежи на човек, изискващ да се подчиняват на волята му; деспотичен, авторитарен, властен. <i>Припомни си няколко случки от дружбата си с Минтана. Всякога му е премълчавал и отстъпвал, сякаш се е подчинявал на властническия му нрав.</i> К. Петканов, ДЧ, 55. <i>Причините за това [влошаването на отношенията] бяха най-различни. Преди всичко те се кореняха в сприхавия характер на Страшимиров, в амбициозната му властническа натура.</i> М. Кремен, РЯ, 513. <i>Самият той [охлювът] недоумяваше — / отде се беше взел / у него този изблик на диктаторски, / на властнически сили.</i> Хр. Радевски, Б, 51. |
| − | + | 2. Който съдържа или изразява желание, повеля за подчиняване на чужда воля; повелителен, заповеднически, властен. <i>Каулбарс говореше без явна неприязън, но с известен властнически тон.</i> С. Радев, ССБ II, 291. | |
| − | |||
| − | 2. Който съдържа или изразява желание, повеля за подчиняване на чужда воля; повелителен, заповеднически, властен. <i>Каулбарс говореше без явна неприязън, но с известен властнически тон.</i> С. Радев, ССБ | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЛА`СТНИЧЕСКИ</b>. <i>Нареч. от прил.</i> властнически; властно. <i>Той обаче не бе успял да скрие, че нейната любов му тежи, задето тя му я предлага тъй изобилно, властнически и обвързващо.</i> М. Кремен, РЯ, 472. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЛА`СТНИЧЕСТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> 1. Качество, присъщо на властник. <i>Той започна писателското си дело едва когато се сблъска и здраво се удари о скалите на българския живот — безскрупулността, безпринципността и жадното властничество.</i> Б. Ангелов, ЛС, 232-233. |
| − | 2. Властване. <i>Та с какво ли не се търгува в наше време .. ? И чест, и почтеност, .., та и живота дори, само и само да се преживее един миг на властничество, на първенство.</i> Ст. Чилингиров, РК, 246. | + | 2. Властване. <i>Та с какво ли не се търгува в наше време ..? И чест, и почтеност, .., та и живота дори, само и само да се преживее един миг на властничество, на първенство.</i> Ст. Чилингиров, РК, 246. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЛА`СТНО</b> <i>нареч.</i> 1. С тон, изражение, жестове и под., които изискват подчинение; заповеднически, повелително. <i>Капитанът се намери между разсипаните групи от войниците. „Никой няма да отстъпва!“ — извика той високо и властно.</i> Й. Йовков, Разк. II, 214. <i>— Слушай!… Искаме да ни свържеш с другарите в Шиишаново. Ще го направиш ли? Гласът на момчето прозвуча властно и Фитилчето се съгласи.</i> Д. Димов, Т, 161. <i>— Нищо. Слушай, шишане, я да тръгваш! — властно нареди председателят.</i> В. Пламенов, ПА, 118. <i>Подир обяд отново я [жената] видях, тъкмо се канех да вляза в градската галерия, .., изведнъж властно ме отстраниха от входа.</i> Д. Бегунов, ЧД, 49-50. // Със съзнание за притежавана власт; гордо, внушително. <i>Като се подпираше на дебелия си бастун, той [бай Гешо кметският] идеше властно, с походка на някакъв висш съдия, който идва да каже решителната си дума на местопрестъплението.</i> Ст. Даскалов, БМ, 34-35. <i>Ганчо стоеше при знамето гордо и властно. На десния му хълбок личеше окачена малка брадвичка, а на левия — неговата неотлъчна кама.</i> П. Здравков, НД, 34. <i>Изобщо той [Киро] се държеше властно, заповеднически. Говореше малко, смееше се и се шегуваше още по-малко и шегите му винаги бяха удостоявани с вниманието на слугинския свят.</i> Г. Райчев, ЗК, 35. |
2. <i>Рядко.</i> Всецяло, напълно, с непреодолима | 2. <i>Рядко.</i> Всецяло, напълно, с непреодолима | ||
| − | |||
Текуща версия към 05:38, 3 септември 2014
сега, готова, цяла да звънти: / .. / Ядна си извор жив на вдъхновене, / властителко на моите мечти. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 205.
ВЛАСТИ`ТЕЛНО нареч. Старин. Поет. Властно. Пристъпваш сред бисернозлатни лъчи; властително взорът ти девствен сияе. Д. Дебелянов, С 1936, 17.
ВЛАСТИ`ТЕЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар., сега поет. 1. Който е на властител, който принадлежи на властител. Само твърда властителска ръка могла да оправя Рим. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 347.
2. Който е присъщ на властител. Обнасянието на голий този цар към своите поданици било величествено и властителско. П. Кисимов, ОА I (превод), 53.
