Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/779“
Mister sou (беседа | приноси) м (filip 4b) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | {{+}} | |
---- | ---- | ||
<b>БЛАГОЕВГРА`ДЧАНИН</b>, <i>мн.</i> благоевгра`дчани, <i>м.</i> Човек, който е роден или живее в Благоевград. | <b>БЛАГОЕВГРА`ДЧАНИН</b>, <i>мн.</i> благоевгра`дчани, <i>м.</i> Човек, който е роден или живее в Благоевград. | ||
| Ред 7: | Ред 7: | ||
<b>БЛАГО`ЕВСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до дейността на Димитър Благоев — Дядото (1856-1924 г.) — общественик и политик, основател на социалдемократическата партия в България. <i>Излизането от еснафството означаваше за тоя [българския] народ, за неговата работническа класа и интелигенция, закаляване на духа на благоевската партия.</i> Р. Ликова, ВК, 5. <i>Благоевски традиции.</i> | <b>БЛАГО`ЕВСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до дейността на Димитър Благоев — Дядото (1856-1924 г.) — общественик и политик, основател на социалдемократическата партия в България. <i>Излизането от еснафството означаваше за тоя [българския] народ, за неговата работническа класа и интелигенция, закаляване на духа на благоевската партия.</i> Р. Ликова, ВК, 5. <i>Благоевски традиции.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БЛАГОЖЕЛА`НИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Книж.</i> Доброжелателство. <i>От старина | + | <b>БЛАГОЖЕЛА`НИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Книж.</i> Доброжелателство. <i>От старина полаганието на ръката било е знак за благожелание, милост и благословение.</i> З. Петров и др., ЧБ (превод), 123. |
---- | ---- | ||
<b>БЛАГОЖЕЛА`ТЕЛ</b>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м. Остар. Книж.</i> Доброжелател. | <b>БЛАГОЖЕЛА`ТЕЛ</b>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м. Остар. Книж.</i> Доброжелател. | ||
| Ред 19: | Ред 19: | ||
<b>БЛАГОЖЕЛА`ТЕЛСТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар. Книж. Отвл. същ. от</i> благожелателен; доброжелателство. | <b>БЛАГОЖЕЛА`ТЕЛСТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар. Книж. Отвл. същ. от</i> благожелателен; доброжелателство. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БЛАГОЗВУ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> Който звучи приятно, приятен за слуха. <i>Дъщерята беше заковала погледа си в малкия музикант.. Как се движеха тези дълги, тънки, пъргави пръсти, та бликаха такива удивително благозвучни напеви?</i> Г. Караславов, Избр. съч. V, 275. <i>И аз, като противник на замяната на едни букви, т. е. звукове, с други, изхождам. | + | <b>БЛАГОЗВУ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> Който звучи приятно, приятен за слуха. <i>Дъщерята беше заковала погледа си в малкия музикант .. Как се движеха тези дълги, тънки, пъргави пръсти, та бликаха такива удивително благозвучни напеви?</i> Г. Караславов, Избр. съч. V, 275. <i>И аз, като противник на замяната на едни букви, т.е. звукове, с други, изхождам .. от възгледа, че езикът трябва да бъде благозвучен.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 140. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БЛАГОЗВУ`ЧИЕ</b>, (рядко) <i>мн.</i> -ия, <i>ср.</i> Приятна съгласуваност на звукове, приятно звучене. <i>Колкото по-богат е регистърът на звуковете в един език,.., толкова повече и благозвучие се явява.