Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/759“
(→Некоригирана) |
Zelenkroki (беседа | приноси) м |
||
| (Не са показани 2 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | <i>— На моя син аз няма да позволя да митка с разни голтаци и въшльовци!</i> Г. Караславов, Избр. съч. I, 275. | |
| − | <i>Прен. Руг.</i> За изразяване на пренебрежително, оскърбително отношение към някого (обикн. при обръщение). | + | <i>Прен. Руг.</i> За изразяване на пренебрежително, оскърбително отношение към някого (обикн. при обръщение). <i>— Влезни де! Влезни, куче пияно! Нека влезне и онзи въшльо, който се гои, докато мъжете ни мрат по фронтовете.</i> П. Здравков, НД, 76. |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪШЛЯ`САЛ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. мин. св. деят. от</i> въшлясам като <i>прил.</i> В който, по който са се завъдили въшки. <i>Зарадвани от ранната пролет, войниците се разсъблякоха, извадиха по дворовете бакърени казани и почнаха да хвърлят във врящата вода захабеното и въшлясало бельо.</i> П. Вежинов, ВР, 82. <i>Видя с очите си как падаха гладните, изпокъсани и въшлясали войници.</i> К. Калчев, ЖП, 51. <i>И ето го сега в това незнайно село, чието съществуване никога не е подозирал, болен, въшлясал, с единия крак в гроба.</i> Л. Стоянов, X, 105. | ||
| − | + | — Друга (диал.) форма: <em>въшя`сал</em>. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪШЛЯ`САМ</b>. Вж. <em>въшлясвам</em>. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪШЛЯ`СВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>въшля`сам</b>, -аш, <i>св.</i>, <i>непрех.</i> Ставам въшлив. <i>Всички арестувани бяха въшлясали и всеки в различно време правеше уборка на ризата според разположението си — и това внасяше известно разнообразие в еднообразното всекидневие на арестантския живот.</i> Т. Харманджиев, КВ, 160. <i>— Въшлясал съм, не помня откога не съм се преобличал.</i> Ем. Станев, ИК III и IV, 387. <i>Ще остана до последния си ден тук, ще бродя като пияна сянка от рид на рид, .., няма да се бръсна, .., ще въшлясам и така ще се върна във времето, когато всеки е бил нещо.</i> Сл. Македонски, ЕЗС, 38. | ||
| − | — Друга (диал.) форма: | + | — Друга (диал.) форма: <em>въшясвам</em>. |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪШЛЯСВАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> въшлясвам. | ||
| − | + | — Друга (днал.) форма: въшя`сване. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪШЧИ`В</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> Въшлив, въшкав. <i>— Ой ми ва вази два роба, / .. / башка си огън кладете, / башка си легло гответе / яли какви сте кирливи, / да не бъдете въшчиви.</i> Нар., пес., СбНУ XXV, 120. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪ`ШЧИЦА</b> <i>ж. Умал. от</i> въшка. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЬОРС</b>, вьо`рсът, вьо`рса, <i>мн.</i> вьо`рсове, след <i>числ</i>. вьо`рса, <i>м. Диал.</i> Наковалня. <i>Силни припряни удари на чук се чуваха, а под тях мелодично пееше вьорсът.</i> Й. Йовков, Ж 1945, 80. <i>Тръгнал си [дядо] за дома, сложил гилзата в раницата и я домъкнал до село, за да си направи от нея вьорс.</i> И. Петров, ЛСГ, 9. | ||
| − | + | — От тур. örs ’наковалня’. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВЮРТЦИ`Т</b> <i>м. Минер.</i> 1. Само <i>ед.</i> Рядък минерал, разновидност на цинковия сулфид, който се среща във вид на призматични кристали или иглести и лъчести агрегати. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
2. Само <i>мн.</i> Отделни разновидности на този минерал. | 2. Само <i>мн.</i> Отделни разновидности на този минерал. | ||
— Фр. от собств. | — Фр. от собств. | ||
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВЯ`ДАМ СЕ</b>, -аш се <i>несв.</i> (диал.); <b>вям се</b>, вяде`ш се, <i>мин. св.</i> вя`дох се, <i>прич. мин. св. деят.</i> вял се, <i>св.</i>, <i>непрех. Разг.</i> Вяждам се. | |
— От. Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От. Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВЯ`ДАНЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> вядам се; вяждане. | |
