Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/736“
м (Вмъкване на пояснение към цитат в цитата; апострофи) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 3 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | {{+}} | |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БИКОГЛЕДА`Ч</b> <i>м.</i> Човек, назначен да се грижи за биковете в едно стопанство или селище. <i>Разсилният не се намери, за да бие барабана, и тогава общинският бикогледач бай Кръстьо, като бивш военен барабанчик, пое върху себе си глашатайството.</i> Н. Хайтов, ШГ, 280. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БИ`КЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Умал. от</i> бик; биче. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БИЛ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> - | + | <b>БИЛ</b>, -а`, -о`, <i>мн.</i> -и`. <i>Прич. мин. св. деят. от</i> съм като <i>съюз.</i> Бил…{{попр|Добавяне на интервал.}} бил, бил…{{попр|Добавяне на интервал.}} или, бил… и. <i>Остар.</i> Било`. <i>Па и всеки — бил прост или зналец, бедняк или имотник — даваше — кому колкото стигне ръка — за обители и църкви.</i> Н. Райнов, ВДБ, 61. <i>Било едното, било другото дете навестяваше болната си майка.</i> △ <i>Била едната, била другата снаха помагаше на свекървата в домакинството.</i> |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БИЛАБИА`ЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Езикозн.</i> За говорен звук — който се образува при сближаването или съединяването на двете устни; двуустнен. <i>Билабиален звук.</i> <i>Билабиално в.</i> <i>Билабиални гласни.</i> |
— От лат. bilabialis. | — От лат. bilabialis. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БИЛА`НЦ</b> <i>м. Остар.</i> Баланс. <i>В края на всеки месец ще се прави месечна равносметка, називаема биланц.</i> С. Попов и др., ТБП, 13. <i>Тъжителят поиска да ся разгледа тъжбата му отсъствено и да ся издаде решение, като същевременно показа един биланц на сметките.</i> Дун., 1876, бр. 1051, 2. |
| − | — От ит. bilancio през нем. Bilanz. — Диплография, 1850 г. (вж. Л. Ванков, Към историята на италианските заемки в български, ГСУ, 1959, с. 227), — Други форми: | + | — От ит. bilancio през нем. Bilanz. — Диплография, 1850 г. (вж. Л. Ванков, Към историята на италианските заемки в български, ГСУ, 1959, с. 227), — Други форми: <em>биля`нц</em>, <em>била`нс</em>, <em>била`нцо</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БИЛАТЕРА`ЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Спец.</i> Който има две симетрични, еднакви страни; двустранен. <i>Билатерален строеж на организма на гръбначните животни.</i> |
| − | + | ◇ <b>Билатерална съгласна</b>. <i>Езикозн.</i> Съгласна, която се образува при преминаване на издишната струя от двете страни на езика. | |
— От лат. bilateralis ’двустранен’. | — От лат. bilateralis ’двустранен’. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БИЛАТЕРАЛИ`ЗЪМ</b>, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м. 1. Спец.</i> Система за организация на международната търговия, изискваща всяка страна задължително да балансира своя внос и износ поотделно с всяка държава, участничка в международния обмен. 2. <i>Биол.</i> Билатералност. | + | <b>БИЛАТЕРАЛИ`ЗЪМ</b>, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м. 1. Спец.</i> Система за организация на международната търговия, изискваща всяка страна задължително да балансира своя внос и износ поотделно с всяка държава, участничка в международния обмен. |
| + | |||
| + | 2. <i>Биол.</i> Билатералност. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БИЛАТЕРА`ЛНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж.Спец.</i> Строеж на организма във форма на две симетрично разположени еднакви половини; двустранност. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БИ`ЛБОРД</b>, <i>мн.</i> -ове, <i>м. Нов.</i> Голямо рекламно табло, обикн. край път или върху фасада на сграда. <i>Дори уж законните рекламни табла се оказват пиратски. Понеже собствениците на билбордове .. нехаят за продължаването на договорите си.</i> Дем., 1997, бр. 219, 11. <i>Обичам природата и не съм виждал никога някой билборд да й придаде повече красота.</i> Кап., 1998-1999, бр. 50, 79. <i>Крайпътен билборд.</i> |
