Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/651“
(→Некоригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 7 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i> | + | <i>беше сега, толкова късно през нощта, да се тръгва за планината.</i> |
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЗРАКЕ`ТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил.</i> Обикн. в съчет.: <b>Безракетна зона</b>. Зона, в която няма ракетно оръжие. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЗРА`МЕНИК</b>, <i>мн.</i>{{попр|Добавяне на интервал.}} -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м. Диал.</i> Мъжка селска горна дреха без ръкави или с къси ръкави; безрамник. — От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЗРА`МНИК</b>, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м. Диал.</i> Безраменик. <i>Чиновникът видя пред себе си един белобрад старец, .., в окъсан безрамник и с чешири, овити с връв.</i> Ив. Вазов, Съч. X, 98-99. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЗРЕАКТИ`ВЕН</b>, -вна, -вно, <i>мн.</i> -вни, <i>прил. Спец.</i> Който става без реактив, без участието на реактив. <i>Безреактивен метод.</i> <i>Безреактивно съпротивление.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЗРЕ`Д</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> Само в съчет.: <b>В безред</b>. <i>Рядко.</i> В безредие, безредно, в безреда, в безразбора. <i>В горния десен ъгъл на коридора са струпани в безред мебели — гардероб, завеси от прозорци с корнизи, малка гарнитура мека мебел.</i> Д. Немиров, В, 67. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЗРЕ`ДА</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Само в съчет.: <b>В безреда</b>. <i>Рядко. Поет.</i> В безредие, в безпорядък; безредно, в безред, в безразбора. <i>Подир подредените едни зад други девойки и момци вървяха в безреда мъже и жени.</i> Б. Несторов, АР, 144. <i>А по пристанището лежаха в безреда пръснати стоки, смъкнати преди малко от корабите.</i> Н. Райнов, КЦ, 138. <i>Тя [реката] се вие край самото шосе. И толкова е прозрачна, че се виждат белите й камъни, натъркаляни в безреда по дъното, като пръснати броеници.</i> Кр. Кюлявков, СПП, 8. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЗРЕ`ДЕН</b>, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил.</i> 1. Който е без ред, неподреден; разбъркан. <i>Ирина стигна до площада пред Народното събрание, но когато го пресичаше, видя отново по булеварда гъста, безредна тълпа от студенти, която идеше от Двореца и пееше Интернационала.</i> Д. Димов, Т, 180. <i>На големи и безредни чети излязвали от днешна Влахия, Молдава и Бесарабия славенски поколения.</i> Т. Шишков, ИБН, 89. | ||
| − | + | 2. Който се извършва, става без ред, в който няма ред, система, последователност; безразборен, безсистемен. <i>И всред тази непрекъсната, безредна и паническа стрелба долетяха отново глухи тътнежи на бомби.</i> Д. Димов, Т, 605. <i>От площада затрещяха изстрели, безреден конски тропот заглуши виковете.</i> Ем. Станев, ИК III-IV, 405. <i>Мислите ни се давят в мъгла, те са разкъсани, безредни.</i> Л. Стоянов, X, 77. | |
| − | + | 3. <i>Рядко.</i> Който не спазва някакъв ред, система в нещо. <i>Но сега времената и работите ся промениха и веке рядко ся намират пари .. Безредните хора ги харчат токо-речи по-скоро, отколкото ся печелят.</i> Ч, 1875, бр. 4, 146. | |
| − | + | 4. Обикн. като <i>сказ. опред.</i> при гл. <em>съм</em>. <i>Рядко.</i> Който не е както трябва, който нарушава приличието; нереден. <i>Артък масрафе да нема. А това, дето го прави сега, е артък нящо, то е безредно, то е разсипия.</i> Т. Влайков, Съч. I, 246. <i>Когато сърцето ни е добро, чисто и свободно от безредните и неприлични желания, тогаз чловек е благополучен.</i> А. Кръстевич, У, 1871, бр. 15, 237. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЗРЕ`ДИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср.</i> 1. Само <i>ед.</i> Отсъствие{{попр|Отпечатано: „Отсъсъствие“.}}, липса на ред; безпорядък, безредица. <i>Колкото повече той настояваше за ред, толкова по-голямо безредие настъпваше, .. Нито четката за дрехи, нито копчетата за яка, нито ножичките за подстригване — нищо, нищо не беше на мястото си.</i> Л. Стоянов, Избр. съч. III, 343. <i>В четвърти отряд настана страшно безредие. — Защо ми обуваш панталоните? — дърпа своя съсед Ванчето. — Няма ми чорапите-е-е-е!{{попр|Заменен знак „/“ с удивителен.}} — вика колкото му глас държи Петко.</i> Цв. Ангелов, ЧД, 107. | ||
