Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/754“
(→Некоригирана) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
(Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
- | + | Проверена | |
Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
Ред 1: | Ред 1: | ||
− | <i>страна на Русия.</i> С. Радев, ССБ I, 468. <i> | + | <i>страна на Русия.</i> С. Радев, ССБ I, 468. <i>„Попче-е, добре, че ме не послуша да служиш литургия на разпетий петък. Аз питах в града нашите попове и те ми казаха, че не се служело .. Попче, аз остарях. Забравил съм. Ти гледай вътрешната работа в черквата, аз отвън.“</i> М. Кънчев, В, 182-183. <i>Няма вътрешно или международно събитие през периода 1937-1940 г., на което той да се е спрял със статия, бележка, дописка, фейлетон.</i> В. Йосифов, Избр. тв. I, 41. <i>Многобройните чужди нашествия и вътрешни междуособици не са пощадили нито една от тези крепости.</i> Ст. Михайлов, БС, 150. <i>Вътрешният министър на негово императорско величество султан Абдул Азис издаде съответна и още по-строга заповед до своите валии и паши по цялата Европейска Турция.</i> Д. Талев, ПК, 287. <i>В отчетния доклад е отразена похвална физкултурна дейност: вътрешни спартакиади между цеховете по атлетика, многобройни състезания по футбол и др.</i> ВН, 1952, бр. 161, 2. <i>Вътрешен заем.</i> <i>Министерство на вътрешните работи.</i> <i>Вътрешен пазар.</i> |
− | 4. <i>Разг.</i> Който е тясно свързан с хората вътре в някаква среда и засяга само тях. | + | 4. <i>Разг.</i> Който е тясно свързан с хората вътре в някаква среда и засяга само тях. <i>— Това са си вътрешни наши работи. Можем да се караме, да се съдим, но излезеш ли вън, не забравяй, че си българин!</i> М. Грубешлиева, ПП, 247. <i>— То, знайте, докторе, е, тъй да се рече, вътрешна работа, семейна работа.</i> Й. Йовков, М, 88. <em>Димо</em>: <i>— Какви са тия .. психологически кълчища? Трябвало тишина, жертви! ..</i> <em>Чавдар</em>: <i>Отде мога аз да знам вътрешните неуредици в Донкиното семейство.</i> О. Василев, Л, 35. |
− | 5. <i>Разг.</i> Който е запознат, свързан много отблизо с живота, работите на някаква среда и й е близък, свой. | + | 5. <i>Разг.</i> Който е запознат, свързан много отблизо с живота, работите на някаква среда и й е близък, свой. <i>— Ти, като опитен и вътрешен тука, знаеш как да сториш да се извърши това грабване още тая нощ.</i> Ив. Вазов, Съч. I, XXI, 32. <i>— Вие от милицията ли сте? — Не — отвърна той, — но там съм вътрешен.</i> В. Цонев, НВЛ, 23. <i>— Ще отида в гримьорната да я поздравя! — заявява решително Маргаритка и изтичва към служебната врата на балкона .. — Ти, момиченце — казва възрастната жена, която седи отдясно на Маргаритка, — изглежда си вътрешна тука.</i> П. Незнакомов, МА, 80. <i>— Къде отиде учителят, бе? — запитахме Лилка, като бяхме уверени, че и той, като вътрешен човек ще ни даде ключа на загадката.</i> Ив. Вазов, Съч. VIII, 144. <i>Беше самоуверен във всичко, та и когато сам си притегли един разкривен стол като свой, вътрешен човек, личеше, че го върши като нещо, което другояче не трябва да се направи.</i> Г. Караславов, Избр. съч. I, 183. |
− | 6. Който е характерен, свойствен, типичен за същността на определен обект или явление; специфичен. <i>Ревнив повече за вътрешното съдържание, Величков често му жертваше формата и стиха му.</i> Ив. Вазов, ВБ | + | 6. Който е характерен, свойствен, типичен за същността на определен обект или явление; специфичен. <i>Ревнив повече за вътрешното съдържание, Величков често му жертваше формата и стиха му.</i> Ив. Вазов, ВБ XIV-XV. <i>Писателят се старае да разкрие чисто вътрешния, домашния живот на българите.</i> К. Величков, ПССъч. VIII, 51. <i>Силата на художника се проявява не в лекото, външно описателство, а в задълбоченото пресъздаване на сложни с вътрешната си композиция сцени.</i> С, 1951, кн. 5, 166. <i>Вътрешни закони за развитието на езика.</i> |
