Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/142“
м (Автоматични корекции) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 2 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>че ще се издушат от задух в гората!</i> Ил. Волен, МДС, 42. <i>Отдели им свободна маса на язлъка, зашумен и закрит от буйна пълзяща лоза. Там, на сянка и ветровина, се разположиха да ядат и пият.</i | + | <i>че ще се издушат от задух в гората!</i> Ил. Волен, МДС, 42. <i>Отдели им свободна маса на язлъка, зашумен и закрит от буйна пълзяща лоза. Там, на сянка и ветровина, се разположиха да ядат и пият.</i> Т. Харманджиев, КВ, 596. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЕТРОВИ`Т</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Който е изложен на вятър. <i>И наскоро няколко кола` изкараха материала за сградата на високия ветровит баир над селото.</i> Елин Пелин, Съч. I, 170. <i>Но пътят е с чести прикрития, че пътуването ставаше като с прибежка от ветровито към по-запазено място.</i> П. Делирадев, В, 267. |
2. За време или за ден, нощ — през който духа вятър. <i>Във ветровито и бурно време големите талази с бесен шум са се блъскали в канарите на Стара планина.</i> Ив. Вазов, Съч. XVII, 13. <i>През един ветровит есенен ден Нона беше седнала на завет под стрехата.</i> Г. Райчев, ЗК, 110. <i>Една до друга летят малките птички във ветровитата и бурна нощ.</i> Ем. Станев, ЯГ, 31. | 2. За време или за ден, нощ — през който духа вятър. <i>Във ветровито и бурно време големите талази с бесен шум са се блъскали в канарите на Стара планина.</i> Ив. Вазов, Съч. XVII, 13. <i>През един ветровит есенен ден Нона беше седнала на завет под стрехата.</i> Г. Райчев, ЗК, 110. <i>Една до друга летят малките птички във ветровитата и бурна нощ.</i> Ем. Станев, ЯГ, 31. | ||
| − | 3. <i>Диал.</i> Който е бърз като вятър. <i>Конче му е ветровито, за ден стига Цариграда.</i> Н. Геров, РБЯ | + | 3. <i>Диал.</i> Който е бърз като вятър. <i>Конче му е ветровито, за ден стига Цариграда.</i> Н. Геров, РБЯ I, 199. |
4. <i>Диал.</i> Вятърничав (в 1 знач.) (Н. Геров, РБЯ). | 4. <i>Диал.</i> Вятърничав (в 1 знач.) (Н. Геров, РБЯ). | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЕТРОВИ`ТО</b> <i>нареч.</i> С гл. <em>съм</em>{{попр|Премахната точка.}}, <em>ставам</em> и под. в 3 л. ед. 1. Означава, че някъде духа силен вятър. <i>— Стани! — казва морякът и прибира стомната. — Стани, че целият си потен, а тук е ветровито, пък и желязото е студено.</i> П. Спасов, ХлХ, 216. |
| − | 2. Означава, че в определено време — ден, нощ и под. духа вятър. <i>Този ден беше | + | 2. Означава, че в определено време — ден, нощ и под. духа вятър. <i>Този ден беше облачно и ветровито, ала не валеше.</i> П. Михайлов, ПЗ, 29. <i>Отидохме към плажа. Беше ветровито, вълните налитаха върху пясъка, клокочеха и съскаха.</i> А. Гуляшки, ЗР, 109. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЕТРОВИ`ТОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Отвл. същ. от</i> ветровит. <i>По-голямото удобство, което представляват тия ребра за движение на хора и добитък, по-голямата сухост и ветровитост, осъждат тия места на прогресивно оголяване.</i> П. Делирадев, В, 160. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЕТРОГО`Н</b><sup>1</sup> <i>м. Разг.</i> Вятърничав, лекомислен човек; ветрогонец. <i>Кокошка изкряка, прехвръкна край вратата. Дигна [Яна] очи да види кой я гони. Тоя, който минаваше през двора, избърза и се закри зад къщата. — Ветрогон!</i> К. Петканов, СВ, 44. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЕТРОГО`Н</b><sup>2</sup> <i>м. Бот.</i> Род многогодишни тревисти растения от сем. сенникоцветни, със стъбла, разклонени така, че цялото растение има форма на кълбо, с приземни бодливи листа и дребни, събрани в сенници цветове. Eryngium campestre. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЕТРОГО`НЕЦ</b>, <i>мн.</i> -нци, <i>м. Разг.</i> Ветрогон<sup>1</sup>. <i>— Я да те питам аз тебе, .., като вярваше толкоз в приказките на онзи ветрогонец, какво направи, къде ти е златото, къде ти са милионите?</i> Ст. Л. Костов, Избр. тв, 459. <em>Бдецът</em>: <i>— Не ме раздвоявай! Ти на младини бе ветрогонец. Допусна много грешки.</i> Бл. Димитрова, ПКС, 202. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЕТРОГО`НСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>Разг. Прил. от</i> ветрогон<sup>1</sup>. <i>Ветрогонски постъпки.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЕТРОГО`НСТВО</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Разг.</i> 1. Само <i>ед. Отвл. същ. от</i> ветрогон<sup>1</sup>; вятърничавост, лекомислие. |
