Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/668“
м (Туй-онуй) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 2 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
безумство, безразсъдство, безразсъдност. <i>— Ще му отворя вратите на Търново и ще му се предам. — Но това е безумие!</i> Ив. Вазов, Съч. XXI, 61. <i>Апостолов искаше да възрази, че не желае да служи на полицията, но сега това беше безумие, сега го заплашваше затвор.</i> X. Русев, ПЗ, 159. | безумство, безразсъдство, безразсъдност. <i>— Ще му отворя вратите на Търново и ще му се предам. — Но това е безумие!</i> Ив. Вазов, Съч. XXI, 61. <i>Апостолов искаше да възрази, че не желае да служи на полицията, но сега това беше безумие, сега го заплашваше затвор.</i> X. Русев, ПЗ, 159. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗУ`МКА</b> <i>ж. Рядко.</i> Безразсъдна, неразумна жена. <i>— Безумка! Как си посмяла а дойдеш тук в този късен час!</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗУ`МНИК</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Остар.</i> Безумец. <i>— Борислав е пред мене безумник, но не престъпник.{{попр|Заменена запетая с точка.}}</i> Ив. Вазов, Съч. XX, 53. <i>Димонак, като видя едного безумника, че се големей със дрехите си, пристъпи при него и му рече, като го улови за дрехата: това пред малко время го носяше овцата и пак овца бяше.</i> П. Берон, БРП, 46. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗУ`МНИЦА</b> <i>ж. Остар.</i> 1. Безумна, малоумна, луда жена. |
2. Безразсъдна, неразумна жена; безумка. <i>— Вижте какво билетче е изпуснала оная безумница, като е бързала — и той посочи на едно писъмце въз големия албум на масата.</i> Ив. Вазов, Съч. XXIV, 71. | 2. Безразсъдна, неразумна жена; безумка. <i>— Вижте какво билетче е изпуснала оная безумница, като е бързала — и той посочи на едно писъмце въз големия албум на масата.</i> Ив. Вазов, Съч. XXIV, 71. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗУ`МНО</b> <i>нареч.</i> 1. Без проява на разсъдък, ум; ненормално. <i>Ръцете и челюстта му трепереха, а очите му блуждаеха трескаво и безумно.</i> Й. Йовков, Разк. II, 13. <i>Йовка се изправяше бледа, с широко отворени очи, .., изкрещяваше безумно: — Мамо! Мамо!</i> Елин Пелин, Съч. III, 24. |
| − | 2. Без проява на здрав разум; безразсъдно, неразумно. <i>Енергията на жизнерадостния нехайник, пръскана тъй безумно едно време, бива насочвана сега от укрепналото съзнание към определена цел.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 145-146. <i>— Не, това не са бандити! | + | 2. Без проява на здрав разум; безразсъдно, неразумно. <i>Енергията на жизнерадостния нехайник, пръскана тъй безумно едно време, бива насочвана сега от укрепналото съзнание към определена цел.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 145-146. <i>— Не, това не са бандити!… Това са хора, които ще разрушат до основи нашия свят, .. защото живяхме безумно.</i> Д. Димов, Т, 593. |
3. За означаване на много висока степен в проявата на някакво качество или действие, изразено с думата, към която се отнася; много, извънредно много, изключително; безразсъдно. <i>Спирал е в близката кръчма, безумно се е напивал, и с острието на шпагата си е писал името й върху тъмните окадени стени.</i> Елин Пелин, Съч. V, 41. <i>Живееха двама млади хора, които се обичаха безумно.</i> Св. Минков, Избр. пр, 56. <i>Безумно смел.</i> | 3. За означаване на много висока степен в проявата на някакво качество или действие, изразено с думата, към която се отнася; много, извънредно много, изключително; безразсъдно. <i>Спирал е в близката кръчма, безумно се е напивал, и с острието на шпагата си е писал името й върху тъмните окадени стени.</i> Елин Пелин, Съч. V, 41. <i>Живееха двама млади хора, които се обичаха безумно.</i> Св. Минков, Избр. пр, 56. <i>Безумно смел.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗУ`МНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> -и, <i>ж. Рядко.</i> Качество или проява на безумен; безумие, безумство. <i>— Откраднах лика Ви, за да го пратя на мама, .. Тя ми повърна образа Ви, ето с кои думи: „ .. Аз ще прегърна с радост моята първа мила снаха…“ — Вижте какви безумности си позволих да мечтая…</i> Ив. Вазов, Съч. XII, 87. <i>Он ги чуеше, че хортуват, но все, что изговаряха, бе само безумност.</i> БКн, 1859, април, кн. 1, 226. <i>Безумност на похода в снежната виелица.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗУ`МСТВАМ</b> и <b>БЕЗУ`МСТВУВАМ</b>, -аш, <i>несв., непрех. Рядко.</i> 1. Проявявам безумство, лудост, ненормалност. <i>— Знаеш ли какво говориш?… Ядът е побъркал умът ти. Безумствуваш.</i> К. Величков, Н, 1884 кн. 10, 840. |
