Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/754“
м (Туй-онуй) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 2 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БИ`СТРОСИН</b>, -я, -ьо, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Поет.</i> Който има чист ясносин цвят. <i>Нежните клонки на брезата са напъпили вече и скоро ще се раззеленят. И те ще се усмихват със своята резедава усмивка, както се усмихва хубавото бистросиньо небе на Словакия.</i> Г. Караславов, Избр. съч. III, 295. <i>Имам топли макови градини / и полета сочни и безбрежни, / по които бавно лъкатушат / бистросини езерни реки.</i> Хр. Ясенов, Събр. пр, 61. <i>Лицето й си беше все тъй нежно, очите — бистросини като метличини.</i> И. Петров, НЛ, 36. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БИСТРОСТРУ`ЕН</b>, -у`йна, -у`йно, <i>мн.</i> -у`йни, <i>прил. Поет.</i> За река, вода и под. — който струи, тече на бистри, прозрачни струи. <i>А долу, току под самата поляна, ромонеше напевно между вековни зеленясали балвани бистроструйната Стара река.</i> Г. Русафов, ИТБД, 183. <i>Така, възпрян от яз посред ливади тихи, / поток през вадата се бистроструен лей.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. III, 118. <i>Тъй там троянците бягаха като елени към Троя / и край стените облегнати, бършеха потни чела си / и със вода бистроструйна си лютата жажда гасяха.</i> А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 44. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БИСТРОТА</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Качество на бистър; бистрина. <i>А каква е твоята [на гюловата ракия] бистрота, каква е твоята белота!</i> Л. Каравелов, Съч. VII, 2. <i>Втората бомба като че изчезна в бистротата на въздуха и пак се появи.</i> Ем. Коралов, ДП, 106. <i>Гордостта набъбна и потули искреността на сърцата и бистротата на разума.</i> К. Петканов, В, 40. <i>Болката в душата й нарасна толкова, че тя не чувствуваше вече нищо. Едновременно странна бистрота започна да овладява съзнанието | + | <b>БИСТРОТА`</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Качество на бистър; бистрина. <i>А каква е твоята [на гюловата ракия] бистрота, каква е твоята белота!</i> Л. Каравелов, Съч. VII, 2. <i>Втората бомба като че изчезна в бистротата на въздуха и пак се появи.</i> Ем. Коралов, ДП, 106. <i>Гордостта набъбна и потули искреността на сърцата и бистротата на разума.</i> К. Петканов, В, 40. <i>Болката в душата й нарасна толкова, че тя не чувствуваше вече нищо. Едновременно странна бистрота започна да овладява съзнанието й.</i> Ст. Загорчинов, ЛСС, 88. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БИ`СТРЯ</b>, -иш, <i>мин. св.</i> би`стрих, <i>несв., прех.</i> 1. Правя нещо размътено да стане или да изглежда бистро; избистрям. <i>Между камъните струят светливи потоци и бистрят гладката повърхност на вира.</i> П. Тодоров, И I, 9. |
| − | 2. <i>Прен. Остар.</i> Правя нещо да стане ясно, разорано; разяснявам, изяснявам. <i>Бистряше им [на децата] наумите (идеите), глядаще да запомнят | + | 2. <i>Прен. Остар.</i> Правя нещо да стане ясно, разорано; разяснявам, изяснявам. <i>Бистряше им [на децата] наумите (идеите), глядаще да запомнят думи, имена и пословици.</i> Й. Груев, КН (превод), 4, 5. <b>бистря се</b> <i>страд. Вино и лош вкус .. трудно се бистри и пак лесно се размътва.</i> Г, 1906, бр. 19-20, 296. |
| + | ---- | ||
| + | <b>БИ`СТРЯ СЕ</b> <i>несв., непрех.</i> 1. Ставам бистър. <i>В реката вече се оглеждаха звездите. „Бистрят се вече водите“ — помисли си Чимпоешу и почувствува как сърцето му отново трепка.</i> ОФ, 1950, бр. 1850, 4. | ||
| − | + | 2. Изпъквам с бистротата си, с прозрачността си; бистрея се. <i>Ние бъркахме в дълбоката калена паница, където се бистреше топлата водица и само по някое бобено зърно плаваше ту към единия, ту към другия край.</i> Кр. Григоров, ОНУ, 116. | |
| − | |||
| − | |||
