Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/694“
Mister sou (беседа | приноси) м (ilian 4a) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 2 междинни версии от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i> | + | <i>на брезите, осветени от лампата, се белееха, като не ли бяха покрити със сняг.</i> К. Калчев, ДНГ, 109-110. <i>Вятърът ревеше, като бесен; снегът са белееше.</i> П. Хитов, МП, 40. |
| − | 2. Забелязвам се, отделям се сред други потъмни предмети или на по-тъмен фон. <i> | + | 2. Забелязвам се, отделям се сред други потъмни предмети или на по-тъмен фон. <i>Притъмнели, леко очертани се белеят в есенната вечер само току-що разкопаните древни развалини.</i> А. Каралийчев, С, 279. <i>На врата му [на хъша] се белееше стара рана.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 536. |
| − | + | ◇ <b>Белея се като тиган на месечина</b>. <i>Разг. Ирон.</i> 1. Доста черен, тъмен съм; тъмнея се. 2. Много светя, лъщя. | |
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕЛИЗНА`</b> <i>ж. Рядко.</i> Белота. <i>Лицето | + | <b>БЕЛИЗНА`</b> <i>ж. Рядко.</i> Белота. <i>Лицето й [на Елка] се беше изчистило от загарата на горещините и под матовата белизна на прозрачната й кожа, .., личеха мрежите на тънки сини жилки.</i> Г. Райчев, Избр. съч. I, 105. <i>Ето го Анго, спи, свит като куче. Брадата му се очертава величествено върху белизната на платнището; тя придава спокойствие на фараонската му физиономия.</i> М. Кремен, Б, 32. |
— Рус. белизна. | — Рус. белизна. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕЛИЗНЯ`В</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> Белезникав. <i>Пред него се протакаше | + | <b>БЕЛИЗНЯ`В</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> Белезникав. <i>Пред него се протакаше белизнявата чърта на шосето.</i> Ив. Вазов, Съч. VI, 68. <i>На небето, сега белизняво, беше останала само една звезда.</i> Ст. Чилингиров, ПЖ, 118. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕЛИ`ЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил.</i> Който служи за избелване. <i>Белилна машина | + | <b>БЕЛИ`ЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил.</i> Който служи за избелване. <i>Белилна машина.</i> <i>Белилни препарати.</i> |
| + | |||
| + | ◇ <b>Белилна вар</b>. Хлорна вар. <i>За отделните домакинства това [обеззаразяване на водата] най-удобно става с .. концентрирана белилна вар.</i> ПН, 1932, кн. 3, 41. | ||
| + | |||
| + | <b>Белилна пръст</b>. <i>Спец.</i> Вид светлосива, кафеникава до черна глина, която се използува като адсорбент при рафиниране, при избелване на минерални и растителни масла, във винарството и др. <i>Маслото се обезцветява, като се смеси и разбърка с белилна .. пръст, която има способност да поглъща багрилните вещества.</i> П. Даскалов и др., ТК, 184. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕЛИ`ЛКА</b><sup>1</sup>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Диал.</i> 1. Бяла глина, с която се измазват стени на къщи и огради; белопръстица. <i>Сумракът вече беше изравнил двора с пепелявото, мазано с белилка дуварче.</i> В. Ченков, ПС, 11. | + | <b>БЕЛИ`ЛКА</b><sup>1</sup>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Диал.</i> 1. Бяла глина, с която се измазват стени на къщи и огради; белопръстица. <i>Сумракът вече беше изравнил двора с пепелявото, мазано с белилка дуварче.</i> В. Ченков, ПС, 11. <i>А тии [къщите] ся състоят: от една стая .. съзидана .. или от камък, .., или от плет, замазан отвън и отвътре с жълта пръст или бяла като вар, коя наричат белилка, или белопръстица.{{попр|Заменена запетая с точка.}}</i> Г. Раковски, П I, 31. |
| + | |||
| + | 2. Белило<sup>1</sup> (във 2 знач.) (Н. Геров, РБЯ). | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕЛИ`ЛКА</b><sup>2</sup> <i>ж. Диал.</i> Белянка<sup>1</sup>; белило<sup>2</sup>, беленка<sup>1</sup>. <i>По-надолу, .. , тя [водата] се събира в теснинка, бързо пълзи по | + | <b>БЕЛИ`ЛКА</b><sup>2</sup> <i>ж. Диал.</i> Белянка<sup>1</sup>; белило<sup>2</sup>, беленка<sup>1</sup>. <i>По-надолу, .., тя [водата] се събира в теснинка, бързо пълзи по излъсканата белилка и с устрем се спуща от петметровата отвесна скала.</i> Ст. Марков, ДБ, 344. <i>Нещо на Илия кефнало / да мине през белилките, / дек моми платна белеха.</i> Нар. пес., СбВСтТ, 975. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕЛИ` | + | <b>БЕЛИ`ЛКА</b><sup>3</sup> <i>ж. Диал.</i> Белянка<sup>2</sup>; беленка<sup>2</sup>. <i>Я иди, сине, на седенкята, / на седенкята, на белилката, / да видиш, сине, твоето либе.</i> Нар. пес., СбНУ XLIV, 299. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕЛИ` | + | <b>БЕЛИ`ЛО</b><sup>1</sup>, <i>мн.</i> -а, <i>ср.</i> 1. Само <i>ед.</i> Бяла минерална боя с различен състав, употребявана в живописта, печатарството, техниката и др. <i>По-лесно се печата и по-издържливо на външни влияния, но по-прозрачно (..) е цинковото белило (цинквайс).</i> Ил. Рашков, ПТ, 114. <i>Оловно белило.</i> <i>Титаново белило.</i> |
| + | |||
| + | 2. Помада, използвана в миналото за придаване бял цвят на кожата на лицето. <i>Отпуснатото й меснато лице сега бе с бръчки, незакрити вече от белилото.</i> Ив. Вазов, Съч. XIV, 126. <i>Ке купиме белило, / ке набелим лицето.</i> Нар. пес., СбНУ XLV, 357. <i>Хубостта ви е калпава, лицата ви са вапцани, зъбите ви са люлеят от белилото.</i> Л. Каравелов, Съч. VII, 58. <i>Събрали се, .., / сите моми и момчета. / .., / да купуват драм белило, / драм белило, драм червило.</i> Нар. пес., СбВСтТ, 56. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕЛИ`ЛО</b><sup> | + | <b>БЕЛИ`ЛО</b><sup>2</sup>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Диал.</i> Белянка<sup>1</sup>; белилка<sup>2</sup>, беленка<sup>1</sup>. <i>Че влезе в нови юъри [яхъри], / извади конче ранено, / .. / Като го Богдан възседна, / .. / на белилата пристигна, / Момите платна белеа, / булките ризи перяа.</i> Нар. пес., СбНУ XXV, 108. <i>Стоян иде од оране, / а Калина — од белило.</i> СбНУ XLIX, 230. <i>— Не можа да стана. / Везден съм белила / по бело белило, / ръцете ме болат / от пуста буалка.</i> СбВСтТ, 662. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕЛИ` | + | <b>БЕЛИ`ЛЦЕ</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Умал. от</i> белило<sup>1 </sup>(във 2 знач.); малко количество белило<sup>1</sup>. <i>Вчера съм било на пазар, / много съм нещо донесло: / на бело лице белилце, / .. / на бело гърло герданче.</i> Нар. пес., СбВСтТ, 232. <i>Къ' одиме на пазарот, / ки ти купам билилце, / билилце и цървилце.</i> Нар. пес., СбНУКШ ч. III, 45. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕЛИ` | + | <b>БЕЛИ`НА</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Разтвор на хлорно съединение, с който се избелват памучни, ленени и др. тъкани. <i>Избелвам пране с белина.</i> △ <i>Купувам от новата марка белина.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЛИНА`</b> <i>ж.</i> 1. Само <i>ед.</i> Бял цвят; белота. <i>Лицето й, добило мраморна белина, едвам се различаваше от пуховата възглавница, дето бе потънала главата й.</i> Ив. Вазов, Съч. XXIII, 100. <i>Ярката белина на снега заслепява и реже очите.</i> Й. Йовков, Разк. I, 195. <i>Ужасно зрелище, и в мечтанията на изплашените испанци още по-ужасно! Защото им ся струваше, че помежду жертвоприносимите пленници разпознават по белината на кожата другарите си.</i> П. Кисимов, OA II (превод), 1б5. |
| − | + | ||
| − | + | 2. <i>Диал.</i> Бялата част на окото; белтък<sup>2</sup>. <i>Той беше рус, .., със синьопепеляви очи, с жълта белина, което придаваше особена студенина и злина на погледа му.</i> Г. Райчев, | |
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 18:34, 2 ноември 2013
на брезите, осветени от лампата, се белееха, като не ли бяха покрити със сняг. К. Калчев, ДНГ, 109-110. Вятърът ревеше, като бесен; снегът са белееше. П. Хитов, МП, 40.
2. Забелязвам се, отделям се сред други потъмни предмети или на по-тъмен фон. Притъмнели, леко очертани се белеят в есенната вечер само току-що разкопаните древни развалини. А. Каралийчев, С, 279. На врата му [на хъша] се белееше стара рана. Ст. Дичев, ЗС I, 536.
◇ Белея се като тиган на месечина. Разг. Ирон. 1. Доста черен, тъмен съм; тъмнея се. 2. Много светя, лъщя.
БЕЛИЗНА` ж. Рядко. Белота. Лицето й [на Елка] се беше изчистило от загарата на горещините и под матовата белизна на прозрачната й кожа, .., личеха мрежите на тънки сини жилки. Г. Райчев, Избр. съч. I, 105. Ето го Анго, спи, свит като куче. Брадата му се очертава величествено върху белизната на платнището; тя придава спокойствие на фараонската му физиономия. М. Кремен, Б, 32.
— Рус. белизна.