| − | |||
| − | |||
— Англ. billboard. | — Англ. billboard. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БИЛГИ`Я</b> <i>ж. Диал.</i> Брус за точене на ножове, бръсначи и други дребни сечива; гладило, гладич, гладилка. |
| − | — От тур. | + | — От тур. bileği. — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. Друга форма: <em>билеги`я</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БИ`ЛЕ</b><sup>1</sup> <i>мн.</i> -та, <i>ср. Разг.</i> Билка. <i>Най-добре ще е да свари татула и да го даде, па каквото, такова. Ако не може скришом, ще й го даде направо и ще й каже, че е някое много лековито биле.</i> Г. Караславов, Тат., 205. <i>Вървеше под клоните на стари буки и стари дъбове, .., и в нападалата шума виждаше или черните зърна на отровното биле, или червените шипки на чудновати гъби.</i> Й. Йовков, СЛ, 23. <i>Гъсти гори от бук, клен и явор — още тъмни — се свличат над пътя. От тях иде хлад и мирис на прясна шума и горско биле.</i> З. Сребров, МСП, 60. <i>Хайде ма, либе, заведи, / заведи при мойта майка рождяна, / рождяна, че тя йе, либе, баснарка, / баснарка и знайе биле сякакво, / сякакво, та ще мен да излекува, / излекува!“</i> Нар. пес., СбНУ XLVI, 128. // В народните поверия — растение с магическо действие. <i>Магесница беше й дала да налива скритом във виното на мъжа си водата от някакво „разделно биле“, сварено в необжежено гърне.</i> Ив. Вазов, Съч. XIII, 110. <i>— Тебе биле делянка да ти дадат да пиеш, .. — та Елет да отделиш от сърцето си.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 358. <i>Стоянова майчица, / Петкани върла душманка, / къде ходила, питала, / да найде биле омразно, / омразно, та па отделно: / да си омрази Петкана, / омрази, та па отдели / от неин сина Стояна.</i> Нар. пес., Христом. ВВ II, 221. <i>Омайно биле.</i> <i>Любовно биле.</i> |
| − | + | ◇ <b>Котешко биле</b>. Дилянка, валериана. <i>А колко се смяха децата, когато дядо Кутьо им разправи как{{попр|Отпечатано: „ках“.}} лудеят котките, като надушат коренчетата на дилянката, от която правят валериан. Затова наричат дилянката котешко биле или мача трева.</i> Л. Галина, Л, 129. | |
| + | |||
| + | <b>Старо (лудо) биле</b>. Беладона. <i>В клетъчния сок на тютюна, старото биле, татула и на други растения има отровни вещества.</i> | ||
---- | ---- | ||
<b>БИ`ЛЕ</b><sup>2</sup>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Диал.</i> Малко стъклено топче. <i>Игра на билета.</i> | <b>БИ`ЛЕ</b><sup>2</sup>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Диал.</i> Малко стъклено топче. <i>Игра на билета.</i> | ||
| Ред 45: | Ред 45: | ||
— От фр. bille. | — От фр. bille. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БИЛЕ</b> и (разш.) | + | <b>БИЛЕ`</b> и (разш.) <b>биле`м</b> <i>частица. Простонар.</i> Дори, даже; биля. <i>— Майка ми и баща ми ме сгодиха едно време за тебе, когато аз бях в Анадол и нито името ти знаех биле.</i> Ив. Вазов, МЧ, 43. <i>Измени са инак, ала силата й си остана и сякаш че са удвои биле.</i> Т. Влайков Псп, 1890, кн. 34, 31. <i>Търгна [момчето] и от той град и отиде во други. Влезе во един ан [хан] и се наруча убоо</i> |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 17:00, 13 ноември 2013
БИКОГЛЕДА`Ч м. Човек, назначен да се грижи за биковете в едно стопанство или селище. Разсилният не се намери, за да бие барабана, и тогава общинският бикогледач бай Кръстьо, като бивш военен барабанчик, пое върху себе си глашатайството. Н. Хайтов, ШГ, 280.
БИ`КЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от бик; биче.
БИЛ, -а`, -о`, мн. -и`. Прич. мин. св. деят. от съм като съюз. Бил…* бил, бил…* или, бил… и. Остар. Било`. Па и всеки — бил прост или зналец, бедняк или имотник — даваше — кому колкото стигне ръка — за обители и църкви. Н. Райнов, ВДБ, 61. Било едното, било другото дете навестяваше болната си майка. △ Била едната, била другата снаха помагаше на свекървата в домакинството.
БИЛАБИА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Езикозн. За говорен звук — който се образува при сближаването или съединяването на двете устни; двуустнен. Билабиален звук. Билабиално в. Билабиални гласни.
— От лат. bilabialis.
