Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/645“
(→Некоригирана) |
Zelenkroki (беседа | приноси) м (Думата „дължен“ вероятно е вярна за цитирания източник (1875 г.). Безпристрастно сравнено с I изд.) |
||
| (Не са показани 5 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>— Помнете, момчета, че не е далеч денят, в който ще бъдете призвани да спасявате отечеството си! Вярвам, че и там ще проявите същото безпримерно себеотрицание.</i> Д. Габе, МГ, 151. <i>Кървава битка ся започна на 15 януарий и трая три дена; войските и на двете страни показаха едно безпримерно юначество и постоянство.</i> Лет. 1872, 173. <i>Но жителите на Кале упорствуваха | + | <i>— Помнете, момчета, че не е далеч денят, в който ще бъдете призвани да спасявате отечеството си! Вярвам, че и там ще проявите същото безпримерно себеотрицание.</i> Д. Габе, МГ, 151. <i>Кървава битка ся започна на 15 януарий и трая три дена; войските и на двете страни показаха едно безпримерно юначество и постоянство.</i> Лет. 1872, 173. <i>Но жителите на Кале упорствуваха [на обсадата] с безпримерна доблест и великодушие.</i> П. Р. Славейков, ПИ, 24. <i>Безпримерно мъжество.</i> <i>Безпримерна смелост.</i> |
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЗПРИ`МЕРНО</b> <i>нареч.</i> За означаване много висока степен в проявата на някакво качество или действие, изразено с думата, към която се отнася; извънредно, извънредно много, изключително. <i>Сержант Шуб бил безпримерно храбър боец.</i> П. Вежинов, НС, 148. <i>Радвах са безпримерно и са гордеях, че съм са сподобил да са приема в него [революционния комитет].</i> З. Стоянов, ЗБВ I, 126. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЗПРИ`МЕРНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Рядко. Отвл. същ. от</i> безпримерен. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЗПРИ`НЦИПЕН</b>, -пна, -пно, <i>мн.</i> -пни, <i>прил.</i> 1. Който не се ръководи от никакви{{попр|Отпечатано: „ника-ви“.}} принципи, не следва никакви принципи; непоследователен. <i>Възможно ли е пък, щото Балтов наистина да намира така естествено, правилно и даже почтено поведението на тоя необясним, безцветен и безпринципен човек!</i> Ив. Вазов, Съч. XI, 204. | ||
| − | + | 2. Който не почива на никакви принципи. <i>Аз не съм имал достатъчно правилно разбиране на другарската обич, .. Тая любов е несъвместима с нашето леко, благодушно, безпринципно отношение към делата на другаря!</i> О. Василев, Л, П, 80. <i>Безпринципна критика.</i> | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БЕЗПРИ`НЦИПНО</b>. <i>Нареч. от</i> безпринципен. <i>Действа безпринципно. Постъпва безпринципно.</i> | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БЕЗПРИ`НЦИПНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Отсъствие на принципност. <i>Баснословното изменение на мненията у нас ние го обясняваме с безпринципността у хората.</i> Д. Благоев, ЛКС, 86. <i>Отцепникът [Пазвантоглу] .. залагал върху класовия конфликт в Европа, .. Тук той проявявал пълна безпринципност.</i> В. Мутафчиева, KB, 178. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БЕЗПРИСТРА`СТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил.</i> 1. Който не проявява пристрастие, не се ръководи от предубеждения; обективен, неангажиран, справедлив. <i>Най-после аз ща да ви помоля, да кажете на вашият дописник да бъде по-безпристрастен и да ви доставя по-верни сведения.</i> С, 1872, бр. 39, 312. <i>Безпристрастният историк е дължен да не помещава в своята история такива мнения, които още не са потвърдени с факти и които не са разгледани критически.</i> Знан., 1875, бр. 7, 111. <i>Безпристрастен зрител.</i> | |
| − | |||
| − | БЕЗПРИ`НЦИПНО. <i>Нареч. от</i> безпринципен. <i>Действа безпринципно. Постъпва безпринципно.</i> | ||
| − | |||
