Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/7“
м (Автоматични корекции) |
Zelenkroki (беседа | приноси) м |
||
| (Не са показани 23 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проблематична | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | == В == | |
| − | + | <b>В</b><sup>1</sup>, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> 1. Третата буква от българската азбука, с която се означава съгласната В (самостоятелно изговаряна „въ“), която в старобългарската азбука е наричана {{?|църковнославянски}} вѣдѣ „зная“. <i>После две седмици притуриха йоще три нови букви у, в, я…</i> Р. Каролев, ЗМ, 16. <i>Печатно в.</i> <i>Ръкописно в.</i> <i>Главно в.</i> | |
| − | 2. <i>Фон.</i> Звучна устнено-зъбна съгласна. <i>Меко в. Твърдо в.</i> | + | 2. <i>Фон.</i> Звучна устнено-зъбна съгласна. <i>Меко в.</i> <i>Твърдо в.</i> |
| − | 3. Като <i>числ. поредно</i>: а) За означаване третия от поредица еднакви предмети, неща (изговаряно ве). <i>Вход В. Подточка В.</i> б) За означаване на четвъртия от поредица предмети, страници и др., отбелязани с една и съща цифра. <i>Страница 36</i> <sup>в</ | + | 3. Като <i>числ. поредно</i>: а) За означаване третия от поредица еднакви предмети, неща (изговаряно ве). <i>Вход В.</i> <i>Подточка В.</i> б) За означаване на четвъртия от поредица предмети, страници и др., отбелязани с една и съща цифра. <i>Страница 36</i><sup>В</sup>. |
| + | ---- | ||
| + | <b>В</b><sup>2</sup>, (пред думи, които започват с <b>в</b> или <b>ф</b>) <b>във</b>, (диал. и поет.) <b>во</b>, <i>предл.</i> 1. За означаване на място, пространство, вътре в което се намира, извършва нещо или където е насочено да проникне нещо. <i>Сълза повдигна глава и погледна наоколо. В стаята нямаше никой.</i> Елин Пелин, Съч. II, 117. <i>В хана свиреха гайди, чуваха се провиквания.</i> Й. Йовков, ВАХ, 5. <i>Роден съм — и расъл — в град, а почнах аз от българското село.</i> А. Страшимиров, ЕД, 3. <i>Лодката се провира в безкрайния лабиринт от върби и каваци.</i> С. Северняк, ОНК, 85. • <i>Остар.</i> С предл. <em>за</em>. <i>— Ти си писан за в рая.</i> Елин Пелин, Съч. I, 32. <i>Като секи свекър надуваше са вкъщи и по вън; носеше, принасяше от пазар какво що дотреба за в дома.</i> Ил. Блъсков, ПБ, 55. <i>Емигрантите от Гюргево започват да минуват Дунав за в България.</i> З. Стоянов, ЗБВ I, 150. • <i>Остар.</i> С предл. <em>до</em>. <i>Събранието склони най-после да определи други двама души водачи, от които един щеше да заведе Стамболова до в Търново.</i> З. Стоянов, ЗБВ I, 202. <i>На, ходиха воловете два пъти с кирия до в Карлово, ала пара не се е видяла.</i> Т. Влайков, Сьч. II, 83. // За означаване, че някой или нещо е част от състава или съдържанието на друго нещо. <i>В нашия род такъв лаком за земя човек няма.</i> Елин Пелин, Съч. III, 47. <i>Отдавна той дебнеше да остане насаме с Тодоров, най-възрастния в колегията.</i> Г. Караславов, Избр. съч. II, 84. <i>В нашето семейство всички са въздържатели.</i> <i>Разказ в списание „Пламък“.</i> <i>Статия във вестник „Литературен форум“.</i> // За посочване на обекта, към който е насочено действието, което прониква в него или го засяга, при глаголи и произведени от тях съществителни като: а) <em>Удрям се</em>, <em>бия се</em>, <em>стрелям</em>, <em>целя се</em> и под. <i>Когато Гонсалви стреля в една акула, негърчето пронизително изпищя.