Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/241“
м (Автоматични корекции) |
Zelenkroki (беседа | приноси) м (Още малко корекции. За tdzk: Има правило за „довършване“ на думите, когато са пренесени на следващата страница.) |
||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i> | + | <i>висота са се намирали хората, съвременници на тия могили.</i> П. Делирадев, БГХ, 31. <i>Благодарение на Тенев театърът се издига на нужната художествена висота и той има най-големи заслуги към театралното дело в Русе.</i> К, 1926, бр. 75, 2. <i>Вазов издига българската поема на висота, на която стояха поетите в новата европейска литература.</i> Пл, 1969, кн. 23, 45. <i>Шафарик е влюбен в миналото на славянските народи… Славяните според него носят в душата си голяма нравствена висота и миролюбие.</i> А. Каралийчев, ПГ, 185. |
| − | 4. <i>Остар</i>. Височина (в 1 знач.). <i>В дрезгавината на нощта Аароновата къща личеше по висотата си и по белите зидове.</i> Ив. Вазов, Съч. XIII, 158. <i>Хубава е наша България,.. Какви плодовити поля има тя, какви богати долини, какви чудни по висота планини, какви гъсти гори!</i> Хр. Максимов, СбЗР, 7. | + | 4. <i>Остар</i>. Височина (в 1 знач.). <i>В дрезгавината на нощта Аароновата къща личеше по висотата си и по белите зидове.</i> Ив. Вазов, Съч. XIII, 158. <i>Хубава е наша България, .. Какви плодовити поля има тя, какви богати долини, какви чудни по висота планини, какви гъсти гори!</i> Хр. Максимов, СбЗР, 7. |
5. <i>Остар. Геом.</i> Височина (в 4 знач.). <i>Отвесна чръта, спустена от връха въз основанието, ся нарича висота на конуса.</i> В. Груев, НПГ, 44. | 5. <i>Остар. Геом.</i> Височина (в 4 знач.). <i>Отвесна чръта, спустена от връха въз основанието, ся нарича висота на конуса.</i> В. Груев, НПГ, 44. | ||
| − | ◇ На | + | ◇ <b>На висота<та си></b>, <em>съм</em> (стоя, намирам се и др.). <i>Книж.</i> На необходимото равнище в развитие, положение (съм, стоя, намирам се и др.). <i>Будевска не претворяваше, а играеше себе си. И тогава тя бе на висота.</i> Ст. Грудев, АБ, 166. |
| − | В. Геновска, ПЮФ, 41. | + | <b>От висотата</b> <i>на нещо.</i> От съответното, от определеното (обикн. високо) равнище, което заема някой в служебно отношение, в обществото и пр. <i>От висотата на своето класово положение той милостиво ми се усмихваше, готвеше се да ми протегне ръка.</i> А. Гуляшки, ЗР, 138. <i>Подпредседателят Цийрхут напразно се опитваше да напомни на оратора да бъде сдържан и да не оскърбява правителството от висотата на парламентарната трибуна.</i> В. Геновска, ПЮФ, 41. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВИСОТОМЕ`Р</b> <i>м. Спец.</i> Общо название на инструменти и уреди, които служат за измерване на височината на точки от земната повърхност, на дървета, на полета на летателни апарати и пр.; високомер, алтиметър. <i>Той [пилотът] има чувството .., че самолетът прави остър завой… Но безпогрешните уреди пред него му откриват с точни стрелки и радиосигнали верните посоки. А обладаният от страх няма пред себе си никакъв уред, нито висотомер, нито радар, за да му посочи самозаблудите.</i> Бл. Димитрова, ПКС, 309. <i>Хоризонтът се преобръща, иглата на висотомера лудо играе по циферблата.</i> П, 1991, бр. 9, 9. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВИСОЧА`ЙШИ</b>, -а, -е и (остар.) -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Книж.</i> 1. Който се отнася до владетел или владетелка (цар, царица, император, крал и под.) или изхожда от тях. <i>Някога в Лувър са живеели само кралят и кралицата .. В голямата зала на двореца всяка неделя и четвъртък височайшите особи устройвали балове.</i> Ив. Мирски, ПДЗ, 81. <i>Ти вършеше само парадни постъпки, откупваше предмети от благотворителния базар под височайшия патронаж на царицата.</i> Д. Димов, Т, 645. <i>Хубава е била гората, но не била селска, а на арменеца Манук бея, който я имал даром от султана, затова, че пратил в харема на височайшата му особа дъщеря си Елидзе.</i> Н. Хайтов, ПЩ, 14-15. <i>Височайша заповед.</i> <i>Височайши указ.</i> |
