Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/759“
м (Туй-онуй) |
Mister sou (беседа | приноси) м (Bogosila 6 bklas) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 3: | Ред 3: | ||
— От фр. biceps ’двуглав’. | — От фр. biceps ’двуглав’. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БИЦИКЛЕ`Т</b> <i>м. Остар. Книж.</i> Велосипед с две колела; колело. |
— От фр. bicyclette. | — От фр. bicyclette. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БИЧ</b>, | + | <b>БИЧ</b>, би`чът, би`ча, <i>мн.</i> би`чове, след <i>числ.</i> би`ча, <i>м.</i> 1. Прикачен на дървена дръжка ремък или тънка плетеница от ремъци, жили, върви и др., с която се удря, бие, вид камшик. <i>Бичът изпляска и се уви два пъти около врата на мухтара.</i> Ив. Вазов, Съч. ХХП, 185. <i>В ръката си селянинът държеше бич от волски жили.</i> Ем. Станев, ИК I, 517. <i>Водачите взеха да шибат по-силно конете с дългите си бичове,., и колесницата изкачи нагорнището и се спусна надолу.</i> Ст. За-горничов, ДП, 235. <i>Дойчин хареса и една юзда с жълти ремъци. Купи юздата и един дълъг плетен бич.</i> К. Петканов, ЗлЗ, кн. 2, 162. |
2. <i>Прен. Книж.</i> Голямо зло, напаст, бедствие, което засяга обикн. мнозина, много (хора, животни, посеви и др.). <i>Тъкмо по това време се появяваше черният вятър, истински безмилостен бич за храните. Той иде от югозапад, горещ е и задушен, носи отровния дъх ца кожните пустини, изгаря всяка зеленина.</i> Й. Йовков, Ж, 1945, 240. <i>Увлече се от равния поток на думите си, стана прав и се залови с последиците от европейската война.. Аз говора за оня бич, който хвърли милиони в устата на глада и мизерията. К.</i> Петканов, В, 21. <i>Война ужасна, зла, стихия разярена, / бич изтребителен, ехтеж от гнев, ридания.</i> Ив. Вазов, Съч. V, 21. <i>Не ще бъде зле, ако споменем накратко за този страшен бич — за морът по добитъкът.</i> Ступ., 1875, б£. 7 -8, 58. О Бич божи<й>. <i>Книж.</i> Голямо общо бедствие. Ювеналов бич. <i>Книж.\</i> Бич на Ювена-ла. <i>Остар. Книж.</i> Остра сатира. <i>Във предела ви прекрасен / ида днес обезоръжен. /Лъка си дома оставих / и на мщенето кинжала, / нарочито там забравих / злобний бич на Ювенала, / и сарказмът безпощадни, / и иронията люта.</i> Ив. Вазов, Съч. IV, 105-106. <i>Аристократи? Вий? — Каква насмешка зла! —/не Ювеналов бич, нито върхар, а чума, / о, цървулановци, вам ддхак би дошла!</i> К. Христов, Избр. ст. 164. | 2. <i>Прен. Книж.</i> Голямо зло, напаст, бедствие, което засяга обикн. мнозина, много (хора, животни, посеви и др.). <i>Тъкмо по това време се появяваше черният вятър, истински безмилостен бич за храните. Той иде от югозапад, горещ е и задушен, носи отровния дъх ца кожните пустини, изгаря всяка зеленина.</i> Й. Йовков, Ж, 1945, 240. <i>Увлече се от равния поток на думите си, стана прав и се залови с последиците от европейската война.. Аз говора за оня бич, който хвърли милиони в устата на глада и мизерията. К.</i> Петканов, В, 21. <i>Война ужасна, зла, стихия разярена, / бич изтребителен, ехтеж от гнев, ридания.</i> Ив. Вазов, Съч. V, 21. <i>Не ще бъде зле, ако споменем накратко за този страшен бич — за морът по добитъкът.</i> Ступ., 1875, б£. 7 -8, 58. О Бич божи<й>. <i>Книж.</i> Голямо общо бедствие. Ювеналов бич. <i>Книж.\</i> Бич на Ювена-ла. <i>Остар. Книж.</i> Остра сатира. <i>Във предела ви прекрасен / ида днес обезоръжен. /Лъка си дома оставих / и на мщенето кинжала, / нарочито там забравих / злобний бич на Ювенала, / и сарказмът безпощадни, / и иронията люта.</i> Ив. Вазов, Съч. IV, 105-106. <i>Аристократи? Вий? — Каква насмешка зла! —/не Ювеналов бич, нито върхар, а чума, / о, цървулановци, вам ддхак би дошла!</i> К. Христов, Избр. ст. 164. | ||
| Ред 19: | Ред 19: | ||
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БИ`ЧА</b><sup>3</sup>, -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>несв., прех. Диал.</i> Буча, забучвам, набучвам. <i>Утре ще ма карат, мамо, / на кол да ма бичат.</i> Нар. пес., ПСп, 1891, кн. 38, 254. бича се <i>страд.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БИ`ЧВАМ</b>, -аш, <i>несв.;</i> би`чна, -еш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>прич. мин. страд.</i> би`чнат, <i>св., прех. Диал.</i> Повалям, събарям изведнъж; блъсвам, катурвам. бичвам се, бичпа се <i>страд.</i> БИЧВАМ СЕ <i>несв.’,</i> би`чна се <i>св., непрех. Диал.</i> Падам на земята, като се преобръщам; повалям се, катурвам се. <i>— Чакайте, бе, не ми иде на ума. Пък да не е [парата] прилепнала някому по краката.. — На нашите ли? — учудено попитаха съседите. — На вашите, зер. Сто пари е то — хатър никому да не остане. Я лягайте.. Какво има от туй?.. Но, за да не се съмнява Кальо, най-напред се би`чна Паздерка.</i> Ц. Церковс-ки, Съч. III, 218 -219. |
