Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/11“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
м (Автоматични корекции)
(Одобрена)
 
(Не са показани 11 междинни версии от 2 потребители)
Състояние на страницатаСъстояние на страницата
-
Непроверена
+
Одобрена
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 3: Ред 3:
 
— От асир. собств. през гр.
 
— От асир. собств. през гр.
 
----
 
----
<b>ВАВИЛОНЯНИН</b>, <i>мн.</i> вавилоняни, <i>м. Остар.</i> Вавилонец. <i>Те, вавилоняните, се делели на две племена: сумери и акади.</i> Чудомир, Избр. пр, 242. <i>Стари народи, за които приказува старата история, били: китайци, индийци, араби, вавилоняни.</i> Г. Иошев, КВИ (превод), 2.
+
<b>ВАВИЛО`НЯНИН</b>, <i>мн.</i> вавило`няни, <i>м. Остар.</i> Вавилонец. <i>Те, вавилоняните, се делели на две племена: сумери и акади.</i> Чудомир, Избр. пр, 242. <i>Стари народи, за които приказува старата история, били: китайци, индийци, араби, вавилоняни.</i> Г. Йошев, КВИ (превод), 2.
 
----
 
----
<b>ВАВИЛОНЯНКА</b> <i>ж. Остар.</i> Вавилон-ка. <i>Щом са извести за пристигванието на вавилонянката.., отиде завчас да поздрави с приличното почитание княгинята.</i> И. Адженов, ВК (превод), 75.
+
<b>ВАВИЛО`НЯНКА</b> <i>ж. Остар.</i> Вавилонка. <i>Щом са извести за пристигванието на вавилонянката .., отиде завчас да поздрави с приличното почитание княгинята.</i> И. Адженов, ВК (превод), 75.
 
----
 
----
<b>ВАГАБОНДАЖ</b> <i>м. Остар. Книж.</i> Вага-бонтство. <i>Обществото се ужасява, като си спомни на какви повални кражби щяха да бъдат изложени държавните каси, ако техният сбир</i>, <i>целта на който са били ва-габондажа и мръсните мошеничества, не беше заловил властта.</i> Бълг., 1902, бр. 447, 1.
+
<b>ВАГАБОНДА`Ж</b> <i>м. Остар. Книж.</i> Вагабонтство. <i>Обществото се ужасява, като си спомни на какви повални кражби щяха да бъдат изложени държавните каси, ако техният сбир, целта на който са били вагабондажа и мръсните мошеничества, не беше заловил властта.</i> Бълг., 1902, бр. 447, 1.
 
----
 
----
<b>ВАГАБОНТ</b> <i>м. Разг. Неодобр.</i> Вагабон-тин. <sub>т</sub>- <i>Тоя вагабонт минува тук още за честен човек!</i> Ив. Вазов, Съч. XXVII, 57.
+
<b>ВАГАБО`НТ</b> <i>м. Разг. Неодобр.</i> Вагабонтин. <i>Тоя вагабонт минува тук още за честен човек!</i> Ив. Вазов, Съч. XXVII, 57.
 
----
 
----
<b>ВАГАБОНТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил. Рядко. Неодобр.</i> Вагабонтски.
+
<b>ВАГАБО`НТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил. Рядко. Неодобр.</i> Вагабонтски.
 
----
 
----
<b>ВАГАБОНТИН</b>, <i>мн.</i> вагабонти, <i>м. Разг. Неодобр.</i> Нечестен човек; измамник, мошеник. <i>На що дължи богатството си и името си този вагабонтин? На що? Само на рушвети!</i> Елин Пелин, Съч. IV, 156. <i>Никола Хаджидраганов дал на Стоенчевите майчините си нанизи „да ги преработят“. След няколко дни вагабонтите му заявили, че не са получили от него нищо.</i> Ем. Станев, ИК I и II, 246.
+
<b>ВАГАБО`НТИН</b>, <i>мн.</i> вагабо`нти, <i>м. Разг. Неодобр.</i> Нечестен човек; измамник, мошеник. <i>На що дължи богатството си и името си този вагабонтин? На що? Само на рушвети!</i> Елин Пелин, Съч. IV, 156. <i>Никола Хаджидраганов дал на Стоенчевите майчините си нанизи „да ги преработят“. След няколко дни вагабонтите му заявили, че не са получили от него нищо.</i> Ем. Станев, ИК I и II, 246.
  