| − | + | 2. Само <i>ед.</i> Увлечение по неосъществими неща, мечти, като се пренебрегва практичното, полезното, материалното. <i>Материалните средства! Тях всеки гледа да пипне, защото те са силата, те движат света .. Другото е празна работа, ветрогонство.</i> Г. Караславов, ОХ I, 262. <i>Когато аз се залисам нейде другаде, тя [Райна] сигурно не въздиша, а си уплътнява времето с другия .. Излиза, че аз самият с моето ветрогонство наливам вода в мелницата на другия.</i> Бл. Димитрова, ПКС, 261. | |
| − | + | 3. Само <i>мн.</i> Лекомислени постъпки, лудории. <i>Той зе триножник, приседна до камината и унесен в тихата радост на къщата си, отвори пак сърце, забравил присмехи и ветрогонства по кръчми и кръстопътища.</i> П. Тодоров, И I, 135. <i>Борец за свобода, / самичка си надявай белезници! / .. / Какви не лудини / и ветрогонства са на млад простени, / но в твойте младини / и най-невинен трепет запретен е.</i> Бл. Димитрова, Л, 96. | |
| − | |||
| − | 3. Само <i>мн.</i> Лекомислени постъпки, лудории. <i>Той зе триножник, приседна до камината и унесен в тихата радост на къщата си, отвори пак сърце, забравил присмехи и ветрогонства по кръчми и кръстопътища.</i> П. Тодоров, И I, 135. <i>Борец за свобода, | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЕТРОДВИГА`ТЕЛ</b>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, след <i>числ.</i> -я, <i>м. Спец.</i> Машина, която превръща кинетичната енергия на вятъра в механична работа и служи за привеждане в движение на електрогенератори, помпи, мелници и др. <i>Витлови ветродвигатели.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЕТРОЕЛЕКТРОСТА`НЦИЯ</b> <i>ж. Спец.</i> Ветроелектроцентрала. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЕТРОЕЛЕКТРОЦЕНТРА`ЛА</b> <i>ж. Спец.</i> Електроцентрала, в която се използва енергията на вятъра като двигателна сила за получаване на електрическа енергия; ветроелектростанция. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЕТРОЗАЩИ`ТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил.</i> Който спира вятъра, пречи на проникването му. <i>Западната страна ще се залеси плътно с дървета и храсти, които ще образуват ветрозащитен пояс.</i> ВН, 1960, бр. 2603, 2. <i>Ветрозащитни стени.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЕТРОЛО`М</b> <i>м. Лесов.</i> Унищожена гора, чиито дървета (обикн. с дълбока коренова система) са пречупени в стъблената част или в областта на короната от силен вятър. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЕТРОМЕ`Р</b> <i>м. Метеор.</i> Уред за измерване посоката и скоростта на вятъра. <i>На върха Мусала са инсталирани следните метеорологични инструменти:{{попр|Добавяне на интервал.}} .., дъждомер, ветромер и анемограф.</i> ПН, 1932, кн. 2, 30. |
| − | |||
Текуща версия към 14:09, 6 юни 2014
че ще се издушат от задух в гората! Ил. Волен, МДС, 42. Отдели им свободна маса на язлъка, зашумен и закрит от буйна пълзяща лоза. Там, на сянка и ветровина, се разположиха да ядат и пият. Т. Харманджиев, КВ, 596.
ВЕТРОВИ`Т, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е изложен на вятър. И наскоро няколко кола` изкараха материала за сградата на високия ветровит баир над селото. Елин Пелин, Съч. I, 170. Но пътят е с чести прикрития, че пътуването ставаше като с прибежка от ветровито към по-запазено място. П. Делирадев, В, 267.
2. За време или за ден, нощ — през който духа вятър. Във ветровито и бурно време големите талази с бесен шум са се блъскали в канарите на Стара планина. Ив. Вазов, Съч. XVII, 13. През един ветровит есенен ден Нона беше седнала на завет под стрехата. Г. Райчев, ЗК, 110. Една до друга летят малките птички във ветровитата и бурна нощ. Ем. Станев, ЯГ, 31.
3. Диал. Който е бърз като вятър. Конче му е ветровито, за ден стига Цариграда. Н. Геров, РБЯ I, 199.