— Друга форма: биквам, би`кн а. | — Друга форма: биквам, би`кн а. | ||
| Ред 27: | Ред 27: | ||
<b>БИ`ЧВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> бичвам <i>и от</i> бичвам се; блъсване, поваляне, катурване. | <b>БИ`ЧВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> бичвам <i>и от</i> бичвам се; блъсване, поваляне, катурване. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БИЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Умал. от</i> бик; малък, млад бик. <i>Имаше и млади бичета с черни, дебели вратове; тези бичета гледаха враждебно минувачите, готови всеки момент да се нахвърлят с острите си къси рога.</i> Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 344. С <i>една ръка може да извие шията на тригодишно биче.</i> К. Петканов, ЗлЗ, кн. 1, 96. <i>Симеон никога не си държеше главата изправена като хората. Или я навеждаше напред като биче, що ще мушне, та брадата му опираше в гърдите и се изкривяваше,., или виреше глава нагоре.</i> А. Дончев, СВС, 574. | + | <b>БИЧЕ`</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Умал. от</i> бик; малък, млад бик. <i>Имаше и млади бичета с черни, дебели вратове; тези бичета гледаха враждебно минувачите, готови всеки момент да се нахвърлят с острите си къси рога.</i> Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 344. С <i>една ръка може да извие шията на тригодишно биче.</i> К. Петканов, ЗлЗ, кн. 1, 96. <i>Симеон никога не си държеше главата изправена като хората. Или я навеждаше напред като биче, що ще мушне, та брадата му опираше в гърдите и се изкривяваше,., или виреше глава нагоре.</i> А. Дончев, СВС, 574. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БИ`ЧЕНЕ</b><sup>1</sup>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> бича<sup>1</sup> <i>и от</i> бича се. <i>Сега биченето на дюшеметата ще става направо на гатера. ВН,</i> 1958, бр. 2079, 1. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БИ`ЧЕНЕ</b><sup>2</sup>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> бича<sup>2</sup> <i>и от</i> бича се; блъскане, падане, поваляне. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БИ`ЧЕНЕ</b><sup>3</sup>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> бича<sup>3</sup> <i>и от</i> бича се; бучене, забучаване, на-бучване. |
---- | ---- | ||
<b>БИ`ЧИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Който е на бик или от бик. <i>А на чердата начело до два ми лъва страхотни / едър са бик уловили — той реве, те го отнасят /../ Ей лъвовете разкъсват бичата кожа дебела.</i> А. Разцветников, Избр. пр (превод), 42. <i>Бичи рога.</i> 2. Който е като на бик. <i>Всяка черта на лицето му говореше за мощ и устрем — .., би-чият му врат беше наведен напред, сякаш</i> | <b>БИ`ЧИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Който е на бик или от бик. <i>А на чердата начело до два ми лъва страхотни / едър са бик уловили — той реве, те го отнасят /../ Ей лъвовете разкъсват бичата кожа дебела.</i> А. Разцветников, Избр. пр (превод), 42. <i>Бичи рога.</i> 2. Който е като на бик. <i>Всяка черта на лицето му говореше за мощ и устрем — .., би-чият му врат беше наведен напред, сякаш</i> | ||
| − | |||
Версия от 13:46, 6 ноември 2013
разтегнат бицепс и скърани мускулни влакънца на трицепса. Ст. Йончев, Рь, 20.
— От фр. biceps ’двуглав’.
БИЦИКЛЕ`Т м. Остар. Книж. Велосипед с две колела; колело.
— От фр. bicyclette.
БИЧ, би`чът, би`ча, мн. би`чове, след числ. би`ча, м. 1. Прикачен на дървена дръжка ремък или тънка плетеница от ремъци, жили, върви и др., с която се удря, бие, вид камшик. Бичът изпляска и се уви два пъти около врата на мухтара. Ив. Вазов, Съч. ХХП, 185. В ръката си селянинът държеше бич от волски жили. Ем. Станев, ИК I, 517. Водачите взеха да шибат по-силно конете с дългите си бичове,., и колесницата изкачи нагорнището и се спусна надолу. Ст. За-горничов, ДП, 235. Дойчин хареса и една юзда с жълти ремъци. Купи юздата и един дълъг плетен бич. К. Петканов, ЗлЗ, кн. 2, 162.
