Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/761“
м (Туй-онуй) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 2 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i> | + | <i>че той подпря дряновицата на коляното си, напъна се и я прекърши на две. Запъхтян и доволен, бишна двете парчета в шумака.</i> Н. Тихолов, ДКД, 110-111. <i>Ако не бе тая слабост и тежката тъпа болка в гърдите — би изтичал на двора: ще подложи длани под покривния улей, с премръзнали пръсти ще прецеди водата, ще задържи песъчинките и ще ги бишне нагоре.</i> О. Василев, Т, 192-193. <i>Елка се спусна с писък и прегърна мъжа си .. Той бишна жена си настрана.</i> Елин{{попр|Добавяне на интервал}} Пелин, Съч. III, 59. <b>бишвам се</b>, <b>бишна се</b> <i>страд.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БИ`ШВАНЕ</b> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> бишвам <i>и от</i> бишвам се. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БИ`ШКА</b><sup>1</sup> <i>ж. Диал.</i> Свиня. <i>Сега вървим по малко равнище, обиколено с гора, с изровена и разхвърлена трева. — Я бишките какво са пак сториле! | + | <b>БИ`ШКА</b><sup>1</sup> <i>ж. Диал.</i> Свиня. <i>Сега вървим по малко равнище, обиколено с гора, с изровена и разхвърлена трева. — Я бишките какво са пак сториле!… — сочат конярите.</i> К. Константинов, ПЗ, 62. <i>— А защо отиде там татко? — На лов! — извика момченцето. — Да убие една голя-ааама дива бишка!</i> Д. Цончев, ЧС, 115. |
| − | <i>Прен. Руг.</i> За изразяване на неприязнено, оскърбително отношение към някого; свиня. <i>— Затваряй! Кой ти е позволил! | + | <i>Прен. Руг.</i> За изразяване на неприязнено, оскърбително отношение към някого; свиня. <i>— Затваряй! Кой ти е позволил! Селендур! .. Върви си на село, там ти е мястото, върви да ореш, да копаеш! Ти, бишка, торлак, затваряй дюкяна!</i> Д. Талев, ЖС, 113. |
---- | ---- | ||
<b>БИ`ШКА</b><sup>2</sup> <i>ж. Диал.</i> Татул; биволче<sup>2</sup>. | <b>БИ`ШКА</b><sup>2</sup> <i>ж. Диал.</i> Татул; биволче<sup>2</sup>. | ||
| − | — От Ст. Младенов, Български тълковен | + | — От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БИ`ШКАМ</b>, -аш, <i>несв., прех. Диал.</i> С лек, бърз тласък отмествам, отхвърлям, отмятам, тласкам нещо или някого. <i>— Къде ми бишкаш калпако?</i> Нар. прик., СбНУ XIV, 190. бишкам се <i>страд.</i> | + | <b>БИ`ШКАМ</b>, -аш, <i>несв., прех. Диал.</i> С лек, бърз тласък отмествам, отхвърлям, отмятам, тласкам нещо или някого. <i>— Къде ми бишкаш калпако?</i> Нар. прик., СбНУ XIV, 190. <b>бишкам се</b> <i>страд.</i> |
---- | ---- | ||
<b>БИ`ШКАНЕ</b> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> бишкам <i>и от</i> бишкам се. | <b>БИ`ШКАНЕ</b> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> бишкам <i>и от</i> бишкам се. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БИШКО`ТА</b>, обикн. <i>мн., ж.</i> Вид продълговата шуплеста бисквита. <i>А жените, .. Подготвят уютна работна площадка на „кръжочниците“ и дори щедро ги угощават с бишкоти, сандвичи или кафе.</i> Сп. Йончев, РБ, 21. <i>Торта от бишкоти.</i> |
| − | — От ит. biscotto през рум. | + | — От ит. biscotto през рум. bişcot, bişcotä. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БИ`ШНА</b>. Вж. бишвам. | + | <b>БИ`ШНА</b>. Вж. <em>бишвам</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БИ`Я</b>, би`еш, <i>мин. св.</i> бих{{попр|Премахнато ударение в едносрична дума}}, <i>прич. мин. страд.</i> бит{{попр|Премахнато ударение в едносрична дума}}, <i>несв.</i> 1. <i>Прех.</i> Нанасям удари на човек или животно с цел да причиня болка. <i>Полицаите .. заобиколиха един малък студент със смешно дълго палто и почнаха да го бият немилостиво с бичовете си по главата.</i> Д. Димов, Т, 179. <i>Много пъти той вдигаше ръка да бие, но старецът го спираше с трептящ глас.</i> Елин Пелин, Съч. III, 29. <i>А тиранинът върлува / и безчести край наш роден: / коли, беси, бие, псува / и глоби народ поробен.</i> Хр. Ботев, Съч. 1929, 15. <i>Воденичарят и други — излезли кой с тояги, кой с дърво и се спуснали да бият вълкът.</i> Нар. прик., Христом. ВВ I, 30. |