| − | + | 2. Обикн. <i>мн. Рядко.</i> Размирици, безредици. <i>С тия свои вътрешни безредия ромейското царство сега е в голяма слабост и толкова по-добре за нас.</i> Д. Талев, С II, 162-163. | |
| − | + | ◇ <b>В безредие</b>. Безредно, безразборно. <i>В ъглите на стаята и на една ниска масичка, дори на рогозката .. бяха наслагани в безредие резбарски сечива.</i> Д. Талев, ЖС, 255. <i>Хванати [децата] по две за ръчиците, наредени в нестройни редици, .., озъртат се и щом чуят свирка на автомобил — пръскат се в безредие, като пилета, над които се е спуснала хищна птица.</i> А. Каралийчев, С, 291. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЗРЕ`ДИЦА</b> <i>ж.</i> 1. Само <i>ед. Рядко.</i> Отсъствие на ред; безредие, безпорядък. <i>В голяма уплаха, безредица те са се връщали към крепостта.</i> Й. Йовков, Разк. II, 199. <i>В прустчето владееше голяма безредица.</i> Ив. Вазов, Съч. XXVI, 136. | ||
| − | + | 2. Обикн. <i>мн.</i> Вълнения във вътрешния живот на страната; безредия, размирици. <i>През време на изборите бяха избухнали кървави безредици в София и Дупница.</i> В. Геновска, СГ, 511. <i>Заповядваше .. денонощно дежурство на чиновниците при телефона, за да бъде повикана полицията, а в случай на нужда и войската, ако настъпеха безредици и работниците започнеха да нападат складовете.</i> Д. Димов, Т, 256. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| + | ◇ <b>В безредица</b>. Без ред, безредно, безразборно, хаотично; в безредие, в безпорядък. <i>По челото й и по бузите й, в една пленителна безредица, падаха свилени кичури от кестенява коса.</i> Ив. Вазов, Съч. XXVI, 33. <i>В безредица забързаха подир него [петела] и кокошките, като се криеха от Катя между цветята.</i> Ст. Чилингиров, РК, 6. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЗРЕ`ДНИК</b>, <i>мн.</i>{{попр|Заменена запетая с точка.}} -ци, <i>м. Рядко.</i> Човек, който няма ред, не поддържа ред в работата или вещите си. | ||
Текуща версия към 14:35, 25 октомври 2013
беше сега, толкова късно през нощта, да се тръгва за планината.
БЕЗРАКЕ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Обикн. в съчет.: Безракетна зона. Зона, в която няма ракетно оръжие.
БЕЗРА`МЕНИК, мн.* -ци, след числ. -ка, м. Диал. Мъжка селска горна дреха без ръкави или с къси ръкави; безрамник. — От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
БЕЗРА`МНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Безраменик. Чиновникът видя пред себе си един белобрад старец, .., в окъсан безрамник и с чешири, овити с връв. Ив. Вазов, Съч. X, 98-99.
БЕЗРЕАКТИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Спец. Който става без реактив, без участието на реактив. Безреактивен метод. Безреактивно съпротивление.
БЕЗРЕ`Д, мн. няма, м. Само в съчет.: В безред. Рядко. В безредие, безредно, в безреда, в безразбора. В горния десен ъгъл на коридора са струпани в безред мебели — гардероб, завеси от прозорци с корнизи, малка гарнитура мека мебел. Д. Немиров, В, 67.
БЕЗРЕ`ДА, мн. няма, ж. Само в съчет.: В безреда. Рядко. Поет. В безредие, в безпорядък; безредно, в безред, в безразбора. Подир подредените едни зад други девойки и момци вървяха в безреда мъже и жени. Б. Несторов, АР, 144. А по пристанището лежаха в безреда пръснати стоки, смъкнати преди малко от корабите. Н. Райнов, КЦ, 138. Тя [реката] се вие край самото шосе. И толкова е прозрачна, че се виждат белите й камъни, натъркаляни в безреда по дъното, като пръснати броеници. Кр. Кюлявков, СПП, 8.