ВЛАСТИ`ТЕЛСТВО, мн. няма, ср. Остар. сега поет. 1. Отвл. същ. от властителен.
2. Събир. Рядко. Съсловие на властители. Спахийското властителство ( .., болярството) не беше се тогава [по времето на Борис] още толкова развило и усилило, за да предполагаме, че самите боляри спахии са извършвали по селата си всичките правителствени власти. Св. Миларов, Н, 1882, кн. 1-2, 226.
ВЛА`СТНИК, мн. -ци, м. Лице, което има политическа и държавна власт и своеволно разполага с нея; управник. Дочо смяташе, че кметът не бива да зависи от никого в селото, че там той е неограничен властник и че може и трябва да се подчинява само на прякото си началство. Т. Влайков, Съч. III, 111. Свършена бе бранта накрай .., жилеста десница отново улови рало и сърп, за да работи полетата на новата земя. И начена се тогава мълчалива борба между роби и властници. Н. Райнов, ВДБ, 31. Стамболов беше другар на Ботев, но после стана властник и тиранин. Д. Талев, ГЧ, 74. Няма нищо по-страшно от фанатизма на властника, съчетан със сладострастието на садиста. П. Дертлиев, ДП, 349. Подпрян на своя меч обнажен, / в победата повярвай ти! / Смирил духа си, властник снажен, / греха на слабия прости! Т. Траянов, П, 27.
ВЛА`СТНИЦА ж. Рядко. Жена властник. • Обр. Сладкарката обаче, жена с явно съзнание за своята красота .., с осанката на властница над всичко, намираше начин да държи самците мъже на почетно разстояние. В. Ченков, ЗХ, 51.
ВЛА`СТНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който принадлежи на човек, изискващ да се подчиняват на волята му; деспотичен, авторитарен, властен. Припомни си няколко случки от дружбата си с Минтана. Всякога му е премълчавал и отстъпвал, сякаш се е подчинявал на властническия му нрав. К. Петканов, ДЧ, 55. Причините за това [влошаването на отношенията] бяха най-различни. Преди всичко те се кореняха в сприхавия характер на Страшимиров, в амбициозната му властническа натура. М. Кремен, РЯ, 513. Самият той [охлювът] недоумяваше — / отде се беше взел / у него този изблик на диктаторски, / на властнически сили. Хр. Радевски, Б, 51.
2. Който съдържа или изразява желание, повеля за подчиняване на чужда воля; повелителен, заповеднически, властен. Каулбарс говореше без явна неприязън, но с известен властнически тон. С. Радев, ССБ II, 291.
ВЛА`СТНИЧЕСКИ. Нареч. от прил. властнически; властно. Той обаче не бе успял да скрие, че нейната любов му тежи, задето тя му я предлага тъй изобилно, властнически и обвързващо. М. Кремен, РЯ, 472.
ВЛА`СТНИЧЕСТВО, мн. няма, ср. 1. Качество, присъщо на властник. Той започна писателското си дело едва когато се сблъска и здраво се удари о скалите на българския живот — безскрупулността, безпринципността и жадното властничество. Б. Ангелов, ЛС, 232-233.
2. Властване. Та с какво ли не се търгува в наше време ..? И чест, и почтеност, .., та и живота дори, само и само да се преживее един миг на властничество, на първенство. Ст. Чилингиров, РК, 246.
ВЛА`СТНО нареч. 1. С тон, изражение, жестове и под., които изискват подчинение; заповеднически, повелително. Капитанът се намери между разсипаните групи от войниците. „Никой няма да отстъпва!“ — извика той високо и властно. Й. Йовков, Разк. II, 214. — Слушай!… Искаме да ни свържеш с другарите в Шиишаново. Ще го направиш ли? Гласът на момчето прозвуча властно и Фитилчето се съгласи. Д. Димов, Т, 161. — Нищо. Слушай, шишане, я да тръгваш! — властно нареди председателят. В. Пламенов, ПА, 118. Подир обяд отново я [жената] видях, тъкмо се канех да вляза в градската галерия, .., изведнъж властно ме отстраниха от входа. Д. Бегунов, ЧД, 49-50. // Със съзнание за притежавана власт; гордо, внушително. Като се подпираше на дебелия си бастун, той [бай Гешо кметският] идеше властно, с походка на някакъв висш съдия, който идва да каже решителната си дума на местопрестъплението. Ст. Даскалов, БМ, 34-35. Ганчо стоеше при знамето гордо и властно. На десния му хълбок личеше окачена малка брадвичка, а на левия — неговата неотлъчна кама. П. Здравков, НД, 34. Изобщо той [Киро] се държеше властно, заповеднически. Говореше малко, смееше се и се шегуваше още по-малко и шегите му винаги бяха удостоявани с вниманието на слугинския свят. Г. Райчев, ЗК, 35.
2. Рядко. Всецяло, напълно, с непреодолима