| − | Удрям, блъскам нещо, някого или върху, по нещо. <i>Разтревожените коне неспокойно се въртяха и биеха с крак земята.</i> Й. Йовков, Разк. | + | 2. <i>Прех.</i> и <i>непрех.</i> Обикн. с предл. <em>по</em>, <em>о</em> и <em>в</em>. Удрям, блъскам нещо, някого или върху, по нещо. <i>Разтревожените коне неспокойно се въртяха и биеха с крак земята.</i> Й. Йовков, Разк. II, 216. <i>Нане Вуте завъртя брадвата и почна силно да бие и чука по хралупатия дънер.</i> Елин Пелин, Съч. IV, 244. <i>Изправила се със лице към стената на килията, тя биеше с малките си юмруци по студените камъни.</i> Д. Ангелов, ЖС, 383. <i>Двете момичета .. почнаха да бият челата си о коравия под.</i> Елин Пелин, ЯБЛ, 124. • За вятър, дъжд, вода и др. <i>Вятърът се усилва бие го в гърба, развява ямурлука му.</i> Й. Йовков, ЖС, 57. <i>Тегне небето под схлупени хижи, / вятър в прозорците съска и бий.</i> Хр. Смирненски, ДБД, 42. <i>Тя беше тъй слисана и смутена, че не отговори на никого от ония, които я поздравиха, нито усещаше, че дъждът, който биеше вече полегато .., й мокреше цялата дясна страна на рамото.</i> Ив. Вазов, Съч. XXIII, 33. <i>Кипящата вода се умори да бие камъните, отстъпи омаломощена.</i> А. Каралийчев, НЗ, 143. // Кова, изчуквам. <i>Като лека перушина, / седем оки преброени, / чук извива юначина, / бий метала разкалени.</i> П. К. Яворов, Съч. I, 7. <i>От тъмно до тъмно бие той всеки ден бакъра, ето и сега, на стари години.</i> Д. Талев, ПК, 98. <i>Бий желязото, докато е горещо.</i> Погов. // <i>Прен.</i> За светлина — грея право нанякъде, върху нещо. <i>Нито хапливите мухи, .., нито жежките лъчи, които бият в лицето му, нарушават дълбочината на тоя юнашки сън.</i> Ив. Вазов, Съч. X, 37. <i>Слънцето биеше в очите им и весело трептеше по металните плочи на ризниците и по шлемовете.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 438. |
| − | 3. <i>Прех.</i> Удрям звънец, камбана, барабан и под., за да произведа звук. <i>Някой биеше още | + | 3. <i>Прех.</i> Удрям звънец, камбана, барабан и под., за да произведа звук. <i>Някой биеше още камбаната, непрекъснато и лудо, като за пожар.</i> Й. Йовков, Разк. I, 227. <i>И всяка неделя там старец пречестни / клепалото биел, за служба, в зори.</i> Ив. Вазов, Съч. III, 135. <i>Тодораки биеше даарето, а трима-четирима от гостите пееха.</i> Д. Немиров, Б, 114. <i>Един бие тъпана, друг събира парсата.</i> Погов. |
| − | |||
| − | |||
| + | 4. <i>Непрех.</i> Понякога с предл. <em>за</em>, <em>на</em>. За звънец, камбана, часовник и под. — издавам звук, обикн. чрез равномерни удари на отмерени интервали. <i>Камбаната биеше непрекъснато и нейният меден глас на вълни, на върни се носеше над селото.</i> Елин Пелин, Съч. III, 89. <i>Клепалото продължаваше да бие и братята все още се молеха през иконите с избодени очи.</i> Й. Йовков, СЛ, 44. <i>Качваме се в един от вагоните .. Тогава бие последният звънец.</i> Св. Минков, ДА, 6. <i>Когато би клепало за вечерня, Султана видя, че тя бе угаснала — догоряла бе докрай свещицата на живота й.</i> Д. Талев, ЖС, 411. <i>Габарската камбана слушаме. На умряло бие.</i> Чудомир, Избр. пр 21.{{попр|Добавяне на точка.}} // За часовник — издавам звън, като отмервам определено време. <i>Но часът е четири и четвърт, а</i> | ||
Текуща версия към 17:13, 24 ноември 2013
че той подпря дряновицата на коляното си, напъна се и я прекърши на две. Запъхтян и доволен, бишна двете парчета в шумака. Н. Тихолов, ДКД, 110-111. Ако не бе тая слабост и тежката тъпа болка в гърдите — би изтичал на двора: ще подложи длани под покривния улей, с премръзнали пръсти ще прецеди водата, ще задържи песъчинките и ще ги бишне нагоре. О. Василев, Т, 192-193. Елка се спусна с писък и прегърна мъжа си .. Той бишна жена си настрана. Елин* Пелин, Съч. III, 59. бишвам се, бишна се страд.
БИ`ШВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от бишвам и от бишвам се.
БИ`ШКА1 ж. Диал. Свиня. Сега вървим по малко равнище, обиколено с гора, с изровена и разхвърлена трева. — Я бишките какво са пак сториле!… — сочат конярите. К. Константинов, ПЗ, 62. — А защо отиде там татко? — На лов! — извика момченцето. — Да убие една голя-ааама дива бишка! Д. Цончев, ЧС, 115.
