Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/697“
м (Туй-онуй) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | {{+}} | |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЛОБО`ЦКА</b> <i>ж. Диал.</i> Домашно животно с бели слабини. <i>Кравици се изтелили / се кравици белобоцки.</i> Нар. пес., СбНУ I, 3. <i>— Излез, излез, чорбаджио, / добър си ти хабер нося / от твоите сиви кози. / .. / Изкозили се пърчове, / .. / а козици белобоцки.</i> Нар. пес., СбВСтТ, 24. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЛОБО`ЧЪК</b>, -чка, -чко, <i>мн.</i> -чки, <i>прил. Диал.</i> Белобок. <i>— Изляз, изляз, чорбаджио, / .. / да си видиш своя милост, / .. / се овновце виторожки / .. / и кравици белобочки.</i> Нар. пес., СбВСтТ, 23. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЛОБРА`Д</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е с бяла брада. <i>А настрана, под сянката на кръстати буки, седят белобради войводи.</i> Й. Йовков, СЛ, 145. <i>Приказката обикновено свършваше с това, че белобрадият дядо Мраз донасял подаръци на децата.</i> Кр. Григоров, ОНУ, 94. <i>В предсмъртен стон старикът белобрад, / оплискан в кръв, повдига се едвам.</i> Хр. Смирненски, Съч. I, 66. <i>Белобрада глава.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЛОБРА`ДИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Поет.</i> Белобрад. <i>Веднъж во тоя замък отбиха се певци, / едина с бели власи, друг с златни къдърци, / на кон, в ръката с арфа, бе старца белобради, / а бодър подир него вървеше момка млади.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. V, 37. <i>Ка настиже покре ниньо село, / там си виде старъц белобради.</i> Нар. пес., СбНУ XLIX, 141. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЛОБРАДА`Т</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар.</i> Белобрад. <i>До малките кошари седял белобрадат циганин, с чибук в ръката.</i> З. Стоянов, ЗБВ I, 30. <i>Като стигнах по-наблизо, видях един белобрадат старец.</i> М. Георгиев, Ч, 1875, бр. 5, 215. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЛОБРА`ДЕЦ</b>, <i>мн.</i> -дци, <i>м. Рядко.</i> Човек с бяла брада. <i>Сите се редом редия, / — никой си бор не префърли / .. / Наел се йе стари старец, / стари старец, белобрадец.</i> Нар. пес., СбНУ VII, 30. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕЛОВА</b> <i>ж.</i> Написан на чисто в окончателен вариант ръкопис на заявление, писмо, произведение и др. под. <i>Противоп.</i> чернова, черновка. <i>Предавам беловата за преписване на машина.</i> | + | <b>БЕЛОВА`</b> <i>ж.</i> Написан на чисто в окончателен вариант ръкопис на заявление, писмо, произведение и др. под. <i>Противоп.</i> чернова, черновка. <i>Предавам беловата за преписване на машина.</i> |
| − | + | ◇ <b>На белова</b>, <em>преписвам</em>. На чисто, без поправки и задрасквания (преписвам). | |
— От рус. беловой. | — От рус. беловой. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЛОВАРО`САН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Измазан с вар; варосан. <i>В дъното светна малка къщица, изскочила сякаш из някаква забравена приказка — с беловаросани стени, с тревясал покрив, с лястовичи гнезда под широката стряха и с алени гергини пред входа.</i> Св. Минков, Избр. пр, 72. <i>Оттук се виждаха… беловаросаните къщи на Долната и Горна Чокмановски махали.</i> Н. Хайтов, ПП, 128. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЛОВА`Т</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Рядко. Книж.</i> Белезникав, възбял. <i>Но денят угасва, над долината са повдига беловата пара, под нейната мегка пелена реката блести.</i> Знан., 1875, бр. 5, 75. <i>Изведнаж на горизонтът се показало беловато облаче, зачула са отдалечена гръмотевица, блеснала два или три пъти молния</i>, Л. Каравелов, Съч. VIII, 107. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЛОВЕ`ЖД</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който има бели или светлоруси вежди. <i>Стоян Генчев щракна копчето и затвори радиото. После се обърна със закачлив тон към беловеждия старец.</i> Д. Ангелов, ЖС, 135. <i>Колчо ергенчето, беловеждо момче, още неотслужил войниклъка си, помаха с ръце над трапезата.</i> Н. Кирилов, ПД, 11. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЛОВЕ`ЖДИ</b>, -а, -о, мн. -и, <i>прил. Поет.</i> Беловежд. <i>А дворците-мрамор — вижте! / .., /в трона седнал старец славен, / беловежди, белобради…</i> Ем. Попдимитров, ПМ, 68. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЛОВИ`</b>, -а`, -о`, <i>мн.</i> -и`, <i>прил. Рядко.</i> Който служи за преписване на ръкопис на чисто. <i>Белова хартия.</i> |
