Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/782“
м (Вмъкване на пояснение към цитат в цитата; апострофи) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 3 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>завършване на следствието, всичко това му вдъхна кураж и гордост.</i> Г. Караславов, Тат, | + | <i>завършване на следствието, всичко това му вдъхна кураж и гордост.</i> Г. Караславов, Тат., 187. <i>И така, този капитанин [Колумб] отплува, .. и после маловременно плувание към западна страна, изгуби всяка надежда за благополучното извършване на това смело предприятие.</i> П. Кисимов, OA I (превод), 11. |
2. <i>Остар.</i> За човек — щастлив, преуспял. <i>Аз бях просто щастлив, не само че го виждах, но и че го виждах благополучен в живота.</i> Ив. Вазов, Съч. IX, 17. <i>Живей по-благоразумно на младост, за да бъдеш по-благополучен на старост.</i> П. Р. Славейков, РО (превод), 3. <i>Най-първата грижа на родителите е да отхранят децата си здрави и читави, да ся трудят сякак, за да ги направят честити и благополучни.</i> У, 1870, бр. 1, 5. | 2. <i>Остар.</i> За човек — щастлив, преуспял. <i>Аз бях просто щастлив, не само че го виждах, но и че го виждах благополучен в живота.</i> Ив. Вазов, Съч. IX, 17. <i>Живей по-благоразумно на младост, за да бъдеш по-благополучен на старост.</i> П. Р. Славейков, РО (превод), 3. <i>Най-първата грижа на родителите е да отхранят децата си здрави и читави, да ся трудят сякак, за да ги направят честити и благополучни.</i> У, 1870, бр. 1, 5. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЛАГОПОЛУ`ЧИЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> 1. Щастлив, спокоен живот без материални затруднения и неприятности, добро материално състояние; благоденствие. <i>Кочо беше във всяко нещо редовен човек. В работата му, в целия му живот имаше един най-важен подтик: благополучието на децата му, на жена му, на дома му.</i> Д. Талев, ПК, 102. <i>Кожата на лицето му издаваше успокоена мъжка сила и здраве на човек, който се храни добре и живее в благополучие.</i> Ем. Станев, ИК III, 92. <i>Трудолюбивий стопанин, .., трябва с трудолюбието си да донесе благополучие в къщата.</i> А. Кръстевич, ВПЖ (превод), 47. |
| − | + | 2. <i>Остар.</i> Щастие. <i>Вярвайте, .., че няма благополучие по-голямо от сознанието на направените добри работи.</i> С. Радулов, НД (превод), 5. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>БЛАГОПОЛУ`ЧНО</b> <i>нареч.</i> 1. Успешно, без пречки или усложнения. <i>Стъпи на страшния мост и премина благополучно на другата страна.</i> Ив. Вазов, Съч. VI, 65. <i>Изпитът се свърши благополучно преди няколко деня.</i> Елин Пелин, Съч. II, 111. <i>Все пак, макар и по тъмно, стигнах благополучно в селото. Катърът ме заведе право в двора на чичо Дончо.</i> Г. Белев, ПЕМ, 77. <i>— Раната не е опасна .. ще я превържа с благ мехлем и всичко ще се свърши благополучно.</i> К. Петканов, ДЧ, 353. | ||
| − | 2. <i>Остар.</i> | + | 2. <i>Остар.</i> Щастливо. <i>Той ся ожени за Милка и поживя с нея благополучно за много години.</i> Кр. Пишурка, МК (побълг.), 155. <i>Те живяха твърде благополучно в този остров.</i> П. Р. Славейков, ИМ, 24. <i>Това семейство живееше благополучно, без грижи, без печал.</i> С. Радулов, ГМП (превод), 214. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЛАГОПОЛУ`ЧНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Остар. Книж.</i> Благополучие. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЛАГОПОТРЕ`БЕН</b>, -бна, -бно, <i>мн.</i> -бни, <i>прил. Остар. Книж.</i> Полезен. <i>Макар и да е изпълнил [Светослав] спрямо баща си напълно синовните си длъжности, .., обаче не е считал за благопотребно да го украси отново с отнетата му за себе си диадема.</i> Ив. Вазов, Съч. XIV, 205. <i>Тая книга е съставена за различни благопотребни прошения, .., или е събрано онова, що нема там, из различни черковни книги.</i> З. Петров и др., ЧБ (превод), 37. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЛАГОПОЧИТА`НИЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар. Книж.</i> Дълбока, смирена почит, уважение. <i>Ние да се погрижим за разстроената наша църква, да укрепим разклатеното благочестие, да издигнем падналото благопочитание.</i> В. Геновска, СГ, 57. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЛАГОПРИЛИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Книж.</i> 1. Който е съобразен с изискванията за добро държание в дадена среда, с изискванията за вежливост, учтивост. <i>Бележките за стихотворението на г-н Данева губят важността си, като са направени по един не толкоз благоприличен начин.</i> Ч,{{попр|Замяна на точка със запетайка.}} 1875, бр. 3, 129. <i>Благоприличен тон.</i> <i>Благоприлично поведение.</i> <i>Благоприлично държание.</i> | |
