Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/620“
(→Некоригирана) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i> | + | <i>доктрини, не е тесногръд националист, вярва предубедено само в културното и нравственото въздигане на народите.</i> М. Арнаудов, Г, 38. |
| − | — Друга форма: | + | — Друга форма: <em>въздви`гане</em>. |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪЗДИ`ГАНИЕ</b> <i>ср. Остар. Книж.</i> Въздигане. <i>Истина е, че Раковски, Ботев и Каравелов много способствуваха и за въздиганието на западналата българщина в Румъния.</i> НБ, 1877, бр. 70, 271. <i>Цели три години аз са мъчих да изкарам едно много трудно и сложно дело — въздиганието на една първокласна астрономическа обсерватория в страна, дето нищо подобно дотогаз не е съществувало.</i> Д. Витанов, НС (превод), 124. | ||
| − | <b> | + | — Друга форма: <em>въздви`гание</em>. |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪЗДИ`ГНА</b>. Вж. <em>въздигам</em>. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪЗДИМЯ`</b>. Вж. <em>въздимявам</em>. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪЗДИМЯВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>въздимя`</b>, -и`ш, <i>мин. св.</i> -и`х, <i>св., прех. Рядко.</i> Правя нещо да започне да дими. <i>Баща му, като бивш низам, мотика и орало не похващал, а само въздимявал чибука и пиел ракия и вино.</i> Н. Хайтов, ШГ, 256. <b>въздимявам се</b>, <b>въздимя се</b> <i>страд.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪЗДИМЯ`ВАНЕ</b> <i>ср. Рядко. Отгл. същ. от</i> въздимявам <i>и от</i> въздимявам се. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪЗДИ`Х</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Поет.</i> Въздъх, въздишка. <i>Твой всеки въздих ще намира / съчувствен отзив в мен.</i> Ив. Вазов, БМ II, 146. <i>Миньорите поемат жадно въздух, / прозрачен, напоен със ведрина. / Издън гърди им се откъртва въздих.</i> Бл. Димитрова, Л, 126. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪЗДИХА`НИЕ</b>. <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Книж.</i> Въздишка. <i>И со следното въздихание той свършва своята бележка: „Ах, колко желая да събера няколко песни болгарски и да ги издам на печат!“</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 7. <i>Подир тези думи, които станаха еще по-чувствителни от дълбоки въздихания, сиротата мома тоз час коленичи и падна в пазвата на злочестата си майка.</i> БКн, 1895, кн. 1, 219. | ||
| − | — Друга форма: | + | — Друга форма: <em>воздиха`ние</em>. |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪЗДИ`ШАМ</b>, -аш, <i>несв., непрех.</i> 1. Поемам дълбоко въздух и го издишвам, обикн. при силно преживяване, скръб, тъга, физическа болка и под. <i>Людете се виждаха наоколо сгушени на тъмни купчини. Мокри и премръзнали, те стенеха, въздишаха, плачеха с глас.</i> Д. Талев, И, 592. <i>Той дълго време се разхождаше с наведена глава, мислеше и въздишаше, скрит от всички.</i> Елин Пелин, Съч. III, 19. <i>Петра почти нищо не хапна, беше скръстила ръце на коленете си, гледаше занесено пред себе си и от време на време изтежко въздишаше.</i> Й. Йовков, Ж 1945, 164. <i>„Боли ли те?“ — питаше той състрадателно, като мислеше, че Матьо въздиша от болка.</i> Д. Ангелов, ЖС, 60. <i>— Боже Господи, къде ще е останало момчето ми! — въздиша тя.</i> Ив. Вазов, Съч. VI, 128. • Обр. <i>Глухо и тежко въздишаше оголялата гора.</i> Д. Талев, И, 198. <i>Градините повехнали скърбят / и в есенните сълзи потопени / те стенат и въздишат, и зоват / извърнали челата си към мене.</i> Н. Лилиев, С 1932, 93. <i>На тебе ти стига, че слънце зари, / че топлият вятър въздиша в клонака.</i> Хр. Радевски, ВН, 64. | ||