БИЛА`НЦ м. Остар. Баланс. В края на всеки месец ще се прави месечна равносметка, називаема биланц. С. Попов и др., ТБП, 13. Тъжителят поиска да ся разгледа тъжбата му отсъствено и да ся издаде решение, като същевременно показа един биланц на сметките. Дун., 1876, бр. 1051, 2.
— От ит. bilancio през нем. Bilanz. — Диплография, 1850 г. (вж. Л. Ванков, Към историята на италианските заемки в български, ГСУ, 1959, с. 227), — Други форми: биля`нц, била`нс, била`нцо.
БИЛАТЕРА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Спец. Който има две симетрични, еднакви страни; двустранен. Билатерален строеж на организма на гръбначните животни.
◇ Билатерална съгласна. Езикозн. Съгласна, която се образува при преминаване на издишната струя от двете страни на езика.
— От лат. bilateralis ’двустранен’.
БИЛАТЕРАЛИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. 1. Спец. Система за организация на международната търговия, изискваща всяка страна задължително да балансира своя внос и износ поотделно с всяка държава, участничка в международния обмен.
2. Биол. Билатералност.
БИЛАТЕРА`ЛНОСТ, -тта`, мн. няма, ж.Спец. Строеж на организма във форма на две симетрично разположени еднакви половини; двустранност.
БИ`ЛБОРД, мн. -ове, м. Нов. Голямо рекламно табло, обикн. край път или върху фасада на сграда. Дори уж законните рекламни табла се оказват пиратски. Понеже собствениците на билбордове .. нехаят за продължаването на договорите си. Дем., 1997, бр. 219, 11. Обичам природата и не съм виждал никога някой билборд да й придаде повече красота. Кап., 1998-1999, бр. 50, 79. Крайпътен билборд.
— Англ. billboard.
БИЛГИ`Я ж. Диал. Брус за точене на ножове, бръсначи и други дребни сечива; гладило, гладич, гладилка.
— От тур. bileği. — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. Друга форма: билеги`я.
БИ`ЛЕ1 мн. -та, ср. Разг. Билка. Най-добре ще е да свари татула и да го даде, па каквото, такова. Ако не може скришом, ще й го даде направо и ще й каже, че е някое много лековито биле. Г. Караславов, Тат., 205. Вървеше под клоните на стари буки и стари дъбове, .., и в нападалата шума виждаше или черните зърна на отровното биле, или червените шипки на чудновати гъби. Й. Йовков, СЛ, 23. Гъсти гори от бук, клен и явор — още тъмни — се свличат над пътя. От тях иде хлад и мирис на прясна шума и горско биле. З. Сребров, МСП, 60. Хайде ма, либе, заведи, / заведи при мойта майка рождяна, / рождяна, че тя йе, либе, баснарка, / баснарка и знайе биле сякакво, / сякакво, та ще мен да излекува, / излекува!“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 128. // В народните поверия — растение с магическо действие. Магесница беше й дала да налива скритом във виното на мъжа си водата от някакво „разделно биле“, сварено в необжежено гърне. Ив. Вазов, Съч. XIII, 110. — Тебе биле делянка да ти дадат да пиеш, .. — та Елет да отделиш от сърцето си. Ст. Загорчинов, ДП, 358. Стоянова майчица, / Петкани върла душманка, / къде ходила, питала, / да найде биле омразно, / омразно, та па отделно: / да си омрази Петкана, / омрази, та па отдели / от неин сина Стояна. Нар. пес., Христом. ВВ II, 221. Омайно биле. Любовно биле.
◇ Котешко биле. Дилянка, валериана. А колко се смяха децата, когато дядо Кутьо им разправи как* лудеят котките, като надушат коренчетата на дилянката, от която правят валериан. Затова наричат дилянката котешко биле или мача трева. Л. Галина, Л, 129.
Старо (лудо) биле. Беладона. В клетъчния сок на тютюна, старото биле, татула и на други растения има отровни вещества.
БИ`ЛЕ2, мн. -та, ср. Диал. Малко стъклено топче. Игра на билета.
— От фр. bille.
БИЛЕ` и (разш.) биле`м частица. Простонар. Дори, даже; биля. — Майка ми и баща ми ме сгодиха едно време за тебе, когато аз бях в Анадол и нито името ти знаех биле. Ив. Вазов, МЧ, 43. Измени са инак, ала силата й си остана и сякаш че са удвои биле. Т. Влайков Псп, 1890, кн. 34, 31. Търгна [момчето] и от той град и отиде во други. Влезе во един ан [хан] и се наруча убоо
