Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/652“
м (Туй-онуй) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 2 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | {{+}} | |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗРЕ`ДНИЦА</b> <i>ж. Рядко.</i> Жена, която няма ред, не поддържа ред в работата или вещите си. <i>Тя не чисти, не подрежда, една безредница е.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗРЕ`ДНО</b> <i>нареч.</i> 1. Без ред, порядък; разбъркано, безпорядъчно, хаотично. <i>Под масата лежаха нахвърляни безредно куп празни бутилки.</i> П. Бобев, К, 21. <i>Тя спря под клоните на едно китно дърво и тихо освободи малката си ръка, за да оправи кичурите черни къдрици, безредно паднали по бялото й чело.</i> Ц. Церковски, Съч. III, 47. <i>Цар-полководецът спартанский бил съсечен, .., а останалите спартанци отстъпили безредно и после търсили спасение с бяг.</i> Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 226. |
| + | |||
| + | 2. Без ред, без система, както попадне; безразборно, безсистемно. <i>Емил и Мирко също бяха открили огън срещу приближаващите се полицаи и изведнъж от двете страни на къщата затрещяха безредно картечници и пушки.</i> Д. Ангелов, ЖС, 491. <i>Тя четеше всичко безредно и страстно, поглъщайки отровните страници, които й разкриваха чужди, недостъпни светове.</i> Д. Димов, Т, 9. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗРЕ`ДНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Рядко. Книж. Отвл. същ. от</i> безреден. <i>Скъпите лихви, .., както и безредността и кражбите от страната на чиновниците .. ни изясняват защо Турция е принудена да търси секи ден нови заеми.</i> Т. Икономов, С, 1872, бр. 42, 335. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗРЕЗЕ`РВЕН</b>, -вна, -вно, <i>мн.</i> -вни, <i>прил.</i> 1. Който се прави без каквито и да било уговорки, задръжки. <i>Тъкмо напротив, да, в противовес на господина Раковски аз съм оня, който държи за пълно и безрезервно сътрудничество с благородния румънски народ!</i> Ст. Дичев, ЗС I, 408. <i>Безрезервна подкрепа.</i> |
| − | 2. Който не прави уговорки, който приема нещо без уговорки, без колебание. <i>Никой не се реши да се обяви за безрезервен привърженик на американските бази.</i> ОФ, 1958, бр. 2491,4. | + | 2. Който не прави уговорки, който приема нещо без уговорки, без колебание. <i>Никой не се реши да се обяви за безрезервен привърженик на американските бази.</i> ОФ, 1958, бр. 2491, 4. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗРЕЗЕ`РВНО</b>. <i>Нареч. от</i> безрезервен; без уговорки, без колебание. <i>В политехниката той беше намерил спокоен кът, където сичко онова, което казваше, се възприемаше безрезервно и за студентите беше закон.</i> Д. Кисьов, Щ, 310. <i>— Приемайки безрезервно това задължение, .., аз поемам моя дял в борбата срещу всеки противник, който дръзне да нападне съюзника ми.</i> Д. Добревски, БКН, 45. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗРЕЗУЛТА`ТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил.</i> Който не довежда{{попр|Отпечатано: „довежа“.}} до необходимия, очаквания резултат, успех; безуспешен, безполезен, безплоден, напразен. <i>Най-напред се зае с работата комисарят. Около половин час той пъшка над възела, чопли го търпеливо с нокти, .., но всичките му усилия останаха напразни .. Безрезултатни останаха усилията и на Червени.</i> П. Вежинов, НС, 204. <i>Полицията не можа да залови разпространителите на позивите, .. Пред бюрото му стояха мълчаливо двама от най-доверените му цивилни полицаи, които бяха току-що докладвали за безрезултатните си издирвания.</i> Д. Ангелов, ЖС, 52-53. |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗРЕЗУЛТА`ТНО</b>. <i>Нареч. от</i> безрезултатен; безуспешно, напразно. <i>Мама на няколко пъти се опитва да я прекъсне, но безрезултатно.</i> А. Михайлов, ДШ, 20. <i>Но дългия го нямаше никакъв. Търсиха го под дърво и камък, .., биха баща му до смърт, но безрезултатно.</i> Кр. Велков, СБ, 142. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗРЕЗУЛТА`ТНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Книж.</i> Отсъствие на резултат, успех от нещо; безуспешност, безполезност, безплодие, безплодност. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗРЕ`ЛСОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил,</i> 1. Който не се движи или не се извършва по релси. <i>Безрелсови вагонетки.</i> <i>Безрелсови транспортни средства.</i> <i>Безрелсов транспорт.</i> |