— От. Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От. Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЯ`ЖДАМ СЕ</b>, -аш се, <i>несв.</i>; <b>вям се</b>, вяде`ш се, <i>мин. св.</i> вя`дох се, <i>прич. мин. св. деят.</i> вял се, <i>св.</i>, <i>непрех.</i> 1. <i>Разг.</i> Дотяга ми да ям една и съща храна; пресищам се. <i>Зоб му даваше повече, отколкото трябва, и за да не се вяжда, овеса сменяше с ечемик, ечемика с чисто жито.</i> Й. Йовков, ПК, 181. <i>— Нали за мене са донесени тия череши, Цонеоглу? — За тебе, Хюсеин ага. Аз съм им се вял; шестнайсе дървета имаме на Мочора.</i> Ц. Гинчев, ГК, 84. | ||
| − | + | 2. <i>Прен. Разг.</i> Самозабравям се от охолство и власт и ставам надменен, горд или деспотичен; ояждам се. <i>Големецът бил изпърво добър, па като се вял, подкачил да върши зло.</i> Ст. Младенов, БТР I, 406. | |
| − | + | 3. <i>Диал.</i> Врязвам се, впивам се в нещо. <i>Въжето се вяло в плътта му до костите</i>. Ст. Младенов, БТР I, 406. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВЯ`ЖДАНЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Разг. Отгл. същ. от</i> вяждам се. | |
| − | + | ---- | |
| − | 3. <i>Диал.</i> Врязвам се, впивам се в нещо. <i>Въжето се вяло в плътта му до костите</i>. Ст. Младенов, БТР | + | <b>ВЯ`КВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>вя`кна</b>, -еш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>св., непрех. Диал.</i> Заяквам (Т. Панчев, РБЯд). |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВЯ`КВАМ СЕ</b> <i>несв.</i>; <b>вя`кна се</b> <i>св.</i>, <i>непрех. Диал.</i> Вяквам. <i>Така се вякнал Крали Марко с Божа сила.</i> Т. Панчев, РБЯд, 67. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВЯ`КВАНЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> вяквам <i>и от</i> вяквам се. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
— От Т. Панчев, Допълнение към българския речник на Н. Геров, 1908. | — От Т. Панчев, Допълнение към българския речник на Н. Геров, 1908. | ||
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВЯ`КНА</b>. Вж. <em>вяквам</em>. | |
| − | + | ---- | |
| − | ВЯКЧА. Вж. вякчавам. | + | <b>ВЯКЧА`</b>. Вж. <em>вякчавам</em>. |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВЯКЧА`ВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>вякча`</b>, -и`ш, <i>мин. св.</i> -и`х, <i>св., прех. Остар.</i> Заякчавам. <i>Самата борба, която ни ся случва да претеглим, вякчава ни мускулите.</i> Й. Груев (превод), КН 7, 120. <i>С игра детето си точи и остри ума, опитва си и си вякчава силите.</i> Й. Груев (превод), КН, 7, 120. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВЯКЧА`ВАМ СЕ</b> <i>несв.</i>; <b>вякча` се</b> <i>св.</i>, <i>непрех. Остар.</i> Ставам як; заяквам. <i>Часто майките бръкат, като си изнисат децата навън или твръде много, или твръде малко. Пръвото правят, зачтото криво си мислят, че от въздух детето бръзо ся вякчавало.</i> Й. Груев (превод), КН 7, 94. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВЯКЧА`ВАНЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар. Отгл. същ. от</i> вякчавам <i>и от</i> вякчавам се. | |
| − | + | ---- | |
| − | ВЯЛ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Книж.</i> 1. Който изразява апатия, отсъствие на бодрост, енергия. <i>Той е едър, тлъст, с мазно лице,</i> | + | <b>ВЯЛ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Книж.</i> 1. Който изразява апатия, отсъствие на бодрост, енергия. <i>Той е едър, тлъст, с мазно лице,</i> |
| − | |||
Текуща версия към 14:57, 24 юли 2015
— На моя син аз няма да позволя да митка с разни голтаци и въшльовци! Г. Караславов, Избр. съч. I, 275.
Прен. Руг. За изразяване на пренебрежително, оскърбително отношение към някого (обикн. при обръщение). — Влезни де! Влезни, куче пияно! Нека влезне и онзи въшльо, който се гои, докато мъжете ни мрат по фронтовете. П. Здравков, НД, 76.
ВЪШЛЯ`САЛ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. св. деят. от въшлясам като прил. В който, по който са се завъдили въшки. Зарадвани от ранната пролет, войниците се разсъблякоха, извадиха по дворовете бакърени казани и почнаха да хвърлят във врящата вода захабеното и въшлясало бельо. П. Вежинов, ВР, 82. Видя с очите си как падаха гладните, изпокъсани и въшлясали войници. К. Калчев, ЖП, 51. И ето го сега в това незнайно село, чието съществуване никога не е подозирал, болен, въшлясал, с единия крак в гроба. Л. Стоянов, X, 105.
— Друга (диал.) форма: въшя`сал.
ВЪШЛЯ`САМ. Вж. въшлясвам.