<i>Прен. Разг.</i> Немирник, пакостник. <i>— Като бесни лудувате... Цялата махала сте размирили! Не сте деца, а вагабонти — закрещя той.</i> А. Михайлов, ДШ, 43.
+
<i>Прен. Разг.</i> Немирник, пакостник. <i>— Като бесни лудувате… Цялата махала сте размирили! Не сте деца, а вагабонти — закрещя той.</i> А. Михайлов, ДШ, 43.
  
— От ит. уа§аЬоп&lt;1о (вж. Л. Ванков, Към историята на някои заемки от западните романски езици в български. ГСУ, 1960, 188—189). — В-к Дунавски лебед, 1. ЕХ. 1860.
+
— От ит. vagabondo (вж. Л. Ванков, Към историята на някои заемки от западните романски езици в български. ГСУ, 1960, 188—189). — В-к Дунавски лебед, 1. IX. 1860.
  
— Други (остар.) форми: багабонтин, вагабондин.
+
— Други (остар.) форми: <em>багабо`нтин</em>, <em>вагабо`ндин</em>.
 
----
 
----
<b>ВАГАБОНТЛУК</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Просто-нар. Неодобр.</i> Вагабонтство. <i>— Защо го обесиха? Не за кражба и не за вагабонтлу-ци, а защото работеше за народното въстание против турската тирания.</i> Г. Кара-славов, Избр. съч. X, 42. <i>— Целият град приказва за техните вагабонтлуци, а те дошли на вечеринка.</i> Ем. Станев, ИК I и И, 214.
+
<b>ВАГАБОНТЛУ`К</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Простонар. Неодобр.</i> Вагабонтство. <i>— Защо го обесиха? Не за кражба и не за вагабонтлуци, а защото работеше за народното въстание против турската тирания.</i> Г. Караславов, Избр. съч. X, 42. <i>— Целият град приказва за техните вагабонтлуци, а те дошли на вечеринка.</i> Ем. Станев, ИК I и II, 214.
 
----
 
----
<b>ВАГАБОНТСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Разг. Неодобр.</i> Който е присъщ на вагабонтин. <i>От цялата му фигура лъхаше нещо ва-габонтско и младежко, въпреки че той надхвърляше четиридесетте години.</i> Ем. Станев, ИК I и П, 264. <i>Когато си пиеха кафето, двамата приятели бидоха наобиколени от неколцина человеци с вагабонтски изглед.</i>
+
<b>ВАГАБО`НТСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Разг. Неодобр.</i> Който е присъщ на вагабонтин. <i>От цялата му фигура лъхаше нещо вагабонтско и младежко, въпреки че той надхвърляше четиридесетте години.</i> Ем. Станев, ИК I и II, 264. <i>Когато си пиеха кафето, двамата приятели бидоха наобиколени от неколцина человеци с вагабонтски изглед.</i> Ив. Вазов, Съч. VI, 12. <i>Зловещо свири нощния стражар — / / Какво е туй! Нанякъде пожар? / Или са нощни вагабонтски свади?</i> П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 249.
 
 
Ив. Вазов, Съч. VI, 12. <i>Зловещо свири нощния стражар</i> —/... <i>/Какво е туй! Нанякъде пожар? / Или са нощни вагабонтски свади?</i> П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 249.
 
 
----
 
----
<b>ВАГАБОНТСТВАМ</b> и <b>ВАГАБОНТ-СТВУВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., непрех. Разг. Неодобр.</i> Постъпвам, действам като вагабонтин.
+
<b>ВАГАБО`НТСТВАМ</b> и <b>ВАГАБО`НТСТВУВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., непрех. Разг. Неодобр.</i> Постъпвам, действам като вагабонтин.
 