| − | + | 3. <i>Прен. Остар.</i> Ставам ясен, изяснявам се. <i>Всякой трябува да настоява и с дума и с работа, каквото да ся размножат и потикнат напред училищата, дето толкова си добри и полезни нечта ся учат, и умът ся бистри.</i> Й. Груев, Лет., 1873, 224. | |
| − | + | ◇ <b>Бистря политика</b>. <i>Разг. Ирон.</i> Разговарям любителски, обсъждам некомпетентно политически въпроси. <i>На нас ни дай да седим в кръчмата и да бистрим политиката.</i> Й. Йовков, ЧКГ, 257. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>БИ`СТЪР</b>, -тра, -тро, <i>мн.</i> -три, <i>прил.</i> 1. За вода или друга течност — в който няма мътилка, който е прозрачен, чист. <i>Противоп.</i> мътен. <i>Обичам те, мое мило отечество! Обичам твойте балкане, гори, сипее{{попр|Отпечатано: „си пее“.}}, скали и техните бистри и студени извори.</i> Л. Каравелов, Съч. II, 28. <i>А езерото беше бистро, виждаше се каменното му дъно, тихо плискаше, без вълни.</i> Ст. Станчев, ПЯС, 56. <i>Водата [в реката] е тъй бистра, че камъчетата се броят на дъното.</i> К. Петканов, СВ, 69. <i>Една вечер те се настаниха на терасата пред баните, поръчаха си бистра пилзенска бира и поведоха шумен разговор на български.</i> А. Каралийчев, ПГ, 217. <i>Бистра водица, мирна главица.</i> Погов., П. Р. Славейков, БП I, 41. // За небе, въздух и под., — по който, в който няма облаци, мъгла, дим; чист, прозрачен. <i>Все по-надалеч и по-надалеч се отдръпваше небето, ставаше по-бистро, по-чисто, месецът грееше отвисоко.</i> Й. Йовков, ПК, 24. <i>Денят беше ясен, но хладен, въздухът бистър и чист, напоен с миризма на есен.</i> Ем. Станев, ИК III, 87. <i>Слънцето се издигна и напече .. Бистрата синева на небето избледня, а равнината светна и се ширна далечна и безкрайна.</i> И. Петров, НЛ, 255-256{{попр|Премахване на излишен интервал.}}. | ||
| − | + | 2. За очи, поглед и др. — който е светъл, ясен, чист. <i>Противоп.</i> мътен. <i>На овална порцеланова плочка стоеше фотография на младо момиче .. Очите й бяха големи, бистри.</i> Й. Йовков, Разк. III, 39. <i>Веждите й стояха високо извити над очите, погледът й бистър, светъл и добър.</i> Елин Пелин, Съч. III, 108. <i>Евстати не беше виждал досега такива бистри, засмени, живи очи.</i> А. Гуляшки, МТС, 35. | |
| + | 3. <i>Прен.</i> За ум, мисъл — който лесно, бързо се съсредоточава, схваща, разсъждава; точен, схватлив. <i>Никога по-рано не съм работил с такова настроение и с такъв бистър ум, готов да възприеме всичко, всичко да съобрази, всичко да реши, както именно сега.</i> Д. Калфов, Избр. разк., 331. <i>Отличавала се [Фота] с извънредно бистър и проницателен ум, била много разговорлива жена и с всякого любезна.</i> Ив. Шишманов, СбНУ XI, 598. <i>Но освен тия качества той имаше бистра мисъл и челичена воля.</i> Д. Спространов, С, 140. // <i>Рядко.</i> За памет — добър, безупречен, свеж. <i>— Вие имате не само бистра</i> | ||
Текуща версия към 16:01, 20 ноември 2013
БИ`СТРОСИН, -я, -ьо, мн. -и, прил. Поет. Който има чист ясносин цвят. Нежните клонки на брезата са напъпили вече и скоро ще се раззеленят. И те ще се усмихват със своята резедава усмивка, както се усмихва хубавото бистросиньо небе на Словакия. Г. Караславов, Избр. съч. III, 295. Имам топли макови градини / и полета сочни и безбрежни, / по които бавно лъкатушат / бистросини езерни реки. Хр. Ясенов, Събр. пр, 61. Лицето й си беше все тъй нежно, очите — бистросини като метличини. И. Петров, НЛ, 36.
БИСТРОСТРУ`ЕН, -у`йна, -у`йно, мн. -у`йни, прил. Поет. За река, вода и под. — който струи, тече на бистри, прозрачни струи. А долу, току под самата поляна, ромонеше напевно между вековни зеленясали балвани бистроструйната Стара река. Г. Русафов, ИТБД, 183. Така, възпрян от яз посред ливади тихи, / поток през вадата се бистроструен лей. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 118. Тъй там троянците бягаха като елени към Троя / и край стените облегнати, бършеха потни чела си / и със вода бистроструйна си лютата жажда гасяха. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 44.