</i> П. П. Славейков, Събр. съч, VI (2), 133. <i>Отнякъде долитаха сладки, мили, упоителни звуци.. Той .. не можеше да повярва, че в тези глухи пущинаци могат да се чуят такива неземни, нечувани благозвучия.</i> Г. Караславов, Избр, съч. V, 237. <i>Благозвучието на поетичното слово се крие в равномерното съчетание на съгласни и гласни.</i> Н. Лилиев, Т. 1954, кн. 3,7. | + | <b>БЛАГОЗВУ`ЧИЕ</b>, (рядко) <i>мн.</i> -ия, <i>ср.</i> Приятна съгласуваност на звукове, приятно звучене. <i>Колкото по-богат е регистърът на звуковете в един език, .., толкова повече и благозвучие се явява.</i> П. П. Славейков, Събр. съч, VI (2), 133. <i>Отнякъде долитаха сладки, мили, упоителни звуци .. Той .. не можеше да повярва, че в тези глухи пущинаци могат да се чуят такива неземни, нечувани благозвучия.</i> Г. Караславов, Избр, съч. V, 237. <i>Благозвучието на поетичното слово се крие в равномерното съчетание на съгласни и гласни.</i> Н. Лилиев, Т. 1954, кн. 3, 7. |
---- | ---- | ||
<b>БЛАГОЗВУ`ЧНО</b>. <i>Нареч. от</i> благозвучен. <i>Само най-добрите учени и публицисти пишат не само умно, точно, дълбоко, а — и просто, и хубаво, и благозвучно.</i> Н. Лилиев, Съч. III, 304-305. | <b>БЛАГОЗВУ`ЧНО</b>. <i>Нареч. от</i> благозвучен. <i>Само най-добрите учени и публицисти пишат не само умно, точно, дълбоко, а — и просто, и хубаво, и благозвучно.</i> Н. Лилиев, Съч. III, 304-305. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БЛАГОЗВУ`ЧНОСТ</b>, - | + | <b>БЛАГОЗВУ`ЧНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Отвл. същ. от</i> благозвучен. <i>Академик Балан се бори за благозвучността и чистотата на българския литературен{{попр|Отпечатано: „литуратурен“.}} език, воюва против изкуственото му откъсване от основата на живия народен език.</i> П. Динеков, С, 1954, кн. 11. 169. |
---- | ---- | ||
<b>БЛАГОИЗВОЛЕ`НИЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар. Книж.</i> Благоволение. | <b>БЛАГОИЗВОЛЕ`НИЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар. Книж.</i> Благоволение. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БЛАГОИЗВОЛЯ`</b>. Вж. | + | <b>БЛАГОИЗВОЛЯ`</b>. Вж. <em>благоизволявам</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БЛАГОИЗВОЛЯ`ВАМ</b>, -аш, <i>несв.;</i> | + | <b>БЛАГОИЗВОЛЯ`ВАМ</b>, -аш, <i>несв.;</i> <b>благоизволя`</b>, -и`ш, <i>мин. св.</i> -и`х, <i>св., прех. Остар. Книж.</i> Със следв.{{попр|Заменена запетая с точка.}} изр. със съюз <em>да</em>. Благоволявам. <i>Една лоша вълшебница мя беше осъдила да остана под този образ дотогава, докогато една хубава девойка благоизволи да мя земе, и беше ми забранила да показвам моя человеческий образ.</i> Кр. Пишурка, МК (превод), 58. <i>„Госпожа, ще ли благоизволите да видите вавилонската княгиня?“</i> И. Адженов, ВК (превод), 60. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БЛАГОЛЕ`ПЕН</b>, -пна, -пно, <i>мн.</i> -пни, <i>прил. Остар. Книж.</i> Хубав, красив, прекрасен. <i>Добила свобода [черквата] и захванала е да става по-благолепна и украсена, за което ся е престолът облякъл във великолепна.. материя.</i> | + | <b>БЛАГОЛЕ`ПЕН</b>, -пна, -пно, <i>мн.</i> -пни, <i>прил. Остар. Книж.</i> Хубав, красив, прекрасен. <i>Добила свобода [черквата] и захванала е да става по-благолепна и украсена, за което ся е престолът облякъл във великолепна .. материя.</i> З.{{попр|Отпечатано „3“.}} Петров и др., ЧБ (превод), 16. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БЛАГОЛЕ`ПИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Книж.