Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/744“
Mister sou (беседа | приноси) м (Raq 4b) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>реч Войводата.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. III, 140. <i>Сестра брата кон седлае, / .. претегли го на бинекя, възседна го малък | + | <i>реч Войводата.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. III, 140. <i>Сестра брата кон седлае, / .. претегли го на бинекя, възседна го малък братец.</i> Нар. пес., СбВСт, 403. |
| − | 3. Ездач, конник; бинеджия. <i>Дядо | + | 3. Ездач, конник; бинеджия. <i>Дядо Пуньо беше излязъл да подложи сено на воловете: тогава видях, че всичките селяни бяха бинеци, .., мойте нови познайници изпразниха чашките, възседнаха конете си и се упътиха доста весели за към града.</i> М. Георгиев, Избр. разк., 185. |
| − | 4. Като <i>нареч.</i> Само <i>ед.</i> и нечленувано. На кон; ездишком. <i>— Мусафирлер! — извика Рашид,.. Соколите може да загонят някоя птица далеч; пеша не се ходи; аз бих казал да имаме и няколко конници, затова поръчах да бъдат и конете готови, че който ще от младите, да дойде бинек.</i> Ц. Гинчев, ГК, 203. | + | 4. Като <i>нареч.</i> Само <i>ед.</i> и нечленувано. На кон; ездишком. <i>— Мусафирлер! — извика Рашид, .. Соколите може да загонят някоя птица далеч; пеша не се ходи; аз бих казал да имаме и няколко конници, затова поръчах да бъдат и конете готови, че който ще от младите, да дойде бинек.</i> Ц. Гинчев, ГК, 203. |
— Тур. binek. | — Тур. binek. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БИНИ | + | <b>БИНИ`Ш</b> <i>м. Остар.</i> и <i>диал.</i> Широко наметало от червен плат, подобно на пелерина, в миналото носено от турците. <i>Бекир баба беше с бели платнени шалвари, червен пояс и дълъг биниш.</i> Ц. Гинчев, ГК, 148. <i>Помня Незифя млада .. Някога слизаше в града с нов биниш.</i> Ст. Сивриев, ЗСБ, 25. <i>Си Стоян удри пуста тамбура. / Стана кадиа да играт, / си фърли биниш в камара, / си фърли шапка на греди.</i> Нар. пес., СбБрМ, |
| − | — Тур. | + | — Тур. biniş. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БИНЛИ | + | <b>БИНЛИ`К</b>, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м. Разг.</i> 1. Голям и широк стъклен съд с тясно гърло, обикн. с плетена обвивка, за вино, вода и др. течности; дамаджана. <i>Той отиде до колата си и се върна с един голям черен бинлик и нещо загърнато в книга.</i> Й. Йовков, ПГ, 190. <i>Гъстото, тъмночервено вино бълбукаше в бинлика при наливането.</i> Д. Спространов, С, 276. |
2. Количеството течност, което се вмества, съдържа в такъв съд. | 2. Количеството течност, което се вмества, съдържа в такъв съд. | ||
| − | — Тур. binlik. — Други (диал.) форми: | + | — Тур. binlik. — Други (диал.) форми: <em>бинлъ`к</em> и <em>билни`к</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БИНЛИ`ЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Разг. Умал. от</i> бинлик; малък бинлик. <i>Обяснявах и на фелдфебела, и на взводния, и на ротния.. Ти, викат, се сгоди, нагласи работата и донеси едно бинличе с ракия, пък след | + | <b>БИНЛИ`ЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Разг. Умал. от</i> бинлик; малък бинлик. <i>Обяснявах и на фелдфебела, и на взводния, и на ротния .. Ти, викат, се сгоди, нагласи работата и донеси едно бинличе с ракия, пък след Великдена ние ще я наредим.</i> Г. Караславов, Избр. съч. VI, 132. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БИНО | + | <b>БИНО`КЪЛ</b>, <i>мн.</i> -кли, след <i>числ.</i> -къла, <i>м.</i> Ръчен оптически уред, състоящ се от две успоредни зрителни тръби с увеличителни стъкла за наблюдаване на отдалечени предмети. <i>Младежът свали веднага от очите си бинокъла, с който разглеждаше равнината, и поздрави с вдигнат юмрук.</i> Д. Димов, Т, 559. <i>Военен бинокъл.</i> |
— От фр. binocle. | — От фр. binocle. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БИНО | + | <b>БИНО`М</b> <i>м. Мат.</i> Сума или разлика на два алгебрически израза, наречени членове; двучлен. |
| − | |||
| − | |||
| − | + | ◇ <b>Нютонов бином</b>. <i>Мат.</i> Название на формулата, изразяваща коя да е цяла неотрицателна степен на двучлена а+b във вид на сума от степените на членовете му. | |