БИСТРОТА`, мн. няма, ж. Качество на бистър; бистрина. А каква е твоята [на гюловата ракия] бистрота, каква е твоята белота! Л. Каравелов, Съч. VII, 2. Втората бомба като че изчезна в бистротата на въздуха и пак се появи. Ем. Коралов, ДП, 106. Гордостта набъбна и потули искреността на сърцата и бистротата на разума. К. Петканов, В, 40. Болката в душата й нарасна толкова, че тя не чувствуваше вече нищо. Едновременно странна бистрота започна да овладява съзнанието й. Ст. Загорчинов, ЛСС, 88.
БИ`СТРЯ, -иш, мин. св. би`стрих, несв., прех. 1. Правя нещо размътено да стане или да изглежда бистро; избистрям. Между камъните струят светливи потоци и бистрят гладката повърхност на вира. П. Тодоров, И I, 9.
2. Прен. Остар. Правя нещо да стане ясно, разорано; разяснявам, изяснявам. Бистряше им [на децата] наумите (идеите), глядаще да запомнят думи, имена и пословици. Й. Груев, КН (превод), 4, 5. бистря се страд. Вино и лош вкус .. трудно се бистри и пак лесно се размътва. Г, 1906, бр. 19-20, 296.
БИ`СТРЯ СЕ несв., непрех. 1. Ставам бистър. В реката вече се оглеждаха звездите. „Бистрят се вече водите“ — помисли си Чимпоешу и почувствува как сърцето му отново трепка. ОФ, 1950, бр. 1850, 4.
2. Изпъквам с бистротата си, с прозрачността си; бистрея се. Ние бъркахме в дълбоката калена паница, където се бистреше топлата водица и само по някое бобено зърно плаваше ту към единия, ту към другия край. Кр. Григоров, ОНУ, 116.
3. Прен. Остар. Ставам ясен, изяснявам се. Всякой трябува да настоява и с дума и с работа, каквото да ся размножат и потикнат напред училищата, дето толкова си добри и полезни нечта ся учат, и умът ся бистри. Й. Груев, Лет., 1873, 224.
◇ Бистря политика. Разг. Ирон. Разговарям любителски, обсъждам некомпетентно политически въпроси. На нас ни дай да седим в кръчмата и да бистрим политиката. Й. Йовков, ЧКГ, 257.
БИ`СТЪР, -тра, -тро, мн. -три, прил. 1. За вода или друга течност — в който няма мътилка, който е прозрачен, чист. Противоп. мътен. Обичам те, мое мило отечество! Обичам твойте балкане, гори, сипее*, скали и техните бистри и студени извори. Л. Каравелов, Съч. II, 28. А езерото беше бистро, виждаше се каменното му дъно, тихо плискаше, без вълни. Ст. Станчев, ПЯС, 56. Водата [в реката] е тъй бистра, че камъчетата се броят на дъното. К. Петканов, СВ, 69. Една вечер те се настаниха на терасата пред баните, поръчаха си бистра пилзенска бира и поведоха шумен разговор на български. А. Каралийчев, ПГ, 217. Бистра водица, мирна главица. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 41. // За небе, въздух и под., — по който, в който няма облаци, мъгла, дим; чист, прозрачен. Все по-надалеч и по-надалеч се отдръпваше небето, ставаше по-бистро, по-чисто, месецът грееше отвисоко. Й. Йовков, ПК, 24. Денят беше ясен, но хладен, въздухът бистър и чист, напоен с миризма на есен. Ем. Станев, ИК III, 87. Слънцето се издигна и напече .. Бистрата синева на небето избледня, а равнината светна и се ширна далечна и безкрайна. И. Петров, НЛ, 255-256*.
2. За очи, поглед и др. — който е светъл, ясен, чист. Противоп. мътен. На овална порцеланова плочка стоеше фотография на младо момиче .. Очите й бяха големи, бистри. Й. Йовков, Разк. III, 39. Веждите й стояха високо извити над очите, погледът й бистър, светъл и добър. Елин Пелин, Съч. III, 108. Евстати не беше виждал досега такива бистри, засмени, живи очи. А. Гуляшки, МТС, 35.
3. Прен. За ум, мисъл — който лесно, бързо се съсредоточава, схваща, разсъждава; точен, схватлив. Никога по-рано не съм работил с такова настроение и с такъв бистър ум, готов да възприеме всичко, всичко да съобрази, всичко да реши, както именно сега. Д. Калфов, Избр. разк., 331. Отличавала се [Фота] с извънредно бистър и проницателен ум, била много разговорлива жена и с всякого любезна. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 598. Но освен тия качества той имаше бистра мисъл и челичена воля. Д. Спространов, С, 140. // Рядко. За памет — добър, безупречен, свеж. — Вие имате не само бистра
