Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/793“
м (Вмъкване на пояснение към цитат в цитата; апострофи) |
Mister sou (беседа | приноси) м (viktoriq 4 a) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
шен, благороден. <i>Свят целий види,.., как Ваше Величество наш благоутробний цар с сичкото си усердие към синките си поданици равно, милостиво и отеческо призрение показува.</i> Е. Васкидович, П (превод), 15. // Който изразява добросърдечие, милосърдие. <i>Адвокатът го фиксира изпитателно, зениците му .. са тежки и сурови, пълна противоположност на благоутробния му вид.</i> Др. Асенов, ТКНП, 279. | шен, благороден. <i>Свят целий види,.., как Ваше Величество наш благоутробний цар с сичкото си усердие към синките си поданици равно, милостиво и отеческо призрение показува.</i> Е. Васкидович, П (превод), 15. // Който изразява добросърдечие, милосърдие. <i>Адвокатът го фиксира изпитателно, зениците му .. са тежки и сурови, пълна противоположност на благоутробния му вид.</i> Др. Асенов, ТКНП, 279. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЛАГОУТРО`БИЕ</b>, <i>мн.</i> -я, <i>ср. Книж.</i> |
1. <i>Ирон.</i> Добре охранена утроба, корем; търбух. <i>Бай Таки, кръстосал ръце връх благоутробието си, сумтеше тежко с увиснала глава и полуотворени очи.</i> Ал. Константинов, Съч. I, 304. <i>Нима на буржоазията не е тежко — малко ли й тежат големите благоутробия и пълните джобове?</i> Хр. Смирненски, Съч. III, 166. <i>Да вози ракия,.., а като през Настрадинходжов плет да се наслаждава само от ароматът и`, това Михо в ото благоутробие никак не можеше да смеле.</i> Ил. Блъсков, СК, 41. | 1. <i>Ирон.</i> Добре охранена утроба, корем; търбух. <i>Бай Таки, кръстосал ръце връх благоутробието си, сумтеше тежко с увиснала глава и полуотворени очи.</i> Ал. Константинов, Съч. I, 304. <i>Нима на буржоазията не е тежко — малко ли й тежат големите благоутробия и пълните джобове?</i> Хр. Смирненски, Съч. III, 166. <i>Да вози ракия,.., а като през Настрадинходжов плет да се наслаждава само от ароматът и`, това Михо в ото благоутробие никак не можеше да смеле.</i> Ил. Блъсков, СК, 41. | ||
| Ред 7: | Ред 7: | ||
2. <i>Остар.</i> Добросърдечност, милосърдие, благоразположение. <i>Защищавах вероизповеданието на един народ, който сякогаш имал надежда на благоутробието на Цариградската церква и показал велико търпение — с увереност, че неговите молби ще се удовлетворят.</i> Ил. Макариополски, ПСп, 1876, кн. 11-12, 19. | 2. <i>Остар.</i> Добросърдечност, милосърдие, благоразположение. <i>Защищавах вероизповеданието на един народ, който сякогаш имал надежда на благоутробието на Цариградската церква и показал велико търпение — с увереност, че неговите молби ще се удовлетворят.</i> Ил. Макариополски, ПСп, 1876, кн. 11-12, 19. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЛАГОУТРО`БНО</b> <i>нареч. Остар. Книж.</i> Добросърдечно, милосърдно, благодушно. <i>Молим му ся .. да призира на нашите слабости и грехове и олагоутробно да прощава волните и неволни наши съгреше-ния.</i> Хр. Данов, ППК (превод), 106. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЛАГОУХА`ЕНЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Отгл. същ. от</i> благоухая. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЛАГОУХА`НЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил.</i> Който има, издава приятен дъх; ароматен, благовонен. <i>Видях в полето теменужка, / самотна и благоуханна.</i> Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 128. <i>Харесваше бялата й като мляко кожа, русите й коси, чудеще се на тая чиста, благоуханна плът.</i> И. Йовков, СЛ, 61. <i>Листата на кафяното дръвце са гладки, длъгнясти и сякога зелени; цвета му е бял, на китки и благоуханен.</i> Т. Икономов, ЧПГ, 90. <i>Благоуханни горски цветя.</i> 2. Който е изпълнен с приятен дъх, с аромат. <i>Полъхнаха на вълни от разлюлелите се цветя всякакви благоухания. Ния вдишваше с разтворени ноздри свежия, благоуханен въздух.</i> Д. Талев, ПК, 350. <i>В такава една благоуханна, пролетна, чудесна утрин бе влязъл той [Левски] в тяхната градина.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 597. <i>Ние често сме наблюдавали от кривините на този път Розовата долина. Тя беше цветуща и благоуханна.</i> А. Каралийчев, С, 239. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЛАГОУХА`НИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср.</i> 1. Приятен на миризма, дъх; благовоние, аромат. |
