Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/794“
(→Некоригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 6 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>родил в Софийската епархия,.., от родители благочестиви и болгаре родом, | + | <i>родил в Софийската епархия, .., от родители благочестиви и болгаре родом, возпитал ся от них благочестиво.</i> Н. Рилски, ОМР, 10. |
| − | 2. Присъщ на човек, който живее според изискванията на християнския морал. <i>Цар Петър,.., добил благочестивото желание да посети св. Ивана и да приеме благословията му.</i> Ив. Вазов, Съч. XV, 37. <i>Благочестиви мисли. Благочестиви дела. | + | 2. Присъщ на човек, който живее според изискванията на християнския морал. <i>Цар Петър, .., добил благочестивото желание да посети св. Ивана и да приеме благословията му.</i> Ив. Вазов, Съч. XV, 37. <i>Благочестиви мисли.</i> <i>Благочестиви дела.</i> |
| − | 3. Който е свързан с почит към Бога, с добри християнски нрави. | + | 3. Който е свързан с почит към Бога, с добри християнски нрави. <i>— Нужна ни е нова църква! .. Не беше много трудно да се въодушевят старите общинари от такова едно благочестиво предприятие.</i> Д. Талев, ЖС, 126-127. |
| + | ---- | ||
| + | <b>БЛАГОЧЕСТИ`ВО</b>. <i>Книж. Нареч от</i> благочестив; набожно. <i>Теодор Хрисилий седна от другата й страна, благочестиво сплете сухите си бели ръце и като че ли искаше само да успокои сестра си.</i> Д. Талев, С II, 8. <i>Може ле някой да ся надее да живее благочестиво без да бъде гонен?</i> КТЕМ, 55. <i>Преподобний отец Йоан Рилский ( .. ), като ся родил в Софийската епархия, .., от родители благочестиви и болгаре родом, возпитал ся от них благочестиво.</i> Н. Рилски, ОМР, 10. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЛАГОЧЕСТИ`ВОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Книж. Отвл. същ. от</i> благочестив. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЛАГОЧЕ`СТИЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Книж.</i> 1. Поведение, което отговаря на изискванията на християнския морал; религиозност, набожност. <i>Но нека Бог те награди за твоето благочестие и християнско смирение.</i> Ив. Вазов, Съч. XX, 26. <i>Тя също ходеше често в църква, но с голямо смирение. Никому не натрапваше, не показваше своето благочестие.</i> Д. Талев, С II, 263-264. <i>Тези качества на богомилите, тяхното притворно благочестие, отричанието на външната суета и разкош, техният суров аскетизъм, .., имаше голямо влияние на простият народ.</i> Р. Каролев, УБЧИ, 119. | ||
| − | + | 2. <i>Остар.</i> Зачитане на някого; уважение, почит. <i>Ни мисъл радостна за син любезни, / ни благочестие към стар баща, / ни обич към жена, която чезне, / оставена в горчива самота, / не победиха жаждата у мен, / да видя свят, народи, доблестта, / пороците им, тяхното живене.</i> К. Величков, Ад (превод), 217. <i>То [отечеството] има нещо материнско в себе си, което ни вдъхнува чувство съответно със синовно благочестие.</i> Пч, 1871, кн. 4, 52. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>БЛАГОЧЕ`СТНО</b>. <i>Остар. Книж. Нареч. от</i> благочестен; благочестиво. <i>Какво най-после на той свят живее благочестно, богоугодно и человекоугодно, и потом на будущий вечно царствува.</i> Сб Пер. п, 1927, 28. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЛАГОЧИ`НЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил. Остар. Книж.</i> 1. Който е с добро, смирено, почтително държание; благовъзпитан, благопристоен. <i>Празнична глъчка се носи из улиците .. Из църквата бавно излизат благочинни семейства, с върбови клонки в ръце, .. Днес е Връбница, тихият празник на пролетта.</i> К. Константинов, ПЗ, 11-12. <i>Който е благоразумен и благочинен .., успява во всяко дело, което би предприел.</i> А. Гранитски, ПР, 10. | ||