| − | < | + | 2. <i>Прен.</i> С предл. <em>за</em>, <em>по</em>. Копнея, жадувам за някого или за нещо. <i>Жените, към които силният младеж имаше преголяма слабост, .. и които тайно и явно въздишаха за него, почнаха да го избягват.</i> Елин Пелин, Съч. IV, 29. <i>А Камен? Той беше беден, но известен ерген в село — буен, немирен, личен .. Коя ли мома не е въздишала по него!</i> Й. Гешев, ВТ, 60. <i>Седим в кафенетата и въздишаме за Швейцария.</i> Ал. Константинов, БГ, 89. <i>Защо е този хленч? / Защо въздишат хората / по някаква романтика / изстинала?</i> Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 25. |
| − | + | 3. <i>Остар.</i> Дишам. <i>Обаче тя с магиите си му запазва живота, но пък той беше зашаматен и залисан, щото едвам въздишаше нечувствен.</i> Ал. Дювернуа, СБЯ, 91. <b>въздиша се</b> <i>безл. от</i> въздишам в 1 и 2 знач. <i>И тя с всички сили проклинаше фашистите, защото те бяха причина, дето от месеци в къщата им само се въздишаше и плачеше.</i> Г. Караславов, Т, 69. <i>Тогава ще узнаем ние ясно / лъжовния и суетен тоз свят / и често как въздиша се напразно.</i> К. Христов, ПВ, 37. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | 3. <i>Остар.</i> Дишам. <i>Обаче тя с магиите си му запазва живота, но пък той беше | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| + | — Други (остар.) форми: <em>възди`хам</em> и <em>возди`шам</em>. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪЗДИ`ШАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ</i>. <i>от</i> въздишам. <i>Обливаше възглавницата си със сълзи и изпущаше въздишания.</i> П. Р. Славейков, ЦП I, 19. <i>Мор, мане, мор, мила мане! / Носих го, мане, топих го, / че ми венчето улете, / от моминско завиждане, / от ергенско въздишане.</i> Нар. пес., СбГЯ, 159. <i>Едни ся скривали в дълбоки места, а друзи влизали в големи реки с по една пробита тръст в устата си за въздишане и потаяли ся там, доде дойдат неприятелете.</i> Д. Войников, КБИ, 16. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪЗДИ`ШКА</b> <i>ж.</i> Дълбоко вдишване и издишване, обикн. при силно преживяване, скръб, тъга, физическа болка и под. <i>Тишината се нарушаваше от време на време с горчивите ридания и отчасти въздишки на убитата от скръб майка на покойния момък.</i> Ал. Константинов, БГ, 18. <i>Ян Бибиян и Калчо, сгушени един до друг, гледаха мълчаливо своята далечна родина, която бяха оставили .. Дълбока въздишка се изтръгна от гърдите на Ян Бибиян, а от очите на Калча потекоха сълзи.</i> Елин Пелин, ЯБЛ, 92-93. <i>Вяра се събуди от своя унес. Огледа със замъглен от влага поглед околните гробове и глуха въздишка се изтръгна из дълбочината на гърдите й.</i> Ив. Мартинов, ДТ, 274. <i>Не беше ли това облекчителна въздишка след дълго и мъчително страдание.</i> | ||
Текуща версия към 19:46, 14 април 2015
доктрини, не е тесногръд националист, вярва предубедено само в културното и нравственото въздигане на народите. М. Арнаудов, Г, 38.
— Друга форма: въздви`гане.
ВЪЗДИ`ГАНИЕ ср. Остар. Книж. Въздигане. Истина е, че Раковски, Ботев и Каравелов много способствуваха и за въздиганието на западналата българщина в Румъния. НБ, 1877, бр. 70, 271. Цели три години аз са мъчих да изкарам едно много трудно и сложно дело — въздиганието на една първокласна астрономическа обсерватория в страна, дето нищо подобно дотогаз не е съществувало. Д. Витанов, НС (превод), 124.
— Друга форма: въздви`гание.
ВЪЗДИ`ГНА. Вж. въздигам.
ВЪЗДИМЯ`. Вж. въздимявам.
ВЪЗДИМЯВАМ, -аш, несв.; въздимя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Рядко. Правя нещо да започне да дими. Баща му, като бивш низам, мотика и орало не похващал, а само въздимявал чибука и пиел ракия и вино. Н. Хайтов, ШГ, 256. въздимявам се, въздимя се страд.
ВЪЗДИМЯ`ВАНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от въздимявам и от въздимявам се.
ВЪЗДИ`Х, мн. няма, м. Поет. Въздъх, въздишка. Твой всеки въздих ще намира / съчувствен отзив в мен. Ив. Вазов, БМ II, 146. Миньорите поемат жадно въздух, / прозрачен, напоен със ведрина. / Издън гърди им се откъртва въздих. Бл. Димитрова, Л, 126.