----
 
----
<b>ВАГАБОНТСТВАНЕ</b> <i>ср. Разг. Неодобр. Отгл. същ. от</i> вагабонтствам; вага-бонтствуване.
+
<b>ВАГАБО`НТСТВАНЕ</b> <i>ср. Разг. Неодобр. Отгл. същ. от</i> вагабонтствам; вагабонтствуване.
 
----
 
----
<b>ВАГАБОНТСТВО</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Разг. Неодобр.</i> Проява, постъпка на вагабонтин; ва-габонтщина. <i>Казахме, че може човек да не симпатизира на известни идеи и учение .., но да ги оскърбяваш, да лееш отгоре им кал за частни спекулативни сметки, това е повече от вагабонтство.</i> С, 1881 бр. 210,4.
+
<b>ВАГАБО`НТСТВО</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Разг. Неодобр.</i> Проява, постъпка на вагабонтин; вагабонтщина. <i>Казахме, че може човек да не симпатизира на известни идеи и учение .., но да ги оскърбяваш, да лееш отгоре им кал за частни спекулативни сметки, това е повече от вагабонтство.</i> С, 1881,{{попр|Добавяне на запетайка.}} бр. 210, 4.
 
----
 
----
<b>ВАГАБОНТСТВУВАМ</b>. Вж. в а г а-бонгствам.
+
<b>ВАГАБО`НТСТВУВАМ</b>. Вж. <em>вагабонтствам</em>.
 
----
 
----
<b>ВАГАБОНТСТВУВАНЕ</b> <i>ср. Разг. Неодобр. Отгл. същ. от</i> вагабонтствувам; вага-бонтстване. <i>Старецът изруга страшно Брадлова за поведението му в конака, а когато чу от Стремски за парижкото му ва-габонтствуване, той заръча на Бориса да се не сбира с него и да го презира.</i> Ив. Вазов, Съч. XXV, 208.
+
<b>ВАГАБО`НТСТВУВАНЕ</b> <i>ср. Разг. Неодобр. Отгл. същ. от</i> вагабонтствувам; вагабонтстване. <i>Старецът изруга страшно Брадлова за поведението му в конака, а когато чу от Стремски за парижкото му вагабонтствуване, той заръча на Бориса да се не сбира с него и да го презира.</i> Ив. Вазов, Съч. XXV, 208.
 
----
 
----
<b>ВАГАБОНТЩИНА</b> <i>ж. Разг. Неодобр.</i> Вагабонтство.
+
<b>ВАГАБО`НТЩИНА</b> <i>ж. Разг. Неодобр.</i> Вагабонтство.
 
----
 
----
<b>ВАГАН</b> <i>м. Диал.</i> 1. Малък, дълбок метален, пръстен или дървен съд, без или с дръжки; тас, паница, гаванка. <i>— Е, сине, са-хани у нас колкото щеш, майка ти и не знай колко са...сахани, тенджери, вагани, гюмове!</i> Д. Талев, ПК, 605. <i>Плела мома мрежа от коприна / и я фърли длъбоко езеро, / улоила риба шестокрила, / в сребрей ваган я сварила.</i> Нар. пес., СбБрМ, 474.
+
<b>ВАГА`Н</b> <i>м. Диал.</i> 1. Малък, дълбок метален, пръстен или дървен съд, без или с дръжки; тас, паница, гаванка. <i>— Е, сине, сахани у нас колкото щеш, майка ти и не знай колко са… сахани, тенджери, вагани, гюмове!</i> Д. Талев, ПК, 605. <i>Плела мома мрежа от коприна / и я фърли длъбоко езеро, / улоила риба шестокрила, / в сребрей ваган я сварила.</i> Нар. пес., СбБрМ, 474.
  
 
2. Количеството течност или храна, която се съдържа в такъв съд.
 
2. Количеството течност или храна, която се съдържа в такъв съд.
 
----
 
----
<b>ВАГАНКА</b> <i>ж. Диал.</i> Ваган.
+
<b>ВАГА`НКА</b> <i>ж. Диал.</i> Ваган.
  
