Page:RBE Tom2.djvu/288

но очи имаше хубави: големи кафяви очи, влажни и светли. Й. Йовков, ЖС, 70. — Аз я гледах, гледах, па ми хареса. Едно весело лице! Само очите й някак влажни, влажни и жаловити. Елин Пелин, Съч. II, 93. Миловидното й лице, оживено от вълнение, .., и осветлено от големи влажни очи, ставаше обаятелно прелестно. Ив. Вазов, Съч. XXII, 67. Райка се не сдържа, ами пак го погледна с дълбокия си влажен и светъл поглед. Т. Влайков, Съч. I 1941, 53.

4. За период от време — през който има много валежи или много влага във въздуха. Настъпи късна есен. Заредиха се влажни и печални дни. Ив. Карановски, Разк. I, 93. Мъглив и влажен есенен ден е сподавил малкото селце. Елин Пелин, Съч. II, 14. На шести април вечерта, една влажна облачна вечер, се състоя околийска сбирка у нас. П. Михайлов, МП, 43. Над покрива горе / моторите спорят / със влажната пролет. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1951, 136.

5. За климат, страна, местност и под. — на който са присъщи, свойствени много валежи или много влага във въздуха. Климатът й [на Дания] е влажен, но здрав. Ив. Момчилов, МПЗ, 46. Влажна страна.

◇ Влажна гангрена. Мед. Гангрена, при която в умъртвените тъкани се задържа течност и поразената част се превръща в мека зеленикава маса с гнилостна миризма.

---

ВЛАЖНЕ`ЕНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от влажнея.

---

ВЛАЖНЕ`Я, -е`еш, мин. св. (рядко) влажня`х, прич. мин. св. деят. влажня`л, -а, -о, мн. влажне`ли, несв., непрех. 1. Просмукан съм, покрит съм с влага (вода, пот и под.); влажен съм. Изтощено от чувства и тревоги, сърцето му прескачаше, вратът и раменете му влажнееха. А. Наковски, МПП, 215. Вятърът беше измел снеговете, но земята още влажнееше, тук и там беше дори мочурливо. А. Гуляшки, ЗВ, 435.

2. За очи — изпълвам се със сълзи, пълен съм със сълзи. — Да, имам майка — отвърна с наведени очи Папазов, неочаквано и за самия него обхванат от такова вълнение, че усети очите си да влажнеят. Й. Йовков, ВАХ, 50. Радост, съмнение, болка, гордост, тържество видимо и ясно избликваха на красивото му лице, а черните му очи грееха или влажнееха, питаха или се възмущаваха, открити за погледа на учителя. Ст. Дичев, ЗС II, 484. Петковица запее, а той уж се усмихва, а очите му влажнеят. Клати глава и току се провикне и разсмее всичките. Мил, бащин дом! И. Петров, НЛ, 127. Когато повдигна глава, лицето му изглеждаше студено, застинало. Само очите му влажнееха, в тоя миг те изглеждаха чужди на лицето. А. Гуляшки, Л, 425.

3. Рядко. Постепенно се просмуквам с все повече влага, вода, ставам все по-влажен. Закупили сме една планина цимент — така си влажнее под навесите, а работата с нашето бетонче тъпче на едно място. А. Гуляшки, ЗР, 392.

---

ВЛАЖНИНА` ж. Остар. Влага. Ако би да ся пореже чловек, или да си убоде кожата кога дере животно, то той трябва веднага да умие с чиста вода ръката и да я връже с нещо, което не пуща да мине влажнина. НКАФ (превод), 101.

---

ВЛА`ЖНИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от влажен; малко влажен. Още през време на вършитбата поради проливните дъждове голяма част от житото било влажничко. Ст. Даскалов, СЛ, 62.

---

ВЛА`ЖНИЧКО. Нареч. от влажничък; малко влажно. — Какво, влажничко е навън, май, а? .. — Влага — да ръждясаш! — Сякаш се е повредила чучурката на небето. ВН, 1964, бр. 4110, 4.

---

ВЛА`ЖНО нареч. 1. Рядко. С влага. Тук-там влажно блестяха релсите. Сп. Кралевски, ВО, 41. Във всяко гърло — сълзи спрени, / очите светят влажно. К. Христов, ЧБ, 224.

2. С гл. съм, ставам и под. в 3 л. ед. а) Означава, че някъде има влага. Влажно и кално беше навсякъде в тия ранни предпролетни дни. Д. Талев, ПК, 261. — Вътре в пещерата е влажно, тъмно, задушно… О. Василев, ДГ, 13. Навън е вятър, тъмно, влажно. / Дъждът плющи във нощний мрак. Ив. Вазов, Съч. I, 153. б) При лич. местоим. в дат. Означава, че от някого се усеща влага. Най-далеко и някак встрани от другите седеше Велко и като че ли само на него не му беше ни хладно, ни влажно. Д. Талев, И, 198-199.

---

ВЛА`ЖНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. 1. Състояние на влажен. Тези очи [на Елена] със своята меланхолична влажност дълги години бяха създавали грижи на нейния мъж. Д. Кисьов, Щ, 359.

2. Спец. Съдържанието на влага във въздух, почва и др. Влажността на въздуха е под пълното влияние на морето. ПЗ, 1981, кн. 10, 21. Много е важно при съхраняване въздухът в помещението да бъде с подходяща относителна влажност — 85-90%. Л. Петров и др. БНК, 85. В семената нормално се съдържа много малко вода: .. Семена с по-голяма влажност трябва да се изсушат, иначе те се развалят като стоят. Бтн V и VI кл (превод), 17. Абсолютна влажност. Влажност на дървесината. Влажност на почвата.

3. Остар. Влага. Из прозорчето на тия скръбни и задушени стаички влиза скъпливо виделината и въздухът, заедно със смрада и влажността, но никога почти — слънцето. Ив. Вазов, Съч. XVI, 172. Като не може да са нагрява добре [глинестата почва] и като изпуща бавно влажността, тя дълго време остава неспособна за обработвание. Ступ., 1875, бр. 4, 30. Влажността, с която е напоен въздухът, и твърде голямата