| − | |||
| − | <b> | ||
| − | + | 2. Върша нещо безразсъдно. <i>— Бъди спокойна и не безумствувай за оня разбойник.</i> Ив. Вазов, Съч. XXVII, 112. | |
| − | |||
| − | 2. Върша нещо безразсъдно. <i>— Бъди спокойна и не безумствувай за оня разбойник</i> Ив. Вазов, Съч. XXVII, 112. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗУ`МСТВАНЕ</b> <i>ср. Рядко. Отгл. същ. от</i> безумствам; безумствуване. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗУ`МСТВО</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср.</i> Безумие (във 2 и 3 знач.); безумност. <i>Тогава се реши на едно смело до безумство предприятие.</i> Ив. Вазов, Съч. XXIII, 136. <i>Какви ли не жертви е правило и прави това неспокойно човечество за своята отбрана! И дали някога ще престанат тия му безумства!</i> П. Росен, ВПШ, 121. <i>Той ся предаде в сичките безумства, които му дохождаха на ум.</i> К. Пишурка, МК (побълг.), 15. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗУ`МСТВУВАМ</b>. Вж. <em>безумствам</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗУ`МСТВУВАНЕ</b> <i>ср. Рядко. Отгл. същ. от</i> безумствувам; безумстване. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗУ`МЩИНА</b> <i>ж. Диал.</i> Безумие; безумство. |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕЗУМЯ</b>. Вж. безумявам. | + | <b>БЕЗУМЯ`</b>. Вж. <em>безумявам</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗУМЯ`ВАМ</b>, -аш, <i>несв.;</i> <b>безумя`</b>, -и`ш, <i>мин. св.</i> -и`х, <i>св., прех. Остар.</i> Подлудявам, влудявам. <i>Безумният безуми и другите, а умният ги вразумява.</i> Н. Геров, РБЯ I, 36. <b>безумявам се</b>, <b>безумя се</b> <i>страд.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗУМЯ`ВАМ СЕ</b> <i>несв.;</i> <b>безумя` се</b> св., <i>непрех. Остар.</i> Ставам безумен, загубвам разсъдъка си; полудявам. <i>О майко, майко, остаряла майко! / Остарила се, безумила се!</i> А. Дювернуа, СБЯ I, 75. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗУ`ПРЕЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> 1. Който не може да бъде упрекнат, порицан за поведението си или действията си, защото в тях няма грешки, всичко е както трябва; безукорен. <i>Безупречната отмерена Мария, … се беше превърнала в окаяна човешка развалина.</i> Д. Димов, Т, 188. // Който се отнася до човек с такива качества. <i>Безупречна репутация.</i> |
| − | — | + | 2. Който не предизвиква, не заслужава упрек, тъй като в него няма грешки, осъдителни прояви; безукорен, изряден. <i>Съдията на срещата подчертано заяви, че дисциплината на нашите състезатели на терена била безупречна.</i> Ив. Мирски, ПДЗ, 27. <i>За такъв строеж административните служби трябва да функционират с безупречна точност.</i> X. Русев, ПЗ, 66. // Който е без недостатъци; безукорен, отличен. <i>Костюмът му — безупречен по кройка и материя — му стоеше отлично.</i> П. Вежинов, ВП, 50. <i>— Умен младеж! .. — каза той сухо. — С големи възможности и безупречни познания в работата.</i> Д. Димов, Т, 88. |
| − | |||
| − | < | ||
| + | — От рус. безупречный. | ||
Текуща версия към 12:34, 28 октомври 2013
безумство, безразсъдство, безразсъдност. — Ще му отворя вратите на Търново и ще му се предам. — Но това е безумие! Ив. Вазов, Съч. XXI, 61. Апостолов искаше да възрази, че не желае да служи на полицията, но сега това беше безумие, сега го заплашваше затвор. X. Русев, ПЗ, 159.
БЕЗУ`МКА ж. Рядко. Безразсъдна, неразумна жена. — Безумка! Как си посмяла а дойдеш тук в този късен час!
БЕЗУ`МНИК, мн. -ци, м. Остар. Безумец. — Борислав е пред мене безумник, но не престъпник.* Ив. Вазов, Съч. XX, 53. Димонак, като видя едного безумника, че се големей със дрехите си, пристъпи при него и му рече, като го улови за дрехата: това пред малко время го носяше овцата и пак овца бяше. П. Берон, БРП, 46.
БЕЗУ`МНИЦА ж. Остар. 1. Безумна, малоумна, луда жена.