<i>Край мириса на балканското сено усети благоуханието на липов цвят. Липата беше в двора на къщурката.</i> Ем. Станев, ИК III, 253. <i>По небето летяха гълъби, реката шумеше напевно и въздухът беше наситен с благоухания на свежа трева.</i> Д. Димов, Т. 49. <i>Водата шуртеше между разперилите се листа и стръкове, .., полъхнаха на вълни от разлюлелите се цветя всякакви благоухания.</i> Д. Талев, ПК, 350. <i>При самите поли на планината са насадени големи пространства с трендафил, който разпръска неиз-казано благоухание.</i> Л. Каравелов, Съч. II, 152. | <i>Край мириса на балканското сено усети благоуханието на липов цвят. Липата беше в двора на къщурката.</i> Ем. Станев, ИК III, 253. <i>По небето летяха гълъби, реката шумеше напевно и въздухът беше наситен с благоухания на свежа трева.</i> Д. Димов, Т. 49. <i>Водата шуртеше между разперилите се листа и стръкове, .., полъхнаха на вълни от разлюлелите се цветя всякакви благоухания.</i> Д. Талев, ПК, 350. <i>При самите поли на планината са насадени големи пространства с трендафил, който разпръска неиз-казано благоухание.</i> Л. Каравелов, Съч. II, 152. | ||
| Ред 19: | Ред 19: | ||
2. Само <i>мн.</i> Ароматични вещества, масла; благовония. <i>Между безкрайните метри от хасени волани бяха подредени муски с благоухания.</i> С. Севан, РР I, 55. <i>„Младий гърко,..; ти ще стигнеш скоро в този честит остров,.. Там ти ще запалиш благоуханията на жертвениците ми: там аз ще та потопя в една река от наслаждения.</i>“ Н. Михайловски, ПТ, 60. | 2. Само <i>мн.</i> Ароматични вещества, масла; благовония. <i>Между безкрайните метри от хасени волани бяха подредени муски с благоухания.</i> С. Севан, РР I, 55. <i>„Младий гърко,..; ти ще стигнеш скоро в този честит остров,.. Там ти ще запалиш благоуханията на жертвениците ми: там аз ще та потопя в една река от наслаждения.</i>“ Н. Михайловски, ПТ, 60. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЛАГОУХА`ННОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, ж. Качество на благоуханен; благоухание, аромат. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЛАГОУХА`Я</b>, -аеш, <i>несв., мин. св.</i> -ах, <i>непрех.</i> Издавам приятен дъх, благоухание. <i>В края на май и началото на юни, когато благоухаят розите, Карловската котловина оставя наистина чаровно впечатление.</i> Л. Мелнишки, ПП, 17. <i>Край стените се редяха сандъци,.., а по полиците на едната стена имаше ковчежета — от прост бор, който прясно благоухаеше на смола. А.</i> Дончев, СВС, 104. <i>Премрежени са небесата сини, /лети звезда отронена в захлас, / благоухаят дремнали градини, / задъхан глъхне сребротъмен час.</i> П. К. Яворов, Съч. I, 163. • Обр. <i>Цяла нощ бе валяло и по небето летяха дъждовни облаци, но в топлия въздух, в буйната зеленина, в дъха на мокра пръст и цветя благоухаеше пролетта.</i> Д. Димов, Т, 177. <i>Настъпилата лунна нощ благоухаеше на здравец и букова шума.</i> Л. Стоянов, Б, 189. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЛАГОЧЕ`СТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил. Рядко.</i> Благочестив. <i>Не остави той светът на мира. / Други хули, — бе посра-мен сам! / ’Хорска чест подигна той на смях, /хорска чест и благочестна вяра.“</i> П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 226. |
---- | ---- | ||
<b>БЛАГОЧЕСТИ`В</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Книж.</i> 1. Който живее, който постъпва според изискванията на християнския морал. <i>Дълбоко набожен и благочестив, Марко полагаше голяма грижа да вдъхне на синовете си религиозно чувство.</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 11. <i>И решиха благочестивите монаси в полунощ да отслужат бдение и молитви над момъка и да закачат осветен кръст на шията му.</i> Елин Пелин, Съч. IV 85-86. <i>Пре-подобний отец Йоан Рилский (..), като ся</i> | <b>БЛАГОЧЕСТИ`В</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Книж.</i> 1. Който живее, който постъпва според изискванията на християнския морал. <i>Дълбоко набожен и благочестив, Марко полагаше голяма грижа да вдъхне на синовете си религиозно чувство.</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 11. <i>И решиха благочестивите монаси в полунощ да отслужат бдение и молитви над момъка и да закачат осветен кръст на шията му.</i> Елин Пелин, Съч. IV 85-86. <i>Пре-подобний отец Йоан Рилский (..), като ся</i> | ||
| − | |||
Версия от 17:00, 11 ноември 2013
шен, благороден. Свят целий види,.., как Ваше Величество наш благоутробний цар с сичкото си усердие към синките си поданици равно, милостиво и отеческо призрение показува. Е. Васкидович, П (превод), 15. // Който изразява добросърдечие, милосърдие. Адвокатът го фиксира изпитателно, зениците му .. са тежки и сурови, пълна противоположност на благоутробния му вид. Др. Асенов, ТКНП, 279.
БЛАГОУТРО`БИЕ, мн. -я, ср. Книж.
