Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/744“
м (Туй-онуй) |
Mister sou (беседа | приноси) м (Raq 4b) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 7: | Ред 7: | ||
— Тур. binek. | — Тур. binek. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БИНИ'Ш</b> <i>м. Остар.</i> и <i>диал.</i> Широко наметало от червен плат, подобно на пелерина, в миналото носено от турците. <i>Бекир баба беше с бели платнени шалвари, червен пояс и дълъг биниш.</i> Ц. Гинчев, ГК, 148. <i>Помня Незифя млада.. Някога слизаше в града с нов биниш.</i> Ст. Сивриев, ЗСБ, 25. <i>Си Стоян удри пуста тамбура. / Стана кадиа да играт, / си фърли биниш в камара, / си (^гъ^ли шапка на греди.</i> Нар. пес., СбБрМ, |
— Тур. bini§. | — Тур. bini§. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БИНЛИ'К</b>, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м. Разг.</i> 1. Голям и широк стъклен съд с тясно гърло, обикн. с плетена обвивка, за вино, вода и др. течности; дамаджана. Гой <i>отиде до колата си и се върна с един голям черен бинлик и нещо загърнато в книга.</i> Й. Йовков, ПГ, 190. <i>Гъстото, тъмночервено вино бълбукаше в бинлика при наливането.</i> Д. Спространов, С, 276. |
2. Количеството течност, което се вмества, съдържа в такъв съд. | 2. Количеството течност, което се вмества, съдържа в такъв съд. | ||
| Ред 19: | Ред 19: | ||
<b>БИНЛИ`ЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Разг. Умал. от</i> бинлик; малък бинлик. <i>Обяснявах и на фелдфебела, и на взводния, и на ротния.. Ти, викат, се сгоди, нагласи работата и донеси едно бинличе с ракия, пък след Велик-дена ние ще я наредим.</i> Г. Караславов, Избр. съч. VI, 132. | <b>БИНЛИ`ЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Разг. Умал. от</i> бинлик; малък бинлик. <i>Обяснявах и на фелдфебела, и на взводния, и на ротния.. Ти, викат, се сгоди, нагласи работата и донеси едно бинличе с ракия, пък след Велик-дена ние ще я наредим.</i> Г. Караславов, Избр. съч. VI, 132. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БИНО'КЪЛ</b>, <i>мн.</i> -кли, след <i>числ.</i> -къла, <i>м.</i> Ръчен оптически уред, състоящ се от две успоредни зрителни тръби с увеличителни стъкла за наблюдаване на отдалечени предмети. <i>Младежът свали веднага от очите си бинокъла, с който разглеждаше равнината, и поздрави с вдигнат юмрук.</i> Д. Димов, Т, 559. <i>Военен бинокъл.</i> |
— От фр. binocle. | — От фр. binocle. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БИНО'М</b> <i>м. Мат.</i> Сума или разлика на два алгебрически израза, наречени членове; двучлен. |
---- | ---- | ||
<b>БИНИ`Ш</b> | <b>БИНИ`Ш</b> | ||
| Ред 31: | Ред 31: | ||
— От лат. bis ’двоен’, ’дву’ + гр. vo^oq ’дял, част’. | — От лат. bis ’двоен’, ’дву’ + гр. vo^oq ’дял, част’. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БИНО'МЕН</b>, -мна, -мно, <i>мн.</i> -мни. <i>Мат. Прил. от</i> бином; биноминален. <i>Биномен коефициент. Биномен ред.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БИНОМИНА'ЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Мат.</i> Който се отнася до бином; биномен. |
0 Биноминален ред. <i>Мат.</i> Ред, в който се разлага Нютоновият бином. Биноминални коефициенти. Maw. Коефициенти във формулата за разлагане на Нютоновия бином. | 0 Биноминален ред. <i>Мат.</i> Ред, в който се разлага Нютоновият бином. Биноминални коефициенти. Maw. Коефициенти във формулата за разлагане на Нютоновия бином. | ||
| Ред 51: | Ред 51: | ||