</i> Великолепие, красота, хубост. <i>Кесар Хрел обновил съвсем манастира,.. Приведен в благолепие по този начин, манастирът зафанал да напредва и цъфти.</i> Ив. Вазов, Съч. XV, 24. <i>Училищните стени вън и вътре бяха украсени с надписи, мъдри изречения, такива, каквито изписваха по тях времена за украшение и благолепие и по стените на градските училища.</i> Ил. Блъсков, КУ, 22. <i>И зовяха го [чужденеца] зидар на нов живот, казваха, че. | + | <b>БЛАГОЛЕ`ПИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Книж.</i> Великолепие, красота, хубост. <i>Кесар Хрел обновил съвсем манастира, .. Приведен в благолепие по този начин, манастирът зафанал да напредва и цъфти.</i> Ив. Вазов, Съч. XV, 24. <i>Училищните стени вън и вътре бяха украсени с надписи, мъдри изречения, такива, каквито изписваха по тях времена за украшение и благолепие и по стените на градските училища.</i> Ил. Блъсков, КУ, 22. <i>И зовяха го [чужденеца] зидар на нов живот, казваха, че .. дълго живял в пустиня, .., презрял благолепие на пъстри празници, за да възлюби строго съзерцание.</i> Н. Райнов, КЦ, 119-120. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БЛАГОЛЕ`ПНО</b> <i>нареч. Остар. Книж.</i> | + | <b>БЛАГОЛЕ`ПНО</b> <i>нареч. Остар. Книж.</i> 1. Красиво, хубаво. <i>Имаше много домове сделани, .. от дъски обдълбани и благолепно сочетани.</i> Г. Кръстевич, ИБ I, 326-327. |
| − | |||
| − | 1. Красиво, хубаво. <i>Имаше много домове сделани,.. от дъски обдълбани и благолепно сочетани.</i> Г. Кръстевич, ИБ I, 326-327. | ||
| − | 2. Почтително. <i>А в пътят кога срещнем стар человек, трябва. | + | 2. Почтително. <i>А в пътят кога срещнем стар человек, трябва .. да му струваме път и да го поздравяваме благолепно и согласно с възрастта му.</i> П. Р. Славейков, Пч. 1871, кн. 5, 77. |
---- | ---- | ||
<b>БЛАГОЛИ`К</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар. Книж.</i> Който е с благо, добро лице. | <b>БЛАГОЛИ`К</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар. Книж.</i> Който е с благо, добро лице. | ||
Текуща версия към 12:46, 30 ноември 2013
БЛАГОЕВГРА`ДЧАНИН, мн. благоевгра`дчани, м. Човек, който е роден или живее в Благоевград.
БЛАГОЕВГРА`ДЧАНКА ж. Жена, която е родена или живее в Благоевград.
БЛАГО`ЕВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до дейността на Димитър Благоев — Дядото (1856-1924 г.) — общественик и политик, основател на социалдемократическата партия в България. Излизането от еснафството означаваше за тоя [българския] народ, за неговата работническа класа и интелигенция, закаляване на духа на благоевската партия. Р. Ликова, ВК, 5. Благоевски традиции.
БЛАГОЖЕЛА`НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Доброжелателство. От старина полаганието на ръката било е знак за благожелание, милост и благословение. З. Петров и др., ЧБ (превод), 123.
БЛАГОЖЕЛА`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Книж. Доброжелател.
БЛАГОЖЕЛА`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Доброжелателен. — Царицата ни възложи радостното послание да ти поднесем в дар и като знак на нейното благожелателно приятелство ключовете на Търново и властта над царството. Ив. Вазов, Съч. XXI, 81. Благожелателни погледи изпращат девойката, додето се изгуби в мегданското множество с майка си. Ив. Вазов, Съч. XI, 77.
БЛАГОЖЕЛА`ТЕЛКА ж. Остар. Книж. Доброжелателка.
БЛАГОЖЕЛА`ТЕЛНО. Остар. Книж. Нареч. от благожелателен; доброжелателно.