| − | |||
| − | 1. Който не се движи или не се извършва по релси. <i>Безрелсови вагонетки. Безрелсови транспортни средства. Безрелсов транспорт.</i> | ||
2. Който не е с релси, по който няма движение върху релси. <i>Безрелсови пътища.</i> | 2. Който не е с релси, по който няма движение върху релси. <i>Безрелсови пътища.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗРЕФЛЕ`КТОРЕН</b>, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил. Спец.</i> Който няма рефлектор. <i>Безрефлекторна камера.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕЗРИ`БЕН</b>, -бна, -бно, <i>мн.</i> -бни, <i>прил.</i> В който или през който няма, не се въди риба. <i>Разговарят изключително само за риба и географската карта на България се превръща в „рибни и безрибни реки“.</i> Н. Стефанова, РП, 153. <i>Но когато вечер ние, другите въдичари, се прибирахме на гарата, .. , той се увираше под носовете ни — винаги ухилен, винаги с препълнена кошница, дори и в най-безрибното време.</i> Д. Калфов, КР, 11. | + | <b>БЕЗРИ`БЕН</b>, -бна, -бно, <i>мн.</i> -бни, <i>прил.</i> В който или през който няма, не се въди риба. <i>Разговарят изключително само за риба и географската карта на България се превръща в „рибни и безрибни реки“.</i> Н. Стефанова, РП, 153. <i>Но когато вечер ние, другите въдичари, се прибирахме на гарата, .., той се увираше под носовете ни — винаги ухилен, винаги с препълнена кошница, дори и в най-безрибното време.</i> Д. Калфов, КР, 11. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗРО`Г</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Обикн. за рогат добитък — който е без рога; шут. <i>Тежко на безрогата коза, кога с вълка се бори.</i> Погов. <i>Безрога крава.</i> <i>Безрог вол.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗРО`ДЕН</b><sup>1</sup>, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил.</i> 1. <i>Рядко.</i> Неплодороден, безплоден. <i>Отляво се простира песъчлива безродна необработена почва; ни ниви, ни ливади.</i> Ив. Вазов, ИСМ, 3. <i>Ридовете наоколо — голи безродни, с изсечена гора — бяха прошарени тук-там с някоя жалка нивица.</i> К. Константинов, ППГ, 351. <i>Ще окача нямата си аз лира / там в безводни и ронливи долини / на безродни и бодливи глогини.</i> П. Р. Славейков, Ч, 1870, бр. 1, 28. |
| − | |||
| − | 1. <i>Рядко.</i> Неплодороден, безплоден. <i>Отляво се простира песъчлива безродна необработена почва; ни ниви, ни ливади.</i> Ив. Вазов, ИСМ, 3. <i>Ридовете наоколо — голи | ||
2. <i>Диал.</i> Бездетен. <i>Кула гради безродна невеста, / кула гради на друм, на раздруме, / на раздруме, на пусто разкръсте.</i> Нар. пес., СбНУ XLIV, 131. | 2. <i>Диал.</i> Бездетен. <i>Кула гради безродна невеста, / кула гради на друм, на раздруме, / на раздруме, на пусто разкръсте.</i> Нар. пес., СбНУ XLIV, 131. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗРО`ДЕН</b><sup>2</sup>, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил. Книж .</i> 1. Който е без род, без роднини. <i>Дядо Моно отдавна не е между живите, а неговият единствен работник Тодор Гюбрето,</i> |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 14:48, 25 октомври 2013
БЕЗРЕ`ДНИЦА ж. Рядко. Жена, която няма ред, не поддържа ред в работата или вещите си. Тя не чисти, не подрежда, една безредница е.
БЕЗРЕ`ДНО нареч. 1. Без ред, порядък; разбъркано, безпорядъчно, хаотично. Под масата лежаха нахвърляни безредно куп празни бутилки. П. Бобев, К, 21. Тя спря под клоните на едно китно дърво и тихо освободи малката си ръка, за да оправи кичурите черни къдрици, безредно паднали по бялото й чело. Ц. Церковски, Съч. III, 47. Цар-полководецът спартанский бил съсечен, .., а останалите спартанци отстъпили безредно и после търсили спасение с бяг. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 226.
2. Без ред, без система, както попадне; безразборно, безсистемно. Емил и Мирко също бяха открили огън срещу приближаващите се полицаи и изведнъж от двете страни на къщата затрещяха безредно картечници и пушки. Д. Ангелов, ЖС, 491. Тя четеше всичко безредно и страстно, поглъщайки отровните страници, които й разкриваха чужди, недостъпни светове. Д. Димов, Т, 9.
