Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/646“
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 3 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>.. много рязък, ругае безпричинно | + | <i>.. много рязък, ругае безпричинно хората… мята се от една крайност в друга.</i> Г. Караславов, ОХ IV, 467. <i>Той криеше очите си от нея и .. безпричинно местеше предметите по писалището.</i> А. Наковски, МПП, 84. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕЗПРИЧИ`ННОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Рядко. Книж. Отвл. същ. от</i> безпричинен; необоснованост, неоснователност. | + | <b>БЕЗПРИЧИ`ННОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Рядко. Книж. Отвл. същ. от</i> безпричинен; необоснованост, неоснователност. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗПРИЮ`ТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил. Книж.</i> 1. Който няма подслон, свой дом и семейство; бездомен. <i>Двете изплашени жени бяха попаднали в страшната клоака на живота. Толкова бездомни, безприютни деца!</i> Г. Райчев, ЗК, 232. <i>Ще остана в някой инвалиден дом. Сигурно! Ще остана там като недъгав и безприютен, без семейство.</i> П. Славински, ПЩ, 343. |
| − | — От рус. | + | 2. Като <i>същ.</i> <b>безприютни</b>. <i>мн.</i> Самотни хора без подслон; бездомници, бездомни. <i>— Какво е това място? — попита Бенко. — Дом за безприютни.</i> Ал. Бабек, МЕ, 122. |
| + | |||
| + | — От рус. бесприютный. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗПРИЮ`ТНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Книж. Отвл. същ. от</i> безприютен. <i>Влагата и студът се промъкваха през тежките шинели, .., и това засилваше чувството на безприютност.</i> К. Константинов, ППГ, 327. <i>Под стряхата са се сгушили врабци, бездомни, сиротни — кой ли е мислил, че тази тяхна безприютност е орисана за бъдни дни и за мене?</i> К, 1927, бр. 102, 3. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗПРОБЛЕ`МЕН</b>, -мна, -мно, <i>мн.</i> -мни, <i>прил.</i> Който става, постига се без проблеми и затруднения. <i>Никой не смееше да предполага, че англичаните ще вземат толкова лека и безпроблемна победа в първата [футболна] среща в Глазгоу.</i> СТ, 1999, бр. 47, 29. <i>Безпроблемно придвижване по магистралата.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗПРОБЛЕ`МНО</b>. <i>Нареч. от</i> безпроблемен; без проблеми и затруднения. <i>„На концерта децата безпроблемно, с отлично обработените си гласове, изпълняваха всичко — от български фолклор до оперни творби.“</i> СТ, 2000, бр. 1, 8. <i>Понякога със съседи играя по цяла неделя на табла или карти, дегустираме едно-друго, живеем си весело и безпроблемно.</i> Диал., 1989, бр. 47, 9. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗПРО`ГРАМЕН</b>, -мна, -мно, <i>мн.</i> -мни, <i>прил. Рядко. Книж.</i> Който става, който се извършва без определена програма. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗПРОСВЕ`ТЕН</b><sup>1</sup>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил. Поет.</i> 1. В който няма никаква светлина; съвсем тъмен. <i>Слепеца няма слънцето да види. / Во безпросветна нощ залутан, само / живее той.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. I, 55. <i>Сънувах те и тая нощ, о мила, / .. / Пробудих се и в мрака безпросветен / заплаках аз — и роних сълзи до зори.</i> П. К. Яворов, Съч. I, 22. • Обр. <i>Заредуваха се дните / дните още и нощите / в безпросветна тъмнина.</i> П. К. Яворов, Мис., 1900, кн. 1, 12. |
| − | + | 2. <i>Прен.</i> В който няма или който не вдъхва надежда за нещо по-добро; мрачен, тежък. <i>После настанаха за него пак еднообразни, безпросветни дни.</i> Ив. Вазов, Съч. X, 99. • Обр. <i>Авторът, увлечен от духа на своето безпросветно време, заговаря за „мъчениците на правото, които се борят срещу варварството“, за „великото дело, що се върши всеки ден“.</i> Н. Лилиев, Съч. III, 258. | |
| − | |||