2. Безразсъдна, неразумна жена; безумка. — Вижте какво билетче е изпуснала оная безумница, като е бързала — и той посочи на едно писъмце въз големия албум на масата. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 71.
БЕЗУ`МНО нареч. 1. Без проява на разсъдък, ум; ненормално. Ръцете и челюстта му трепереха, а очите му блуждаеха трескаво и безумно. Й. Йовков, Разк. II, 13. Йовка се изправяше бледа, с широко отворени очи, .., изкрещяваше безумно: — Мамо! Мамо! Елин Пелин, Съч. III, 24.
2. Без проява на здрав разум; безразсъдно, неразумно. Енергията на жизнерадостния нехайник, пръскана тъй безумно едно време, бива насочвана сега от укрепналото съзнание към определена цел. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 145-146. — Не, това не са бандити!… Това са хора, които ще разрушат до основи нашия свят, .. защото живяхме безумно. Д. Димов, Т, 593.
3. За означаване на много висока степен в проявата на някакво качество или действие, изразено с думата, към която се отнася; много, извънредно много, изключително; безразсъдно. Спирал е в близката кръчма, безумно се е напивал, и с острието на шпагата си е писал името й върху тъмните окадени стени. Елин Пелин, Съч. V, 41. Живееха двама млади хора, които се обичаха безумно. Св. Минков, Избр. пр, 56. Безумно смел.
БЕЗУ`МНОСТ, -тта`, мн. -и, ж. Рядко. Качество или проява на безумен; безумие, безумство. — Откраднах лика Ви, за да го пратя на мама, .. Тя ми повърна образа Ви, ето с кои думи: „ .. Аз ще прегърна с радост моята първа мила снаха…“ — Вижте какви безумности си позволих да мечтая… Ив. Вазов, Съч. XII, 87. Он ги чуеше, че хортуват, но все, что изговаряха, бе само безумност. БКн, 1859, април, кн. 1, 226. Безумност на похода в снежната виелица.
БЕЗУ`МСТВАМ и БЕЗУ`МСТВУВАМ, -аш, несв., непрех. Рядко. 1. Проявявам безумство, лудост, ненормалност. — Знаеш ли какво говориш?… Ядът е побъркал умът ти. Безумствуваш. К. Величков, Н, 1884 кн. 10, 840.
2. Върша нещо безразсъдно. — Бъди спокойна и не безумствувай за оня разбойник. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 112.
БЕЗУ`МСТВАНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от безумствам; безумствуване.
БЕЗУ`МСТВО, мн. -а, ср. Безумие (във 2 и 3 знач.); безумност. Тогава се реши на едно смело до безумство предприятие. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 136. Какви ли не жертви е правило и прави това неспокойно човечество за своята отбрана! И дали някога ще престанат тия му безумства! П. Росен, ВПШ, 121. Той ся предаде в сичките безумства, които му дохождаха на ум. К. Пишурка, МК (побълг.), 15.
БЕЗУ`МСТВУВАМ. Вж. безумствам.
БЕЗУ`МСТВУВАНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от безумствувам; безумстване.
БЕЗУ`МЩИНА ж. Диал. Безумие; безумство.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БЕЗУМЯ`. Вж. безумявам.
БЕЗУМЯ`ВАМ, -аш, несв.; безумя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Остар. Подлудявам, влудявам. Безумният безуми и другите, а умният ги вразумява. Н. Геров, РБЯ I, 36. безумявам се, безумя се страд.
БЕЗУМЯ`ВАМ СЕ несв.; безумя` се св., непрех. Остар. Ставам безумен, загубвам разсъдъка си; полудявам. О майко, майко, остаряла майко! / Остарила се, безумила се! А. Дювернуа, СБЯ I, 75.
БЕЗУ`ПРЕЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който не може да бъде упрекнат, порицан за поведението си или действията си, защото в тях няма грешки, всичко е както трябва; безукорен. Безупречната отмерена Мария, … се беше превърнала в окаяна човешка развалина. Д. Димов, Т, 188. // Който се отнася до човек с такива качества. Безупречна репутация.
2. Който не предизвиква, не заслужава упрек, тъй като в него няма грешки, осъдителни прояви; безукорен, изряден. Съдията на срещата подчертано заяви, че дисциплината на нашите състезатели на терена била безупречна. Ив. Мирски, ПДЗ, 27. За такъв строеж административните служби трябва да функционират с безупречна точност. X. Русев, ПЗ, 66. // Който е без недостатъци; безукорен, отличен. Костюмът му — безупречен по кройка и материя — му стоеше отлично. П. Вежинов, ВП, 50. — Умен младеж! .. — каза той сухо. — С големи възможности и безупречни познания в работата. Д. Димов, Т, 88.
— От рус. безупречный.
