Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/773“
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 4 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>погледи на чужденеца.</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 70. | + | <i>погледи на чужденеца.</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 70. <i>— Слушайте, Заре — .. Вие сте много добър човек — оставете ме… ще си помисля… На другия ден написа дълго писмо на майка си. Получи радостен отговор, с благодарни сълзи за жертвата. След няколко дена стана годежът.</i> Г. Стаматов, Разк. II, 76. <i>Нанку се искаше да погледне госпожата и нящо да й каже, някоя благодарна дума, задето накара бае му Цака да земе сега да пише.</i> Т. Влайков, Съч. II, 53. <i>Той знае добре словото си. Писал го е наум през цялата година, но докато започне, ще помълчи и ще погледа с благодарни очи другарите си.</i> С. Северняк, ОНК, 151. |
| − | 3. Като <i>сказ. опред.</i> Който е доволен от нещо; задоволен. <i>Онбашията прибърза да се удовлетвори от такава лека развръзка и си излезе благодарен, че избегна неприятни случайности.</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 30. | + | 3. Като <i>сказ. опред.</i> Който е доволен от нещо; задоволен. <i>Онбашията прибърза да се удовлетвори от такава лека развръзка и си излезе благодарен, че избегна неприятни случайности.</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 30. <i>— Аз бих била много по-благодарна да съм си с прост сукманец, .., ама да съм си в село.</i> Т. Влайков, Съч. II, 53. <i>Когато бях овчарин / и овцете пасях, / бях много благодарен, / макар и сиромах.</i> Ив. Вазов, Съч. XVII, 19. • С пред. на. <i>— Много ви здраве от баща ви и от батя ви Христя… Видях ги в лазарета, .. старият е ударен по-лошо, ама и на това да сте благодарни… Нека е ръката, да не е главата…</i> Г. Караславов, Избр. съч. I, 358. <i>Бъди благодарен на каквото имаш, и ти си честит.</i> Послов., П. Р. Славейков, БП I, 62. • <i>Остар.</i> С предл. от. <i>Башибозушкият стан не бил благодарен от миролюбивото поведение на Хасан паша.</i> З. Стоянов, ЗБВ III, 302. <i>Надявам се, г-да посетителите ще останат твърде благодарни от заведението ми, което при другите преимущества, намира се на най-централното и видно място в града.</i> БЗ, 1891, бр. 316,{{попр|Заменена точка със запетая.}} 4. |
| − | 4. Обикн. за работа, тема и под. — който дава възможност за достигане до добър резултат; благодатен, плодоносен. <i>Темата беше благодарна и всеки изказа охотно мнението си върху това събитие.</i> Ив. Вазов, Съч. XIII, 18. <i>На сцената на тоя интимен домашен театър се явяват още много лица — които искат на всяка цена да вземат участие в играта, па макар и в недотам благодарни роли.</i> Св. Минков, РТК, 174. // Който дава възможност за постигане на някаква цел, замисъл. <i>И Клоуна се шегуваше с Даскала — той бе толкова | + | 4. Обикн. за работа, тема и под. — който дава възможност за достигане до добър резултат; благодатен, плодоносен. <i>Темата беше благодарна и всеки изказа охотно мнението си върху това събитие.</i> Ив. Вазов, Съч. XIII, 18. <i>На сцената на тоя интимен домашен театър се явяват още много лица — които искат на всяка цена да вземат участие в играта, па макар и в недотам благодарни роли.</i> Св. Минков, РТК, 174. // Който дава възможност за постигане на някаква цел, замисъл. <i>И Клоуна се шегуваше с Даскала — той бе толкова благодарен обект, че го изкушаваше, — но .. не можеше да бъде сигурен в неговото чувство за хумор.</i> Е. Кузманов, ЧДБ, 60. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЛАГОДАРЕ`НИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Книж.</i> 1. Благодарност, признателност за нещо. <i>— Аз напускам вече Преспа и моля да ми се позволи да кажа няколко думи като за сбогом и за благодарение.</i> Д. Талев, ПК, 491. <i>Радоил с благодарение прие сабята.</i> Ст. Младенов, БТР I, 156. <i>Нека най-после ни бъде дозволено да отправим най-теплите си благодарения и към ония учени единородци, които, .., ни спомагат.