Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/650“
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 4 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>еднаква любов и великодушие към всички, безразлично на кой лагер принадлежаха | + | <i>еднаква любов и великодушие към всички, безразлично на кой лагер принадлежаха.</i> К. Величков, ПССъч. I, XVI. <i>Дребната, но пъргава жена на Младен, която наистина се носеше добре, безразлично дали е делник или празник, се скри като невестулка между високите зидове.</i> Ст. Даскалов, БМ, 38. <i>Все някой трябва да отиде там, безразлично кой.</i> △ <i>Искаше да замине, безразлично къде.</i> △ <i>Трябва да се видим с тях непременно, безразлично кога.</i> △ <i>Безразлично как, но ще го заставя да дойде.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕЗРАЗЛИ`ЧНОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Рядко. Книж. Отвл. същ. от</i> безразличен. | + | <b>БЕЗРАЗЛИ`ЧНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Рядко. Книж. Отвл. същ. от</i> безразличен. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗРАЗСА`ДЕН</b>, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил.</i> 1. Който става, който се извършва без разсад; безразсадов. <i>За късно производство може да се приложи безразсадно отглеждане на доматите.</i> Осн. сел. стоп. VIII кл, 84. |
| + | |||
| + | 2. Който е получен без разсад; безразсадов. <i>Безразсадни домати.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗРАЗСА`ДОВ</b>, -а, -о <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Безразсаден. <i>Безразсадови домати.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗРАЗСЪ`ДЕН</b>, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил.</i> 1. Който не влага разсъдък, разум в действията, постъпките си; неразумен. <i>И щом започнеше да губи, ставаше безразсъден, сякаш не виждаше къде шиба с топчето.</i> Т. Харманджиев, КЕД, 17. <i>Защото Каменов, .., бе любител на чашката, която го правеше не само красноречив, но и буен, а когато префърлеше повечко, ставаше дори и безразсъден.</i> Т. Влайков, Съч. III, 57. // Който не се ръководи от здравия разум, от някакви задръжки в действията си; безумен, неразумен. <i>Той е безразсъден човек, не мисли докъде ще го доведе нехайството му. △ Те не бяха толкова безразсъдни, че да се съгласят веднага.</i> |
| − | 2. При който не се проявява разум, благоразумие, в който не се влага разум; неразумен, необмислен, безумен. <i>След като куриерът се отдалечи по пътеката с пакетчето, аз дълго обмислях безразсъдната постъпка на Илийчо — избягал по халат и разнасял позиви из къщите.</i> П. Михайлов, МП, 118. <i>Безразсъдни думи раждат много пъти прения и вражди, често и между приятели | + | 2. При който не се проявява разум, благоразумие, в който не се влага разум; неразумен, необмислен, безумен. <i>След като куриерът се отдалечи по пътеката с пакетчето, аз дълго обмислях безразсъдната постъпка на Илийчо — избягал по халат и разнасял позиви из къщите.</i> П. Михайлов, МП, 118. <i>Безразсъдни думи раждат много пъти прения и вражди, често и между приятели.</i> С. Радулов, НД (превод), 104. <i>Безразсъдна смелост.</i> <i>Безразсъдна политика.</i> |
| − | — Друга (остар. книж.) форма: | + | — Друга (остар. книж.) форма: <em>безразсу`ден</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗРАЗСЪ`ДИЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар.</i> Безразсъдство. <i>— Безразсъдие! Ако имаш на сърце колкото едно просено зърно чувство от целомъдрие, приближи до мене, за да та науча как да обичаш живота.</i> У, 1871, бр. 10, 157. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗРАЗСЪ`ДНО</b> <i>нареч.</i> 1. Без разсъдък, без да се разсъждава; необмислено. <i>— Искаме да се бием! — викаха те .. Раковски сложи ръка върху рамото на Македонски, .. — Братя! Защото работата е на живот и смърт, затова не можем да започнем току-тъй… безразсъдно.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 168. <i>Планината стенеше от взривовете и ехото повтаряше гърма, сякаш отправяше проклятия към тия, които унищожаваха най-безразсъдно дивите обитатели на горите и пъргавите пъстърви.