Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/772“
(→Некоригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 7 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | {{+}} | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БЛАГОГЛА`СИЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар. Книж.</i> Благозвучност. <i>Окончаването някои съществителни мъжки с „а“ вместо с „ът“ става за благогласие. Но нека останат, както ти си ги направил.</i> Ив. Вазов, НПис., 143. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БЛАГОГЛА`СНО</b>. <i>Остар. Книж. Нареч. от</i> благогласен; сладкогласно, благозвучно. <i>Така в стиховете забележихме, че нашите певци вървят напред и малко или много пеят понякога доста благогласно.</i> Н. Бончев, Съч. I, 112. <i>Ако детето всякога бъде изричало буквите ясно и благогласно, то можем да бъдем уверени, че язикът му е добре.</i> КН, 1873, кн. 5, 20. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>БЛАГОГОВЕ`ЕН</b>, -е`йна, -е`йно, <i>мн.</i> -е`йни, <i>прил. Книж.</i> 1. За чувство, изживяване и под. — който е израз, проява на благоговение. <i>Ние стояхме в благоговеен захлас.</i> Ив. Вазов, Съч. XV, 140. <i>В гласа му звучеше и благоговейна гордост, и голяма скръб.</i> Й. Йовков, Разк. I, 223. <i>Бенковски, който все още се чувствуваше помощник на Волова, изпитваше към него благоговейно чувство, смесено с любопитство.</i> Л. Стоянов, Б, 38. // За поглед, очи, лице и под. — който изразява благоговение. <i>Стара една жена посрещна гостенинът си, нагости го и мълчаливо гледаше на старческото благоговейно лице.</i> Ил. Блъсков, ЗК, 136. С <i>още по-голям възторг ний .. обръщаме поглед благоговеен към неразривно свързаната със словото народна музика, която откриваме, че съвсем не е монотонна.</i> К, 1926, бр. 85, 2. <i>Всички сили и способности немеят пред туй подавляюще величие [на Ниагарския водопад] и всичко се съсредоточава в зрението, в нямото благоговейно съзерцание.</i> Ал. Константинов, Съч. I, 101. | ||
2. <i>Остар.</i> Обикн. за духовно лице — който е изпълнен с благоговение към бога; благочестив. <i>Священикът, добър и благоговеен духовник, побърза да изпълни длъжността си.</i> X. Пашов и др., ЦП (побълг.), 66. | 2. <i>Остар.</i> Обикн. за духовно лице — който е изпълнен с благоговение към бога; благочестив. <i>Священикът, добър и благоговеен духовник, побърза да изпълни длъжността си.</i> X. Пашов и др., ЦП (побълг.), 66. | ||
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БЛАГОГОВЕ`ЕНЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Книж. Отгл. същ. от</i> благоговея. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БЛАГОГОВЕ`ЙНО</b>. <i>Книж. Нареч. от</i> благоговеен; с благоговение. <i>В време на богослужението Бенковски беше навел глава с кръстосани ръце пред иконата Божа матер и от минута на минута са кръстеше твърде благоговейно.</i> З. Стоянов, ЗБВ II, 123. <i>Изправяше ли се пред сеитбите, високи, гъсти, .., тоя сваляше калпака си .. Тъй благоговейно и смирено той не би стоял в черква и на най-големия празник.</i> Й. Йовков, Ж, 1945, 192. <i>Наближаваме Козлодуй. Ботев и неговата чета целунаха благоговейно като майчина длан този бряг и тръгнаха да се бият срещу турците, да освобождават България…</i> Н. Стефанова, РП, 14. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БЛАГОГОВЕ`ЙНСТВО</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Църк.</i> Обикн. в съчет. с притеж. местоим. <em>негово</em>, <em>ваше</em> и т.н. Титулуване на свещеник за израз на почит, обикн. при обръщение или когато се говори за него. <i>Нетърпеливият поп Груйо Бански, .., сновеше надолу-нагоре. Както си мислеше той и както въобще са очакваше, неговото благоговейнство щеше да застъпа мястото на архиерей в предстоящето тържество.</i> З. Стоянов, ЗБВ II, 58. <i>— Ей, ваше благоговейнство! Тръгнал сте да развявате това расо като един дон Кихот, за една халосница!</i> Ив. Вазов, Съч. XXI, 143. | |
| − | + | ---- | |