</i> Гр. Угаров, ПСЗ, 9. <i>Бунтовниците нападаха с ярост, целеха се в еничарите по стените.</i> М. Марчевски, П, 5. <i>Момъкът едва успял да се вкопче с две ръце в един камък.</i> Н. Райнов, КЦ II, 21. <i>Околийският управител стана, хвана Ленко за рамото и го цапна по бузата. Момчето политна, удари се в стената и се струполи на пода.</i> Г. Караславов, Избр. съч. IV, 329. <i>Вилнее вън виелица ужасна / .. В прозорците се блъска като бясна.</i> К. Величков, ПССъч. II, 14. б) <em>Гледам</em>, <em>взирам се</em>, <em>вглеждам се</em> и под. <i>Лекарят седна отново на столчето и се взря в тъмнеещото лице на войника.</i> П. Вежинов, НС, 86. <i>Иванов впиваше жадно поглед в хоризонта на север.</i> Ив. Вазов, Съч. XII, 107. <i>— Не ме радват твойте думи — каза тъжно тя и се загледа в дъното на изпитата чашка.</i> Д. Кисьов, Щ, 462. • <i>Разг.</i> В конструкция от .. в .. с две еднакви форми на едно и също съществително — за да се подчертае, че действието засяга последователно редица обекти от един и същи вид. <i>Новините от испанските фронтове се прехвърлиха от село в село, от улица в улица, от двор в двор.</i> Г. Караславов, Избр. съч. I, 376. <i>Наблизо, из някаква новострояща се сграда, от ръка в ръка минаваха дълги железни пръти за сглобяеми скели.</i> Б. Райнов, ЧЪ, 84-85. | ||
| − | + | 2. За означаване на това, с което някой или нещо е ограден, обиколен или обвит, облечен; с. <i>Сред тая хубава родна картина, заградена в тая чудна рамка, съм прекарал моето безгрижно детство.</i> Елин Пелин, ПБ, 5. <i>На стената висеше голям образ на султана в златно кръжило.</i> Ив. Вазов, Съч. XII, 28. <i>Портрет в черна рамка.</i> <i>Човек, облечен в черни дрехи.</i> <i>Девойка в нова рокля.</i> <i>Облечен в дрипи.</i> // За означаване, че нещо, което обикн. е много по количество, брой, изцяло изпълва или покрива нещо. <i>Петканов се огледа. Всичко наоколо беше потънало в прах.</i> К. Калчев, ЖП, 237. <i>Стаята е цяла в цветя.</i> △ <i>Стената от горе до долу е в картини.</i> △ <i>Роклята й е в петна.</i> △ <i>Всичко навън е в зеленина.</i> △ <i>Витрините са в светлини.</i> | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | 2. За означаване на това, с което някой или нещо е ограден, обиколен или обвит, облечен; с. <i>Сред тая хубава родна картина, заградена в тая чудна рамка, съм прекарал моето безгрижно детство.</i> Елин Пелин, ПБ, 5. <i>На стената висеше голям образ на султана в златно кръжило</i> | ||
| − | |||
| − | |||
| + | 3. За означаване на непосредствена близост, съседство по място; до. <i>Един куршум вдигна прах току в цървулите му.</i> Г. Караславов, Избр. съч. I, 123. <i>Той си позволяваше някои смели постъпки — например да лае котката или да джавка в самата мутра на магарето.</i> Ем. Станев, ЯГ, 100. <i>Черните скворци</i> | ||
Текуща версия към 03:54, 29 юли 2015
В
В1, мн. няма, ср. 1. Третата буква от българската азбука, с която се означава съгласната В (самостоятелно изговаряна „въ“), която в старобългарската азбука е наричана ??? вѣдѣ „зная“. После две седмици притуриха йоще три нови букви у, в, я… Р. Каролев, ЗМ, 16. Печатно в. Ръкописно в. Главно в.
2. Фон. Звучна устнено-зъбна съгласна. Меко в. Твърдо в.
3. Като числ. поредно: а) За означаване третия от поредица еднакви предмети, неща (изговаряно ве). Вход В. Подточка В. б) За означаване на четвъртия от поредица предмети, страници и др., отбелязани с една и съща цифра. Страница 36В.
