Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/774“
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 4 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | {{+}} | |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЛАГОДА`РНОСТ</b>, -тта`, <i>ж.</i> 1. Само <i>ед.</i> Чувство на уважение към някого или нещо, на признание на заслугата му за сторено добро, помощ или за добре извършено нещо; признателност. <i>Какво получихме [от Ботев], та благодарността ни към него стана толкова огромна?</i> Ал. Гетман и др., СБ, 11. <i>Бай Ганьо, в благодарност за вкусния, а главно сития обед, иска да почерпи стопанина с една цигара тютюн.</i> Ал. Константинов, БГ, 47. <i>Аз гледам човека с израз на безкрайна благодарност и се усмихвам.</i> Л. Стоянов, X, 56. <i>В целия град от Жана по-красиво момиче нямаше. С благодарност ще отстъпя перото си на оня, който се наеме да я опише.</i> К. Георгиев, ВНП, 5. <i>Подлагаше лицето си на дъжда, .. и, уж от благодарност към благодатната влага, .. се провикваше: — Ех, Боже, що блага ченица ке стане!</i> Й. Йовков, Разк. I, 212. |
| − | 2. Думи или друга проява, изказани за уважение, признателност към някого. <i>„Сполай ти Боже! Хубав спор и берекет си ни дал“. Това беше и благодарността, и молитвата му!</i> Й. Йовков, Ж, 1945, 192. <i>Той изпя някаква черковна песен,.., и прати благодарност на Бога по една чучулига.</i> Елин Пелин, Съч. | + | 2. Думи или друга проява, изказани за уважение, признателност към някого. <i>„Сполай ти Боже! Хубав спор и берекет си ни дал“. Това беше и благодарността, и молитвата му!</i> Й. Йовков, Ж, 1945, 192. <i>Той изпя някаква черковна песен, .., и прати благодарност на Бога по една чучулига.</i> Елин Пелин, Съч. II, 84. <i>— Татко! — рече Велико .. Благодари на Владя, .. — Тук не е място нито за радване, нито за благодарност, — каза Влади.</i> В. Друмев, НФ, 91. <i>Поправих, каквото можах, и домакинята, сипейки благодарности, се сети да сипе и един вносен коняк.</i> Й. Попов, ББ, 17. <i>Дентолор [лекарството] притежава стотини благодарности от местни и чуждестранни лекари, зъболекари и частни лица, .. Благодарностите са печатани в отделна брошура.</i> БД, 1909, бр. 1, 4. • Обикн. <i>мн.</i> Със съгл. опред. Вежлива форма за изразяване на признателност. <i>Хиляди благодарности за интереса ви към мене.</i> Ив. Вазов, ПЕМ, 11. <i>Сърдечни благодарности.</i> |
| − | 3. <i>Остар.</i> Удоволствие, радост. <i>Благодарността й да прегърне един час по-напред брата си,.. | + | 3. <i>Остар.</i> Удоволствие, радост. <i>Благодарността й да прегърне един час по-напред брата си, .. не можеше да разнесе съвсем страха й!</i> Й. Ненов, ЧГ (превод), 33. <i>Гледката на едно такова сполучване негово докара му не малка благодарност.</i> Ст. Младенов, БТР I, 147. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЛАГОДА`РСКО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Простонар.</i> Благодарност, признателност. <i>Да речеш да ме назначиш на служба, голямо благодарско ще имаш от мене.</i> Б. Обретенов, С,{{попр|Заменена точка със запетайка.}} 94. <i>— Ама недей се сърди, господин началник! — уплаши се стрина Благунка. — Аз… така, от благодарско… ту мигар не знам, че това си е ваш… дълг.</i> Ил. Волен, ДД, 47. // Фамилиарна форма за изразяване на благодарност; благодаря. <i>— По кого? — По капитан Ливски… — Намерил по кого да прати! — изруга басът. — Нищо, кажи му благодарско…</i> П. Вежинов, НС, 266. <i>— Много благодарско, че сте приглеждали булката.</i> В. Андреев, ПР, 63. <i>Благодарско, че ми се обадихте, / сега пътят ми би ще по-лек.</i> Н. Марангозов, НПС, 81. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЛАГОДА`РСТВЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който изразява или е израз на благодарност. <i>Той само целуна с благоговейна признателност десницата му, и благодарствени сълзи пророниха очите му.