2. Прен. Книж. Голямо зло, напаст, бедствие, което засяга обикн. мнозина, много (хора, животни, посеви и др.). Тъкмо по това време се появяваше черният вятър, истински безмилостен бич за храните. Той иде от югозапад, горещ е и задушен, носи отровния дъх ца кожните пустини, изгаря всяка зеленина. Й. Йовков, Ж, 1945, 240. Увлече се от равния поток на думите си, стана прав и се залови с последиците от европейската война.. Аз говора за оня бич, който хвърли милиони в устата на глада и мизерията. К. Петканов, В, 21. Война ужасна, зла, стихия разярена, / бич изтребителен, ехтеж от гнев, ридания. Ив. Вазов, Съч. V, 21. Не ще бъде зле, ако споменем накратко за този страшен бич — за морът по добитъкът. Ступ., 1875, б£. 7 -8, 58. О Бич божи<й>. Книж. Голямо общо бедствие. Ювеналов бич. Книж.\ Бич на Ювена-ла. Остар. Книж. Остра сатира. Във предела ви прекрасен / ида днес обезоръжен. /Лъка си дома оставих / и на мщенето кинжала, / нарочито там забравих / злобний бич на Ювенала, / и сарказмът безпощадни, / и иронията люта. Ив. Вазов, Съч. IV, 105-106. Аристократи? Вий? — Каква насмешка зла! —/не Ювеналов бич, нито върхар, а чума, / о, цървулановци, вам ддхак би дошла! К. Христов, Избр. ст. 164.
БИ`ЧА1, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Режа с трион, бичкия дървени трупи на дъски, греди и пр. — Бащите ни извозваха трупите, а ние пасяхме воловете.. — А после какво правеха с трупите? — Бичеха ги. По Ибър тогава имаше двайсетина чаркове. Н. Хайтов, ПП, 47-48. Като чу първите изстрели Велко, застанал горе на трупа, който бичеха, задържа бичкията. Д. Талев, И, 330. Ще забръмчи край село и мотор. / Сами ще бичим старите дървета. Ас. Босев, ДО, 67. бича се страд. Трупите да се бичат по реда на тяхното доставяне.
— От тур. bitmek ’режа’.
БИЧА2, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Диал. Бутам, тикам нещо, за да го съборя; бдъскам. бича се страд. БИЧА СЕ непрех. Падам, катурям се, повалям се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БИ`ЧА3, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Диал. Буча, забучвам, набучвам. Утре ще ма карат, мамо, / на кол да ма бичат. Нар. пес., ПСп, 1891, кн. 38, 254. бича се страд.
БИ`ЧВАМ, -аш, несв.; би`чна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. би`чнат, св., прех. Диал. Повалям, събарям изведнъж; блъсвам, катурвам. бичвам се, бичпа се страд. БИЧВАМ СЕ несв.’, би`чна се св., непрех. Диал. Падам на земята, като се преобръщам; повалям се, катурвам се. — Чакайте, бе, не ми иде на ума. Пък да не е [парата] прилепнала някому по краката.. — На нашите ли? — учудено попитаха съседите. — На вашите, зер. Сто пари е то — хатър никому да не остане. Я лягайте.. Какво има от туй?.. Но, за да не се съмнява Кальо, най-напред се би`чна Паздерка. Ц. Церковс-ки, Съч. III, 218 -219.
— Друга форма: биквам, би`кн а.
БИ`ЧВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от бичвам и от бичвам се; блъсване, поваляне, катурване.
БИЧЕ`, мн. -та, ср. Умал. от бик; малък, млад бик. Имаше и млади бичета с черни, дебели вратове; тези бичета гледаха враждебно минувачите, готови всеки момент да се нахвърлят с острите си къси рога. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 344. С една ръка може да извие шията на тригодишно биче. К. Петканов, ЗлЗ, кн. 1, 96. Симеон никога не си държеше главата изправена като хората. Или я навеждаше напред като биче, що ще мушне, та брадата му опираше в гърдите и се изкривяваше,., или виреше глава нагоре. А. Дончев, СВС, 574.
БИ`ЧЕНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бича1 и от бича се. Сега биченето на дюшеметата ще става направо на гатера. ВН, 1958, бр. 2079, 1.
БИ`ЧЕНЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бича2 и от бича се; блъскане, падане, поваляне.
БИ`ЧЕНЕ3, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бича3 и от бича се; бучене, забучаване, на-бучване.
БИ`ЧИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на бик или от бик. А на чердата начело до два ми лъва страхотни / едър са бик уловили — той реве, те го отнасят /../ Ей лъвовете разкъсват бичата кожа дебела. А. Разцветников, Избр. пр (превод), 42. Бичи рога. 2. Който е като на бик. Всяка черта на лицето му говореше за мощ и устрем — .., би-чият му врат беше наведен напред, сякаш