 
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
 
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
 
----
 
----
<b>ВАГАНЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Диал. Умал. от</i> ваган. <i>Прецеди водата и тя остана в едно бакърено ваганче колкото петдесет драма</i>
+
<b>ВАГА`НЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Диал. Умал. от</i> ваган. <i>Прецеди водата и тя остана в едно бакърено ваганче колкото петдесет драма — гъста, тъмночервена, почти черна.</i> Д. Талев, ЖС, 393. <i>Станала, та си турила едно ваганче от пелиноата вода и беше го изпила.</i> СбНУ XIV, 106.
 
 
<i>— гъста, тъмночервена, почти черна.</i> Д. Талев, ЖС, 393. <i>Станала, та си турила едно ваганче от пелиноата вода и беше го изпила.</i> СбНУ XIV, 106.
 
 
----
 
----
<b>ВАГАШ</b> <i>м. Диал.</i> 1. Падина, трап, яма (Н. Геров, РБЯ).
+
<b>ВАГА`Ш</b> <i>м. Диал.</i> 1. Падина, трап, яма (Н. Геров, РБЯ).
  
2. Няколко дървета сред ниви. <i>Дядо Цоньо Косерката .. беше си изкоренил един коре-наж срещу Къркилановия стубел.., в който .. имаше няколко вагаша недокоренена гора.</i> Ц. Гинчев, ГК, 280.281.
+
2. Няколко дървета сред ниви. <i>Дядо Цоньо Косерката .. беше си изкоренил един коренаж срещу Къркилановия стубел .., в който .. имаше няколко вагаша недокоренена гора.</i> Ц. Гинчев, ГК, 280-281{{попр|Заменена точка с тире.}}.
  
— Рум. уаеа§.
+
— Рум. vagaş.
 
----
 
----
<b>ВАГИНА</b> <i>ж. Анат.</i> Влагалище на женски полов орган.
+
<b>ВАГИ`НА</b> <i>ж. Анат.</i> Влагалище на женски полов орган.
 
 
— Лат. уа^ша.
 
  
 +
— Лат. vagina.

Текуща версия към 19:08, 24 април 2014

Корекцията на страницата е одобрена


— шум — вавилонско стълпотворение. П. Спасов, ХлХ, 314.

— От асир. собств. през гр.


ВАВИЛО`НЯНИН, мн. вавило`няни, м. Остар. Вавилонец. Те, вавилоняните, се делели на две племена: сумери и акади. Чудомир, Избр. пр, 242. Стари народи, за които приказува старата история, били: китайци, индийци, араби, вавилоняни. Г. Йошев, КВИ (превод), 2.


ВАВИЛО`НЯНКА ж. Остар. Вавилонка. Щом са извести за пристигванието на вавилонянката .., отиде завчас да поздрави с приличното почитание княгинята. И. Адженов, ВК (превод), 75.


ВАГАБОНДА`Ж м. Остар. Книж. Вагабонтство. Обществото се ужасява, като си спомни на какви повални кражби щяха да бъдат изложени държавните каси, ако техният сбир, целта на който са били вагабондажа и мръсните мошеничества, не беше заловил властта. Бълг., 1902, бр. 447, 1.


ВАГАБО`НТ м. Разг. Неодобр. Вагабонтин. — Тоя вагабонт минува тук още за честен човек! Ив. Вазов, Съч. XXVII, 57.


ВАГАБО`НТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Рядко. Неодобр. Вагабонтски.


ВАГАБО`НТИН, мн. вагабо`нти, м. Разг. Неодобр. Нечестен човек; измамник, мошеник. На що дължи богатството си и името си този вагабонтин? На що? Само на рушвети! Елин Пелин, Съч. IV, 156. Никола Хаджидраганов дал на Стоенчевите майчините си нанизи „да ги преработят“. След няколко дни вагабонтите му заявили, че не са получили от него нищо. Ем. Станев, ИК I и II, 246.