</i> Ч, 1871, бр. 7, 194. <i>Когато стъпи на американската земя, той написа последните думи в своя дневник: „Хиляди благодарения Богу за всичките му милости.“</i> С. Бобчев, ЖФ (превод), 159. <i>Благодарение Богу! Здрави сме досега!</i> Н. Геров, РБЯ I, 45. • Обикн. с предл. с. Вежлива форма за изказване на благодарност, удоволствие. <i>— Найден Маркович, вие ще пиете ли едно пиво? — .. — С благодарение, Аполон Петрович.</i> Ив. Вазов,{{попр|Добавяне на запетайка.}} Съч. XXIV, 54. <i>— Де сте ся установили? — Тука насреща в гостилницата. — Кога е тъй, имам благодарение да попия с таквиз почетни господа като вас.</i> П. Р. Славейков, ЦП II (превод), 175. |
| − | 2. Само <i>ед.</i> Чувство на задоволеност; задоволство. <i>В къщята с любопитство приказваха кой коя роля е взел и с благодарение узнаваха, че Огнянов ще бъде графът.</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 100. <i>В един ден, случи се, селский старейшина да събира тлъка; .. Селски млади, едно от уважение към стареца, друго да са посъберат по причина моми и момци да си правят веселба, да се | + | 2. Само <i>ед.</i> Чувство на задоволеност; задоволство. <i>В къщята с любопитство приказваха кой коя роля е взел и с благодарение узнаваха, че Огнянов ще бъде графът.</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 100. <i>В един ден, случи се, селский старейшина да събира тлъка; .. Селски млади, едно от уважение към стареца, друго да са посъберат по причина моми и момци да си правят веселба, да се повидят, стекоха се с голямо благодарение току-речи половината село.</i> Ил. Блъсков, ЗК, 109. |
| − | <i> | + | 3. <i>Само ед.</i> Удоволствие, наслада. <i>Всичките слушаха с пълно внимание, ако не и с пълна вяра, увлекателния разказ на Дамянча, като сърбаха с голямо благодарение кафето си.</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 53. |
| − | + | ◇ <b>Благодарение на</b> <i>сложен предл. Книж.</i> При посочване на положителен принос или роля на някого или нещо; по причина на, заради, поради. <i>Следующий град, в който се установих, бе Берковец. Тук, благодарение на препоръки от Враца, аз лесно и скоро се услових за учител.</i> П. Р. Славейков, БП I, 27. <i>Обедът у Иречека, благодарение на бай Ганя, излезе доста оживен.</i> Ал. Константинов, БГ, 47. | |
---- | ---- | ||
| − | <b>БЛАГОДАРИ`ТЕЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Остар. Книж.</i> Благодарствен. <i>Неговий | + | <b>БЛАГОДАРИ`ТЕЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Остар. Книж.</i> Благодарствен. <i>Неговий [на Влади] приятен глас ся раздаде сред нощната тишина. Той пееше благодарителна песен на Исуса Христа, съчинена от татка му.</i> В. Друмев, НФ, 19. <i>Иванов, в отговор на тая знаменита реч, каза, криво-ляво, няколко благодарителни думи на турски.</i> Ив. Вазов, Съч. XII, 138. <i>Кардинал Лъв, като извърши възложеното на него от папата дело в Търново, върна се назад в Рим с благодарителни писма и дарове от цар Йоана.</i> Р. Каролев, УБЧИ, 41. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЛАГОДА`РНО</b>. <i>Нареч. от</i> благодарен; с благодарност, благодарствено. <i><em>Тодорка</em> (гледа благодарно на Мария): Колко си добра, царкиньо! Ти искаш да ме утешиш и успокоиш.</i> В. Друмев, И, 7. <i>— Момичето само` не може да извърши всичко… И детето е на нея, и старите, и кухнята… Слугинята го изгледа благодарно.</i> М. Грубешлиева, ПП, 241. |
| − | |||
Текуща версия към 09:31, 29 ноември 2013
погледи на чужденеца. Ив. Вазов, Съч. XXII, 70. — Слушайте, Заре — .. Вие сте много добър човек — оставете ме… ще си помисля… На другия ден написа дълго писмо на майка си. Получи радостен отговор, с благодарни сълзи за жертвата. След няколко дена стана годежът. Г. Стаматов, Разк. II, 76. Нанку се искаше да погледне госпожата и нящо да й каже, някоя благодарна дума, задето накара бае му Цака да земе сега да пише. Т. Влайков, Съч. II, 53. Той знае добре словото си. Писал го е наум през цялата година, но докато започне, ще помълчи и ще погледа с благодарни очи другарите си. С. Северняк, ОНК, 151.