| − | 2. <i>Прен.</i> В който няма или който не вдъхва надежда за нещо по-добро; мрачен, тежък. <i>После настанаха за него пак еднообразни, безпросветни дни.</i> Ив. Вазов, Съч. X, 99. • Обр. <i>Авторът, увлечен от духа на своето безпросветно време, заговаря за „мъчениците на правото, които се борят срещу варварството“, за „великото дело, що се върши всеки ден“.</i> Н. Лилиев, Съч. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗПРОСВЕ`ТЕН</b><sup>2</sup>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил. Книж.</i> Непросветен, неук, необразован. <i>В тая безпросветна и тъмна маса слепият егоизъм господствува над всички чувства и всяка нова сила, всяко ограничение, .., ги озлобява и гнети.</i> Й. Йовков, Разк. III, 176. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗПРОСВЕ`ТИЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Рядко. Книж.</i> Отсъствие на просвета, на образование, липса на образованост; безпросветност. <i>Неговото [на коментатора] безпросветие доби наплюнчено-словесен вид върху изкривената му от злоба уста.</i> З, 1992, бр. 19, 2. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗПРОСВЕ`ТНО</b>. <i>Книж. Нареч. от</i> безпросветен<sup>1</sup> (във 2 знач.); тежко, мрачно. <i>Аз се казвам Якуб, бях аз ратай от детство, / .. / Не получих в живота грабежно наследство / и живях безпросветно на труда във нощта.</i> Н. Хрелков, ДД, 93. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗПРОСВЕ`ТНОСТ</b>,{{попр|Добавяне на интервал.}} -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Книж.</i> Отсъствие на просвета, на образование; безпросветие. <i>Зората събуди чувствата му [на Грашев] за другата страна на този прелестен свят, с невежеството, .., с цялата безпросветност на колибарския живот.</i> Д. Фучеджиев, Р, 303. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗПЪ`ТЕН</b><sup>1</sup>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил.</i> 1. <i>Рядко.</i> Който е без път, през който няма прокаран път. <i>Поръчал съм аз всичко да заграбят, а вие знаете, че стадата мъчно се свличат по тези безпътни места.</i> О. Василев, 33, 81. <i>Гъсеничните ходови съоръжения се употребяват при машини, които трябва да се движат по безпътни и неравни терени.</i> Д. Христов, СПМ, 35. <i>Тъй скитник закъснял в гората по безпътни / превали лута се в дълбокий нощен мрак.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. III, 66. |
| − | |||
| − | 1. <i>Рядко.</i> Който е без път, през който няма прокаран път. <i>Поръчал съм аз всичко да заграбят, а вие знаете, че стадата мъчно се свличат по тези безпътни места.</i> О. Василев, 33, 81. <i>Гъсеничните ходови съоръжения се употребяват при машини, които трябва да се движат по безпътни и неравни терени.</i> Д. Христов, СПМ, 35. <i>Тъй скитник закъснял в гората по безпътни / превали лута се в дълбокий нощен мрак.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. III, 66. | ||
2. <i>Остар.</i> Безизходен, объркан. <i>Най-сетне тия скопци докараха царството до едно много бедно и безпътно состояние.</i> Г. Кръстевич, ИБ, 291. | 2. <i>Остар.</i> Безизходен, объркан. <i>Най-сетне тия скопци докараха царството до едно много бедно и безпътно состояние.</i> Г. Кръстевич, ИБ, 291. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗПЪ`ТЕН</b><sup>2</sup>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил.</i> 1. Който е в противоречие с общоприетия морал, в който отсъства нравственост; безнравствен, неморален. <i>Защото баща му, след като беше пропил Хаджи Пешовото имане със своя разпуснат и безпътен живот, загинал нейде от пиянство.</i> Т. Влайков, Съч. III, 81. <i>Страхуваше се да не би станал и той като синовете на близоседите им, които, .. обичаха да са упиват и правеха много безпътни работи.</i> У, 1871, бр. 6, |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 08:36, 25 октомври 2013
.. много рязък, ругае безпричинно хората… мята се от една крайност в друга. Г. Караславов, ОХ IV, 467. Той криеше очите си от нея и .. безпричинно местеше предметите по писалището. А. Наковски, МПП, 84.
БЕЗПРИЧИ`ННОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Книж. Отвл. същ. от безпричинен; необоснованост, неоснователност.
БЕЗПРИЮ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. 1. Който няма подслон, свой дом и семейство; бездомен. Двете изплашени жени бяха попаднали в страшната клоака на живота. Толкова бездомни, безприютни деца! Г. Райчев, ЗК, 232. Ще остана в някой инвалиден дом. Сигурно! Ще остана там като недъгав и безприютен, без семейство. П. Славински, ПЩ, 343.
2. Като същ. безприютни. мн. Самотни хора без подслон; бездомници, бездомни. — Какво е това място? — попита Бенко. — Дом за безприютни. Ал. Бабек, МЕ, 122.
— От рус. бесприютный.