Прен. Руг. За изразяване на неприязнено, оскърбително отношение към някого; свиня. — Затваряй! Кой ти е позволил! Селендур! .. Върви си на село, там ти е мястото, върви да ореш, да копаеш! Ти, бишка, торлак, затваряй дюкяна! Д. Талев, ЖС, 113.
БИ`ШКА2 ж. Диал. Татул; биволче2.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
БИ`ШКАМ, -аш, несв., прех. Диал. С лек, бърз тласък отмествам, отхвърлям, отмятам, тласкам нещо или някого. — Къде ми бишкаш калпако? Нар. прик., СбНУ XIV, 190. бишкам се страд.
БИ`ШКАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от бишкам и от бишкам се.
БИШКО`ТА, обикн. мн., ж. Вид продълговата шуплеста бисквита. А жените, .. Подготвят уютна работна площадка на „кръжочниците“ и дори щедро ги угощават с бишкоти, сандвичи или кафе. Сп. Йончев, РБ, 21. Торта от бишкоти.
— От ит. biscotto през рум. bişcot, bişcotä.
БИ`ШНА. Вж. бишвам.
БИ`Я, би`еш, мин. св. бих*, прич. мин. страд. бит*, несв. 1. Прех. Нанасям удари на човек или животно с цел да причиня болка. Полицаите .. заобиколиха един малък студент със смешно дълго палто и почнаха да го бият немилостиво с бичовете си по главата. Д. Димов, Т, 179. Много пъти той вдигаше ръка да бие, но старецът го спираше с трептящ глас. Елин Пелин, Съч. III, 29. А тиранинът върлува / и безчести край наш роден: / коли, беси, бие, псува / и глоби народ поробен. Хр. Ботев, Съч. 1929, 15. Воденичарят и други — излезли кой с тояги, кой с дърво и се спуснали да бият вълкът. Нар. прик., Христом. ВВ I, 30.
2. Прех. и непрех. Обикн. с предл. по, о и в. Удрям, блъскам нещо, някого или върху, по нещо. Разтревожените коне неспокойно се въртяха и биеха с крак земята. Й. Йовков, Разк. II, 216. Нане Вуте завъртя брадвата и почна силно да бие и чука по хралупатия дънер. Елин Пелин, Съч. IV, 244. Изправила се със лице към стената на килията, тя биеше с малките си юмруци по студените камъни. Д. Ангелов, ЖС, 383. Двете момичета .. почнаха да бият челата си о коравия под. Елин Пелин, ЯБЛ, 124. • За вятър, дъжд, вода и др. Вятърът се усилва бие го в гърба, развява ямурлука му. Й. Йовков, ЖС, 57. Тегне небето под схлупени хижи, / вятър в прозорците съска и бий. Хр. Смирненски, ДБД, 42. Тя беше тъй слисана и смутена, че не отговори на никого от ония, които я поздравиха, нито усещаше, че дъждът, който биеше вече полегато .., й мокреше цялата дясна страна на рамото. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 33. Кипящата вода се умори да бие камъните, отстъпи омаломощена. А. Каралийчев, НЗ, 143. // Кова, изчуквам. Като лека перушина, / седем оки преброени, / чук извива юначина, / бий метала разкалени. П. К. Яворов, Съч. I, 7. От тъмно до тъмно бие той всеки ден бакъра, ето и сега, на стари години. Д. Талев, ПК, 98. Бий желязото, докато е горещо. Погов. // Прен. За светлина — грея право нанякъде, върху нещо. Нито хапливите мухи, .., нито жежките лъчи, които бият в лицето му, нарушават дълбочината на тоя юнашки сън. Ив. Вазов, Съч. X, 37. Слънцето биеше в очите им и весело трептеше по металните плочи на ризниците и по шлемовете. Ст. Загорчинов, ДП, 438.
3. Прех. Удрям звънец, камбана, барабан и под., за да произведа звук. Някой биеше още камбаната, непрекъснато и лудо, като за пожар. Й. Йовков, Разк. I, 227. И всяка неделя там старец пречестни / клепалото биел, за служба, в зори. Ив. Вазов, Съч. III, 135. Тодораки биеше даарето, а трима-четирима от гостите пееха. Д. Немиров, Б, 114. Един бие тъпана, друг събира парсата. Погов.
4. Непрех. Понякога с предл. за, на. За звънец, камбана, часовник и под. — издавам звук, обикн. чрез равномерни удари на отмерени интервали. Камбаната биеше непрекъснато и нейният меден глас на вълни, на върни се носеше над селото. Елин Пелин, Съч. III, 89. Клепалото продължаваше да бие и братята все още се молеха през иконите с избодени очи. Й. Йовков, СЛ, 44. Качваме се в един от вагоните .. Тогава бие последният звънец. Св. Минков, ДА, 6. Когато би клепало за вечерня, Султана видя, че тя бе угаснала — догоряла бе докрай свещицата на живота й. Д. Талев, ЖС, 411. Габарската камбана слушаме. На умряло бие. Чудомир, Избр. пр 21.* // За часовник — издавам звън, като отмервам определено време. Но часът е четири и четвърт, а