БЕЗРЕ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Който е без ред, неподреден; разбъркан. Ирина стигна до площада пред Народното събрание, но когато го пресичаше, видя отново по булеварда гъста, безредна тълпа от студенти, която идеше от Двореца и пееше Интернационала. Д. Димов, Т, 180. На големи и безредни чети излязвали от днешна Влахия, Молдава и Бесарабия славенски поколения. Т. Шишков, ИБН, 89.
2. Който се извършва, става без ред, в който няма ред, система, последователност; безразборен, безсистемен. И всред тази непрекъсната, безредна и паническа стрелба долетяха отново глухи тътнежи на бомби. Д. Димов, Т, 605. От площада затрещяха изстрели, безреден конски тропот заглуши виковете. Ем. Станев, ИК III-IV, 405. Мислите ни се давят в мъгла, те са разкъсани, безредни. Л. Стоянов, X, 77.
3. Рядко. Който не спазва някакъв ред, система в нещо. Но сега времената и работите ся промениха и веке рядко ся намират пари .. Безредните хора ги харчат токо-речи по-скоро, отколкото ся печелят. Ч, 1875, бр. 4, 146.
4. Обикн. като сказ. опред. при гл. съм. Рядко. Който не е както трябва, който нарушава приличието; нереден. Артък масрафе да нема. А това, дето го прави сега, е артък нящо, то е безредно, то е разсипия. Т. Влайков, Съч. I, 246. Когато сърцето ни е добро, чисто и свободно от безредните и неприлични желания, тогаз чловек е благополучен. А. Кръстевич, У, 1871, бр. 15, 237.
БЕЗРЕ`ДИЕ, мн. -ия, ср. 1. Само ед. Отсъствие*, липса на ред; безпорядък, безредица. Колкото повече той настояваше за ред, толкова по-голямо безредие настъпваше, .. Нито четката за дрехи, нито копчетата за яка, нито ножичките за подстригване — нищо, нищо не беше на мястото си. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 343. В четвърти отряд настана страшно безредие. — Защо ми обуваш панталоните? — дърпа своя съсед Ванчето. — Няма ми чорапите-е-е-е!* — вика колкото му глас държи Петко. Цв. Ангелов, ЧД, 107.
2. Обикн. мн. Рядко. Размирици, безредици. С тия свои вътрешни безредия ромейското царство сега е в голяма слабост и толкова по-добре за нас. Д. Талев, С II, 162-163.
◇ В безредие. Безредно, безразборно. В ъглите на стаята и на една ниска масичка, дори на рогозката .. бяха наслагани в безредие резбарски сечива. Д. Талев, ЖС, 255. Хванати [децата] по две за ръчиците, наредени в нестройни редици, .., озъртат се и щом чуят свирка на автомобил — пръскат се в безредие, като пилета, над които се е спуснала хищна птица. А. Каралийчев, С, 291.
БЕЗРЕ`ДИЦА ж. 1. Само ед. Рядко. Отсъствие на ред; безредие, безпорядък. В голяма уплаха, безредица те са се връщали към крепостта. Й. Йовков, Разк. II, 199. В прустчето владееше голяма безредица. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 136.
2. Обикн. мн. Вълнения във вътрешния живот на страната; безредия, размирици. През време на изборите бяха избухнали кървави безредици в София и Дупница. В. Геновска, СГ, 511. Заповядваше .. денонощно дежурство на чиновниците при телефона, за да бъде повикана полицията, а в случай на нужда и войската, ако настъпеха безредици и работниците започнеха да нападат складовете. Д. Димов, Т, 256.
◇ В безредица. Без ред, безредно, безразборно, хаотично; в безредие, в безпорядък. По челото й и по бузите й, в една пленителна безредица, падаха свилени кичури от кестенява коса. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 33. В безредица забързаха подир него [петела] и кокошките, като се криеха от Катя между цветята. Ст. Чилингиров, РК, 6.
БЕЗРЕ`ДНИК, мн.* -ци, м. Рядко. Човек, който няма ред, не поддържа ред в работата или вещите си.
