Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/647“
(→Некоригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 5 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | 87. <i>Той след малко время ослепя и биде убит от своите си, които много бяха го намразили за безпътните му дела.</i> Д. | + | 87. <i>Той след малко время ослепя и биде убит от своите си, които много бяха го намразили за безпътните му дела.</i> Д. Войников, КБИ, 68. |
| − | 2. Който нарушава общоприетите нравствени норми, морал и води разпуснат живот; безнравствен, неморален, покварен. | + | 2. Който нарушава общоприетите нравствени норми, морал и води разпуснат живот; безнравствен, неморален, покварен. <i>— Помислете, тате, ако го пуснете [сина си] няколко време да се помъчи, не ще ли той да се превърне и да се изправи? Или в това училище на теглото, ще да си остане се безпътен.</i> Н. Бончев, Р (превод), 8. <i>Той е свенлив, тъжен, от време на време проявява затаения безскрупулен и безпътен човек, но бърже се съвзема и става пак покорен, добър.</i> Д. Немиров, В, 70. <i>Безпътна жена.</i> |
| − | 3. <i>Остар.</i> Неприличен, непристоен. <i>Миналото лято Орфей и Дика поиха няколко пъти стадата си на Големия извор, но там те видяха люде, .. , които бяха изгубили свестта си и лудуваха, приказваха безпътни приказки и от нищо не се страхуваха, нито се срамуваха.</i> Г. Караславов, Избр. съч. V, 229. <i>Що ги е чужди еня, — път минават, / безпътни думи думат: „Бъчеваря / завърза пъп за бъчвата!“</i> П. П. Славейков, Събр. съч. I, 159. <i>И да се прозяваш, кога седиш пред някой си, .. , много безпътна е работа.</i> Р. Попович, X, 121. | + | 3. <i>Остар.</i> Неприличен, непристоен. <i>Миналото лято Орфей и Дика поиха няколко пъти стадата си на Големия извор, но там те видяха люде, .., които бяха изгубили свестта си и лудуваха, приказваха безпътни приказки и от нищо не се страхуваха, нито се срамуваха.</i> Г. Караславов, Избр. съч. V, 229. <i>Що ги е чужди еня, — път минават, / безпътни думи думат: „Бъчеваря / завърза пъп за бъчвата!“</i> П. П. Славейков, Събр. съч. I, 159. <i>И да се прозяваш, кога седиш пред някой си, .., много безпътна е работа.</i> Р. Попович, X, 121. |
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЗПЪ`ТИЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Книж.</i> 1. Отсъствие на правилна насока обикн. в обществено-политическите и нравствените схващания или в областта на изкуството или науката; безпътица. <i>Маяковски е излязъл на попрището на музикално-творческата дейност през тежките години на реакцията и на идейното безпътие, което обхвана руската интелигенция след поражението на революцията от 1905 г.</i> Т, 1941, бр. 212, 4. | ||
| − | + | 2. <i>Рядко.</i> Отсъствие на нравственост, на морален начин на живот. <i>Седем смъртни гряха ни назваха мъдреците — седем пътя на човешкото безпътие.</i> Н. Райнов, БЛ, 180. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЗПЪ`ТИЦА</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> 1. <i>Рядко.</i> Липса на определен, очертан път за ходене, за движение. <i>Трябваше да се гони посоката на север, да се дири път в тази пълна безпътица.</i> Л. Стоянова, Б, 145. | ||
| − | + | 2. Обикн. с предл. <em>в</em>. Състояние на обърканост, на безизходност поради отсъствие на правилна насока в нещо (идейно-политически или естетически схващания, начин на действие и пр.). <i>Той мислеше за борбата, .. и смъртта тоя път му се струваше страшна .. защото народното дело беше в безпътица и нямаше кой да го поеме.{{попр|Заменена запетая с точка.}}</i> Ст. Дичев, ЗС I, 375. <i>Много от младите хора бяха в безпътица. Те се заловиха да изучават опакото на живота, да дирят човека на дъното.</i> Ив. Богданов, СП, 191. <i>— Аз пък се питам, какво щеше да стане с нас, ако нямаше социализъм и работническо движение? Как щяхме да излезем от безпътицата на метерлинковци, уайдовци и кнутхамсуновци. Окопите ни научиха какво трябва да правим и къде са корените на злото — каза Иван.</i> Ем. Станев, ИК I—II,{{попр|Добавена запетайка.}} 51. | |
