Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/712“
(→Некоригирана) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | II, 33. <i>И не очите му виждаха, а пламналото му въображение рисуваше кошмарната картина: в блесналата светлина лежат двамата по гръб с разперени ръце.</i> В. Андреев, ПР, 166. <i>Тя съществуваше в нашето детско въображение като далечна, всемогъща и непостижима вълшебница.</i> Елин Пелин, Съч. II, 119-120. <i>Дълго, жадно гледах след нея: сън ли беше това или някое прекрасно желано привидение, плод на моето въображение?.. Не, не беше сън! | + | II, 33. <i>И не очите му виждаха, а пламналото му въображение рисуваше кошмарната картина: в блесналата светлина лежат двамата по гръб с разперени ръце.</i> В. Андреев, ПР, 166. <i>Тя съществуваше в нашето детско въображение като далечна, всемогъща и непостижима вълшебница.</i> Елин Пелин, Съч. II, 119-120. <i>Дълго, жадно гледах след нея: сън ли беше това или някое прекрасно желано привидение, плод на моето въображение? .. Не, не беше сън! Чудно момиче!</i> П. Михайлов, ПЗ, 198-199. <i>Милица, естествено надарена с богато въображение, .., си представяше вече умствено картината на наводнението.</i> Ив. Вазов, Съч. IX, 132. <i>Богато въображение.</i> <i>Игра на въображението.</i> // Способност за създаване на нови образи въз основа на вече съществуващи, способност за творческо претворяване. <i>Вълнението му се предаде на чувствителния поет, чието добро сърце и ромейска гордост бяха засегнати, а поетическото му въображение отекваше на тъжните новини, като му рисуваше картини на ужас и унищожение.</i> А. Дончев, СВС, 34. <i>Най-широко приложение обаче резбата намира при изработването на потопите — най-подходящо място, където майсторите могат да разгънат своето творческо въображение.</i> Й. Радичков и др., ГСП, 122. |
| − | + | 2. Мисъл, представа, образ, несъответстващи на действителността. <i>— Ти право каза, че ти се чини: ни алея, ни столче не се види. Едно въображение.</i> Ив. Вазов, Съч. XXVII, 39. <i>— Стани, стани, брате! Не строй въображения от себе си и от своите подобни. Брат съм ти и раб, и данник и на всички преподобни, живущи во Христе. Не лежи ничком пред последния от последните, а пред господа само.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 216. <i>И аз като тебе вярвах преди, че има самодиви, и ся страхувах: но като познах, че сичко това е пусти въображения, престанах да вярвам и да ся страхувам.</i> В. Друмев, НФ, 27. <i>Часто ся той [пътникът] огледва наоколо, гибелни мисли и въображения едно от друго по-страшни ся въртят в неговата глава.</i> Ил. Блъсков, ИС, 99. | |
| − | + | — Друга (остар. книж.) форма: <em>воображе`ние</em>. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪОБРАЗЯ`ВАМ СИ</b>, -аш си, <i>несв.</i>; <b>въобразя` си</b>, -и`ш си, <i>мин. св.</i> -и`х си, <i>св., непрех.</i> 1. Мислено си представям нещо. <i>Въобразявам си, че пътувам из долината на Инн, в тиролските Алпи.</i> Ив. Вазов, Съч. XVII, 35-36. <i>Често замижавам и се пренасям в края на тоя XX век и искам да си въобразя какво има да види той и какво ще предаде в наследство на другия.</i> Ив. Вазов, Съч. XI, 70. • Обикн. в пов. — при подчертаване на някакво чувство, породено от нещо неочаквано. <i>Разхожда се той разсеяно и — въобразете си какво нещастие! — при завоя на една алея изпъква отпреде му цяло семейство роднини.</i> Ал. Констонтинов, Съч. I, 278. <i>Не можете си въобрази каква ревност показаха възрастни, даже безкнижни, человеци, за да ся учат.</i> У, 1871, бр. 8, 114. | ||