В2, (пред думи, които започват с в или ф) във, (диал. и поет.) во, предл. 1. За означаване на място, пространство, вътре в което се намира, извършва нещо или където е насочено да проникне нещо. Сълза повдигна глава и погледна наоколо. В стаята нямаше никой. Елин Пелин, Съч. II, 117. В хана свиреха гайди, чуваха се провиквания. Й. Йовков, ВАХ, 5. Роден съм — и расъл — в град, а почнах аз от българското село. А. Страшимиров, ЕД, 3. Лодката се провира в безкрайния лабиринт от върби и каваци. С. Северняк, ОНК, 85. • Остар. С предл. за. — Ти си писан за в рая. Елин Пелин, Съч. I, 32. Като секи свекър надуваше са вкъщи и по вън; носеше, принасяше от пазар какво що дотреба за в дома. Ил. Блъсков, ПБ, 55. Емигрантите от Гюргево започват да минуват Дунав за в България. З. Стоянов, ЗБВ I, 150. • Остар. С предл. до. Събранието склони най-после да определи други двама души водачи, от които един щеше да заведе Стамболова до в Търново. З. Стоянов, ЗБВ I, 202. На, ходиха воловете два пъти с кирия до в Карлово, ала пара не се е видяла. Т. Влайков, Сьч. II, 83. // За означаване, че някой или нещо е част от състава или съдържанието на друго нещо. В нашия род такъв лаком за земя човек няма. Елин Пелин, Съч. III, 47. Отдавна той дебнеше да остане насаме с Тодоров, най-възрастния в колегията. Г. Караславов, Избр. съч. II, 84. В нашето семейство всички са въздържатели. Разказ в списание „Пламък“. Статия във вестник „Литературен форум“. // За посочване на обекта, към който е насочено действието, което прониква в него или го засяга, при глаголи и произведени от тях съществителни като: а) Удрям се, бия се, стрелям, целя се и под. Когато Гонсалви стреля в една акула, негърчето пронизително изпищя. Гр. Угаров, ПСЗ, 9. Бунтовниците нападаха с ярост, целеха се в еничарите по стените. М. Марчевски, П, 5. Момъкът едва успял да се вкопче с две ръце в един камък. Н. Райнов, КЦ II, 21. Околийският управител стана, хвана Ленко за рамото и го цапна по бузата. Момчето политна, удари се в стената и се струполи на пода. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 329. Вилнее вън виелица ужасна / .. В прозорците се блъска като бясна. К. Величков, ПССъч. II, 14. б) Гледам, взирам се, вглеждам се и под. Лекарят седна отново на столчето и се взря в тъмнеещото лице на войника. П. Вежинов, НС, 86. Иванов впиваше жадно поглед в хоризонта на север. Ив. Вазов, Съч. XII, 107. — Не ме радват твойте думи — каза тъжно тя и се загледа в дъното на изпитата чашка. Д. Кисьов, Щ, 462. • Разг. В конструкция от .. в .. с две еднакви форми на едно и също съществително — за да се подчертае, че действието засяга последователно редица обекти от един и същи вид. Новините от испанските фронтове се прехвърлиха от село в село, от улица в улица, от двор в двор. Г. Караславов, Избр. съч. I, 376. Наблизо, из някаква новострояща се сграда, от ръка в ръка минаваха дълги железни пръти за сглобяеми скели. Б. Райнов, ЧЪ, 84-85.
2. За означаване на това, с което някой или нещо е ограден, обиколен или обвит, облечен; с. Сред тая хубава родна картина, заградена в тая чудна рамка, съм прекарал моето безгрижно детство. Елин Пелин, ПБ, 5. На стената висеше голям образ на султана в златно кръжило. Ив. Вазов, Съч. XII, 28. Портрет в черна рамка. Човек, облечен в черни дрехи. Девойка в нова рокля. Облечен в дрипи. // За означаване, че нещо, което обикн. е много по количество, брой, изцяло изпълва или покрива нещо. Петканов се огледа. Всичко наоколо беше потънало в прах. К. Калчев, ЖП, 237. Стаята е цяла в цветя. △ Стената от горе до долу е в картини. △ Роклята й е в петна. △ Всичко навън е в зеленина. △ Витрините са в светлини.
3. За означаване на непосредствена близост, съседство по място; до. Един куршум вдигна прах току в цървулите му. Г. Караславов, Избр. съч. I, 123. Той си позволяваше някои смели постъпки — например да лае котката или да джавка в самата мутра на магарето. Ем. Станев, ЯГ, 100. Черните скворци