| − | безпътие | + | 3. Отсъствие на правилна насока обикн. в обществено-политическите и нравствените схващания или в областта на изкуството или науката; безпътие. <i>Много византийски управници, най-вече патриарх Фотий, смятаха, че безпътицата ще погуби България.</i> Й. Вълчев, СКН, 542. <i>„Сега ти плачеш от слабост за моралната безпътица на своя живот, за разрухата на своя свят.“</i> Д. Димов, Т, 646. <i>Други пък стихотворения, .. са хладни, умозрителни, маниерни и най-важното погрешно насочени. Без да бъдат съкровен израз на тежката жизнена драма на поета, те са свидетелство за една идейна безпътица.</i> П. Данчев, ЛФ, 1958, бр. 5, 2. |
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЗПЪ`ТНО</b>. <i>Нареч. от</i> безпътен (в 1 знач.); безнравствено, неморално, разпуснато. <i>Не живее добре правоверният народ и няма кой да му помогне. Падна той и пада по-надолу. Живее безпътно, забрави истинската вяра и своя закон, забрави дедите си.</i> Д. Талев, ПК, 290. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЗПЪ`ТНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Книж. 1. Рядко,</i> Безпътица (в 3 знач.). <i>Има читатели-пияници .. За този род читатели е все едно кой е авторът на книгата, какви са идеите му и дали изобщо има някакви цялостни идеи или сам се лута в лишена от всякакви принципи безпътност.</i> О. Василев, ЖБ, 268-269. | ||
| − | + | 2. <i>Остар.</i> Неприлична, непристойна постъпка; безпътство. <i>Духовенството не ся възпротиви на влизанието на тези чужденци в святинята им, но с условие да не направят никоя безпътност.</i> П. Кисимов, OA II{{попр|Добавяне на интервал.}} (превод), 96. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БЕЗПЪ`ТСТВО</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср.</i> 1. Само <i>ед.</i> Неморален, безнравствен начин на живот. <i>— О, да можехте да се свестите и да паднеше булото от пред очите ви! Но вашето търпение крепи неговото [на сина] безпътство и вашата слабост му дава право.</i> Н. Бончев, Р (превод), 8. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | — О, | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| + | 2. Постъпка, действие, несъвместими с общоприетия морал; неморална, безнравствена постъпка. <i>— А спомняш ли си онази нощ? — Коя нощ? — В Чам кория — .. когато скъса телефонния шнур, за да не бъдеш издаден и си позволи безпътството да побъбриш няколко часа с една жена от враждебния свят.</i> Д. Димов, Т, 690. <i>По недели се луташе на лов или по безпътства, а по недели прекарваше затворнишки.</i> А. Страшимиров, Съч. I, 82. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЗРАБО`ТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил.</i> 1. Който няма работа, за да изкарва прехраната си. <i>Той, безработен младеж, тя — първа година учителка. Беше отишъл в нейния град да търси работа.</i> М. Марчевски, П, 226. <i>Вапцаров не каза нищо за работата си във фабриката, не спомена за опасността</i> | ||
Текуща версия към 11:17, 25 октомври 2013
87. Той след малко время ослепя и биде убит от своите си, които много бяха го намразили за безпътните му дела. Д. Войников, КБИ, 68.
2. Който нарушава общоприетите нравствени норми, морал и води разпуснат живот; безнравствен, неморален, покварен. — Помислете, тате, ако го пуснете [сина си] няколко време да се помъчи, не ще ли той да се превърне и да се изправи? Или в това училище на теглото, ще да си остане се безпътен. Н. Бончев, Р (превод), 8. Той е свенлив, тъжен, от време на време проявява затаения безскрупулен и безпътен човек, но бърже се съвзема и става пак покорен, добър. Д. Немиров, В, 70. Безпътна жена.
3. Остар. Неприличен, непристоен. Миналото лято Орфей и Дика поиха няколко пъти стадата си на Големия извор, но там те видяха люде, .., които бяха изгубили свестта си и лудуваха, приказваха безпътни приказки и от нищо не се страхуваха, нито се срамуваха. Г. Караславов, Избр. съч. V, 229. Що ги е чужди еня, — път минават, / безпътни думи думат: „Бъчеваря / завърза пъп за бъчвата!“ П. П. Славейков, Събр. съч. I, 159. И да се прозяваш, кога седиш пред някой си, .., много безпътна е работа. Р. Попович, X, 121.