| − | — От лат. bis ’двоен’, ’дву’ + гр. | + | — От лат. bis ’двоен’, ’дву’ + гр. νόμος ’дял, част’. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БИНО | + | <b>БИНО`МЕН</b>, -мна, -мно, <i>мн.</i> -мни. <i>Мат. Прил. от</i> бином; биноминален. <i>Биномен коефициент.</i> <i>Биномен ред.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b>БИНОМИНА | + | <b>БИНОМИНА`ЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Мат.</i> Който се отнася до бином; биномен. |
| − | + | ◇ <b>Биноминален ред</b>. <i>Мат.</i> Ред, в който се разлага Нютоновият бином. | |
| + | |||
| + | <b>Биноминални коефициенти</b>. <i>Мат.</i> Коефициенти във формулата за разлагане на Нютоновия бином. | ||
— От лат. binominalis. | — От лат. binominalis. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БИНТ</b>, би`нтът, би`нта, <i>мн.</i> би`нтове, след <i>числ.</i> би`нта, <i>м.</i> Дълга тясна платнена лента за превръзка на рани и др. <i>Лявата му ръка, обвита в бинтове, беше обвесена на гърдите, но раната трябва да беше лека.</i> Й. Йовков, Разк. II, 229. <i>Кондарев погледна крака си — бинтът бе окървавен.</i> Ем. Станев, ИК | + | <b>БИНТ</b>, би`нтът, би`нта, <i>мн.</i> би`нтове, след <i>числ.</i> би`нта, <i>м.</i> Дълга тясна платнена лента за превръзка на рани и др. <i>Лявата му ръка, обвита в бинтове, беше обвесена на гърдите, но раната трябва да беше лека.</i> Й. Йовков, Разк. II, 229. <i>Кондарев погледна крака си — бинтът бе окървавен.</i> Ем. Станев, ИК I-II, 359. |
| − | |||
| − | |||
— От нем. Binde през рус. бинт. | — От нем. Binde през рус. бинт. | ||
| Ред 49: | Ред 47: | ||
— Хол. от собств. | — Хол. от собств. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БИ`НТОВ</b>, -а, о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> бинт. <i>Бинтова превръзка.</i> | + | <b>БИ`НТОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> бинт. <i>Бинтова превръзка.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b>БИНТО | + | <b>БИНТО`ВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех.</i> Обвивам с бинт; превръзвам. <i>Иван Делчев скочи от файтона и влезе при Димитров. — Бинтовай ми сега главата. Загърни хубаво брадата и двете уши.</i> А. Каралийчев, НЧ, 48. <i>Най-после бинтовах ранения, избърсах си потта и казах с въздишка на облекчение: — Свърши се!</i> П. Вежинов, НС, 23. <b>бинтовам се</b> <i>страд.</i> и <i>възвр.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b>БИНТО | + | <b>БИНТО`ВАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> бинтовам <i>и от</i> бинтовам се. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БИ`О-</b>. Първа съставна част на сложни думи със значение: който се отнася до живота или е свързан с жизнените процеси, напр.: биохимия, биомеханика, | + | <b>БИ`О-</b>. Първа съставна част на сложни думи със значение: който се отнася до живота или е свързан с жизнените процеси, напр.: <em>биохимия</em>, <em>биомеханика</em>, <em>биоелектрически</em> и др. |
| − | — От гр. | + | — От гр. βίος ’живот’. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БИОБИБЛИОГРА | + | <b>БИОБИБЛИОГРА`ФИЯ</b> <i>ж.</i> Библиография на произведенията на някое лице и на литературата за него, придружени с биографични данни. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БИОГЕНЕ | + | <b>БИОГЕНЕ`ЗА</b> <i>ж. Биол.</i> Първоначално възникване на живот чрез образуване на съединения с биологични качества. <i>През 20-те години на XX в. започва научното изследване на биогенезата.</i> |
| − | + | ||
| − | + | ◇ <i>Първична биогенеза.</i> <i>Многоетапна биогенеза.</i> | |
---- | ---- | ||
| − | <b>БИОГЕ | + | <b>БИОГЕ`НЕН</b>, -е`нна, -е`нно, <i>мн.</i> -е`нни, <i>прил. Биол.</i> Който е свързан с жизнените процеси на организмите. <i>Най-важните биогенни елементи са кислород (с около 70% от масата на организмите), въглерод</i> |
Текуща версия към 23:41, 16 ноември 2013
реч Войводата. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 140. Сестра брата кон седлае, / .. претегли го на бинекя, възседна го малък братец. Нар. пес., СбВСт, 403.
3. Ездач, конник; бинеджия. Дядо Пуньо беше излязъл да подложи сено на воловете: тогава видях, че всичките селяни бяха бинеци, .., мойте нови познайници изпразниха чашките, възседнаха конете си и се упътиха доста весели за към града. М. Георгиев, Избр. разк., 185.