| − | |||
| − | <b>БЛАГОПРИЛИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Книж.</i> 1. Който е съобразен с изискванията за добро държание в дадена среда, с изискванията за вежливост, учтивост. <i>Бележките за стихотворението на г-н Данева губят важността си, като са направени по един не толкоз | ||
| − | 2. <i>Остар.</i> Който има добър, приличен външен вид, съобразен с изискванията на дадена среда. | + | 2. <i>Остар.</i> Който има добър, приличен външен вид, съобразен с изискванията на дадена среда. <i>— Тачев, коя е оная благоприлична госпожа, облечена цяла в черно?</i> Ив. Вазов, Съч. X, 83. <i>Твърде благоприличен, откакто си беше облякъл прана риза и нов елек, Иван чакаше търпеливо.</i> Й. Йовков, ПГ, 55. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЛАГОПРИЛИ`ЧИЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Книж.</i> Начин на държание или на обличане, съобразен с изискванията на добрите нрави в дадена среда. <i>Той подигна края на горнята си устна, уж да се усмихне за благоприличие, ала като фърли в същия миг плах поглед към госпожата, .. веднага сбра устни.</i> Т. Влайков, Съч. II, 168. <i>Разговорът явно преминаваше границите на благоприличието. Професорът искаше да го клъвне и да го унижи пред всички.</i> Ем. Станев, ИК I-II, 273. <i>По-простите затворници висяха над главата ми прави, но не земаха участие, пазяха благоприличие пред по-старите и авторитетните.</i> З. Стоянов, ЗБВ III, 75. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЛАГОПРИЛИ`ЧНО</b>. <i>Книж. Нареч. от</i> благоприличен. <i>От първата врата, на която позвънихме, излезе стар човек .. — Търсим квартира — казахме ние и сведохме благоприлично очи.</i> П. Незнакомов, ХР, 43-44. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЛАГОПРИСТО`ЕН</b>, -о`йна, -о`йно, <i>мн.</i> -о`йни, <i>прил. Остар. Книж.</i> Благоприличен. <i>Жената беше дребничка и благопристойна — след всяко отпиване от чашата внимателно изтриваше устните си с везана кърпичка.</i> Ем. Манов, БГ, 89-90. <i>Откъде знаеше старият какви са отношенията му с Антония и подозира ли неговите намерения? Допуща ги и ги одобрява! Значи и той не разчита на успех по благопристоен път.</i> Ем. Станев, ИК III, 17. <i>Учителский събор реши, че трябва да има един общ надзирател</i> |
| − | |||
Текуща версия към 16:44, 2 декември 2013
завършване на следствието, всичко това му вдъхна кураж и гордост. Г. Караславов, Тат., 187. И така, този капитанин [Колумб] отплува, .. и после маловременно плувание към западна страна, изгуби всяка надежда за благополучното извършване на това смело предприятие. П. Кисимов, OA I (превод), 11.
2. Остар. За човек — щастлив, преуспял. Аз бях просто щастлив, не само че го виждах, но и че го виждах благополучен в живота. Ив. Вазов, Съч. IX, 17. Живей по-благоразумно на младост, за да бъдеш по-благополучен на старост. П. Р. Славейков, РО (превод), 3. Най-първата грижа на родителите е да отхранят децата си здрави и читави, да ся трудят сякак, за да ги направят честити и благополучни. У, 1870, бр. 1, 5.
БЛАГОПОЛУ`ЧИЕ, мн. няма, ср. 1. Щастлив, спокоен живот без материални затруднения и неприятности, добро материално състояние; благоденствие. Кочо беше във всяко нещо редовен човек. В работата му, в целия му живот имаше един най-важен подтик: благополучието на децата му, на жена му, на дома му. Д. Талев, ПК, 102. Кожата на лицето му издаваше успокоена мъжка сила и здраве на човек, който се храни добре и живее в благополучие. Ем. Станев, ИК III, 92. Трудолюбивий стопанин, .., трябва с трудолюбието си да донесе благополучие в къщата. А. Кръстевич, ВПЖ (превод), 47.