БЕЗПЪ`ТИЕ, мн. няма, ср. Книж. 1. Отсъствие на правилна насока обикн. в обществено-политическите и нравствените схващания или в областта на изкуството или науката; безпътица. Маяковски е излязъл на попрището на музикално-творческата дейност през тежките години на реакцията и на идейното безпътие, което обхвана руската интелигенция след поражението на революцията от 1905 г. Т, 1941, бр. 212, 4.
2. Рядко. Отсъствие на нравственост, на морален начин на живот. Седем смъртни гряха ни назваха мъдреците — седем пътя на човешкото безпътие. Н. Райнов, БЛ, 180.
БЕЗПЪ`ТИЦА, мн. няма, ж. 1. Рядко. Липса на определен, очертан път за ходене, за движение. Трябваше да се гони посоката на север, да се дири път в тази пълна безпътица. Л. Стоянова, Б, 145.
2. Обикн. с предл. в. Състояние на обърканост, на безизходност поради отсъствие на правилна насока в нещо (идейно-политически или естетически схващания, начин на действие и пр.). Той мислеше за борбата, .. и смъртта тоя път му се струваше страшна .. защото народното дело беше в безпътица и нямаше кой да го поеме.* Ст. Дичев, ЗС I, 375. Много от младите хора бяха в безпътица. Те се заловиха да изучават опакото на живота, да дирят човека на дъното. Ив. Богданов, СП, 191. — Аз пък се питам, какво щеше да стане с нас, ако нямаше социализъм и работническо движение? Как щяхме да излезем от безпътицата на метерлинковци, уайдовци и кнутхамсуновци. Окопите ни научиха какво трябва да правим и къде са корените на злото — каза Иван. Ем. Станев, ИК I—II,* 51.
3. Отсъствие на правилна насока обикн. в обществено-политическите и нравствените схващания или в областта на изкуството или науката; безпътие. Много византийски управници, най-вече патриарх Фотий, смятаха, че безпътицата ще погуби България. Й. Вълчев, СКН, 542. „Сега ти плачеш от слабост за моралната безпътица на своя живот, за разрухата на своя свят.“ Д. Димов, Т, 646. Други пък стихотворения, .. са хладни, умозрителни, маниерни и най-важното погрешно насочени. Без да бъдат съкровен израз на тежката жизнена драма на поета, те са свидетелство за една идейна безпътица. П. Данчев, ЛФ, 1958, бр. 5, 2.
БЕЗПЪ`ТНО. Нареч. от безпътен (в 1 знач.); безнравствено, неморално, разпуснато. Не живее добре правоверният народ и няма кой да му помогне. Падна той и пада по-надолу. Живее безпътно, забрави истинската вяра и своя закон, забрави дедите си. Д. Талев, ПК, 290.
БЕЗПЪ`ТНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. 1. Рядко, Безпътица (в 3 знач.). Има читатели-пияници .. За този род читатели е все едно кой е авторът на книгата, какви са идеите му и дали изобщо има някакви цялостни идеи или сам се лута в лишена от всякакви принципи безпътност. О. Василев, ЖБ, 268-269.
2. Остар. Неприлична, непристойна постъпка; безпътство. Духовенството не ся възпротиви на влизанието на тези чужденци в святинята им, но с условие да не направят никоя безпътност. П. Кисимов, OA II* (превод), 96.
БЕЗПЪ`ТСТВО, мн. -а, ср. 1. Само ед. Неморален, безнравствен начин на живот. — О, да можехте да се свестите и да паднеше булото от пред очите ви! Но вашето търпение крепи неговото [на сина] безпътство и вашата слабост му дава право. Н. Бончев, Р (превод), 8.
2. Постъпка, действие, несъвместими с общоприетия морал; неморална, безнравствена постъпка. — А спомняш ли си онази нощ? — Коя нощ? — В Чам кория — .. когато скъса телефонния шнур, за да не бъдеш издаден и си позволи безпътството да побъбриш няколко часа с една жена от враждебния свят. Д. Димов, Т, 690. По недели се луташе на лов или по безпътства, а по недели прекарваше затворнишки. А. Страшимиров, Съч. I, 82.
БЕЗРАБО`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който няма работа, за да изкарва прехраната си. Той, безработен младеж, тя — първа година учителка. Беше отишъл в нейния град да търси работа. М. Марчевски, П, 226. Вапцаров не каза нищо за работата си във фабриката, не спомена за опасността