3. Като сказ. опред. Който е доволен от нещо; задоволен. Онбашията прибърза да се удовлетвори от такава лека развръзка и си излезе благодарен, че избегна неприятни случайности. Ив. Вазов, Съч. XXII, 30. — Аз бих била много по-благодарна да съм си с прост сукманец, .., ама да съм си в село. Т. Влайков, Съч. II, 53. Когато бях овчарин / и овцете пасях, / бях много благодарен, / макар и сиромах. Ив. Вазов, Съч. XVII, 19. • С пред. на. — Много ви здраве от баща ви и от батя ви Христя… Видях ги в лазарета, .. старият е ударен по-лошо, ама и на това да сте благодарни… Нека е ръката, да не е главата… Г. Караславов, Избр. съч. I, 358. Бъди благодарен на каквото имаш, и ти си честит. Послов., П. Р. Славейков, БП I, 62. • Остар. С предл. от. Башибозушкият стан не бил благодарен от миролюбивото поведение на Хасан паша. З. Стоянов, ЗБВ III, 302. Надявам се, г-да посетителите ще останат твърде благодарни от заведението ми, което при другите преимущества, намира се на най-централното и видно място в града. БЗ, 1891, бр. 316,* 4.
4. Обикн. за работа, тема и под. — който дава възможност за достигане до добър резултат; благодатен, плодоносен. Темата беше благодарна и всеки изказа охотно мнението си върху това събитие. Ив. Вазов, Съч. XIII, 18. На сцената на тоя интимен домашен театър се явяват още много лица — които искат на всяка цена да вземат участие в играта, па макар и в недотам благодарни роли. Св. Минков, РТК, 174. // Който дава възможност за постигане на някаква цел, замисъл. И Клоуна се шегуваше с Даскала — той бе толкова благодарен обект, че го изкушаваше, — но .. не можеше да бъде сигурен в неговото чувство за хумор. Е. Кузманов, ЧДБ, 60.
БЛАГОДАРЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. 1. Благодарност, признателност за нещо. — Аз напускам вече Преспа и моля да ми се позволи да кажа няколко думи като за сбогом и за благодарение. Д. Талев, ПК, 491. Радоил с благодарение прие сабята. Ст. Младенов, БТР I, 156. Нека най-после ни бъде дозволено да отправим най-теплите си благодарения и към ония учени единородци, които, .., ни спомагат. Ч, 1871, бр. 7, 194. Когато стъпи на американската земя, той написа последните думи в своя дневник: „Хиляди благодарения Богу за всичките му милости.“ С. Бобчев, ЖФ (превод), 159. Благодарение Богу! Здрави сме досега! Н. Геров, РБЯ I, 45. • Обикн. с предл. с. Вежлива форма за изказване на благодарност, удоволствие. — Найден Маркович, вие ще пиете ли едно пиво? — .. — С благодарение, Аполон Петрович. Ив. Вазов,* Съч. XXIV, 54. — Де сте ся установили? — Тука насреща в гостилницата. — Кога е тъй, имам благодарение да попия с таквиз почетни господа като вас. П. Р. Славейков, ЦП II (превод), 175.
2. Само ед. Чувство на задоволеност; задоволство. В къщята с любопитство приказваха кой коя роля е взел и с благодарение узнаваха, че Огнянов ще бъде графът. Ив. Вазов, Съч. XXII, 100. В един ден, случи се, селский старейшина да събира тлъка; .. Селски млади, едно от уважение към стареца, друго да са посъберат по причина моми и момци да си правят веселба, да се повидят, стекоха се с голямо благодарение току-речи половината село. Ил. Блъсков, ЗК, 109.
3. Само ед. Удоволствие, наслада. Всичките слушаха с пълно внимание, ако не и с пълна вяра, увлекателния разказ на Дамянча, като сърбаха с голямо благодарение кафето си. Ив. Вазов, Съч. XXII, 53.
◇ Благодарение на сложен предл. Книж. При посочване на положителен принос или роля на някого или нещо; по причина на, заради, поради. Следующий град, в който се установих, бе Берковец. Тук, благодарение на препоръки от Враца, аз лесно и скоро се услових за учител. П. Р. Славейков, БП I, 27. Обедът у Иречека, благодарение на бай Ганя, излезе доста оживен. Ал. Константинов, БГ, 47.
БЛАГОДАРИ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Благодарствен. Неговий [на Влади] приятен глас ся раздаде сред нощната тишина. Той пееше благодарителна песен на Исуса Христа, съчинена от татка му. В. Друмев, НФ, 19. Иванов, в отговор на тая знаменита реч, каза, криво-ляво, няколко благодарителни думи на турски. Ив. Вазов, Съч. XII, 138. Кардинал Лъв, като извърши възложеното на него от папата дело в Търново, върна се назад в Рим с благодарителни писма и дарове от цар Йоана. Р. Каролев, УБЧИ, 41.
БЛАГОДА`РНО. Нареч. от благодарен; с благодарност, благодарствено. Тодорка (гледа благодарно на Мария): Колко си добра, царкиньо! Ти искаш да ме утешиш и успокоиш. В. Друмев, И, 7. — Момичето само` не може да извърши всичко… И детето е на нея, и старите, и кухнята… Слугинята го изгледа благодарно. М. Грубешлиева, ПП, 241.