БЕЗРЕ`ДНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Книж. Отвл. същ. от безреден. Скъпите лихви, .., както и безредността и кражбите от страната на чиновниците .. ни изясняват защо Турция е принудена да търси секи ден нови заеми. Т. Икономов, С, 1872, бр. 42, 335.
БЕЗРЕЗЕ`РВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Който се прави без каквито и да било уговорки, задръжки. Тъкмо напротив, да, в противовес на господина Раковски аз съм оня, който държи за пълно и безрезервно сътрудничество с благородния румънски народ! Ст. Дичев, ЗС I, 408. Безрезервна подкрепа.
2. Който не прави уговорки, който приема нещо без уговорки, без колебание. Никой не се реши да се обяви за безрезервен привърженик на американските бази. ОФ, 1958, бр. 2491, 4.
БЕЗРЕЗЕ`РВНО. Нареч. от безрезервен; без уговорки, без колебание. В политехниката той беше намерил спокоен кът, където сичко онова, което казваше, се възприемаше безрезервно и за студентите беше закон. Д. Кисьов, Щ, 310. — Приемайки безрезервно това задължение, .., аз поемам моя дял в борбата срещу всеки противник, който дръзне да нападне съюзника ми. Д. Добревски, БКН, 45.
БЕЗРЕЗУЛТА`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който не довежда* до необходимия, очаквания резултат, успех; безуспешен, безполезен, безплоден, напразен. Най-напред се зае с работата комисарят. Около половин час той пъшка над възела, чопли го търпеливо с нокти, .., но всичките му усилия останаха напразни .. Безрезултатни останаха усилията и на Червени. П. Вежинов, НС, 204. Полицията не можа да залови разпространителите на позивите, .. Пред бюрото му стояха мълчаливо двама от най-доверените му цивилни полицаи, които бяха току-що докладвали за безрезултатните си издирвания. Д. Ангелов, ЖС, 52-53.
БЕЗРЕЗУЛТА`ТНО. Нареч. от безрезултатен; безуспешно, напразно. Мама на няколко пъти се опитва да я прекъсне, но безрезултатно. А. Михайлов, ДШ, 20. Но дългия го нямаше никакъв. Търсиха го под дърво и камък, .., биха баща му до смърт, но безрезултатно. Кр. Велков, СБ, 142.
БЕЗРЕЗУЛТА`ТНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Отсъствие на резултат, успех от нещо; безуспешност, безполезност, безплодие, безплодност.
БЕЗРЕ`ЛСОВ, -а, -о, мн. -и, прил, 1. Който не се движи или не се извършва по релси. Безрелсови вагонетки. Безрелсови транспортни средства. Безрелсов транспорт.
2. Който не е с релси, по който няма движение върху релси. Безрелсови пътища.
БЕЗРЕФЛЕ`КТОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Спец. Който няма рефлектор. Безрефлекторна камера.
БЕЗРИ`БЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. В който или през който няма, не се въди риба. Разговарят изключително само за риба и географската карта на България се превръща в „рибни и безрибни реки“. Н. Стефанова, РП, 153. Но когато вечер ние, другите въдичари, се прибирахме на гарата, .., той се увираше под носовете ни — винаги ухилен, винаги с препълнена кошница, дори и в най-безрибното време. Д. Калфов, КР, 11.
БЕЗРО`Г, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. за рогат добитък — който е без рога; шут. Тежко на безрогата коза, кога с вълка се бори. Погов. Безрога крава. Безрог вол.
БЕЗРО`ДЕН1, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Рядко. Неплодороден, безплоден. Отляво се простира песъчлива безродна необработена почва; ни ниви, ни ливади. Ив. Вазов, ИСМ, 3. Ридовете наоколо — голи безродни, с изсечена гора — бяха прошарени тук-там с някоя жалка нивица. К. Константинов, ППГ, 351. Ще окача нямата си аз лира / там в безводни и ронливи долини / на безродни и бодливи глогини. П. Р. Славейков, Ч, 1870, бр. 1, 28.
2. Диал. Бездетен. Кула гради безродна невеста, / кула гради на друм, на раздруме, / на раздруме, на пусто разкръсте. Нар. пес., СбНУ XLIV, 131.
БЕЗРО`ДЕН2, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Книж . 1. Който е без род, без роднини. Дядо Моно отдавна не е между живите, а неговият единствен работник Тодор Гюбрето,