− | + | 7. <i>Прен.</i> Който се отнася до психическата дейност на човека; душевен. <i>Някаква червенина, плод на вътрешно смущение или на безпокойство, играеше по бузите на учителката.</i> Ив. Вазов, Съч. XXVI, 51. <i>— Така, Велинчо, така .. ти си добър, лели, .. — рече прояснена от вътрешна радост леля Кирилица и в душата й се роди едно страхопочитание към богатия й братеник.</i> Елин Пелин, Съч. I, 57. <i>Редом с всички по централната улица на града, .. върви мъж на средна възраст — с одухотворено лице, .., с очи, които непрестанно излъчват вътрешно сияние.</i> К. Странджев, ЖБ, 81. | |
− | <i> | + | 8. <i>Стесн.</i> Който се отнася до заболяване или лекуване на органите в гръдната или коремната кухина. <i>След няколко дни й предстоеше да се яви на изпит по вътрешни болести и да не мисли за него беше невъзможно.</i> Ем. Манов, ДСР, 385. <i>На Карл Кенана, .., стомахът и гърдите му така били наблягани, че .. почнало вътрешно кръвоизлияние, което траяло до самото му екзекутиране.</i> Ас. Златаров, Избр. съч. II, |
+ | 74. <i>И аз, и той [Колев] завеждахме кабинети, аз по уши, нос, гърло, а той по вътрешни болести.</i> М. Радев, СР, 7. <i>Вътрешна клиника.</i> <i>Вътрешно отделение.</i> <i>Вътрешна инфекция.</i> | ||
− | + | 9. Като <i>същ.</i> <b>вътрешен</b> <i>м.</i>, <b>вътрешни</b> <i>мн.</i> Човек, който е запознат, свързан много отблизо с живота и работите на някаква среда и й е близък, свой. <i>И последната ми епиграма бе отхвърлена от редакцията пак по същата причина. Това редакция ли е? Събрали се все вътрешни и все своите работи печатат, а моите отхвърлят.</i> Ст, 1965, бр. 1007, 2. <i>— Да ми кажеш, вярно ли твойта булка ще става помпиерка? .. — Напуска ли, кажете ми, че инак ще се вредят вътрешни .. — Жената е мераклия за магазинерството.</i> Т. Монов, СН, 141-142. | |
− | + | ◇ <b>Вътрешен драматизъм</b>. <i>Литер.</i> Напрежение, вълнение, породено от сблъскване на противоположни чувства или мисли у някого, от трудността да вземе някакво решение и под. <i>В постановката на Масалитинов е разкрит дълбокият вътрешен драматизъм, борбата у героинята между съкровеното чувство към любимия и великата всеотдайна любов към театъра.</i> Т, 1955, кн. 11, 44. | |
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | <b> | ||
+ | <b>Вътрешен живот</b>. Душевност, психика на човека. <i>От Ленски Адриана научава, че всички изкуства трябва да преследват една цел: да разкриват пред човека неговия вътрешен живот, неговия вътрешен</i> |
Текуща версия към 20:36, 22 юли 2015
страна на Русия. С. Радев, ССБ I, 468. „Попче-е, добре, че ме не послуша да служиш литургия на разпетий петък. Аз питах в града нашите попове и те ми казаха, че не се служело .. Попче, аз остарях. Забравил съм. Ти гледай вътрешната работа в черквата, аз отвън.“ М. Кънчев, В, 182-183. Няма вътрешно или международно събитие през периода 1937-1940 г., на което той да се е спрял със статия, бележка, дописка, фейлетон. В. Йосифов, Избр. тв. I, 41. Многобройните чужди нашествия и вътрешни междуособици не са пощадили нито една от тези крепости. Ст. Михайлов, БС, 150. Вътрешният министър на негово императорско величество султан Абдул Азис издаде съответна и още по-строга заповед до своите валии и паши по цялата Европейска Турция. Д. Талев, ПК, 287. В отчетния доклад е отразена похвална физкултурна дейност: вътрешни спартакиади между цеховете по атлетика, многобройни състезания по футбол и др. ВН, 1952, бр. 161, 2. Вътрешен заем. Министерство на вътрешните работи. Вътрешен пазар.