| − | + | 2. Който е израз, проява на почтителност, смирение, на добро възпитание; благоприличен. <i>В неделни дни баща му .., отвеждаше цялото семейство на черква .. Незабравими дни, които бяха научили Костов на благочинно държане в обществото.</i> Д. Димов, Т, 544. <i>Редовни посетители [в заведението] бяха двама-трима някогашни градски нотабили, .. разговорите бяха благочинни и тихи.</i> К. Константинов, ППГ, 46. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БЛАГОЧИ`НИЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар. Книж.</i> 1. Добро, почтително, смирено държание; добро възпитание, благоприличие; благочинство. <i>Не ти се сърди Станка, болярко. Ръката да й подадеш, ще я целуне .. Станка отбира и от чест, и от благочиние.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 1949, 127. <i>До тука Георги още нищо не бе видял необикновено или възмутително, благочинието на „верующите“ беше пълно.</i> Ив. Вазов, Съч. XIII, 150. <i>След молитвата, като изпеем: „Амин“, надзирателят .. ще извика: — Идете си с благочиние! — подир което вече по ред почваме да излизаме из стаята.</i> Т. Влайков, Пр I, 214-215. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | 2. Който е израз, проява на почтителност, смирение, на добро възпитание; | ||
| − | |||
| − | БЛАГОЧИ`НИЕ, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар. Книж.</i> 1. Добро, почтително, смирено държание; добро възпитание, благоприличие; благочинство. <i>Не ти се сърди Станка, болярко. Ръката да й подадеш, ще я целуне.. Станка отбира и от чест, и от | ||
2. Дисциплина, ред в нещо. <i>Не тряба да правя каквото ми дойде на ум или каквото ми ся ище; но каквото ми поръчва длъжността ми, и това ся казва благочиние.</i> Пч, 1871, кн. III, 41. <i>Законите приносят на света благочиние, а благочинието — благополучие.</i> С. Радулов, НД, 81. | 2. Дисциплина, ред в нещо. <i>Не тряба да правя каквото ми дойде на ум или каквото ми ся ище; но каквото ми поръчва длъжността ми, и това ся казва благочиние.</i> Пч, 1871, кн. III, 41. <i>Законите приносят на света благочиние, а благочинието — благополучие.</i> С. Радулов, НД, 81. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЛАГОЧИ`ННО</b>. <i>Остар. Книж. Нареч. от</i> благочинен. <i>Всяка вечер, преди да си легне, и заран, след като се съмне, тато благочинно ще се изправи пред куностаса и дълго ще се кръсти.</i> Т. Влайков, Пр I, 83. <i>Учениците си отиваха у дома благочинно наредени из улицата на синджир, дълъг половин километър.</i> Ив. Вазов, Съч. X, 157. | ||
| − | БЛАГОЧИ` | + | БЛАГОЧИ`НСТВО, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар. Книж.</i> Благоприличие, благочиние. <i>Благочинство ако имаш, / знай, че почест тога зимаш.</i> Г. Софиянец, П, 82. |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БЛАГОЧУВСТВИ`ТЕЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Остар. Книж.</i> Който е чувствителен към доброто; състрадателен, милосърден. <i>Благочувствителната душа е най-голямото богатство.</i> А. Кръстевич, ВПЖ, (превод), 27. | |
| − | + | ---- | |
| − | БЛАГОЧУВСТВИ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Остар. Книж.</i> Който е чувствителен към доброто; състрадателен, милосърден. <i>Благочувствителната душа е най-голямото богатство | + | <b>БЛАГОЩА`СТИЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар. Книж.</i> Благополучие, щастие. <i>Може ли той да се противи на моето благощастие? Но той би желал злото на дъщеря си, нейната смърт, понеже аз ще му кажа, че не можа да живея без любовта ти!</i> К. Величков, НС, |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 13:34, 5 декември 2013
родил в Софийската епархия, .., от родители благочестиви и болгаре родом, возпитал ся от них благочестиво. Н. Рилски, ОМР, 10.
2. Присъщ на човек, който живее според изискванията на християнския морал. Цар Петър, .., добил благочестивото желание да посети св. Ивана и да приеме благословията му. Ив. Вазов, Съч. XV, 37. Благочестиви мисли. Благочестиви дела.
3. Който е свързан с почит към Бога, с добри християнски нрави. — Нужна ни е нова църква! .. Не беше много трудно да се въодушевят старите общинари от такова едно благочестиво предприятие. Д. Талев, ЖС, 126-127.
БЛАГОЧЕСТИ`ВО. Книж. Нареч от благочестив; набожно. Теодор Хрисилий седна от другата й страна, благочестиво сплете сухите си бели ръце и като че ли искаше само да успокои сестра си. Д. Талев, С II, 8. Може ле някой да ся надее да живее благочестиво без да бъде гонен? КТЕМ, 55. Преподобний отец Йоан Рилский ( .. ), като ся родил в Софийската епархия, .., от родители благочестиви и болгаре родом, возпитал ся от них благочестиво. Н. Рилски, ОМР, 10.