| − | негово, ваше | + | <b>БЛАГОГОВЕ`НИЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Книж.</i> Дълбока почит, преклонение, уважение. <i>Никой не дръзваше да се мери с него и затова чувството към него беше само благоговение.</i> Д. Немиров, Б, 20. <i>Всеки си донесе торбата с хляба, ястието и бъклицата и се наредиха прави около сложената трапеза с благоговение, като на Бъдни вечер срещу Суроваки.</i> Ц. Гинчев, ГК, 70. <i>Навеждаше се [Еньо], взимаше пръст, .., миришеше я и я пускаше с благоговение.</i> Елин Пелин, Съч. III, 97. |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БЛАГОГОВЕ`Я</b>, -е`еш, <i>мин. св.</i> благоговя`х, <i>несв., непрех. Книж.</i> Изпитвам благоговение. <i>Батак, славния и злочестия Батак! Благоговея пред твоето величие, ще благоговее и историята!</i> З. Стоянов, ЗБВ III, 307. <i>Прекланям се пред тия, които умряха — пред свещеното бесило на Левски, пред подвига на Ботев, благоговея пред светлите образи на Бенковски и Каблешков.</i> Д. Спространов, ОП, 207. <i>— Лалка я не питат, пък тя благоговее пред волята на баща си.</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 125. <i>Той я [нивата] гледа, той се радва и благоговее. Малко думи има той за това, но едничкият поглед само, който хвърля, е милувка, песен и молитва.</i> Й. Йовков, Ж, 1920, 126. <i>Пред пещерата с палещи от гняв очи стоял аскетът. А народът благоговеял и мълком ликувал пред него.</i> А. Страшимиров, А, 199. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БЛАГОДА`РЕН</b>, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил.</i> 1. Като <i>сказ. опред.</i> Който изпитва чувство на благодарност, признателност към някого. <i>— Аз съм ти благодарен за всичко, що вършиш за мене, откак съм болен — каза той бавно.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 618. <i>— Имаше нещо, което ме крепеше. Това бяха хубавите ония думи, които ми казахте тогава .. Колко ви съм благодарна!</i> Елин Пелин, Съч. II, 177. <i>А що е това болгарин? Народ дошъл от Волга — велика река, народ от Бога произлезъл .. Благодарен съм на Бога, че ме создал болгарин и се гордея пред всички с името си болгарско.</i> Д. Талев, ПК, 52-53. <i>— Помогни ми да избягам, цял живот ще ти бъда благодарна — тихо каза Бояна.</i> М. Марчевски, П, 47. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | <i>— Имаше нещо, което ме крепеше. Това бяха хубавите ония думи, които ми казахте тогава.. Колко ви съм благодарна!</i> Елин Пелин, Съч. | ||
2. За поглед, очи, думи и др. — който изразява или с който се изразява благодарност. <i>Майките въздъхнаха и пратиха благодарни</i> | 2. За поглед, очи, думи и др. — който изразява или с който се изразява благодарност. <i>Майките въздъхнаха и пратиха благодарни</i> | ||
| − | |||
Текуща версия към 19:55, 28 ноември 2013
БЛАГОГЛА`СИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Благозвучност. Окончаването някои съществителни мъжки с „а“ вместо с „ът“ става за благогласие. Но нека останат, както ти си ги направил. Ив. Вазов, НПис., 143.
БЛАГОГЛА`СНО. Остар. Книж. Нареч. от благогласен; сладкогласно, благозвучно. Така в стиховете забележихме, че нашите певци вървят напред и малко или много пеят понякога доста благогласно. Н. Бончев, Съч. I, 112. Ако детето всякога бъде изричало буквите ясно и благогласно, то можем да бъдем уверени, че язикът му е добре. КН, 1873, кн. 5, 20.
БЛАГОГОВЕ`ЕН, -е`йна, -е`йно, мн. -е`йни, прил. Книж. 1. За чувство, изживяване и под. — който е израз, проява на благоговение. Ние стояхме в благоговеен захлас. Ив. Вазов, Съч. XV, 140. В гласа му звучеше и благоговейна гордост, и голяма скръб. Й. Йовков, Разк. I, 223. Бенковски, който все още се чувствуваше помощник на Волова, изпитваше към него благоговейно чувство, смесено с любопитство. Л. Стоянов, Б, 38. // За поглед, очи, лице и под. — който изразява благоговение. Стара една жена посрещна гостенинът си, нагости го и мълчаливо гледаше на старческото благоговейно лице. Ил. Блъсков, ЗК, 136. С още по-голям възторг ний .. обръщаме поглед благоговеен към неразривно свързаната със словото народна музика, която откриваме, че съвсем не е монотонна. К, 1926, бр. 85, 2. Всички сили и способности немеят пред туй подавляюще величие [на Ниагарския водопад] и всичко се съсредоточава в зрението, в нямото благоговейно съзерцание. Ал. Константинов, Съч. I, 101.
