Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/757“
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана: Очаквам „билгарски“ да е вярна дума, не го отбелязах за проблем.) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 35: | Ред 35: | ||
<b>БИТОПИСА`НИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Книж.</i> Описание, изложение на исторически, на минали събития; история. <i>История е реч гръцка и значи: от очевидец разказано събитие; по български може ся каза тая наука: битописание.</i> Й. Груев, КВИ (превод), I. <i>У главните училища учениците изобщо учат три-четире години: закон Божий (св. битописание и катихизис), блъгарска граматика, числителница.</i> Лет., 1872, 82. | <b>БИТОПИСА`НИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Книж.</i> Описание, изложение на исторически, на минали събития; история. <i>История е реч гръцка и значи: от очевидец разказано събитие; по български може ся каза тая наука: битописание.</i> Й. Груев, КВИ (превод), I. <i>У главните училища учениците изобщо учат три-четире години: закон Божий (св. битописание и катихизис), блъгарска граматика, числителница.</i> Лет., 1872, 82. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БИТОПИСА`ТЕЛ</b>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м.</i> 1. <i>Книж.</i> Писател, който описва народния бит. <i>Вук Караджич сигурно е и първият учител на Цани Гинчев, от него бъдещият | + | <b>БИТОПИСА`ТЕЛ</b>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м.</i> 1. <i>Книж.</i> Писател, който описва народния бит. <i>Вук Караджич сигурно е и първият учител на Цани Гинчев, от него бъдещият български{{попр|Отпечатано: „билгарски“.}} битописател и етнограф за първи път е разбрал какво огромно значение има народното творчество като основа за развитието на литературата.</i> Г. Константинов, ПР, 95. <i>В творчеството на Иля Еренбург са щастливо съчетани публицистът с художника-реалист и битописател.</i> Л. Стоянов, С, 1951, кн. 2, 153. |
2. <i>Остар. Книж.</i> Писател-историк. <i>И ето как с възхищение ни разправя за това З. Стоянов, един от битописателите на ония времена.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VI, (2), 94. | 2. <i>Остар. Книж.</i> Писател-историк. <i>И ето как с възхищение ни разправя за това З. Стоянов, един от битописателите на ония времена.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VI, (2), 94. | ||
Текуща версия към 15:41, 21 ноември 2013
бит. В настоящия том са поместени чисто битови разкази и повести. Т. Влайков, Съч. I, 1925, б. с. За разлика от битовата ни белетристика на съвременна тема, битовата лирика е още по-слабо разработена у нас. Ив. Богданов, ВН, 1962, бр. 3292, 4. Битова живопис. Битови образи. Битови сцени. Битова пиеса.
БИ`ТОВ2, -а, -о, мн. -и, прил. Информ. Който се отнася до бит2.
БИТОВИЗИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Литер. Изобразявам, представям нещо, като го насищам със сцени от бита на народа, със самоцелни битови подробности.
БИТОВИЗИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Литер. Отгл. същ. от битовизирам. Преодоляването на битовизирането върху трудовите теми е важен въпрос на художественото майсторство. К. Табаков, НК, 1958, бр. 13, 1.
БИТОВИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. -зми, м. Литер. 1. Само ед. Самоцелно описание, изображение на бита, на битови подробности (в произведение на изкуството). За Елин Пелин действително може да се каже, че той решително преодоля битовизма в съвременната нему белетристика, че създаде съвършени художествени разкази на селска тематика. К. Генов, С, 1954, кн. 12, 166. Нашата .. литература чака героя .., влюбен в земята и силен в нейното преобразяване .. Не гайтанчетата на потурите .. Не битовизма, а новия бит. НК, 1958, бр. 29, 1.
2. Сцена или подробност от бита, обикн. селския.
БИТОВИСТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Литер. Който се характеризира, отличава се с битовизъм. Битовистично описание.
БИ`ТОВО. Нареч. от битов; в бита си, обикн. по отношение на личния си живот. Битово разложен младеж. Битово разложен съпруг. Битово изостанало село.
БИ`ТОЛСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Битоля (град в Р. Македония). Може би са били в Битолското поле или под неприветното есенно небе са газили мътните води на Аржеш. Й. Йовков, Разк. III, 200.
◇ Битолски просяк. Разг. Нахален човек.
Червен като битолски просяк. Разг. Ирон. Здрав, охранен човек.
Червенее се като битолски просяк. Разг. Ирон. Силен е, здрав е, охранен е. „Видиш ли, дума, как я наредих! Хем — дума — една хубава почивка в затвора изкарах, хем, докато съм жив, има да ям и да пия…“ И охранен един, знаеш, оправен, червенее се като битолски просяк. Г. Караславов, Избр. съч. II, 161.
БИТОНА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Муз. Който е композиран в две тоналности.
БИТОНА`ЛНОСТ, -тта`, мн. -и, ж. Муз. Едновременно прозвучаване на две тоналности.
БИТООПИСА`НИЕ, мн. -ия, ср. Книж. Битопис. Да се задоволиш с разказване на епизоди, да се ограничиш с натуралистично битоописание, с фотографско хроникьорство .., това значи, че не си наясно по основните принципи на литературното творчество. Ив. Сестримски, С, 1951, кн. 2, 185.
БИТООПИСА`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Книж. Битописател. Този гражданин повтори тук реакционната постановка на буржоазната критика за Елин Пелин — че бил битоописател, който не се бил издигнал до широки критически обобщения на нашето общество. ЛФ, 1958, бр. 16, 7.
БИТОПИ`С, -та`, мн. няма, ж. Книж. Изобразяване, описание на народния бит в художествената литература, в изобразителното изкуство и пр. Стремежът за опознаване на народния, предимно селски бит, доведе до необикновено съживяване на нашата битопис, заглъхнала в предвоенния период .. Тази битопис държи приемствена връзка с битописта на Мърквичка — Вешин. А. Белмустаков, Изк., 1950, кн. 3, 179.
БИТОПИСА`НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Описание, изложение на исторически, на минали събития; история. История е реч гръцка и значи: от очевидец разказано събитие; по български може ся каза тая наука: битописание. Й. Груев, КВИ (превод), I. У главните училища учениците изобщо учат три-четире години: закон Божий (св. битописание и катихизис), блъгарска граматика, числителница. Лет., 1872, 82.
БИТОПИСА`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Книж. Писател, който описва народния бит. Вук Караджич сигурно е и първият учител на Цани Гинчев, от него бъдещият български* битописател и етнограф за първи път е разбрал какво огромно значение има народното творчество като основа за развитието на литературата. Г. Константинов, ПР, 95. В творчеството на Иля Еренбург са щастливо съчетани публицистът с художника-реалист и битописател. Л. Стоянов, С, 1951, кн. 2, 153.
2. Остар. Книж. Писател-историк. И ето как с възхищение ни разправя за това З. Стоянов, един от битописателите на ония времена. П. П. Славейков, Събр. съч. VI, (2), 94.
БИТОПИ`СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Книж. За художествено произведение — в който се изобразява, описва народният бит. Битописна повест.
БИТОПИ`СЕЦ, мн. -сци, м. Книж. Писател или художник, който описва, изобразява народния бит.
БИТОПИ`СНО. Книж. Нареч. от битописен.