2. Остар. Щастие. Вярвайте, .., че няма благополучие по-голямо от сознанието на направените добри работи. С. Радулов, НД (превод), 5.
БЛАГОПОЛУ`ЧНО нареч. 1. Успешно, без пречки или усложнения. Стъпи на страшния мост и премина благополучно на другата страна. Ив. Вазов, Съч. VI, 65. Изпитът се свърши благополучно преди няколко деня. Елин Пелин, Съч. II, 111. Все пак, макар и по тъмно, стигнах благополучно в селото. Катърът ме заведе право в двора на чичо Дончо. Г. Белев, ПЕМ, 77. — Раната не е опасна .. ще я превържа с благ мехлем и всичко ще се свърши благополучно. К. Петканов, ДЧ, 353.
2. Остар. Щастливо. Той ся ожени за Милка и поживя с нея благополучно за много години. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 155. Те живяха твърде благополучно в този остров. П. Р. Славейков, ИМ, 24. Това семейство живееше благополучно, без грижи, без печал. С. Радулов, ГМП (превод), 214.
БЛАГОПОЛУ`ЧНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Остар. Книж. Благополучие.
БЛАГОПОТРЕ`БЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Остар. Книж. Полезен. Макар и да е изпълнил [Светослав] спрямо баща си напълно синовните си длъжности, .., обаче не е считал за благопотребно да го украси отново с отнетата му за себе си диадема. Ив. Вазов, Съч. XIV, 205. Тая книга е съставена за различни благопотребни прошения, .., или е събрано онова, що нема там, из различни черковни книги. З. Петров и др., ЧБ (превод), 37.
БЛАГОПОЧИТА`НИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Дълбока, смирена почит, уважение. Ние да се погрижим за разстроената наша църква, да укрепим разклатеното благочестие, да издигнем падналото благопочитание. В. Геновска, СГ, 57.
БЛАГОПРИЛИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. 1. Който е съобразен с изискванията за добро държание в дадена среда, с изискванията за вежливост, учтивост. Бележките за стихотворението на г-н Данева губят важността си, като са направени по един не толкоз благоприличен начин. Ч,* 1875, бр. 3, 129. Благоприличен тон. Благоприлично поведение. Благоприлично държание.
2. Остар. Който има добър, приличен външен вид, съобразен с изискванията на дадена среда. — Тачев, коя е оная благоприлична госпожа, облечена цяла в черно? Ив. Вазов, Съч. X, 83. Твърде благоприличен, откакто си беше облякъл прана риза и нов елек, Иван чакаше търпеливо. Й. Йовков, ПГ, 55.
БЛАГОПРИЛИ`ЧИЕ, мн. няма, ср. Книж. Начин на държание или на обличане, съобразен с изискванията на добрите нрави в дадена среда. Той подигна края на горнята си устна, уж да се усмихне за благоприличие, ала като фърли в същия миг плах поглед към госпожата, .. веднага сбра устни. Т. Влайков, Съч. II, 168. Разговорът явно преминаваше границите на благоприличието. Професорът искаше да го клъвне и да го унижи пред всички. Ем. Станев, ИК I-II, 273. По-простите затворници висяха над главата ми прави, но не земаха участие, пазяха благоприличие пред по-старите и авторитетните. З. Стоянов, ЗБВ III, 75.
БЛАГОПРИЛИ`ЧНО. Книж. Нареч. от благоприличен. От първата врата, на която позвънихме, излезе стар човек .. — Търсим квартира — казахме ние и сведохме благоприлично очи. П. Незнакомов, ХР, 43-44.
БЛАГОПРИСТО`ЕН, -о`йна, -о`йно, мн. -о`йни, прил. Остар. Книж. Благоприличен. Жената беше дребничка и благопристойна — след всяко отпиване от чашата внимателно изтриваше устните си с везана кърпичка. Ем. Манов, БГ, 89-90. Откъде знаеше старият какви са отношенията му с Антония и подозира ли неговите намерения? Допуща ги и ги одобрява! Значи и той не разчита на успех по благопристоен път. Ем. Станев, ИК III, 17. Учителский събор реши, че трябва да има един общ надзирател