4. Разг. Който е тясно свързан с хората вътре в някаква среда и засяга само тях. — Това са си вътрешни наши работи. Можем да се караме, да се съдим, но излезеш ли вън, не забравяй, че си българин! М. Грубешлиева, ПП, 247. — То, знайте, докторе, е, тъй да се рече, вътрешна работа, семейна работа. Й. Йовков, М, 88. Димо: — Какви са тия .. психологически кълчища? Трябвало тишина, жертви! .. Чавдар: Отде мога аз да знам вътрешните неуредици в Донкиното семейство. О. Василев, Л, 35.
5. Разг. Който е запознат, свързан много отблизо с живота, работите на някаква среда и й е близък, свой. — Ти, като опитен и вътрешен тука, знаеш как да сториш да се извърши това грабване още тая нощ. Ив. Вазов, Съч. I, XXI, 32. — Вие от милицията ли сте? — Не — отвърна той, — но там съм вътрешен. В. Цонев, НВЛ, 23. — Ще отида в гримьорната да я поздравя! — заявява решително Маргаритка и изтичва към служебната врата на балкона .. — Ти, момиченце — казва възрастната жена, която седи отдясно на Маргаритка, — изглежда си вътрешна тука. П. Незнакомов, МА, 80. — Къде отиде учителят, бе? — запитахме Лилка, като бяхме уверени, че и той, като вътрешен човек ще ни даде ключа на загадката. Ив. Вазов, Съч. VIII, 144. Беше самоуверен във всичко, та и когато сам си притегли един разкривен стол като свой, вътрешен човек, личеше, че го върши като нещо, което другояче не трябва да се направи. Г. Караславов, Избр. съч. I, 183.
6. Който е характерен, свойствен, типичен за същността на определен обект или явление; специфичен. Ревнив повече за вътрешното съдържание, Величков често му жертваше формата и стиха му. Ив. Вазов, ВБ XIV-XV. Писателят се старае да разкрие чисто вътрешния, домашния живот на българите. К. Величков, ПССъч. VIII, 51. Силата на художника се проявява не в лекото, външно описателство, а в задълбоченото пресъздаване на сложни с вътрешната си композиция сцени. С, 1951, кн. 5, 166. Вътрешни закони за развитието на езика.
7. Прен. Който се отнася до психическата дейност на човека; душевен. Някаква червенина, плод на вътрешно смущение или на безпокойство, играеше по бузите на учителката. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 51. — Така, Велинчо, така .. ти си добър, лели, .. — рече прояснена от вътрешна радост леля Кирилица и в душата й се роди едно страхопочитание към богатия й братеник. Елин Пелин, Съч. I, 57. Редом с всички по централната улица на града, .. върви мъж на средна възраст — с одухотворено лице, .., с очи, които непрестанно излъчват вътрешно сияние. К. Странджев, ЖБ, 81.
8. Стесн. Който се отнася до заболяване или лекуване на органите в гръдната или коремната кухина. След няколко дни й предстоеше да се яви на изпит по вътрешни болести и да не мисли за него беше невъзможно. Ем. Манов, ДСР, 385. На Карл Кенана, .., стомахът и гърдите му така били наблягани, че .. почнало вътрешно кръвоизлияние, което траяло до самото му екзекутиране. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 74. И аз, и той [Колев] завеждахме кабинети, аз по уши, нос, гърло, а той по вътрешни болести. М. Радев, СР, 7. Вътрешна клиника. Вътрешно отделение. Вътрешна инфекция.
9. Като същ. вътрешен м., вътрешни мн. Човек, който е запознат, свързан много отблизо с живота и работите на някаква среда и й е близък, свой. И последната ми епиграма бе отхвърлена от редакцията пак по същата причина. Това редакция ли е? Събрали се все вътрешни и все своите работи печатат, а моите отхвърлят. Ст, 1965, бр. 1007, 2. — Да ми кажеш, вярно ли твойта булка ще става помпиерка? .. — Напуска ли, кажете ми, че инак ще се вредят вътрешни .. — Жената е мераклия за магазинерството. Т. Монов, СН, 141-142.
◇ Вътрешен драматизъм. Литер. Напрежение, вълнение, породено от сблъскване на противоположни чувства или мисли у някого, от трудността да вземе някакво решение и под. В постановката на Масалитинов е разкрит дълбокият вътрешен драматизъм, борбата у героинята между съкровеното чувство към любимия и великата всеотдайна любов към театъра. Т, 1955, кн. 11, 44.
Вътрешен живот. Душевност, психика на човека. От Ленски Адриана научава, че всички изкуства трябва да преследват една цел: да разкриват пред човека неговия вътрешен живот, неговия вътрешен