| − | БЕЗПРИ` | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| + | 2. Който не съдържа, не изразява пристрастие. <i>Нямаше съмнение, че думите му бяха безпристрастни, а това, че ги казваше в лицата на Димитър Общи и на Кънчев, им придаваше още по-голяма сила.</i> Ст. Дичев, ЗС II, 463. <i>Немислимо е да търсят читателите от нас — съвременниците, строга обективност и хладнокръвие .. Безпристрастна история на един народ може да напише само незаинтересования чужденец.</i> З. Стоянов, ЗБВ I, 10. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЗПРИСТРА`СТИЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Обективно, непредубедено, справедливо отношение; безпристрастност, обективност. <i>Да запазиш свобода на духа си и безпристрастие при изучаване на една проблема е единственото поведение, достойно за човека.</i> Ас. Златаров, Избр. съч. II, 9. <i>Безпристрастието го изисква обаче да забележа, че и измежду тия свирепи хора са намираха человеколюбиви души.</i> З. Стоянов, ЗБВ III, 5. <i>Ние изискваме .., от историкът и от изследователят безпристрастие, строга критика и здрави съждения за това или за онова събитие.</i> Знан., 1875, бр. 15, 240. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЗПРИСТРА`СТНО</b>. <i>Нареч. от</i> безпристрастен; без пристрастие, без предубеждение, обективно. <i>— Вашите букурещки кореспонденти добре вършат, дето ви известяват за емиграцията, господин Геров. Но редно е да пишат безпристрастно и вярно.</i> Ст. Дичев, ЗС II, 496. <i>Стига да обладава някой обикновен здрав ум, да съди безпристрастно и без предубеждение, той би могъл твърде ясно да види и вярно да предскаже какво има да произлезе.</i> П. Р. Славейкав, ПХС, 20. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЗПРИСТРА`СТНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Отвл. същ. от</i> безпристрастен; безпристрастие, обективност. <i>Той смятал за вредна отживелица съдийската безпристрастност и открито разкривал страстните си обществени позиции.</i> О. Василев, ЖБ, 235. <i>Онова, което най-много ни са аресва, то е безпристрастността и примерната обективност, с която са отличава навсякаде автора.</i> Ч, 1875, бр. 8, 377. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЗПРИЧИ`НЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил.</i> За който няма причина, няма основание; необоснован, неоснователен. <i>Душата му се пълни с безпричинна радост и той, .. готов е да запее.</i> Й. Йовков, ПК, 153. <i>Надяваше се, че като тръгне на работа, доброто разположение на духа й ще се върне и двамата ще се смеят на нейните безпричинни сръдни.</i> Ем. Манов, ДСР, 316. <i>Безпричинни отсъствия.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЗПРИЧИ`ННО</b>. <i>Нареч. от</i> безпричинен; без причина, необосновано, неоснователно. <i>От цялото му същество лъха жизнерадост и безгрижие и, .., той изглежда безпричинно щастлив и весел.</i> Й. Йовков, Разк. I, 64. <i>— По характер той е… сприхав.</i> | ||
Текуща версия към 05:23, 25 октомври 2013
— Помнете, момчета, че не е далеч денят, в който ще бъдете призвани да спасявате отечеството си! Вярвам, че и там ще проявите същото безпримерно себеотрицание. Д. Габе, МГ, 151. Кървава битка ся започна на 15 януарий и трая три дена; войските и на двете страни показаха едно безпримерно юначество и постоянство. Лет. 1872, 173. Но жителите на Кале упорствуваха [на обсадата] с безпримерна доблест и великодушие. П. Р. Славейков, ПИ, 24. Безпримерно мъжество. Безпримерна смелост.
БЕЗПРИ`МЕРНО нареч. За означаване много висока степен в проявата на някакво качество или действие, изразено с думата, към която се отнася; извънредно, извънредно много, изключително. Сержант Шуб бил безпримерно храбър боец. П. Вежинов, НС, 148. Радвах са безпримерно и са гордеях, че съм са сподобил да са приема в него [революционния комитет]. З. Стоянов, ЗБВ I, 126.