</i> Ив. Вазов, Съч. XXIII, 59. <i>Вардарски се придръпна назад, .., дигна ръка: — .. Забравете днес, мили братя, земните си грижи, отдайте се на радост и празнично веселие и пейте благодарствени славословия към нашите славяноболгарски апостоли свети Кирил и Методий!…</i> Д. Талев, ПК, 54. <i>Започнаха декламациите и песните на децата. С какъв трепет слушаха родителите! Какви благодарствени погледи отправяха към мене, младото учителче, както ме наричаха някои селяни.</i> Кр. Григоров, ОНУ, 147. <i>Благодарствена литургия.</i> <i>Благодарствен адрес.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЛАГОДА`РСТВЕНО</b>. <i>Нареч. от</i> благодарствен; с благодарност, благодарно. <i>Той седна на кабриолета, кимна ми благодарствено и кончето го понесе по нанадолнището{{попр|Отпечетано: „нанадолницето“.}}.</i> Ст. Даскалов, БП, 65. <i>Цял ден и цяла нощ старата стена, охка, моли се. Чак на другия ден сутринта огънят й попремина, очите й се ококориха. „Ох! — въздъхна тя облекчено и благодарствено. — Сполай ти, Божичко, имало още животец!“</i> Г. Караславов, Тат., 238. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БЛАГОДАРЯ</b>, - | + | <b>БЛАГОДАРЯ`</b>, -и`ш, <i>мин. св.</i> -и`х, <i>несв.</i> 1. <i>Непрех.</i> и (остар.) <i>прех.</i> Изказвам някому благодарност, признателност. <i>— Много ти благодаря, Ванко! Ти излезе истински кавалер. Не ме издаде.</i> М. Грубешлиева, ПИУ, 28. <i>Тя се разбърза, .. и сложи богата трапеза на своя мил гост. Велин не знаеше как да благодари.</i> Елин Пелин, Съч. I, 58. <i>Много ми е драго — отдавна исках да ви срещна и да ви благодаря за добрината, която навремето ми направихте.</i> Г. Караславов, Избр, съч. II, 171. <i>Петканов сияеше от радост. Отиде при Илка да й благодари за оказаната помощ.</i> К. Калчев, ЖП, 272. <i>Когато се завърна в града, първата му грижа беше да иде да благодари Марка Иванов и Мича Бейзадето.</i> Ив. Вазов, Съч XXIII, 8. <i>Благодариме та, стари Хаджи Генчо, за твоите пилета и мисирчета.</i> Л. Каравелов, Съч. II, 21. <i>Ние благодарим оние наши братя, които благоволиха да поздравят чрез нас тукашното българско общество.</i> Хр. Ботев, Зн, 1875, бр. 16, 60. |
| − | |||
| − | 1. <i>Непрех.</i> и (остар.) <i>прех.</i> Изказвам някому благодарност, признателност. | ||
2. <i>Непрех.</i> Изпитвам чувство на благодарност, признателност към някого; благодарен съм някому. <i>Дядо Силвестър, Балабан и други подбудени от родолюбие, подир смъртта си завещаха доста значително количество от иманието си за българският народ, на които цяло потомство има да благодари на всички времена.</i> С, 1872, бр. | 2. <i>Непрех.</i> Изпитвам чувство на благодарност, признателност към някого; благодарен съм някому. <i>Дядо Силвестър, Балабан и други подбудени от родолюбие, подир смъртта си завещаха доста значително количество от иманието си за българският народ, на които цяло потомство има да благодари на всички времена.</i> С, 1872, бр. | ||
| − | |||
Текуща версия към 12:40, 29 ноември 2013
БЛАГОДА`РНОСТ, -тта`, ж. 1. Само ед. Чувство на уважение към някого или нещо, на признание на заслугата му за сторено добро, помощ или за добре извършено нещо; признателност. Какво получихме [от Ботев], та благодарността ни към него стана толкова огромна? Ал. Гетман и др., СБ, 11. Бай Ганьо, в благодарност за вкусния, а главно сития обед, иска да почерпи стопанина с една цигара тютюн. Ал. Константинов, БГ, 47. Аз гледам човека с израз на безкрайна благодарност и се усмихвам. Л. Стоянов, X, 56. В целия град от Жана по-красиво момиче нямаше. С благодарност ще отстъпя перото си на оня, който се наеме да я опише. К. Георгиев, ВНП, 5. Подлагаше лицето си на дъжда, .. и, уж от благодарност към благодатната влага, .. се провикваше: — Ех, Боже, що блага ченица ке стане! Й. Йовков, Разк. I, 212.
