Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/649“
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 2 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | Съч. I, 16. <i>Около един месец пехотната дружина лениво пълзя из планините, хвърляше от време на време напосоки из деретата някоя и друга мина, стреляше безразборно и халосно.</i> П. Вежинов, ЗНН, 169. <i>Хората, които стовариха хляба, започнаха да го раздават безразборно. Оживени и развеселени, бойците поемаха самуните.</i> Г. Караславов, ОХ IV, 144-145. <i>Четях безразборно — ту стихотворения и разкази, ту очерци и повести, ту пиеси и романи.</i> Г. Русафов, ИТБД, 161. | |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗРАЗБО`РНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Рядко. Книж. Отвл. същ. от</i> безразборен; безредност, безсистемност. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗРАЗБО`РЧИВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар. Книж.</i> Безразборен. <i>В периодически списания с научно-публицистически характер, .., търпимостта не може по никой начин да се взима за оправдание на едно безразборчиво литературно сътрудничество.</i> Д. Благоев, ЛКС, 72. <i>Императорът Константин Копроним беше преселил .. павликяне отсам в Тракия — .. тие сектари не закъсняха да се възползуват от случаят на безразборчивото кръщаване на съседните българе.</i> Н, 1882, кн. 1, 228. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗРАЗЛИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> 1. Който не проявява интерес към нещо или отношение към нещо; равнодушен, безучастен. <i>Защо бяха тези истории? Не се запитвах, нито пък ме интересуваше смисълът на тия клетви. И все пак не бях безразличен. При всички случаи аз бях на страната на Филчо.</i> К. Калчев, ПИЖ, 65. <i>Само Кирковчето не зарадва известието от Женеда — той остана безразличен, в очите му се четеше недоверие.</i> Д. Спространов, С, 22. <i>С израз на печал по лицето, .. но външно спокоен и дори безразличен, той даде обикновените разпореждания на стражарите.</i> Г. Караславов, ОХ IV, 202. |
| − | 2. Който не изразява интерес към нещо или отношение към нещо; равнодушен, безучастен. <i>Той дойде при нас, поздрави се с дяда Гена, поздрави и мене | + | 2. Който не изразява интерес към нещо или отношение към нещо; равнодушен, безучастен. <i>Той дойде при нас, поздрави се с дяда Гена, поздрави и мене, но погледът му беше безразличен, чужд.</i> Й. Йовков, ВАХ, 103. <i>Очите му пак се отвориха — студени, замрежени и безразлични към всичко, което не бе във връзка с боя.</i> Д. Димов, Т, 599. <i>Щом го видях, аз станах на крака и побързах да си дам безразличен вид.</i> Ст. Чилингиров, ХНН, 167. |
| − | 3. Обикн. като <i>сказ. опред.</i> в съчет. с предл. към. Който не изпитва някакво чувство (обикн. обич, привързаност и др.). <i>Тя знаеше, че той продължаваше да я обича —.. — но не беше ли тя безразлична към него?</i> Ив. Мартинов, ДТ, 274. <i>Фон Гайер се усмихна разсеяно, сякаш одобряваше снизходително постъпката на Ирина, но оставаше безразличен към нея.</i> Д. Димов, Т, 514. // В съчет. с лич. местоим. в дат. Към когото не се изпитва чувство на привързаност, любов и | + | 3. Обикн. като <i>сказ. опред.</i> в съчет. с предл. <em>към</em>. Който не изпитва някакво чувство (обикн. обич, привързаност и др.). <i>Тя знаеше, че той продължаваше да я обича — .. — но не беше ли тя безразлична към него?</i> Ив. Мартинов, ДТ, 274. <i>Фон Гайер се усмихна разсеяно, сякаш одобряваше снизходително постъпката на Ирина, но оставаше безразличен към нея.</i> Д. Димов, Т, 514. // В съчет. с лич. местоим. в дат. Към когото не се изпитва чувство на привързаност, любов и под. от лицето, означено чрез лич. местоим. <i>— Значи, аз съм ти безразлична. Когато един мъж обича, той ревнува.</i> М. Грубешлиева, ПП, 236. <i>Моето постоянно място тук, в Централ, е на червеното плюшено канапе до четвъртия стълб, близо до бюфета. В началото това място ми беше безразлично, но сега като че ли съм се сраснал с него.</i> Д. Калфов, Избр. разк., 321. <i>Разбира се, парите не са ми безразлични.</i> К. Калчев, ДНГ, 11. |