БЕЛИЗНЯ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Белезникав. Пред него се протакаше белизнявата чърта на шосето. Ив. Вазов, Съч. VI, 68. На небето, сега белизняво, беше останала само една звезда. Ст. Чилингиров, ПЖ, 118.
БЕЛИ`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който служи за избелване. Белилна машина. Белилни препарати.
◇ Белилна вар. Хлорна вар. За отделните домакинства това [обеззаразяване на водата] най-удобно става с .. концентрирана белилна вар. ПН, 1932, кн. 3, 41.
Белилна пръст. Спец. Вид светлосива, кафеникава до черна глина, която се използува като адсорбент при рафиниране, при избелване на минерални и растителни масла, във винарството и др. Маслото се обезцветява, като се смеси и разбърка с белилна .. пръст, която има способност да поглъща багрилните вещества. П. Даскалов и др., ТК, 184.
БЕЛИ`ЛКА1, мн. няма, ж. Диал. 1. Бяла глина, с която се измазват стени на къщи и огради; белопръстица. Сумракът вече беше изравнил двора с пепелявото, мазано с белилка дуварче. В. Ченков, ПС, 11. А тии [къщите] ся състоят: от една стая .. съзидана .. или от камък, .., или от плет, замазан отвън и отвътре с жълта пръст или бяла като вар, коя наричат белилка, или белопръстица.* Г. Раковски, П I, 31.
2. Белило1 (във 2 знач.) (Н. Геров, РБЯ).
БЕЛИ`ЛКА2 ж. Диал. Белянка1; белило2, беленка1. По-надолу, .., тя [водата] се събира в теснинка, бързо пълзи по излъсканата белилка и с устрем се спуща от петметровата отвесна скала. Ст. Марков, ДБ, 344. Нещо на Илия кефнало / да мине през белилките, / дек моми платна белеха. Нар. пес., СбВСтТ, 975.
БЕЛИ`ЛКА3 ж. Диал. Белянка2; беленка2. Я иди, сине, на седенкята, / на седенкята, на белилката, / да видиш, сине, твоето либе. Нар. пес., СбНУ XLIV, 299.
БЕЛИ`ЛО1, мн. -а, ср. 1. Само ед. Бяла минерална боя с различен състав, употребявана в живописта, печатарството, техниката и др. По-лесно се печата и по-издържливо на външни влияния, но по-прозрачно (..) е цинковото белило (цинквайс). Ил. Рашков, ПТ, 114. Оловно белило. Титаново белило.
2. Помада, използвана в миналото за придаване бял цвят на кожата на лицето. Отпуснатото й меснато лице сега бе с бръчки, незакрити вече от белилото. Ив. Вазов, Съч. XIV, 126. Ке купиме белило, / ке набелим лицето. Нар. пес., СбНУ XLV, 357. Хубостта ви е калпава, лицата ви са вапцани, зъбите ви са люлеят от белилото. Л. Каравелов, Съч. VII, 58. Събрали се, .., / сите моми и момчета. / .., / да купуват драм белило, / драм белило, драм червило. Нар. пес., СбВСтТ, 56.
БЕЛИ`ЛО2, мн. -а, ср. Диал. Белянка1; белилка2, беленка1. Че влезе в нови юъри [яхъри], / извади конче ранено, / .. / Като го Богдан възседна, / .. / на белилата пристигна, / Момите платна белеа, / булките ризи перяа. Нар. пес., СбНУ XXV, 108. Стоян иде од оране, / а Калина — од белило. СбНУ XLIX, 230. — Не можа да стана. / Везден съм белила / по бело белило, / ръцете ме болат / от пуста буалка. СбВСтТ, 662.
БЕЛИ`ЛЦЕ, мн. -а, ср. Умал. от белило1 (във 2 знач.); малко количество белило1. Вчера съм било на пазар, / много съм нещо донесло: / на бело лице белилце, / .. / на бело гърло герданче. Нар. пес., СбВСтТ, 232. Къ' одиме на пазарот, / ки ти купам билилце, / билилце и цървилце. Нар. пес., СбНУКШ ч. III, 45.
БЕЛИ`НА, мн. няма, ж. Разтвор на хлорно съединение, с който се избелват памучни, ленени и др. тъкани. Избелвам пране с белина. △ Купувам от новата марка белина.
БЕЛИНА` ж. 1. Само ед. Бял цвят; белота. Лицето й, добило мраморна белина, едвам се различаваше от пуховата възглавница, дето бе потънала главата й. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 100. Ярката белина на снега заслепява и реже очите. Й. Йовков, Разк. I, 195. Ужасно зрелище, и в мечтанията на изплашените испанци още по-ужасно! Защото им ся струваше, че помежду жертвоприносимите пленници разпознават по белината на кожата другарите си. П. Кисимов, OA II (превод), 1б5.
2. Диал. Бялата част на окото; белтък2. Той беше рус, .., със синьопепеляви очи, с жълта белина, което придаваше особена студенина и злина на погледа му. Г. Райчев,