2. Думи или друга проява, изказани за уважение, признателност към някого. „Сполай ти Боже! Хубав спор и берекет си ни дал“. Това беше и благодарността, и молитвата му! Й. Йовков, Ж, 1945, 192. Той изпя някаква черковна песен, .., и прати благодарност на Бога по една чучулига. Елин Пелин, Съч. II, 84. — Татко! — рече Велико .. Благодари на Владя, .. — Тук не е място нито за радване, нито за благодарност, — каза Влади. В. Друмев, НФ, 91. Поправих, каквото можах, и домакинята, сипейки благодарности, се сети да сипе и един вносен коняк. Й. Попов, ББ, 17. Дентолор [лекарството] притежава стотини благодарности от местни и чуждестранни лекари, зъболекари и частни лица, .. Благодарностите са печатани в отделна брошура. БД, 1909, бр. 1, 4. • Обикн. мн. Със съгл. опред. Вежлива форма за изразяване на признателност. Хиляди благодарности за интереса ви към мене. Ив. Вазов, ПЕМ, 11. Сърдечни благодарности.
3. Остар. Удоволствие, радост. Благодарността й да прегърне един час по-напред брата си, .. не можеше да разнесе съвсем страха й! Й. Ненов, ЧГ (превод), 33. Гледката на едно такова сполучване негово докара му не малка благодарност. Ст. Младенов, БТР I, 147.
БЛАГОДА`РСКО, мн. няма, ср. Простонар. Благодарност, признателност. Да речеш да ме назначиш на служба, голямо благодарско ще имаш от мене. Б. Обретенов, С,* 94. — Ама недей се сърди, господин началник! — уплаши се стрина Благунка. — Аз… така, от благодарско… ту мигар не знам, че това си е ваш… дълг. Ил. Волен, ДД, 47. // Фамилиарна форма за изразяване на благодарност; благодаря. — По кого? — По капитан Ливски… — Намерил по кого да прати! — изруга басът. — Нищо, кажи му благодарско… П. Вежинов, НС, 266. — Много благодарско, че сте приглеждали булката. В. Андреев, ПР, 63. Благодарско, че ми се обадихте, / сега пътят ми би ще по-лек. Н. Марангозов, НПС, 81.
БЛАГОДА`РСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който изразява или е израз на благодарност. Той само целуна с благоговейна признателност десницата му, и благодарствени сълзи пророниха очите му. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 59. Вардарски се придръпна назад, .., дигна ръка: — .. Забравете днес, мили братя, земните си грижи, отдайте се на радост и празнично веселие и пейте благодарствени славословия към нашите славяноболгарски апостоли свети Кирил и Методий!… Д. Талев, ПК, 54. Започнаха декламациите и песните на децата. С какъв трепет слушаха родителите! Какви благодарствени погледи отправяха към мене, младото учителче, както ме наричаха някои селяни. Кр. Григоров, ОНУ, 147. Благодарствена литургия. Благодарствен адрес.
БЛАГОДА`РСТВЕНО. Нареч. от благодарствен; с благодарност, благодарно. Той седна на кабриолета, кимна ми благодарствено и кончето го понесе по нанадолнището*. Ст. Даскалов, БП, 65. Цял ден и цяла нощ старата стена, охка, моли се. Чак на другия ден сутринта огънят й попремина, очите й се ококориха. „Ох! — въздъхна тя облекчено и благодарствено. — Сполай ти, Божичко, имало още животец!“ Г. Караславов, Тат., 238.
БЛАГОДАРЯ`, -и`ш, мин. св. -и`х, несв. 1. Непрех. и (остар.) прех. Изказвам някому благодарност, признателност. — Много ти благодаря, Ванко! Ти излезе истински кавалер. Не ме издаде. М. Грубешлиева, ПИУ, 28. Тя се разбърза, .. и сложи богата трапеза на своя мил гост. Велин не знаеше как да благодари. Елин Пелин, Съч. I, 58. Много ми е драго — отдавна исках да ви срещна и да ви благодаря за добрината, която навремето ми направихте. Г. Караславов, Избр, съч. II, 171. Петканов сияеше от радост. Отиде при Илка да й благодари за оказаната помощ. К. Калчев, ЖП, 272. Когато се завърна в града, първата му грижа беше да иде да благодари Марка Иванов и Мича Бейзадето. Ив. Вазов, Съч XXIII, 8. Благодариме та, стари Хаджи Генчо, за твоите пилета и мисирчета. Л. Каравелов, Съч. II, 21. Ние благодарим оние наши братя, които благоволиха да поздравят чрез нас тукашното българско общество. Хр. Ботев, Зн, 1875, бр. 16, 60.
2. Непрех. Изпитвам чувство на благодарност, признателност към някого; благодарен съм някому. Дядо Силвестър, Балабан и други подбудени от родолюбие, подир смъртта си завещаха доста значително количество от иманието си за българският народ, на които цяло потомство има да благодари на всички времена. С, 1872, бр.