</i> Ем. Станев, ПЕГ, 6. <i>„Баща ми е орал, сеял и жънал, без да знае книга“ — казва Петко, .. Мнозина говорят тъй безразсъдно, .. ще дойде един ден, в който да се уверят, че не ще могат да преминат без учение тъй, както са преминали техните бащи и деди.</i> Ступ., 1875, бр. 6, 42. // Без достатъчно здрав разум, задръжки, обмисляне; неразумно. <i>— За нелегалния венчавката е опасно нещо, но семейството ви е налице. Обичате го, зная, а най-безразсъдно искахте да го захвърлите на улицата.</i> X. Русев, ПЗ, 158. <i>Тръгнах към дома й — знаях, че е безразсъдно, ала — тръгнах.</i> Г. Райчев, Избр. съч. II, 141. <i>Постъпваш безразсъдно като купуваш тази кола.</i> |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | 2. За означаване на много висока степен в проявата на някакво качество, изразено с думата, към която се отнася; извънредно много, до краен предел; изключително, безумно. <i>Анастаси бе слушал, че през войната Калинков бил безразсъдно храбър офицер и изумителен стрелец. Нито веднаж набелязаната жертва не беше се спасявала от куршумите му.</i> Ем. Станев, ИК | + | 2. За означаване на много висока степен в проявата на някакво качество, изразено с думата, към която се отнася; извънредно много, до краен предел; изключително, безумно. <i>Анастаси бе слушал, че през войната Калинков бил безразсъдно храбър офицер и изумителен стрелец. Нито веднаж набелязаната жертва не беше се спасявала от куршумите му.</i> Ем. Станев, ИК I-II, 154. <i>Виждам, че понякога те [младежите] са така безразсъдно смели, че полицията може безпогрешно да ги открие и до един да ги „окошарят“.</i> П. Михайлов, МП, 7. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗРАЗСЪ`ДНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Качество на безразсъден; безразсъдство, безумие. <i>— Със своето безумие да излизаш срещу стръвници .. ти си поставил на опасност .. живота на ранената другарка. Не е ли ясна безразсъдността на твоята постъпка?</i> Ив. Ааджимарчев, ОК, 462-463. <i>Началникът израсна изведнъж пред очите им [на първенците на града] като човек деен и, главно, смел до безразсъдност. Да отиде сам в джамията и то нощем!</i> Ст. Чилингиров, ПЖ, 109. |
| − | — Друга (остар. книж.) форма: | + | — Друга (остар. книж.) форма: <em>безрасу`дност</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗРАЗСЪ`ДСТВО</b>, <i>мн.</i> (рядко) -а, <i>ср.</i> 1. Само <i>ед.</i> Качество на безразсъден; безразсъдност, безумие. <i>— Вие сте честен човек и няма да постъпите нечестно .. — Но ако безразсъдството надделее, ако виното на страстта размъти съзнанието и потикне най-практичната съобразителност към лудост? Тогава?</i> Ст. Чилингиров, РК, 183. <i>И казал на гражданите реч, в която укорявал силно безразсъдството и малодушието им.</i> Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 164. |
| − | |||
| − | 1. Само <i>ед.</i> Качество на безразсъден; безразсъдност, безумие. | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| + | 2. Проява на безразсъден; безразсъдна, неразумна постъпка. <i>— Искаме да се бием! — викаха те [легистите] .. — Не — каза той [Раковски]. — Аз не мога да допусна такова безразсъдство.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 68. <i>Безразсъдство</i> | ||
Текуща версия към 14:29, 25 октомври 2013
еднаква любов и великодушие към всички, безразлично на кой лагер принадлежаха. К. Величков, ПССъч. I, XVI. Дребната, но пъргава жена на Младен, която наистина се носеше добре, безразлично дали е делник или празник, се скри като невестулка между високите зидове. Ст. Даскалов, БМ, 38. Все някой трябва да отиде там, безразлично кой. △ Искаше да замине, безразлично къде. △ Трябва да се видим с тях непременно, безразлично кога. △ Безразлично как, но ще го заставя да дойде.
БЕЗРАЗЛИ`ЧНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Книж. Отвл. същ. от безразличен.
БЕЗРАЗСА`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Който става, който се извършва без разсад; безразсадов. За късно производство може да се приложи безразсадно отглеждане на доматите. Осн. сел. стоп. VIII кл, 84.
2. Който е получен без разсад; безразсадов. Безразсадни домати.
БЕЗРАЗСА`ДОВ, -а, -о мн. -и, прил. Безразсаден. Безразсадови домати.