4. Диал. Вятърничав (в 1 знач.) (Н. Геров, РБЯ).
ВЕТРОВИ`ТО нареч. С гл. съм*, ставам и под. в 3 л. ед. 1. Означава, че някъде духа силен вятър. — Стани! — казва морякът и прибира стомната. — Стани, че целият си потен, а тук е ветровито, пък и желязото е студено. П. Спасов, ХлХ, 216.
2. Означава, че в определено време — ден, нощ и под. духа вятър. Този ден беше облачно и ветровито, ала не валеше. П. Михайлов, ПЗ, 29. Отидохме към плажа. Беше ветровито, вълните налитаха върху пясъка, клокочеха и съскаха. А. Гуляшки, ЗР, 109.
ВЕТРОВИ`ТОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Отвл. същ. от ветровит. По-голямото удобство, което представляват тия ребра за движение на хора и добитък, по-голямата сухост и ветровитост, осъждат тия места на прогресивно оголяване. П. Делирадев, В, 160.
ВЕТРОГО`Н1 м. Разг. Вятърничав, лекомислен човек; ветрогонец. Кокошка изкряка, прехвръкна край вратата. Дигна [Яна] очи да види кой я гони. Тоя, който минаваше през двора, избърза и се закри зад къщата. — Ветрогон! К. Петканов, СВ, 44.
ВЕТРОГО`Н2 м. Бот. Род многогодишни тревисти растения от сем. сенникоцветни, със стъбла, разклонени така, че цялото растение има форма на кълбо, с приземни бодливи листа и дребни, събрани в сенници цветове. Eryngium campestre.
ВЕТРОГО`НЕЦ, мн. -нци, м. Разг. Ветрогон1. — Я да те питам аз тебе, .., като вярваше толкоз в приказките на онзи ветрогонец, какво направи, къде ти е златото, къде ти са милионите? Ст. Л. Костов, Избр. тв, 459. Бдецът: — Не ме раздвоявай! Ти на младини бе ветрогонец. Допусна много грешки. Бл. Димитрова, ПКС, 202.
ВЕТРОГО`НСКИ, -а, -о, мн. -и, Разг. Прил. от ветрогон1. Ветрогонски постъпки.
ВЕТРОГО`НСТВО, мн. -а, ср. Разг. 1. Само ед. Отвл. същ. от ветрогон1; вятърничавост, лекомислие.
2. Само ед. Увлечение по неосъществими неща, мечти, като се пренебрегва практичното, полезното, материалното. Материалните средства! Тях всеки гледа да пипне, защото те са силата, те движат света .. Другото е празна работа, ветрогонство. Г. Караславов, ОХ I, 262. Когато аз се залисам нейде другаде, тя [Райна] сигурно не въздиша, а си уплътнява времето с другия .. Излиза, че аз самият с моето ветрогонство наливам вода в мелницата на другия. Бл. Димитрова, ПКС, 261.
3. Само мн. Лекомислени постъпки, лудории. Той зе триножник, приседна до камината и унесен в тихата радост на къщата си, отвори пак сърце, забравил присмехи и ветрогонства по кръчми и кръстопътища. П. Тодоров, И I, 135. Борец за свобода, / самичка си надявай белезници! / .. / Какви не лудини / и ветрогонства са на млад простени, / но в твойте младини / и най-невинен трепет запретен е. Бл. Димитрова, Л, 96.
ВЕТРОДВИГА`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, след числ. -я, м. Спец. Машина, която превръща кинетичната енергия на вятъра в механична работа и служи за привеждане в движение на електрогенератори, помпи, мелници и др. Витлови ветродвигатели.
ВЕТРОЕЛЕКТРОСТА`НЦИЯ ж. Спец. Ветроелектроцентрала.
ВЕТРОЕЛЕКТРОЦЕНТРА`ЛА ж. Спец. Електроцентрала, в която се използва енергията на вятъра като двигателна сила за получаване на електрическа енергия; ветроелектростанция.
ВЕТРОЗАЩИ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който спира вятъра, пречи на проникването му. Западната страна ще се залеси плътно с дървета и храсти, които ще образуват ветрозащитен пояс. ВН, 1960, бр. 2603, 2. Ветрозащитни стени.
ВЕТРОЛО`М м. Лесов. Унищожена гора, чиито дървета (обикн. с дълбока коренова система) са пречупени в стъблената част или в областта на короната от силен вятър.
ВЕТРОМЕ`Р м. Метеор. Уред за измерване посоката и скоростта на вятъра. На върха Мусала са инсталирани следните метеорологични инструменти:* .., дъждомер, ветромер и анемограф. ПН, 1932, кн. 2, 30.