| − | — | + | 2. Мисля, предполагам нещо, което се оказва в действителност противоположно на очакването ми. <i>Колко много се различаваше животът в София от онова, което си въобразяваше!</i> Д. Димов, Т, 90. <i>Намери протокола за Кириловото назначение и му го показа. — Виж, че не съм го назначил сам, както ти си въобразяваш, а управителният съвет!</i> Ст. Марков,ДБ, 407. // Внушавам си, втълпявам си нещо, което в действителност не е така. <i>— Той си въобрази, че аз съм издал сделката, и ме обиди. Ако бях направил това, немците щяха да арестуват и вас.</i> Д. Димов, Т, 546. <i>В празнични дни излизаше на разходка, но скоро се връщаше пак в стаята си. Въобразяваше си, че ще настине, ако се разхожда по-дълго.</i> Св. Минков, РТК, 40. <i>Основателят на манихейството е Манес .. Той си въобразил, че неговото назначение и признание е — да очисти от заблужденията християнството.</i> Р. Каролев, УБЧИ, 91. |
| − | + | 3. <i>Разг.</i> Обикн. във 2 и 3 л. В съчет. с <em>много</em>, <em>какво</em>, <em>кой знае какво</em>. Имам високо мнение за себе си, считам се за повече, отколкото съм в действителност. <i>— Много си въобразява — каза Ваня — мисли, че само той милее за България.</i> Г. Стаматов, Разк. I, 94. <i>— Голям маняк си бил! — избухна той внезапно. — Кой знае какво си въобразяваш за себе си.</i> П. Вежинов, ВП, 33. <i>Не си въобразявай, че си кой знае какво</i>. | |
| − | + | — Други (остар.) форми: <em>въобража`вам си</em> и <em>вообража`вам си</em> (книж.). | |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪОБРАЗЯ`ВАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> въобразявам си. | ||
| − | + | — Друга (остар.) форма: <em>въобража`ване</em>. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВЪОБРАЗЯ` СИ</b>. Вж. <em>въобразявам си</em>. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВЪОБЩЕ`</b> <i>нареч.</i> Изобщо. <i>— Ти си се разтревожила, нервите ти са обтегнати и въобще в теб напоследък се забелязва нещо такова… особено…</i> П. Незнакомов, БЧ, 37. <i>Наивници, безимотни, безработни, въобще хора, които мъчно си изкарваха прехраната, лесно се подмамваха по прекалените хвалби, с които тогава Америка се представяше като някаква нова Ханаанска земя.</i> Г. Белев, КВА, 278. <i>Помня добре как жените въобще се отнасяха към него със съжаление и го окайваха.</i> П. Р. Славейков, Избр. пр II, 41. <i>Но колкото хубавица и гиздосия и да е българката въобще, то балканската жена е като трендафил посреди голямата градина.</i> Л. Каравелов, Съч. II, 27. <i>Богомилството е една от забележителните ереси в християнската черкова и има голямо значение в живота на християнството въобще.</i> Р. Каролев, УБЧИ, 19. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| + | — От рус. вообще.— Друга (остар. книж.) форма: <em>вообще`</em>. | ||
Текуща версия към 03:02, 1 юли 2015
II, 33. И не очите му виждаха, а пламналото му въображение рисуваше кошмарната картина: в блесналата светлина лежат двамата по гръб с разперени ръце. В. Андреев, ПР, 166. Тя съществуваше в нашето детско въображение като далечна, всемогъща и непостижима вълшебница. Елин Пелин, Съч. II, 119-120. Дълго, жадно гледах след нея: сън ли беше това или някое прекрасно желано привидение, плод на моето въображение? .. Не, не беше сън! Чудно момиче! П. Михайлов, ПЗ, 198-199. Милица, естествено надарена с богато въображение, .., си представяше вече умствено картината на наводнението. Ив. Вазов, Съч. IX, 132. Богато въображение. Игра на въображението. // Способност за създаване на нови образи въз основа на вече съществуващи, способност за творческо претворяване. Вълнението му се предаде на чувствителния поет, чието добро сърце и ромейска гордост бяха засегнати, а поетическото му въображение отекваше на тъжните новини, като му рисуваше картини на ужас и унищожение. А. Дончев, СВС, 34. Най-широко приложение обаче резбата намира при изработването на потопите — най-подходящо място, където майсторите могат да разгънат своето творческо въображение. Й. Радичков и др., ГСП, 122.