БЛАГОЧЕСТИ`ВОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от благочестив.
БЛАГОЧЕ`СТИЕ, мн. няма, ср. Книж. 1. Поведение, което отговаря на изискванията на християнския морал; религиозност, набожност. Но нека Бог те награди за твоето благочестие и християнско смирение. Ив. Вазов, Съч. XX, 26. Тя също ходеше често в църква, но с голямо смирение. Никому не натрапваше, не показваше своето благочестие. Д. Талев, С II, 263-264. Тези качества на богомилите, тяхното притворно благочестие, отричанието на външната суета и разкош, техният суров аскетизъм, .., имаше голямо влияние на простият народ. Р. Каролев, УБЧИ, 119.
2. Остар. Зачитане на някого; уважение, почит. Ни мисъл радостна за син любезни, / ни благочестие към стар баща, / ни обич към жена, която чезне, / оставена в горчива самота, / не победиха жаждата у мен, / да видя свят, народи, доблестта, / пороците им, тяхното живене. К. Величков, Ад (превод), 217. То [отечеството] има нещо материнско в себе си, което ни вдъхнува чувство съответно със синовно благочестие. Пч, 1871, кн. 4, 52.
БЛАГОЧЕ`СТНО. Остар. Книж. Нареч. от благочестен; благочестиво. Какво най-после на той свят живее благочестно, богоугодно и человекоугодно, и потом на будущий вечно царствува. Сб Пер. п, 1927, 28.
БЛАГОЧИ`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Остар. Книж. 1. Който е с добро, смирено, почтително държание; благовъзпитан, благопристоен. Празнична глъчка се носи из улиците .. Из църквата бавно излизат благочинни семейства, с върбови клонки в ръце, .. Днес е Връбница, тихият празник на пролетта. К. Константинов, ПЗ, 11-12. Който е благоразумен и благочинен .., успява во всяко дело, което би предприел. А. Гранитски, ПР, 10.
2. Който е израз, проява на почтителност, смирение, на добро възпитание; благоприличен. В неделни дни баща му .., отвеждаше цялото семейство на черква .. Незабравими дни, които бяха научили Костов на благочинно държане в обществото. Д. Димов, Т, 544. Редовни посетители [в заведението] бяха двама-трима някогашни градски нотабили, .. разговорите бяха благочинни и тихи. К. Константинов, ППГ, 46.
БЛАГОЧИ`НИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. 1. Добро, почтително, смирено държание; добро възпитание, благоприличие; благочинство. Не ти се сърди Станка, болярко. Ръката да й подадеш, ще я целуне .. Станка отбира и от чест, и от благочиние. Ст. Загорчинов, ДП, 1949, 127. До тука Георги още нищо не бе видял необикновено или възмутително, благочинието на „верующите“ беше пълно. Ив. Вазов, Съч. XIII, 150. След молитвата, като изпеем: „Амин“, надзирателят .. ще извика: — Идете си с благочиние! — подир което вече по ред почваме да излизаме из стаята. Т. Влайков, Пр I, 214-215.
2. Дисциплина, ред в нещо. Не тряба да правя каквото ми дойде на ум или каквото ми ся ище; но каквото ми поръчва длъжността ми, и това ся казва благочиние. Пч, 1871, кн. III, 41. Законите приносят на света благочиние, а благочинието — благополучие. С. Радулов, НД, 81.
БЛАГОЧИ`ННО. Остар. Книж. Нареч. от благочинен. Всяка вечер, преди да си легне, и заран, след като се съмне, тато благочинно ще се изправи пред куностаса и дълго ще се кръсти. Т. Влайков, Пр I, 83. Учениците си отиваха у дома благочинно наредени из улицата на синджир, дълъг половин километър. Ив. Вазов, Съч. X, 157.
БЛАГОЧИ`НСТВО, мн. няма, ср. Остар. Книж. Благоприличие, благочиние. Благочинство ако имаш, / знай, че почест тога зимаш. Г. Софиянец, П, 82.
БЛАГОЧУВСТВИ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Който е чувствителен към доброто; състрадателен, милосърден. Благочувствителната душа е най-голямото богатство. А. Кръстевич, ВПЖ, (превод), 27.
БЛАГОЩА`СТИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Благополучие, щастие. Може ли той да се противи на моето благощастие? Но той би желал злото на дъщеря си, нейната смърт, понеже аз ще му кажа, че не можа да живея без любовта ти! К. Величков, НС,