ВЪЗДИХА`НИЕ. мн. -ия, ср. Остар. Книж. Въздишка. И со следното въздихание той свършва своята бележка: „Ах, колко желая да събера няколко песни болгарски и да ги издам на печат!“ П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 7. Подир тези думи, които станаха еще по-чувствителни от дълбоки въздихания, сиротата мома тоз час коленичи и падна в пазвата на злочестата си майка. БКн, 1895, кн. 1, 219.
— Друга форма: воздиха`ние.
ВЪЗДИ`ШАМ, -аш, несв., непрех. 1. Поемам дълбоко въздух и го издишвам, обикн. при силно преживяване, скръб, тъга, физическа болка и под. Людете се виждаха наоколо сгушени на тъмни купчини. Мокри и премръзнали, те стенеха, въздишаха, плачеха с глас. Д. Талев, И, 592. Той дълго време се разхождаше с наведена глава, мислеше и въздишаше, скрит от всички. Елин Пелин, Съч. III, 19. Петра почти нищо не хапна, беше скръстила ръце на коленете си, гледаше занесено пред себе си и от време на време изтежко въздишаше. Й. Йовков, Ж 1945, 164. „Боли ли те?“ — питаше той състрадателно, като мислеше, че Матьо въздиша от болка. Д. Ангелов, ЖС, 60. — Боже Господи, къде ще е останало момчето ми! — въздиша тя. Ив. Вазов, Съч. VI, 128. • Обр. Глухо и тежко въздишаше оголялата гора. Д. Талев, И, 198. Градините повехнали скърбят / и в есенните сълзи потопени / те стенат и въздишат, и зоват / извърнали челата си към мене. Н. Лилиев, С 1932, 93. На тебе ти стига, че слънце зари, / че топлият вятър въздиша в клонака. Хр. Радевски, ВН, 64.
2. Прен. С предл. за, по. Копнея, жадувам за някого или за нещо. Жените, към които силният младеж имаше преголяма слабост, .. и които тайно и явно въздишаха за него, почнаха да го избягват. Елин Пелин, Съч. IV, 29. А Камен? Той беше беден, но известен ерген в село — буен, немирен, личен .. Коя ли мома не е въздишала по него! Й. Гешев, ВТ, 60. Седим в кафенетата и въздишаме за Швейцария. Ал. Константинов, БГ, 89. Защо е този хленч? / Защо въздишат хората / по някаква романтика / изстинала? Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 25.
3. Остар. Дишам. Обаче тя с магиите си му запазва живота, но пък той беше зашаматен и залисан, щото едвам въздишаше нечувствен. Ал. Дювернуа, СБЯ, 91. въздиша се безл. от въздишам в 1 и 2 знач. И тя с всички сили проклинаше фашистите, защото те бяха причина, дето от месеци в къщата им само се въздишаше и плачеше. Г. Караславов, Т, 69. Тогава ще узнаем ние ясно / лъжовния и суетен тоз свят / и често как въздиша се напразно. К. Христов, ПВ, 37.
— Други (остар.) форми: възди`хам и возди`шам.
ВЪЗДИ`ШАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от въздишам. Обливаше възглавницата си със сълзи и изпущаше въздишания. П. Р. Славейков, ЦП I, 19. Мор, мане, мор, мила мане! / Носих го, мане, топих го, / че ми венчето улете, / от моминско завиждане, / от ергенско въздишане. Нар. пес., СбГЯ, 159. Едни ся скривали в дълбоки места, а друзи влизали в големи реки с по една пробита тръст в устата си за въздишане и потаяли ся там, доде дойдат неприятелете. Д. Войников, КБИ, 16.
ВЪЗДИ`ШКА ж. Дълбоко вдишване и издишване, обикн. при силно преживяване, скръб, тъга, физическа болка и под. Тишината се нарушаваше от време на време с горчивите ридания и отчасти въздишки на убитата от скръб майка на покойния момък. Ал. Константинов, БГ, 18. Ян Бибиян и Калчо, сгушени един до друг, гледаха мълчаливо своята далечна родина, която бяха оставили .. Дълбока въздишка се изтръгна от гърдите на Ян Бибиян, а от очите на Калча потекоха сълзи. Елин Пелин, ЯБЛ, 92-93. Вяра се събуди от своя унес. Огледа със замъглен от влага поглед околните гробове и глуха въздишка се изтръгна из дълбочината на гърдите й. Ив. Мартинов, ДТ, 274. Не беше ли това облекчителна въздишка след дълго и мъчително страдание.