2. Мисъл, представа, образ, несъответстващи на действителността. — Ти право каза, че ти се чини: ни алея, ни столче не се види. Едно въображение. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 39. — Стани, стани, брате! Не строй въображения от себе си и от своите подобни. Брат съм ти и раб, и данник и на всички преподобни, живущи во Христе. Не лежи ничком пред последния от последните, а пред господа само. Ст. Загорчинов, ДП, 216. И аз като тебе вярвах преди, че има самодиви, и ся страхувах: но като познах, че сичко това е пусти въображения, престанах да вярвам и да ся страхувам. В. Друмев, НФ, 27. Часто ся той [пътникът] огледва наоколо, гибелни мисли и въображения едно от друго по-страшни ся въртят в неговата глава. Ил. Блъсков, ИС, 99.
— Друга (остар. книж.) форма: воображе`ние.
ВЪОБРАЗЯ`ВАМ СИ, -аш си, несв.; въобразя` си, -и`ш си, мин. св. -и`х си, св., непрех. 1. Мислено си представям нещо. Въобразявам си, че пътувам из долината на Инн, в тиролските Алпи. Ив. Вазов, Съч. XVII, 35-36. Често замижавам и се пренасям в края на тоя XX век и искам да си въобразя какво има да види той и какво ще предаде в наследство на другия. Ив. Вазов, Съч. XI, 70. • Обикн. в пов. — при подчертаване на някакво чувство, породено от нещо неочаквано. Разхожда се той разсеяно и — въобразете си какво нещастие! — при завоя на една алея изпъква отпреде му цяло семейство роднини. Ал. Констонтинов, Съч. I, 278. Не можете си въобрази каква ревност показаха възрастни, даже безкнижни, человеци, за да ся учат. У, 1871, бр. 8, 114.
2. Мисля, предполагам нещо, което се оказва в действителност противоположно на очакването ми. Колко много се различаваше животът в София от онова, което си въобразяваше! Д. Димов, Т, 90. Намери протокола за Кириловото назначение и му го показа. — Виж, че не съм го назначил сам, както ти си въобразяваш, а управителният съвет! Ст. Марков,ДБ, 407. // Внушавам си, втълпявам си нещо, което в действителност не е така. — Той си въобрази, че аз съм издал сделката, и ме обиди. Ако бях направил това, немците щяха да арестуват и вас. Д. Димов, Т, 546. В празнични дни излизаше на разходка, но скоро се връщаше пак в стаята си. Въобразяваше си, че ще настине, ако се разхожда по-дълго. Св. Минков, РТК, 40. Основателят на манихейството е Манес .. Той си въобразил, че неговото назначение и признание е — да очисти от заблужденията християнството. Р. Каролев, УБЧИ, 91.
3. Разг. Обикн. във 2 и 3 л. В съчет. с много, какво, кой знае какво. Имам високо мнение за себе си, считам се за повече, отколкото съм в действителност. — Много си въобразява — каза Ваня — мисли, че само той милее за България. Г. Стаматов, Разк. I, 94. — Голям маняк си бил! — избухна той внезапно. — Кой знае какво си въобразяваш за себе си. П. Вежинов, ВП, 33. Не си въобразявай, че си кой знае какво.
— Други (остар.) форми: въобража`вам си и вообража`вам си (книж.).
ВЪОБРАЗЯ`ВАНЕ ср. Отгл. същ. от въобразявам си.
— Друга (остар.) форма: въобража`ване.
ВЪОБРАЗЯ` СИ. Вж. въобразявам си.
ВЪОБЩЕ` нареч. Изобщо. — Ти си се разтревожила, нервите ти са обтегнати и въобще в теб напоследък се забелязва нещо такова… особено… П. Незнакомов, БЧ, 37. Наивници, безимотни, безработни, въобще хора, които мъчно си изкарваха прехраната, лесно се подмамваха по прекалените хвалби, с които тогава Америка се представяше като някаква нова Ханаанска земя. Г. Белев, КВА, 278. Помня добре как жените въобще се отнасяха към него със съжаление и го окайваха. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 41. Но колкото хубавица и гиздосия и да е българката въобще, то балканската жена е като трендафил посреди голямата градина. Л. Каравелов, Съч. II, 27. Богомилството е една от забележителните ереси в християнската черкова и има голямо значение в живота на християнството въобще. Р. Каролев, УБЧИ, 19.
— От рус. вообще.— Друга (остар. книж.) форма: вообще`.