| + | |||
| + | — Рус. беловой. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЛО`ВИНА</b><sup>1</sup> ж. 1. Външната, обикн. светла част на дървесината. <i>В някои видове дървета различаваме външна, по-светла на цвят част на дървесината, наречена беловина, и вътрешна по-голяма, наречена ядро .. В растящите дървета беловината служи за предаване на хранителните сокове и за натрупване на резервни хранителни вещества.</i> В. Брънеков и др., СД, 215. |
| − | |||
| − | |||
2. <i>Диал.</i> Външна обвивка на царевичен плод, която се бели; беленица, шума. | 2. <i>Диал.</i> Външна обвивка на царевичен плод, която се бели; беленица, шума. | ||
| − | 3. <i>Събир. Диал.</i> Множество обвивки от царевичен плод като едно цяло; шума, | + | 3. <i>Събир. Диал.</i> Множество обвивки от царевичен плод като едно цяло; шума, царевичак, беленица. <i>Я да видим! — обади се по едно време момченцето и припълзя през беловината до купчината на белените мамули.</i> Ил. Волен, БХ, 127. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЛО`ВИНА</b><sup>2</sup> <i>ж. Диал.</i> Бяло грозде. <i>Бяло грозде беловина / и червена дреновина.{{попр|Заменена запетая с точка.}}</i> Нар. пес., Н. Геров, РБЯ I, 97. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЛО`ВИНЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил.</i> Който се отнася до беловина<sup>1</sup> (в 1 знач.). <i>Беловинна дървесина.</i> <i>Беловинни дървета.</i> <i>Беловинна гнилота.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕ`ЛОВИЦА</b> <i>ж. Диал.</i> Белвица<sup>1</sup>. <i>Отначало Сашко не разбра, че това, което скача, е риба. И той се тъкмеше да пита пак Гого и Павлето, когато току пред него във въздуха се преметна едра и светла беловица.</i> Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 251. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЛОВЛА`С</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Обикн. <i>поет.</i> Който е с бяла, побеляла коса; белокос. <i>Той беше дребен, беловлас старец, с малко сухо, восъчноцветно лице на аскет, цяло наборчено от годините, и с рядка бяла брадица.</i> Ив. Вазов, Съч. XIV, 10. <i>Той беше беловлас, но много красив снажен старик, с още румени бузи, бели засукани мустаци и дълги бакембарди.</i> Ив. Планински, БС, 16. • Обр. <i>Денят беше слънчев, морето</i> |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 16:30, 2 ноември 2013
БЕЛОБО`ЦКА ж. Диал. Домашно животно с бели слабини. Кравици се изтелили / се кравици белобоцки. Нар. пес., СбНУ I, 3. — Излез, излез, чорбаджио, / добър си ти хабер нося / от твоите сиви кози. / .. / Изкозили се пърчове, / .. / а козици белобоцки. Нар. пес., СбВСтТ, 24.
БЕЛОБО`ЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Диал. Белобок. — Изляз, изляз, чорбаджио, / .. / да си видиш своя милост, / .. / се овновце виторожки / .. / и кравици белобочки. Нар. пес., СбВСтТ, 23.
БЕЛОБРА`Д, -а, -о, мн. -и, прил. Който е с бяла брада. А настрана, под сянката на кръстати буки, седят белобради войводи. Й. Йовков, СЛ, 145. Приказката обикновено свършваше с това, че белобрадият дядо Мраз донасял подаръци на децата. Кр. Григоров, ОНУ, 94. В предсмъртен стон старикът белобрад, / оплискан в кръв, повдига се едвам. Хр. Смирненски, Съч. I, 66. Белобрада глава.
БЕЛОБРА`ДИ, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. Белобрад. Веднъж во тоя замък отбиха се певци, / едина с бели власи, друг с златни къдърци, / на кон, в ръката с арфа, бе старца белобради, / а бодър подир него вървеше момка млади. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 37. Ка настиже покре ниньо село, / там си виде старъц белобради. Нар. пес., СбНУ XLIX, 141.