| − | + | ◇ <b>Безразлично равновесие</b>. <i>Физ.</i> Равновесие, при което центърът на тежестта съвпада с центъра на окачването. | |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗРАЗЛИ`ЧИЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Отсъствие на интерес или на някакво чувство, безразлично, равнодушно отношение към нещо или към някого; равнодушие, безучастие. <i>Отчайващо беше безразличието й към всичко наоколо, не се интересуваше от нищо, като че ли не беше от тоя свят.</i> Д. Талев, ЖС, 405. <i>Младен посрещна тая вест с пълно безразличие, дори не запита тежко или леко е болно детето.</i> К. Петканов, БД, 163. <i>Очите му са угаснали, цялото му същество издава пълно безразличие към живота.</i> Л. Стоянов, X, 58. <i>Гледайки го с престорено безразличие, аз трепетно чаках страшния миг, когато ще бъде открита измамата.</i> М. Кремен, РЯ, 62. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕЗРАЗЛИ`ЧНО</b> <i>нареч.</i> 1. С безразличие, без проява на някакво отношение; равнодушно, безучастно. <i>И няколко дни пролежа на легло; страданията понасяше с голямо търпение, отнасяйки се съвсем безразлично към живота и смъртта.</i> Ив. | + | <b>БЕЗРАЗЛИ`ЧНО</b> <i>нареч.</i> 1. С безразличие, без проява на някакво отношение; равнодушно, безучастно. <i>И няколко дни пролежа на легло; страданията понасяше с голямо търпение, отнасяйки се съвсем безразлично към живота и смъртта.</i> Ив. Въжарова, ИН (превод), 125. <i>Захари свиваше рамене, поглеждаше я безразлично и започваше да мисли за Радка.</i> Ст. Марков, ДБ, 285. <i>Колкото по` наближаваше фермата, толкова по-неприятно го обземаше съмнение, че Нонка ще го посрещне хладно и безразлично.</i> И. Петров, НЛ, 29. |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | безразлично | + | 2. С гл. <em>съм</em>, <em>ставам</em> в 3 <i>л. ед. ч.</i> и лич. местоим. в <i>дат.</i> Означава, че за някого е без значение нещо, при какви обстоятелства е или ще бъде нещо или какво ще му се случи; все едно. <i>Той заслиза по стълбите, блъсна пътната врата и тръгна по улицата. Беше му безразлично накъде отива.</i> П. Проданов, С, 112. <i>По-гордите селяни разговаряха ниско и то така, сякаш им беше безразлично, дали ще имат още земя или не.</i> К. Петканов, СВ, 210. <i>— Пеперудке — каза пчелата, — .. Можеш ли ми каза, къде се намираме? — За мене е безразлично — каза пеперудата. — Аз нямам постоянно местожителство. Аз хвърча свободно навсякъде и никога не се интересувам къде се намирам.</i> Елин Пелин, ПР, 23. |
| + | 3. В съчет. с въпр. местоим. и нареч. или при въпр. частица <em>дали</em>. За подчертаване, че не се взимат под внимание дадени обстоятелства, че не се прави някакъв подбор; все едно, независимо. <i>Величков се отнасяше с</i> | ||
Текуща версия към 13:59, 25 октомври 2013
Съч. I, 16. Около един месец пехотната дружина лениво пълзя из планините, хвърляше от време на време напосоки из деретата някоя и друга мина, стреляше безразборно и халосно. П. Вежинов, ЗНН, 169. Хората, които стовариха хляба, започнаха да го раздават безразборно. Оживени и развеселени, бойците поемаха самуните. Г. Караславов, ОХ IV, 144-145. Четях безразборно — ту стихотворения и разкази, ту очерци и повести, ту пиеси и романи. Г. Русафов, ИТБД, 161.
БЕЗРАЗБО`РНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Книж. Отвл. същ. от безразборен; безредност, безсистемност.
БЕЗРАЗБО`РЧИВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Безразборен. В периодически списания с научно-публицистически характер, .., търпимостта не може по никой начин да се взима за оправдание на едно безразборчиво литературно сътрудничество. Д. Благоев, ЛКС, 72. Императорът Константин Копроним беше преселил .. павликяне отсам в Тракия — .. тие сектари не закъсняха да се възползуват от случаят на безразборчивото кръщаване на съседните българе. Н, 1882, кн. 1, 228.
БЕЗРАЗЛИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който не проявява интерес към нещо или отношение към нещо; равнодушен, безучастен. Защо бяха тези истории? Не се запитвах, нито пък ме интересуваше смисълът на тия клетви. И все пак не бях безразличен. При всички случаи аз бях на страната на Филчо. К. Калчев, ПИЖ, 65. Само Кирковчето не зарадва известието от Женеда — той остана безразличен, в очите му се четеше недоверие. Д. Спространов, С, 22. С израз на печал по лицето, .. но външно спокоен и дори безразличен, той даде обикновените разпореждания на стражарите. Г. Караславов, ОХ IV, 202.
2. Който не изразява интерес към нещо или отношение към нещо; равнодушен, безучастен. Той дойде при нас, поздрави се с дяда Гена, поздрави и мене, но погледът му беше безразличен, чужд. Й. Йовков, ВАХ, 103. Очите му пак се отвориха — студени, замрежени и безразлични към всичко, което не бе във връзка с боя. Д. Димов, Т, 599. Щом го видях, аз станах на крака и побързах да си дам безразличен вид. Ст. Чилингиров, ХНН, 167.
3. Обикн. като сказ. опред. в съчет. с предл. към. Който не изпитва някакво чувство (обикн. обич, привързаност и др.). Тя знаеше, че той продължаваше да я обича — .. — но не беше ли тя безразлична към него? Ив. Мартинов, ДТ, 274. Фон Гайер се усмихна разсеяно, сякаш одобряваше снизходително постъпката на Ирина, но оставаше безразличен към нея. Д. Димов, Т, 514. // В съчет. с лич. местоим. в дат. Към когото не се изпитва чувство на привързаност, любов и под. от лицето, означено чрез лич. местоим. — Значи, аз съм ти безразлична. Когато един мъж обича, той ревнува. М. Грубешлиева, ПП, 236. Моето постоянно място тук, в Централ, е на червеното плюшено канапе до четвъртия стълб, близо до бюфета. В началото това място ми беше безразлично, но сега като че ли съм се сраснал с него. Д. Калфов, Избр. разк., 321. Разбира се, парите не са ми безразлични. К. Калчев, ДНГ, 11.
◇ Безразлично равновесие. Физ. Равновесие, при което центърът на тежестта съвпада с центъра на окачването.
БЕЗРАЗЛИ`ЧИЕ, мн. няма, ср. Отсъствие на интерес или на някакво чувство, безразлично, равнодушно отношение към нещо или към някого; равнодушие, безучастие. Отчайващо беше безразличието й към всичко наоколо, не се интересуваше от нищо, като че ли не беше от тоя свят. Д. Талев, ЖС, 405. Младен посрещна тая вест с пълно безразличие, дори не запита тежко или леко е болно детето. К. Петканов, БД, 163. Очите му са угаснали, цялото му същество издава пълно безразличие към живота. Л. Стоянов, X, 58. Гледайки го с престорено безразличие, аз трепетно чаках страшния миг, когато ще бъде открита измамата. М. Кремен, РЯ, 62.
БЕЗРАЗЛИ`ЧНО нареч. 1. С безразличие, без проява на някакво отношение; равнодушно, безучастно. И няколко дни пролежа на легло; страданията понасяше с голямо търпение, отнасяйки се съвсем безразлично към живота и смъртта. Ив. Въжарова, ИН (превод), 125. Захари свиваше рамене, поглеждаше я безразлично и започваше да мисли за Радка. Ст. Марков, ДБ, 285. Колкото по` наближаваше фермата, толкова по-неприятно го обземаше съмнение, че Нонка ще го посрещне хладно и безразлично. И. Петров, НЛ, 29.
2. С гл. съм, ставам в 3 л. ед. ч. и лич. местоим. в дат. Означава, че за някого е без значение нещо, при какви обстоятелства е или ще бъде нещо или какво ще му се случи; все едно. Той заслиза по стълбите, блъсна пътната врата и тръгна по улицата. Беше му безразлично накъде отива. П. Проданов, С, 112. По-гордите селяни разговаряха ниско и то така, сякаш им беше безразлично, дали ще имат още земя или не. К. Петканов, СВ, 210. — Пеперудке — каза пчелата, — .. Можеш ли ми каза, къде се намираме? — За мене е безразлично — каза пеперудата. — Аз нямам постоянно местожителство. Аз хвърча свободно навсякъде и никога не се интересувам къде се намирам. Елин Пелин, ПР, 23.
3. В съчет. с въпр. местоим. и нареч. или при въпр. частица дали. За подчертаване, че не се взимат под внимание дадени обстоятелства, че не се прави някакъв подбор; все едно, независимо. Величков се отнасяше с