1. Ирон. Добре охранена утроба, корем; търбух. Бай Таки, кръстосал ръце връх благоутробието си, сумтеше тежко с увиснала глава и полуотворени очи. Ал. Константинов, Съч. I, 304. Нима на буржоазията не е тежко — малко ли й тежат големите благоутробия и пълните джобове? Хр. Смирненски, Съч. III, 166. Да вози ракия,.., а като през Настрадинходжов плет да се наслаждава само от ароматът и`, това Михо в ото благоутробие никак не можеше да смеле. Ил. Блъсков, СК, 41.
2. Остар. Добросърдечност, милосърдие, благоразположение. Защищавах вероизповеданието на един народ, който сякогаш имал надежда на благоутробието на Цариградската церква и показал велико търпение — с увереност, че неговите молби ще се удовлетворят. Ил. Макариополски, ПСп, 1876, кн. 11-12, 19.
БЛАГОУТРО`БНО нареч. Остар. Книж. Добросърдечно, милосърдно, благодушно. Молим му ся .. да призира на нашите слабости и грехове и олагоутробно да прощава волните и неволни наши съгреше-ния. Хр. Данов, ППК (превод), 106.
БЛАГОУХА`ЕНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от благоухая.
БЛАГОУХА`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Който има, издава приятен дъх; ароматен, благовонен. Видях в полето теменужка, / самотна и благоуханна. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 128. Харесваше бялата й като мляко кожа, русите й коси, чудеще се на тая чиста, благоуханна плът. И. Йовков, СЛ, 61. Листата на кафяното дръвце са гладки, длъгнясти и сякога зелени; цвета му е бял, на китки и благоуханен. Т. Икономов, ЧПГ, 90. Благоуханни горски цветя. 2. Който е изпълнен с приятен дъх, с аромат. Полъхнаха на вълни от разлюлелите се цветя всякакви благоухания. Ния вдишваше с разтворени ноздри свежия, благоуханен въздух. Д. Талев, ПК, 350. В такава една благоуханна, пролетна, чудесна утрин бе влязъл той [Левски] в тяхната градина. Ст. Дичев, ЗС I, 597. Ние често сме наблюдавали от кривините на този път Розовата долина. Тя беше цветуща и благоуханна. А. Каралийчев, С, 239.
БЛАГОУХА`НИЕ, мн. -ия, ср. 1. Приятен на миризма, дъх; благовоние, аромат.
Край мириса на балканското сено усети благоуханието на липов цвят. Липата беше в двора на къщурката. Ем. Станев, ИК III, 253. По небето летяха гълъби, реката шумеше напевно и въздухът беше наситен с благоухания на свежа трева. Д. Димов, Т. 49. Водата шуртеше между разперилите се листа и стръкове, .., полъхнаха на вълни от разлюлелите се цветя всякакви благоухания. Д. Талев, ПК, 350. При самите поли на планината са насадени големи пространства с трендафил, който разпръска неиз-казано благоухание. Л. Каравелов, Съч. II, 152.
2. Само мн. Ароматични вещества, масла; благовония. Между безкрайните метри от хасени волани бяха подредени муски с благоухания. С. Севан, РР I, 55. „Младий гърко,..; ти ще стигнеш скоро в този честит остров,.. Там ти ще запалиш благоуханията на жертвениците ми: там аз ще та потопя в една река от наслаждения.“ Н. Михайловски, ПТ, 60.
БЛАГОУХА`ННОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество на благоуханен; благоухание, аромат.
БЛАГОУХА`Я, -аеш, несв., мин. св. -ах, непрех. Издавам приятен дъх, благоухание. В края на май и началото на юни, когато благоухаят розите, Карловската котловина оставя наистина чаровно впечатление. Л. Мелнишки, ПП, 17. Край стените се редяха сандъци,.., а по полиците на едната стена имаше ковчежета — от прост бор, който прясно благоухаеше на смола. А. Дончев, СВС, 104. Премрежени са небесата сини, /лети звезда отронена в захлас, / благоухаят дремнали градини, / задъхан глъхне сребротъмен час. П. К. Яворов, Съч. I, 163. • Обр. Цяла нощ бе валяло и по небето летяха дъждовни облаци, но в топлия въздух, в буйната зеленина, в дъха на мокра пръст и цветя благоухаеше пролетта. Д. Димов, Т, 177. Настъпилата лунна нощ благоухаеше на здравец и букова шума. Л. Стоянов, Б, 189.
БЛАГОЧЕ`СТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Рядко. Благочестив. Не остави той светът на мира. / Други хули, — бе посра-мен сам! / ’Хорска чест подигна той на смях, /хорска чест и благочестна вяра.“ П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 226.
БЛАГОЧЕСТИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който живее, който постъпва според изискванията на християнския морал. Дълбоко набожен и благочестив, Марко полагаше голяма грижа да вдъхне на синовете си религиозно чувство. Ив. Вазов, Съч. XXII, 11. И решиха благочестивите монаси в полунощ да отслужат бдение и молитви над момъка и да закачат осветен кръст на шията му. Елин Пелин, Съч. IV 85-86. Пре-подобний отец Йоан Рилский (..), като ся