| − | 2. <i>Остар.</i> Най-голям, най-велик. <i>Капитан Гартрос му оказа височайше доверие, каквото само един човек може да окаже на друг, и това доверие беше за него священо.</i> БЗ, 1891, бр. 316, 2. <i>Доста високи изобразения са намерват и у светските писатели,.. От сичките светски писатели към последните тези иде Омир, височайшият живописец в сичките свои описания.</i> Т. Шишков, ТС (превод), 114. | + | 2. <i>Остар.</i> Най-голям, най-велик. <i>Капитан Гартрос му оказа височайше доверие, каквото само един човек може да окаже на друг, и това доверие беше за него священо.</i> БЗ, 1891, бр. 316, 2. <i>Доста високи изобразения са намерват и у светските писатели, .. От сичките светски писатели към последните тези иде Омир, височайшият живописец в сичките свои описания.</i> Т. Шишков, ТС (превод), 114. |
| − | — От рус. | + | — От рус. высочайший. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВИСО`ЧЕСТВО</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср.</i> Обикн. в съчет. с притеж. местоим. <em>ваше</em>, <em>негово</em>, <em>нейно</em>, <em>техни</em>. Титла за лица от царски или кралски род. <i>Телохранителят пред вратата на княжеската спалня застана мирно пред Загорски, но предупредително забеляза: — Негово височество си легна.</i> В. Геновска, СГ, 355. <i>Трябва членовете на комисията непременно да идат в Искрец и да се запознаят с оригинала .. Па още по-хубаво ще бъде, ако и техни царски височества се наканят да идат.</i> Ал. Константинов, Съч. I, 234. |
---- | ---- | ||
| − | <b>ВИСОЧИНА</b> <i>ж.</i> 1. Дължината на нещо или на някого от долу до горе в отвесна посока. <i>Траяновата колона, най-хубавата, която съществува в света, е най-добре запазеният паметник в Рим. Поставена на четвъртит мраморен пиедестал, тя се издига на 22 метра височина.</i> К. Величков, ПССъч. | + | <b>ВИСОЧИНА`</b> <i>ж.</i> 1. Дължината на нещо или на някого от долу до горе в отвесна посока. <i>Траяновата колона, най-хубавата, която съществува в света, е най-добре запазеният паметник в Рим. Поставена на четвъртит мраморен пиедестал, тя се издига на 22 метра височина.</i> К. Величков, ПССъч. III, 41. <i>Ширината пък на вала е около 20 крачки, а височината на насипа тук-там наближава два метра.</i> П. Делирадев, БГХ, 73. <i>Още докато се редяха по височина, за ръце едно до друго, Зекие и Шукра полека приближиха.</i> Л. Александрова, ИЕЩ, 224. <i>— Да, Стамен, твоят брат! — разказваше с равен убедителен тон гостът. — Ами! — Ами… дето забягна в Русия… Ти беше още дете тогава, ей такова на`! — и показа с разтреперана ръка към пода, за да определи височината.</i> П. Михайлов, МП, 10. <i>И тъй телата ся измерват по три посоки: по дължина, широчина и височина.</i> И. Гюзелев, КЕГ, 2. <i>Това дърво [бананът] достига височина до 6-7 аршина и е без клонове.</i> Лет., 1871, 108. // Разстояние в отвесна посока от земната повърхност или от някаква точка нагоре до някъде, до определено място. <i>Тия стени навсякъде имат изкъртена мазилката си на един човешки ръст височина.</i> Ив. Вазов, Съч. XVI, 105. <i>Не беше плет, а крепост: най-напред, на една височина, колкото човешки бой, плетът беше изплетен от здрави делиормански</i> |
| − | |||
Текуща версия към 21:44, 22 юли 2014
висота са се намирали хората, съвременници на тия могили. П. Делирадев, БГХ, 31. Благодарение на Тенев театърът се издига на нужната художествена висота и той има най-големи заслуги към театралното дело в Русе. К, 1926, бр. 75, 2. Вазов издига българската поема на висота, на която стояха поетите в новата европейска литература. Пл, 1969, кн. 23, 45. Шафарик е влюбен в миналото на славянските народи… Славяните според него носят в душата си голяма нравствена висота и миролюбие. А. Каралийчев, ПГ, 185.
4. Остар. Височина (в 1 знач.). В дрезгавината на нощта Аароновата къща личеше по висотата си и по белите зидове. Ив. Вазов, Съч. XIII, 158. Хубава е наша България, .. Какви плодовити поля има тя, какви богати долини, какви чудни по висота планини, какви гъсти гори! Хр. Максимов, СбЗР, 7.
5. Остар. Геом. Височина (в 4 знач.). Отвесна чръта, спустена от връха въз основанието, ся нарича висота на конуса. В. Груев, НПГ, 44.