2. Остар. Обикн. за духовно лице — който е изпълнен с благоговение към бога; благочестив. Священикът, добър и благоговеен духовник, побърза да изпълни длъжността си. X. Пашов и др., ЦП (побълг.), 66.
БЛАГОГОВЕ`ЕНЕ, мн. няма, ср. Книж. Отгл. същ. от благоговея.
БЛАГОГОВЕ`ЙНО. Книж. Нареч. от благоговеен; с благоговение. В време на богослужението Бенковски беше навел глава с кръстосани ръце пред иконата Божа матер и от минута на минута са кръстеше твърде благоговейно. З. Стоянов, ЗБВ II, 123. Изправяше ли се пред сеитбите, високи, гъсти, .., тоя сваляше калпака си .. Тъй благоговейно и смирено той не би стоял в черква и на най-големия празник. Й. Йовков, Ж, 1945, 192. Наближаваме Козлодуй. Ботев и неговата чета целунаха благоговейно като майчина длан този бряг и тръгнаха да се бият срещу турците, да освобождават България… Н. Стефанова, РП, 14.
БЛАГОГОВЕ`ЙНСТВО, мн. -а, ср. Църк. Обикн. в съчет. с притеж. местоим. негово, ваше и т.н. Титулуване на свещеник за израз на почит, обикн. при обръщение или когато се говори за него. Нетърпеливият поп Груйо Бански, .., сновеше надолу-нагоре. Както си мислеше той и както въобще са очакваше, неговото благоговейнство щеше да застъпа мястото на архиерей в предстоящето тържество. З. Стоянов, ЗБВ II, 58. — Ей, ваше благоговейнство! Тръгнал сте да развявате това расо като един дон Кихот, за една халосница! Ив. Вазов, Съч. XXI, 143.
БЛАГОГОВЕ`НИЕ, мн. няма, ср. Книж. Дълбока почит, преклонение, уважение. Никой не дръзваше да се мери с него и затова чувството към него беше само благоговение. Д. Немиров, Б, 20. Всеки си донесе торбата с хляба, ястието и бъклицата и се наредиха прави около сложената трапеза с благоговение, като на Бъдни вечер срещу Суроваки. Ц. Гинчев, ГК, 70. Навеждаше се [Еньо], взимаше пръст, .., миришеше я и я пускаше с благоговение. Елин Пелин, Съч. III, 97.
БЛАГОГОВЕ`Я, -е`еш, мин. св. благоговя`х, несв., непрех. Книж. Изпитвам благоговение. Батак, славния и злочестия Батак! Благоговея пред твоето величие, ще благоговее и историята! З. Стоянов, ЗБВ III, 307. Прекланям се пред тия, които умряха — пред свещеното бесило на Левски, пред подвига на Ботев, благоговея пред светлите образи на Бенковски и Каблешков. Д. Спространов, ОП, 207. — Лалка я не питат, пък тя благоговее пред волята на баща си. Ив. Вазов, Съч. XXII, 125. Той я [нивата] гледа, той се радва и благоговее. Малко думи има той за това, но едничкият поглед само, който хвърля, е милувка, песен и молитва. Й. Йовков, Ж, 1920, 126. Пред пещерата с палещи от гняв очи стоял аскетът. А народът благоговеял и мълком ликувал пред него. А. Страшимиров, А, 199.
БЛАГОДА`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. Като сказ. опред. Който изпитва чувство на благодарност, признателност към някого. — Аз съм ти благодарен за всичко, що вършиш за мене, откак съм болен — каза той бавно. Ст. Дичев, ЗС I, 618. — Имаше нещо, което ме крепеше. Това бяха хубавите ония думи, които ми казахте тогава .. Колко ви съм благодарна! Елин Пелин, Съч. II, 177. А що е това болгарин? Народ дошъл от Волга — велика река, народ от Бога произлезъл .. Благодарен съм на Бога, че ме создал болгарин и се гордея пред всички с името си болгарско. Д. Талев, ПК, 52-53. — Помогни ми да избягам, цял живот ще ти бъда благодарна — тихо каза Бояна. М. Марчевски, П, 47.
2. За поглед, очи, думи и др. — който изразява или с който се изразява благодарност. Майките въздъхнаха и пратиха благодарни