БЕЛОБРАДА`Т, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Белобрад. До малките кошари седял белобрадат циганин, с чибук в ръката. З. Стоянов, ЗБВ I, 30. Като стигнах по-наблизо, видях един белобрадат старец. М. Георгиев, Ч, 1875, бр. 5, 215.
БЕЛОБРА`ДЕЦ, мн. -дци, м. Рядко. Човек с бяла брада. Сите се редом редия, / — никой си бор не префърли / .. / Наел се йе стари старец, / стари старец, белобрадец. Нар. пес., СбНУ VII, 30.
БЕЛОВА` ж. Написан на чисто в окончателен вариант ръкопис на заявление, писмо, произведение и др. под. Противоп. чернова, черновка. Предавам беловата за преписване на машина.
◇ На белова, преписвам. На чисто, без поправки и задрасквания (преписвам).
— От рус. беловой.
БЕЛОВАРО`САН, -а, -о, мн. -и, прил. Измазан с вар; варосан. В дъното светна малка къщица, изскочила сякаш из някаква забравена приказка — с беловаросани стени, с тревясал покрив, с лястовичи гнезда под широката стряха и с алени гергини пред входа. Св. Минков, Избр. пр, 72. Оттук се виждаха… беловаросаните къщи на Долната и Горна Чокмановски махали. Н. Хайтов, ПП, 128.
БЕЛОВА`Т, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Книж. Белезникав, възбял. Но денят угасва, над долината са повдига беловата пара, под нейната мегка пелена реката блести. Знан., 1875, бр. 5, 75. Изведнаж на горизонтът се показало беловато облаче, зачула са отдалечена гръмотевица, блеснала два или три пъти молния, Л. Каравелов, Съч. VIII, 107.
БЕЛОВЕ`ЖД, -а, -о, мн. -и, прил. Който има бели или светлоруси вежди. Стоян Генчев щракна копчето и затвори радиото. После се обърна със закачлив тон към беловеждия старец. Д. Ангелов, ЖС, 135. Колчо ергенчето, беловеждо момче, още неотслужил войниклъка си, помаха с ръце над трапезата. Н. Кирилов, ПД, 11.
БЕЛОВЕ`ЖДИ, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. Беловежд. А дворците-мрамор — вижте! / .., /в трона седнал старец славен, / беловежди, белобради… Ем. Попдимитров, ПМ, 68.
БЕЛОВИ`, -а`, -о`, мн. -и`, прил. Рядко. Който служи за преписване на ръкопис на чисто. Белова хартия.
— Рус. беловой.
БЕЛО`ВИНА1 ж. 1. Външната, обикн. светла част на дървесината. В някои видове дървета различаваме външна, по-светла на цвят част на дървесината, наречена беловина, и вътрешна по-голяма, наречена ядро .. В растящите дървета беловината служи за предаване на хранителните сокове и за натрупване на резервни хранителни вещества. В. Брънеков и др., СД, 215.
2. Диал. Външна обвивка на царевичен плод, която се бели; беленица, шума.
3. Събир. Диал. Множество обвивки от царевичен плод като едно цяло; шума, царевичак, беленица. Я да видим! — обади се по едно време момченцето и припълзя през беловината до купчината на белените мамули. Ил. Волен, БХ, 127.
БЕЛО`ВИНА2 ж. Диал. Бяло грозде. Бяло грозде беловина / и червена дреновина.* Нар. пес., Н. Геров, РБЯ I, 97.
БЕЛО`ВИНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Който се отнася до беловина1 (в 1 знач.). Беловинна дървесина. Беловинни дървета. Беловинна гнилота.
БЕ`ЛОВИЦА ж. Диал. Белвица1. Отначало Сашко не разбра, че това, което скача, е риба. И той се тъкмеше да пита пак Гого и Павлето, когато току пред него във въздуха се преметна едра и светла беловица. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 251.
БЕЛОВЛА`С, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. поет. Който е с бяла, побеляла коса; белокос. Той беше дребен, беловлас старец, с малко сухо, восъчноцветно лице на аскет, цяло наборчено от годините, и с рядка бяла брадица. Ив. Вазов, Съч. XIV, 10. Той беше беловлас, но много красив снажен старик, с още румени бузи, бели засукани мустаци и дълги бакембарди. Ив. Планински, БС, 16. • Обр. Денят беше слънчев, морето