Прен. Разг. Немирник, пакостник. — Като бесни лудувате… Цялата махала сте размирили! Не сте деца, а вагабонти — закрещя той. А. Михайлов, ДШ, 43.

— От ит. vagabondo (вж. Л. Ванков, Към историята на някои заемки от западните романски езици в български. ГСУ, 1960, 188—189). — В-к Дунавски лебед, 1. IX. 1860.

— Други (остар.) форми: багабо`нтин, вагабо`ндин.


ВАГАБОНТЛУ`К, мн. -ци, м. Простонар. Неодобр. Вагабонтство. — Защо го обесиха? Не за кражба и не за вагабонтлуци, а защото работеше за народното въстание против турската тирания. Г. Караславов, Избр. съч. X, 42. — Целият град приказва за техните вагабонтлуци, а те дошли на вечеринка. Ем. Станев, ИК I и II, 214.


ВАГАБО`НТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Неодобр. Който е присъщ на вагабонтин. От цялата му фигура лъхаше нещо вагабонтско и младежко, въпреки че той надхвърляше четиридесетте години. Ем. Станев, ИК I и II, 264. Когато си пиеха кафето, двамата приятели бидоха наобиколени от неколцина человеци с вагабонтски изглед. Ив. Вазов, Съч. VI, 12. Зловещо свири нощния стражар — / … / Какво е туй! Нанякъде пожар? / Или са нощни вагабонтски свади? П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 249.


ВАГАБО`НТСТВАМ и ВАГАБО`НТСТВУВАМ, -аш, несв. и св., непрех. Разг. Неодобр. Постъпвам, действам като вагабонтин.


ВАГАБО`НТСТВАНЕ ср. Разг. Неодобр. Отгл. същ. от вагабонтствам; вагабонтствуване.


ВАГАБО`НТСТВО, мн. -а, ср. Разг. Неодобр. Проява, постъпка на вагабонтин; вагабонтщина. Казахме, че може човек да не симпатизира на известни идеи и учение .., но да ги оскърбяваш, да лееш отгоре им кал за частни спекулативни сметки, това е повече от вагабонтство. С, 1881,* бр. 210, 4.


ВАГАБО`НТСТВУВАМ. Вж. вагабонтствам.


ВАГАБО`НТСТВУВАНЕ ср. Разг. Неодобр. Отгл. същ. от вагабонтствувам; вагабонтстване. Старецът изруга страшно Брадлова за поведението му в конака, а когато чу от Стремски за парижкото му вагабонтствуване, той заръча на Бориса да се не сбира с него и да го презира. Ив. Вазов, Съч. XXV, 208.


ВАГАБО`НТЩИНА ж. Разг. Неодобр. Вагабонтство.


ВАГА`Н м. Диал. 1. Малък, дълбок метален, пръстен или дървен съд, без или с дръжки; тас, паница, гаванка. — Е, сине, сахани у нас колкото щеш, майка ти и не знай колко са… сахани, тенджери, вагани, гюмове! Д. Талев, ПК, 605. Плела мома мрежа от коприна / и я фърли длъбоко езеро, / улоила риба шестокрила, / в сребрей ваган я сварила. Нар. пес., СбБрМ, 474.

2. Количеството течност или храна, която се съдържа в такъв съд.


ВАГА`НКА ж. Диал. Ваган.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.


ВАГА`НЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от ваган. Прецеди водата и тя остана в едно бакърено ваганче колкото петдесет драма — гъста, тъмночервена, почти черна. Д. Талев, ЖС, 393. Станала, та си турила едно ваганче от пелиноата вода и беше го изпила. СбНУ XIV, 106.


ВАГА`Ш м. Диал. 1. Падина, трап, яма (Н. Геров, РБЯ).

2. Няколко дървета сред ниви. Дядо Цоньо Косерката .. беше си изкоренил един коренаж срещу Къркилановия стубел .., в който .. имаше няколко вагаша недокоренена гора. Ц. Гинчев, ГК, 280-281*.

— Рум. vagaş.


ВАГИ`НА ж. Анат. Влагалище на женски полов орган.

— Лат. vagina.