<b>БИ`НТОВ</b>, -а, о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> бинт. <i>Бинтова превръзка.</i> | <b>БИ`НТОВ</b>, -а, о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> бинт. <i>Бинтова превръзка.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БИНТО'ВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех.</i> Обвивам с бинт; превръзвам. <i>Иван Делчев скочи от файтона и влезе при Димитров. — Бинтовай ми сега главата. Загърни хубаво брадата и двете уши.</i> А. Каралийчев, НЧ, 48. <i>Най — после бинтовах ранения, избърсах си потта и казах с въздишка на облекчение: — Свърши се!</i> П. Вежинов, НС, 23. бинтовам се <i>страд.</i> и <i>възвр.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БИНТО'ВАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> бинтовам <i>и от</i> бинтовам се. |
---- | ---- | ||
<b>БИ`О-</b>. Първа съставна част на сложни думи със значение: който се отнася до живота или е свързан с жизнените процеси, напр.: биохимия, биомеханика, био-електрическии др. | <b>БИ`О-</b>. Първа съставна част на сложни думи със значение: който се отнася до живота или е свързан с жизнените процеси, напр.: биохимия, биомеханика, био-електрическии др. | ||
| Ред 59: | Ред 59: | ||
— От гр. pioq ’живот’. | — От гр. pioq ’живот’. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БИОБИБЛИОГРА'ФИЯ</b> <i>ж.</i> Библиография на произведенията на някое лице и на литературата за него, придружени с биографични данни. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БИОГЕНЕ'ЗА</b> <i>ж. Биол.</i> Първоначално възникване на живот чрез образуване на съединения с биологични качества. <i>През 20-те години на XX в. започва научното изследване на биогенезата. О Първична биоге-неза. Многоетапна биогенеза.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БИОГЕ'НЕН</b>, -енна, -енно, <i>мн.</i> -енни, <i>прил. Биол.</i> Който е свързан с жизнените процеси на организмите. <i>Най-важните биогенни елементи са кислород (с около 70% от масата на организмите), въглерод</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БИОГЕ'НЕН</b> |
| − | |||
Версия от 14:07, 30 октомври 2013
реч Войводата. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 140. Сестра брата кон седлае, / .. претегли го на бинекя, възседна го малък оратец. Нар. пес., СбВСт, 403.
3. Ездач, конник; бинеджия. Дядо Пунъо беше излязъл да подложи сено на воловете: тогава видях, че всичките селяни бяха би-неци,.., мойте нови познайници изпразниха чашките, възседнаха конете си и се упътиха доста весели за към града. М. Георгиев, Избр. разк., 185.
4. Като нареч. Само ед. и нечленувано. На кон; ездишком. — Мусафирлер! — извика Рашид,.. Соколите може да загонят някоя птица далеч; пеша не се ходи; аз бих казал да имаме и няколко конници, затова поръчах да бъдат и конете готови, че който ще от младите, да дойде бинек. Ц. Гинчев, ГК, 203.
— Тур. binek.
БИНИ'Ш м. Остар. и диал. Широко наметало от червен плат, подобно на пелерина, в миналото носено от турците. Бекир баба беше с бели платнени шалвари, червен пояс и дълъг биниш. Ц. Гинчев, ГК, 148. Помня Незифя млада.. Някога слизаше в града с нов биниш. Ст. Сивриев, ЗСБ, 25. Си Стоян удри пуста тамбура. / Стана кадиа да играт, / си фърли биниш в камара, / си (^гъ^ли шапка на греди. Нар. пес., СбБрМ,
— Тур. bini§.
БИНЛИ'К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Разг. 1. Голям и широк стъклен съд с тясно гърло, обикн. с плетена обвивка, за вино, вода и др. течности; дамаджана. Гой отиде до колата си и се върна с един голям черен бинлик и нещо загърнато в книга. Й. Йовков, ПГ, 190. Гъстото, тъмночервено вино бълбукаше в бинлика при наливането. Д. Спространов, С, 276.