БЕЗРАЗСЪ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Който не влага разсъдък, разум в действията, постъпките си; неразумен. И щом започнеше да губи, ставаше безразсъден, сякаш не виждаше къде шиба с топчето. Т. Харманджиев, КЕД, 17. Защото Каменов, .., бе любител на чашката, която го правеше не само красноречив, но и буен, а когато префърлеше повечко, ставаше дори и безразсъден. Т. Влайков, Съч. III, 57. // Който не се ръководи от здравия разум, от някакви задръжки в действията си; безумен, неразумен. Той е безразсъден човек, не мисли докъде ще го доведе нехайството му. △ Те не бяха толкова безразсъдни, че да се съгласят веднага.
2. При който не се проявява разум, благоразумие, в който не се влага разум; неразумен, необмислен, безумен. След като куриерът се отдалечи по пътеката с пакетчето, аз дълго обмислях безразсъдната постъпка на Илийчо — избягал по халат и разнасял позиви из къщите. П. Михайлов, МП, 118. Безразсъдни думи раждат много пъти прения и вражди, често и между приятели. С. Радулов, НД (превод), 104. Безразсъдна смелост. Безразсъдна политика.
— Друга (остар. книж.) форма: безразсу`ден.
БЕЗРАЗСЪ`ДИЕ, мн. няма, ср. Остар. Безразсъдство. — Безразсъдие! Ако имаш на сърце колкото едно просено зърно чувство от целомъдрие, приближи до мене, за да та науча как да обичаш живота. У, 1871, бр. 10, 157.
БЕЗРАЗСЪ`ДНО нареч. 1. Без разсъдък, без да се разсъждава; необмислено. — Искаме да се бием! — викаха те .. Раковски сложи ръка върху рамото на Македонски, .. — Братя! Защото работата е на живот и смърт, затова не можем да започнем току-тъй… безразсъдно. Ст. Дичев, ЗС I, 168. Планината стенеше от взривовете и ехото повтаряше гърма, сякаш отправяше проклятия към тия, които унищожаваха най-безразсъдно дивите обитатели на горите и пъргавите пъстърви. Ем. Станев, ПЕГ, 6. „Баща ми е орал, сеял и жънал, без да знае книга“ — казва Петко, .. Мнозина говорят тъй безразсъдно, .. ще дойде един ден, в който да се уверят, че не ще могат да преминат без учение тъй, както са преминали техните бащи и деди. Ступ., 1875, бр. 6, 42. // Без достатъчно здрав разум, задръжки, обмисляне; неразумно. — За нелегалния венчавката е опасно нещо, но семейството ви е налице. Обичате го, зная, а най-безразсъдно искахте да го захвърлите на улицата. X. Русев, ПЗ, 158. Тръгнах към дома й — знаях, че е безразсъдно, ала — тръгнах. Г. Райчев, Избр. съч. II, 141. Постъпваш безразсъдно като купуваш тази кола.
2. За означаване на много висока степен в проявата на някакво качество, изразено с думата, към която се отнася; извънредно много, до краен предел; изключително, безумно. Анастаси бе слушал, че през войната Калинков бил безразсъдно храбър офицер и изумителен стрелец. Нито веднаж набелязаната жертва не беше се спасявала от куршумите му. Ем. Станев, ИК I-II, 154. Виждам, че понякога те [младежите] са така безразсъдно смели, че полицията може безпогрешно да ги открие и до един да ги „окошарят“. П. Михайлов, МП, 7.
БЕЗРАЗСЪ`ДНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Качество на безразсъден; безразсъдство, безумие. — Със своето безумие да излизаш срещу стръвници .. ти си поставил на опасност .. живота на ранената другарка. Не е ли ясна безразсъдността на твоята постъпка? Ив. Ааджимарчев, ОК, 462-463. Началникът израсна изведнъж пред очите им [на първенците на града] като човек деен и, главно, смел до безразсъдност. Да отиде сам в джамията и то нощем! Ст. Чилингиров, ПЖ, 109.
— Друга (остар. книж.) форма: безрасу`дност.
БЕЗРАЗСЪ`ДСТВО, мн. (рядко) -а, ср. 1. Само ед. Качество на безразсъден; безразсъдност, безумие. — Вие сте честен човек и няма да постъпите нечестно .. — Но ако безразсъдството надделее, ако виното на страстта размъти съзнанието и потикне най-практичната съобразителност към лудост? Тогава? Ст. Чилингиров, РК, 183. И казал на гражданите реч, в която укорявал силно безразсъдството и малодушието им. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 164.
2. Проява на безразсъден; безразсъдна, неразумна постъпка. — Искаме да се бием! — викаха те [легистите] .. — Не — каза той [Раковски]. — Аз не мога да допусна такова безразсъдство. Ст. Дичев, ЗС I, 68. Безразсъдство