БЛАГОЖЕЛА`ТЕЛСТВО, мн. няма, ср. Остар. Книж. Отвл. същ. от благожелателен; доброжелателство.
БЛАГОЗВУ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който звучи приятно, приятен за слуха. Дъщерята беше заковала погледа си в малкия музикант .. Как се движеха тези дълги, тънки, пъргави пръсти, та бликаха такива удивително благозвучни напеви? Г. Караславов, Избр. съч. V, 275. И аз, като противник на замяната на едни букви, т.е. звукове, с други, изхождам .. от възгледа, че езикът трябва да бъде благозвучен. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 140.
БЛАГОЗВУ`ЧИЕ, (рядко) мн. -ия, ср. Приятна съгласуваност на звукове, приятно звучене. Колкото по-богат е регистърът на звуковете в един език, .., толкова повече и благозвучие се явява. П. П. Славейков, Събр. съч, VI (2), 133. Отнякъде долитаха сладки, мили, упоителни звуци .. Той .. не можеше да повярва, че в тези глухи пущинаци могат да се чуят такива неземни, нечувани благозвучия. Г. Караславов, Избр, съч. V, 237. Благозвучието на поетичното слово се крие в равномерното съчетание на съгласни и гласни. Н. Лилиев, Т. 1954, кн. 3, 7.
БЛАГОЗВУ`ЧНО. Нареч. от благозвучен. Само най-добрите учени и публицисти пишат не само умно, точно, дълбоко, а — и просто, и хубаво, и благозвучно. Н. Лилиев, Съч. III, 304-305.
БЛАГОЗВУ`ЧНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Отвл. същ. от благозвучен. Академик Балан се бори за благозвучността и чистотата на българския литературен* език, воюва против изкуственото му откъсване от основата на живия народен език. П. Динеков, С, 1954, кн. 11. 169.
БЛАГОИЗВОЛЕ`НИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Благоволение.
БЛАГОИЗВОЛЯ`. Вж. благоизволявам.
БЛАГОИЗВОЛЯ`ВАМ, -аш, несв.; благоизволя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Остар. Книж. Със следв.* изр. със съюз да. Благоволявам. Една лоша вълшебница мя беше осъдила да остана под този образ дотогава, докогато една хубава девойка благоизволи да мя земе, и беше ми забранила да показвам моя человеческий образ. Кр. Пишурка, МК (превод), 58. „Госпожа, ще ли благоизволите да видите вавилонската княгиня?“ И. Адженов, ВК (превод), 60.
БЛАГОЛЕ`ПЕН, -пна, -пно, мн. -пни, прил. Остар. Книж. Хубав, красив, прекрасен. Добила свобода [черквата] и захванала е да става по-благолепна и украсена, за което ся е престолът облякъл във великолепна .. материя. З.* Петров и др., ЧБ (превод), 16.
БЛАГОЛЕ`ПИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Великолепие, красота, хубост. Кесар Хрел обновил съвсем манастира, .. Приведен в благолепие по този начин, манастирът зафанал да напредва и цъфти. Ив. Вазов, Съч. XV, 24. Училищните стени вън и вътре бяха украсени с надписи, мъдри изречения, такива, каквито изписваха по тях времена за украшение и благолепие и по стените на градските училища. Ил. Блъсков, КУ, 22. И зовяха го [чужденеца] зидар на нов живот, казваха, че .. дълго живял в пустиня, .., презрял благолепие на пъстри празници, за да възлюби строго съзерцание. Н. Райнов, КЦ, 119-120.
БЛАГОЛЕ`ПНО нареч. Остар. Книж. 1. Красиво, хубаво. Имаше много домове сделани, .. от дъски обдълбани и благолепно сочетани. Г. Кръстевич, ИБ I, 326-327.
2. Почтително. А в пътят кога срещнем стар человек, трябва .. да му струваме път и да го поздравяваме благолепно и согласно с възрастта му. П. Р. Славейков, Пч. 1871, кн. 5, 77.
БЛАГОЛИ`К, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Който е с благо, добро лице.