2. Количеството течност, което се вмества, съдържа в такъв съд.
— Тур. binlik. — Други (диал.) форми: бинлък и б и л н й к.
БИНЛИ`ЧЕ, мн. -та, ср. Разг. Умал. от бинлик; малък бинлик. Обяснявах и на фелдфебела, и на взводния, и на ротния.. Ти, викат, се сгоди, нагласи работата и донеси едно бинличе с ракия, пък след Велик-дена ние ще я наредим. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 132.
БИНО'КЪЛ, мн. -кли, след числ. -къла, м. Ръчен оптически уред, състоящ се от две успоредни зрителни тръби с увеличителни стъкла за наблюдаване на отдалечени предмети. Младежът свали веднага от очите си бинокъла, с който разглеждаше равнината, и поздрави с вдигнат юмрук. Д. Димов, Т, 559. Военен бинокъл.
— От фр. binocle.
БИНО'М м. Мат. Сума или разлика на два алгебрически израза, наречени членове; двучлен.
БИНИ`Ш
О Нютонов бином. Мат. Название на формулата, изразяваща коя да е цяла неотрица-телна степен на двучлена а+b във вид на сума от степените на членовете му.
— От лат. bis ’двоен’, ’дву’ + гр. vo^oq ’дял, част’.
БИНО'МЕН, -мна, -мно, мн. -мни. Мат. Прил. от бином; биноминален. Биномен коефициент. Биномен ред.
БИНОМИНА'ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Мат. Който се отнася до бином; биномен.
0 Биноминален ред. Мат. Ред, в който се разлага Нютоновият бином. Биноминални коефициенти. Maw. Коефициенти във формулата за разлагане на Нютоновия бином.
— От лат. binominalis.
БИНТ, би`нтът, би`нта, мн. би`нтове, след числ. би`нта, м. Дълга тясна платнена лента за превръзка на рани и др. Лявата му ръка, обвита в бинтове, беше обвесена на гърдите, но раната трябва да беше лека. Й. Йовков, Разк. II, 229. Кондарев погледна крака си — бинтът бе окървавен. Ем. Станев, ИК
1 -II, 359.
— От нем. Binde през рус. бинт.
БИ`НТЕ, мн. няма, ср. Сорт доброкачествени картофи.
— Хол. от собств.
БИ`НТОВ, -а, о, мн. -и. Прил. от бинт. Бинтова превръзка.
БИНТО'ВАМ, -аш, несв. и св., прех. Обвивам с бинт; превръзвам. Иван Делчев скочи от файтона и влезе при Димитров. — Бинтовай ми сега главата. Загърни хубаво брадата и двете уши. А. Каралийчев, НЧ, 48. Най — после бинтовах ранения, избърсах си потта и казах с въздишка на облекчение: — Свърши се! П. Вежинов, НС, 23. бинтовам се страд. и възвр.
БИНТО'ВАНЕ ср. Отгл. същ. от бинтовам и от бинтовам се.
БИ`О-. Първа съставна част на сложни думи със значение: който се отнася до живота или е свързан с жизнените процеси, напр.: биохимия, биомеханика, био-електрическии др.
— От гр. pioq ’живот’.
БИОБИБЛИОГРА'ФИЯ ж. Библиография на произведенията на някое лице и на литературата за него, придружени с биографични данни.
БИОГЕНЕ'ЗА ж. Биол. Първоначално възникване на живот чрез образуване на съединения с биологични качества. През 20-те години на XX в. започва научното изследване на биогенезата. О Първична биоге-неза. Многоетапна биогенеза.
БИОГЕ'НЕН, -енна, -енно, мн. -енни, прил. Биол. Който е свързан с жизнените процеси на организмите. Най-важните биогенни елементи са кислород (с около 70% от масата на организмите), въглерод
БИОГЕ'НЕН