4. Като нареч. Само ед. и нечленувано. На кон; ездишком. — Мусафирлер! — извика Рашид, .. Соколите може да загонят някоя птица далеч; пеша не се ходи; аз бих казал да имаме и няколко конници, затова поръчах да бъдат и конете готови, че който ще от младите, да дойде бинек. Ц. Гинчев, ГК, 203.
— Тур. binek.
БИНИ`Ш м. Остар. и диал. Широко наметало от червен плат, подобно на пелерина, в миналото носено от турците. Бекир баба беше с бели платнени шалвари, червен пояс и дълъг биниш. Ц. Гинчев, ГК, 148. Помня Незифя млада .. Някога слизаше в града с нов биниш. Ст. Сивриев, ЗСБ, 25. Си Стоян удри пуста тамбура. / Стана кадиа да играт, / си фърли биниш в камара, / си фърли шапка на греди. Нар. пес., СбБрМ,
— Тур. biniş.
БИНЛИ`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Разг. 1. Голям и широк стъклен съд с тясно гърло, обикн. с плетена обвивка, за вино, вода и др. течности; дамаджана. Той отиде до колата си и се върна с един голям черен бинлик и нещо загърнато в книга. Й. Йовков, ПГ, 190. Гъстото, тъмночервено вино бълбукаше в бинлика при наливането. Д. Спространов, С, 276.
2. Количеството течност, което се вмества, съдържа в такъв съд.
— Тур. binlik. — Други (диал.) форми: бинлъ`к и билни`к.
БИНЛИ`ЧЕ, мн. -та, ср. Разг. Умал. от бинлик; малък бинлик. Обяснявах и на фелдфебела, и на взводния, и на ротния .. Ти, викат, се сгоди, нагласи работата и донеси едно бинличе с ракия, пък след Великдена ние ще я наредим. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 132.
БИНО`КЪЛ, мн. -кли, след числ. -къла, м. Ръчен оптически уред, състоящ се от две успоредни зрителни тръби с увеличителни стъкла за наблюдаване на отдалечени предмети. Младежът свали веднага от очите си бинокъла, с който разглеждаше равнината, и поздрави с вдигнат юмрук. Д. Димов, Т, 559. Военен бинокъл.
— От фр. binocle.
БИНО`М м. Мат. Сума или разлика на два алгебрически израза, наречени членове; двучлен.
◇ Нютонов бином. Мат. Название на формулата, изразяваща коя да е цяла неотрицателна степен на двучлена а+b във вид на сума от степените на членовете му.
— От лат. bis ’двоен’, ’дву’ + гр. νόμος ’дял, част’.
БИНО`МЕН, -мна, -мно, мн. -мни. Мат. Прил. от бином; биноминален. Биномен коефициент. Биномен ред.
БИНОМИНА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Мат. Който се отнася до бином; биномен.
◇ Биноминален ред. Мат. Ред, в който се разлага Нютоновият бином.
Биноминални коефициенти. Мат. Коефициенти във формулата за разлагане на Нютоновия бином.
— От лат. binominalis.
БИНТ, би`нтът, би`нта, мн. би`нтове, след числ. би`нта, м. Дълга тясна платнена лента за превръзка на рани и др. Лявата му ръка, обвита в бинтове, беше обвесена на гърдите, но раната трябва да беше лека. Й. Йовков, Разк. II, 229. Кондарев погледна крака си — бинтът бе окървавен. Ем. Станев, ИК I-II, 359.
— От нем. Binde през рус. бинт.
БИ`НТЕ, мн. няма, ср. Сорт доброкачествени картофи.
— Хол. от собств.
БИ`НТОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от бинт. Бинтова превръзка.
БИНТО`ВАМ, -аш, несв. и св., прех. Обвивам с бинт; превръзвам. Иван Делчев скочи от файтона и влезе при Димитров. — Бинтовай ми сега главата. Загърни хубаво брадата и двете уши. А. Каралийчев, НЧ, 48. Най-после бинтовах ранения, избърсах си потта и казах с въздишка на облекчение: — Свърши се! П. Вежинов, НС, 23. бинтовам се страд. и възвр.
БИНТО`ВАНЕ ср. Отгл. същ. от бинтовам и от бинтовам се.
БИ`О-. Първа съставна част на сложни думи със значение: който се отнася до живота или е свързан с жизнените процеси, напр.: биохимия, биомеханика, биоелектрически и др.
— От гр. βίος ’живот’.
БИОБИБЛИОГРА`ФИЯ ж. Библиография на произведенията на някое лице и на литературата за него, придружени с биографични данни.
БИОГЕНЕ`ЗА ж. Биол. Първоначално възникване на живот чрез образуване на съединения с биологични качества. През 20-те години на XX в. започва научното изследване на биогенезата.
◇ Първична биогенеза. Многоетапна биогенеза.
БИОГЕ`НЕН, -е`нна, -е`нно, мн. -е`нни, прил. Биол. Който е свързан с жизнените процеси на организмите. Най-важните биогенни елементи са кислород (с около 70% от масата на организмите), въглерод