ВЪШЛЯ`СВАМ, -аш, несв.; въшля`сам, -аш, св., непрех. Ставам въшлив. Всички арестувани бяха въшлясали и всеки в различно време правеше уборка на ризата според разположението си — и това внасяше известно разнообразие в еднообразното всекидневие на арестантския живот. Т. Харманджиев, КВ, 160. — Въшлясал съм, не помня откога не съм се преобличал. Ем. Станев, ИК III и IV, 387. Ще остана до последния си ден тук, ще бродя като пияна сянка от рид на рид, .., няма да се бръсна, .., ще въшлясам и така ще се върна във времето, когато всеки е бил нещо. Сл. Македонски, ЕЗС, 38.
— Друга (диал.) форма: въшясвам.
ВЪШЛЯСВАНЕ ср. Отгл. същ. от въшлясвам.
— Друга (днал.) форма: въшя`сване.
ВЪШЧИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Въшлив, въшкав. — Ой ми ва вази два роба, / .. / башка си огън кладете, / башка си легло гответе / яли какви сте кирливи, / да не бъдете въшчиви. Нар., пес., СбНУ XXV, 120.
ВЪ`ШЧИЦА ж. Умал. от въшка.
ВЬОРС, вьо`рсът, вьо`рса, мн. вьо`рсове, след числ. вьо`рса, м. Диал. Наковалня. Силни припряни удари на чук се чуваха, а под тях мелодично пееше вьорсът. Й. Йовков, Ж 1945, 80. Тръгнал си [дядо] за дома, сложил гилзата в раницата и я домъкнал до село, за да си направи от нея вьорс. И. Петров, ЛСГ, 9.
— От тур. örs ’наковалня’.
ВЮРТЦИ`Т м. Минер. 1. Само ед. Рядък минерал, разновидност на цинковия сулфид, който се среща във вид на призматични кристали или иглести и лъчести агрегати.
2. Само мн. Отделни разновидности на този минерал.
— Фр. от собств.
ВЯ`ДАМ СЕ, -аш се несв. (диал.); вям се, вяде`ш се, мин. св. вя`дох се, прич. мин. св. деят. вял се, св., непрех. Разг. Вяждам се.
— От. Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЯ`ДАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от вядам се; вяждане.
— От. Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЯ`ЖДАМ СЕ, -аш се, несв.; вям се, вяде`ш се, мин. св. вя`дох се, прич. мин. св. деят. вял се, св., непрех. 1. Разг. Дотяга ми да ям една и съща храна; пресищам се. Зоб му даваше повече, отколкото трябва, и за да не се вяжда, овеса сменяше с ечемик, ечемика с чисто жито. Й. Йовков, ПК, 181. — Нали за мене са донесени тия череши, Цонеоглу? — За тебе, Хюсеин ага. Аз съм им се вял; шестнайсе дървета имаме на Мочора. Ц. Гинчев, ГК, 84.
2. Прен. Разг. Самозабравям се от охолство и власт и ставам надменен, горд или деспотичен; ояждам се. Големецът бил изпърво добър, па като се вял, подкачил да върши зло. Ст. Младенов, БТР I, 406.
3. Диал. Врязвам се, впивам се в нещо. Въжето се вяло в плътта му до костите. Ст. Младенов, БТР I, 406.
ВЯ`ЖДАНЕ, мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от вяждам се.
ВЯ`КВАМ, -аш, несв.; вя`кна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. Заяквам (Т. Панчев, РБЯд).
ВЯ`КВАМ СЕ несв.; вя`кна се св., непрех. Диал. Вяквам. Така се вякнал Крали Марко с Божа сила. Т. Панчев, РБЯд, 67.
ВЯ`КВАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от вяквам и от вяквам се.
— От Т. Панчев, Допълнение към българския речник на Н. Геров, 1908.
ВЯ`КНА. Вж. вяквам.
ВЯКЧА`. Вж. вякчавам.
ВЯКЧА`ВАМ, -аш, несв.; вякча`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Остар. Заякчавам. Самата борба, която ни ся случва да претеглим, вякчава ни мускулите. Й. Груев (превод), КН 7, 120. С игра детето си точи и остри ума, опитва си и си вякчава силите. Й. Груев (превод), КН, 7, 120.
ВЯКЧА`ВАМ СЕ несв.; вякча` се св., непрех. Остар. Ставам як; заяквам. Часто майките бръкат, като си изнисат децата навън или твръде много, или твръде малко. Пръвото правят, зачтото криво си мислят, че от въздух детето бръзо ся вякчавало. Й. Груев (превод), КН 7, 94.
ВЯКЧА`ВАНЕ, мн. няма, ср. Остар. Отгл. същ. от вякчавам и от вякчавам се.
ВЯЛ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който изразява апатия, отсъствие на бодрост, енергия. Той е едър, тлъст, с мазно лице,
