Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/760“
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
Haripetrov (беседа | приноси) м (Допълнителни поправки) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 5: | Ред 5: | ||
<b>БИЧКИДЖИ`ЙСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Простонар.</i> Който се отнася до бичкиджийница или до бичкиджия. <i>Концертът на всичките тия шумове: на вадата, на улеите, на воденичните камъни, на бичкиджийския трион, е заглушителен.</i> Ив. Вазов, Съч. XVI, 80. | <b>БИЧКИДЖИ`ЙСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Простонар.</i> Който се отнася до бичкиджийница или до бичкиджия. <i>Концертът на всичките тия шумове: на вадата, на улеите, на воденичните камъни, на бичкиджийския трион, е заглушителен.</i> Ив. Вазов, Съч. XVI, 80. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БИЧКИДЖИ`Я</b>, -и`ята, <i>мн.</i> -и`и, <i>м. Простонар.</i> Работник, който бичи<sup>1</sup> дъски и греди; дъскорезач. <i>Двете ми лели, .. бяха задомени за македонски българи, които оседваха във Варна като зидари и бичкиджии.</i> А. Страшимиров, А, 300. <i>Помниш ли, Наста, знаеш ли, / когато бехме бичкиджии, / пък ти ни беше марангозина, / .. / На дъските пари сбираше, / половината им криеше.</i> Нар | + | <b>БИЧКИДЖИ`Я</b>, -и`ята, <i>мн.</i> -и`и, <i>м. Простонар.</i> Работник, който бичи<sup>1</sup> дъски и греди; дъскорезач. <i>Двете ми лели, .. бяха задомени за македонски българи, които оседваха във Варна като зидари и бичкиджии.</i> А. Страшимиров, А, 300. <i>Помниш ли, Наста, знаеш ли, / когато бехме бичкиджии, / пък ти ни беше марангозина, / .. / На дъските пари сбираше, / половината им криеше.</i> Нар. пес., СбВСт, 150. |
— От тур. biçkici. | — От тур. biçkici. | ||
| Ред 11: | Ред 11: | ||
<b>БИЧКИ`ЙНИЦА</b> <i>ж. Диал.</i> Бичкиджийница. <i>Около градецът бяха направени много бичкийници, карани с вода, в които се режеха и обдялваха старите и преголеми родопски дървета.</i> Г. Бенев, БК (превод), 60. <i>Ние имаме една прекрасна селска гора, в която работят две бичкийници.</i> Хр. Максимов, СбЗР, 55. | <b>БИЧКИ`ЙНИЦА</b> <i>ж. Диал.</i> Бичкиджийница. <i>Около градецът бяха направени много бичкийници, карани с вода, в които се режеха и обдялваха старите и преголеми родопски дървета.</i> Г. Бенев, БК (превод), 60. <i>Ние имаме една прекрасна селска гора, в която работят две бичкийници.</i> Хр. Максимов, СбЗР, 55. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БИЧКИ`Я</b> <i>ж.</i> 1. Опънат на рамка ръчен трион за рязане на дърва, дъски и под. <i>Раздвижи се равномерно нагоре-надолу бичкията, захърка, впила остри зъби в мекото дърво, изсипаха се струйки бели трици в тревата.</i> Д. Талев, И, 325. <i>Бичкията свирва в буковото дърво, по вкокалената земя .. се посипват стръготини — дъхва на прясна дървесина.</i> Ст. Сивриев, ЗСБ, 38. <i>Триците, които падат, когато се режат дъски или друго дърво с трион или с бичкия, размесени е вода, най-добре измиват и почистят стъклата.</i> Ступ., 1875, бр. 7 -8, 64. | + | <b>БИЧКИ`Я</b> <i>ж.</i> 1. Опънат на рамка ръчен трион за рязане на дърва, дъски и под. <i>Раздвижи се равномерно нагоре-надолу бичкията, захърка, впила остри зъби в мекото дърво, изсипаха се струйки бели трици в тревата.</i> Д. Талев, И, 325. <i>Бичкията свирва в буковото дърво, по вкокалената земя .. се посипват стръготини — дъхва на прясна дървесина.</i> Ст. Сивриев, ЗСБ, 38. <i>Триците, които падат, когато се режат дъски или друго дърво с трион или с бичкия, размесени е вода, най-добре измиват и почистят стъклата.</i> Ступ., 1875, бр. 7-8{{попр|Премахване на излишен интервал.}}, 64. |
2. <i>Диал.</i> Бичкиджийница. <i>Отишле [кираджиите] на бичкията да натоварят греди.</i> П. Тодоров, И I, 88. | 2. <i>Диал.</i> Бичкиджийница. <i>Отишле [кираджиите] на бичкията да натоварят греди.</i> П. Тодоров, И I, 88. | ||
Текуща версия към 15:54, 22 ноември 2013
не можеше да издържи тежестта на огромната глава. А. Дончев, СВС, 122.
БИЧКИДЖИ`ЙНИЦА ж. Простонар. Дъскорезница. Докато си похапвах пред кръчмата, се ми се струваше, че някой голям трион работеше усилено в някоя бичкиджийница наблизо. М. Георгиев, Избр. разк., 147. А ето и пътят към бичкиджийницата, отдето е мъкнал дълги триметрови дъски през реката. М. Грубешлиева, ПП, 67.
БИЧКИДЖИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Простонар. Който се отнася до бичкиджийница или до бичкиджия. Концертът на всичките тия шумове: на вадата, на улеите, на воденичните камъни, на бичкиджийския трион, е заглушителен. Ив. Вазов, Съч. XVI, 80.
БИЧКИДЖИ`Я, -и`ята, мн. -и`и, м. Простонар. Работник, който бичи1 дъски и греди; дъскорезач. Двете ми лели, .. бяха задомени за македонски българи, които оседваха във Варна като зидари и бичкиджии. А. Страшимиров, А, 300. Помниш ли, Наста, знаеш ли, / когато бехме бичкиджии, / пък ти ни беше марангозина, / .. / На дъските пари сбираше, / половината им криеше. Нар. пес., СбВСт, 150.
— От тур. biçkici.
БИЧКИ`ЙНИЦА ж. Диал. Бичкиджийница. Около градецът бяха направени много бичкийници, карани с вода, в които се режеха и обдялваха старите и преголеми родопски дървета. Г. Бенев, БК (превод), 60. Ние имаме една прекрасна селска гора, в която работят две бичкийници. Хр. Максимов, СбЗР, 55.
БИЧКИ`Я ж. 1. Опънат на рамка ръчен трион за рязане на дърва, дъски и под. Раздвижи се равномерно нагоре-надолу бичкията, захърка, впила остри зъби в мекото дърво, изсипаха се струйки бели трици в тревата. Д. Талев, И, 325. Бичкията свирва в буковото дърво, по вкокалената земя .. се посипват стръготини — дъхва на прясна дървесина. Ст. Сивриев, ЗСБ, 38. Триците, които падат, когато се режат дъски или друго дърво с трион или с бичкия, размесени е вода, най-добре измиват и почистят стъклата. Ступ., 1875, бр. 7-8*, 64.
2. Диал. Бичкиджийница. Отишле [кираджиите] на бичкията да натоварят греди. П. Тодоров, И I, 88.
3. Диал. Вид обущарски нож (Ст. Младенов, БТР).
БИЧМЕ`, мн. -та, ср. Спец. Тънка четвъртита дървена греда, получена чрез бичене, която се употребява за строежи и др. А група младежи и девойки пъргаво разтоварват от талигите току-що рендосани дъски, бичмета и греди. А. Гуляшки, СВ, 147. Той [гимнастическият салон] беше бедно мебелиран и учениците разполагаха само с халки, лост и една прескочи-кобила, скована от нерендосани бичмета. Ив. Планински, БС, 23. Понякога по дължината на зида се поставят бичмета като подложка за гредореда. В. Брънеков и др., СД, 57.
— Тур. biçme.
БИ`ЧНА. Вж. бичвам.
БИЧУ`ВАМ, -аш, несв., прех. 1. Книж. Остро, жлъчно коря, осъждам, критикувам; порицавам. Тая смела статия подигна .. голям шум. Тя беше изнесла множество отрицателни факти из живота на нашата интелигенция и безмилостно бичуваше нейните пороци. М. Кремен, РЯ, 500. Понякога добродушната насмешка на хумориста отстъпя на гнева и възмущението на сатирика, който смело и силно бичува раболепието. Б. Ангелов, ЛС, 237. Почтено чувство е да негодуваш, / да бъдеш съдия над всички строг / и с реч от яд пламтяща да бичуваш / недъзи, слабости, разврат, порок. Ив. Вазов, Съч. III, 202.
2. Старин. Удрям с бич; бия. Светкавици почнаха да бичуват земята. Елин Пелин, Съч. IV, 75. // Прен. Поет. Блъскам, удрям силно, остро. Горко ви, пустинни тракийски полета! / .. / Сега ви бичуват безжалостни вихри / и есенен дъжд ви печален облива. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 48. Далеч сама девойка се завтече / срещу веявицата на дъжда / .. / Нощ я стига / дъждът бичува нейното лице. Бл. Димитрова, Л, 104. бичувам се страд. и възвр. Бичуват се слабите страни на бригадирците по отношение на здравеопазването и работата на лекарите. Г. Караславов, ПМ, 85. Щом наближихме селото, видяхме стълпени хора, сред тях пустинник, който се бичуваше с волска жила. Ем. Станев, А, 79.
БИЧУ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от бичувам и от бичувам се. През тези дни радиоуредбата е станала истинска трибуна .. за бичуване недъзите в работата на отделни звена, на отделни хора. ВН, 1958, бр. 2282, 2. И те [жените] показваха своите колена, ожулени от коленопреклонения, разголваха своите съсухрени гърди, по които личеха белези от бичувания, плезеха езиците си, избледнели и изсъхнали от пост и тримирения. Ст. Загорчинов, ЛСС, 84.
БИ`ШВАМ, -аш, несв.; би`шна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. би`шнат, св., прех. Диал. Бишкам изведнъж, с лек, бърз тласък, изведнъж отмествам, отхвърлям, отмятам, бутам нещо или някого. — Цеко бре, бива ли да се биете за едно яйце? — Той защо го бишна из ръката ми? Т. Харманджиев, КЕД, 37. Но изведнъж — зръннн… Той бишна метлата и лудо се втурна навътре! — Аз, господин главен! Ст. Даскалов, ПЯ, 18. Бай Трифон припкаше по каменистата пътека като млад ергенин, .. А такъв прилив на сила издуваше могъщите му гърди,