◇ На висота<та си>, съм (стоя, намирам се и др.). Книж. На необходимото равнище в развитие, положение (съм, стоя, намирам се и др.). Будевска не претворяваше, а играеше себе си. И тогава тя бе на висота. Ст. Грудев, АБ, 166.
От висотата на нещо. От съответното, от определеното (обикн. високо) равнище, което заема някой в служебно отношение, в обществото и пр. От висотата на своето класово положение той милостиво ми се усмихваше, готвеше се да ми протегне ръка. А. Гуляшки, ЗР, 138. Подпредседателят Цийрхут напразно се опитваше да напомни на оратора да бъде сдържан и да не оскърбява правителството от висотата на парламентарната трибуна. В. Геновска, ПЮФ, 41.
ВИСОТОМЕ`Р м. Спец. Общо название на инструменти и уреди, които служат за измерване на височината на точки от земната повърхност, на дървета, на полета на летателни апарати и пр.; високомер, алтиметър. Той [пилотът] има чувството .., че самолетът прави остър завой… Но безпогрешните уреди пред него му откриват с точни стрелки и радиосигнали верните посоки. А обладаният от страх няма пред себе си никакъв уред, нито висотомер, нито радар, за да му посочи самозаблудите. Бл. Димитрова, ПКС, 309. Хоризонтът се преобръща, иглата на висотомера лудо играе по циферблата. П, 1991, бр. 9, 9.
ВИСОЧА`ЙШИ, -а, -е и (остар.) -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който се отнася до владетел или владетелка (цар, царица, император, крал и под.) или изхожда от тях. Някога в Лувър са живеели само кралят и кралицата .. В голямата зала на двореца всяка неделя и четвъртък височайшите особи устройвали балове. Ив. Мирски, ПДЗ, 81. Ти вършеше само парадни постъпки, откупваше предмети от благотворителния базар под височайшия патронаж на царицата. Д. Димов, Т, 645. Хубава е била гората, но не била селска, а на арменеца Манук бея, който я имал даром от султана, затова, че пратил в харема на височайшата му особа дъщеря си Елидзе. Н. Хайтов, ПЩ, 14-15. Височайша заповед. Височайши указ.
2. Остар. Най-голям, най-велик. Капитан Гартрос му оказа височайше доверие, каквото само един човек може да окаже на друг, и това доверие беше за него священо. БЗ, 1891, бр. 316, 2. Доста високи изобразения са намерват и у светските писатели, .. От сичките светски писатели към последните тези иде Омир, височайшият живописец в сичките свои описания. Т. Шишков, ТС (превод), 114.
— От рус. высочайший.
ВИСО`ЧЕСТВО, мн. -а, ср. Обикн. в съчет. с притеж. местоим. ваше, негово, нейно, техни. Титла за лица от царски или кралски род. Телохранителят пред вратата на княжеската спалня застана мирно пред Загорски, но предупредително забеляза: — Негово височество си легна. В. Геновска, СГ, 355. Трябва членовете на комисията непременно да идат в Искрец и да се запознаят с оригинала .. Па още по-хубаво ще бъде, ако и техни царски височества се наканят да идат. Ал. Константинов, Съч. I, 234.
ВИСОЧИНА` ж. 1. Дължината на нещо или на някого от долу до горе в отвесна посока. Траяновата колона, най-хубавата, която съществува в света, е най-добре запазеният паметник в Рим. Поставена на четвъртит мраморен пиедестал, тя се издига на 22 метра височина. К. Величков, ПССъч. III, 41. Ширината пък на вала е около 20 крачки, а височината на насипа тук-там наближава два метра. П. Делирадев, БГХ, 73. Още докато се редяха по височина, за ръце едно до друго, Зекие и Шукра полека приближиха. Л. Александрова, ИЕЩ, 224. — Да, Стамен, твоят брат! — разказваше с равен убедителен тон гостът. — Ами! — Ами… дето забягна в Русия… Ти беше още дете тогава, ей такова на`! — и показа с разтреперана ръка към пода, за да определи височината. П. Михайлов, МП, 10. И тъй телата ся измерват по три посоки: по дължина, широчина и височина. И. Гюзелев, КЕГ, 2. Това дърво [бананът] достига височина до 6-7 аршина и е без клонове. Лет., 1871, 108. // Разстояние в отвесна посока от земната повърхност или от някаква точка нагоре до някъде, до определено място. Тия стени навсякъде имат изкъртена мазилката си на един човешки ръст височина. Ив. Вазов, Съч. XVI, 105. Не беше плет, а крепост: най-напред, на една височина, колкото човешки бой, плетът беше изплетен от здрави делиормански