БЕЗПРИЮ`ТНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от безприютен. Влагата и студът се промъкваха през тежките шинели, .., и това засилваше чувството на безприютност. К. Константинов, ППГ, 327. Под стряхата са се сгушили врабци, бездомни, сиротни — кой ли е мислил, че тази тяхна безприютност е орисана за бъдни дни и за мене? К, 1927, бр. 102, 3.
БЕЗПРОБЛЕ`МЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Който става, постига се без проблеми и затруднения. Никой не смееше да предполага, че англичаните ще вземат толкова лека и безпроблемна победа в първата [футболна] среща в Глазгоу. СТ, 1999, бр. 47, 29. Безпроблемно придвижване по магистралата.
БЕЗПРОБЛЕ`МНО. Нареч. от безпроблемен; без проблеми и затруднения. „На концерта децата безпроблемно, с отлично обработените си гласове, изпълняваха всичко — от български фолклор до оперни творби.“ СТ, 2000, бр. 1, 8. Понякога със съседи играя по цяла неделя на табла или карти, дегустираме едно-друго, живеем си весело и безпроблемно. Диал., 1989, бр. 47, 9.
БЕЗПРО`ГРАМЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Рядко. Книж. Който става, който се извършва без определена програма.
БЕЗПРОСВЕ`ТЕН1, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Поет. 1. В който няма никаква светлина; съвсем тъмен. Слепеца няма слънцето да види. / Во безпросветна нощ залутан, само / живее той. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 55. Сънувах те и тая нощ, о мила, / .. / Пробудих се и в мрака безпросветен / заплаках аз — и роних сълзи до зори. П. К. Яворов, Съч. I, 22. • Обр. Заредуваха се дните / дните още и нощите / в безпросветна тъмнина. П. К. Яворов, Мис., 1900, кн. 1, 12.
2. Прен. В който няма или който не вдъхва надежда за нещо по-добро; мрачен, тежък. После настанаха за него пак еднообразни, безпросветни дни. Ив. Вазов, Съч. X, 99. • Обр. Авторът, увлечен от духа на своето безпросветно време, заговаря за „мъчениците на правото, които се борят срещу варварството“, за „великото дело, що се върши всеки ден“. Н. Лилиев, Съч. III, 258.
БЕЗПРОСВЕ`ТЕН2, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. Непросветен, неук, необразован. В тая безпросветна и тъмна маса слепият егоизъм господствува над всички чувства и всяка нова сила, всяко ограничение, .., ги озлобява и гнети. Й. Йовков, Разк. III, 176.
БЕЗПРОСВЕ`ТИЕ, мн. няма, ср. Рядко. Книж. Отсъствие на просвета, на образование, липса на образованост; безпросветност. Неговото [на коментатора] безпросветие доби наплюнчено-словесен вид върху изкривената му от злоба уста. З, 1992, бр. 19, 2.
БЕЗПРОСВЕ`ТНО. Книж. Нареч. от безпросветен1 (във 2 знач.); тежко, мрачно. Аз се казвам Якуб, бях аз ратай от детство, / .. / Не получих в живота грабежно наследство / и живях безпросветно на труда във нощта. Н. Хрелков, ДД, 93.
БЕЗПРОСВЕ`ТНОСТ,* -тта`, мн. няма, ж. Книж. Отсъствие на просвета, на образование; безпросветие. Зората събуди чувствата му [на Грашев] за другата страна на този прелестен свят, с невежеството, .., с цялата безпросветност на колибарския живот. Д. Фучеджиев, Р, 303.
БЕЗПЪ`ТЕН1, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Рядко. Който е без път, през който няма прокаран път. Поръчал съм аз всичко да заграбят, а вие знаете, че стадата мъчно се свличат по тези безпътни места. О. Василев, 33, 81. Гъсеничните ходови съоръжения се употребяват при машини, които трябва да се движат по безпътни и неравни терени. Д. Христов, СПМ, 35. Тъй скитник закъснял в гората по безпътни / превали лута се в дълбокий нощен мрак. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 66.
2. Остар. Безизходен, объркан. Най-сетне тия скопци докараха царството до едно много бедно и безпътно состояние. Г. Кръстевич, ИБ, 291.
БЕЗПЪ`ТЕН2, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който е в противоречие с общоприетия морал, в който отсъства нравственост; безнравствен, неморален. Защото баща му, след като беше пропил Хаджи Пешовото имане със своя разпуснат и безпътен живот, загинал нейде от пиянство. Т. Влайков, Съч. III, 81. Страхуваше се да не би станал и той като синовете на близоседите им, които, .. обичаха да са упиват и правеха много безпътни работи. У, 1871, бр. 6,