БЕЗПРИ`МЕРНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Отвл. същ. от безпримерен.
БЕЗПРИ`НЦИПЕН, -пна, -пно, мн. -пни, прил. 1. Който не се ръководи от никакви* принципи, не следва никакви принципи; непоследователен. Възможно ли е пък, щото Балтов наистина да намира така естествено, правилно и даже почтено поведението на тоя необясним, безцветен и безпринципен човек! Ив. Вазов, Съч. XI, 204.
2. Който не почива на никакви принципи. Аз не съм имал достатъчно правилно разбиране на другарската обич, .. Тая любов е несъвместима с нашето леко, благодушно, безпринципно отношение към делата на другаря! О. Василев, Л, П, 80. Безпринципна критика.
БЕЗПРИ`НЦИПНО. Нареч. от безпринципен. Действа безпринципно. Постъпва безпринципно.
БЕЗПРИ`НЦИПНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Отсъствие на принципност. Баснословното изменение на мненията у нас ние го обясняваме с безпринципността у хората. Д. Благоев, ЛКС, 86. Отцепникът [Пазвантоглу] .. залагал върху класовия конфликт в Европа, .. Тук той проявявал пълна безпринципност. В. Мутафчиева, KB, 178.
БЕЗПРИСТРА`СТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който не проявява пристрастие, не се ръководи от предубеждения; обективен, неангажиран, справедлив. Най-после аз ща да ви помоля, да кажете на вашият дописник да бъде по-безпристрастен и да ви доставя по-верни сведения. С, 1872, бр. 39, 312. Безпристрастният историк е дължен да не помещава в своята история такива мнения, които още не са потвърдени с факти и които не са разгледани критически. Знан., 1875, бр. 7, 111. Безпристрастен зрител.
2. Който не съдържа, не изразява пристрастие. Нямаше съмнение, че думите му бяха безпристрастни, а това, че ги казваше в лицата на Димитър Общи и на Кънчев, им придаваше още по-голяма сила. Ст. Дичев, ЗС II, 463. Немислимо е да търсят читателите от нас — съвременниците, строга обективност и хладнокръвие .. Безпристрастна история на един народ може да напише само незаинтересования чужденец. З. Стоянов, ЗБВ I, 10.
БЕЗПРИСТРА`СТИЕ, мн. няма, ср. Обективно, непредубедено, справедливо отношение; безпристрастност, обективност. Да запазиш свобода на духа си и безпристрастие при изучаване на една проблема е единственото поведение, достойно за човека. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 9. Безпристрастието го изисква обаче да забележа, че и измежду тия свирепи хора са намираха человеколюбиви души. З. Стоянов, ЗБВ III, 5. Ние изискваме .., от историкът и от изследователят безпристрастие, строга критика и здрави съждения за това или за онова събитие. Знан., 1875, бр. 15, 240.
БЕЗПРИСТРА`СТНО. Нареч. от безпристрастен; без пристрастие, без предубеждение, обективно. — Вашите букурещки кореспонденти добре вършат, дето ви известяват за емиграцията, господин Геров. Но редно е да пишат безпристрастно и вярно. Ст. Дичев, ЗС II, 496. Стига да обладава някой обикновен здрав ум, да съди безпристрастно и без предубеждение, той би могъл твърде ясно да види и вярно да предскаже какво има да произлезе. П. Р. Славейкав, ПХС, 20.
БЕЗПРИСТРА`СТНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Отвл. същ. от безпристрастен; безпристрастие, обективност. Той смятал за вредна отживелица съдийската безпристрастност и открито разкривал страстните си обществени позиции. О. Василев, ЖБ, 235. Онова, което най-много ни са аресва, то е безпристрастността и примерната обективност, с която са отличава навсякаде автора. Ч, 1875, бр. 8, 377.
БЕЗПРИЧИ`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. За който няма причина, няма основание; необоснован, неоснователен. Душата му се пълни с безпричинна радост и той, .. готов е да запее. Й. Йовков, ПК, 153. Надяваше се, че като тръгне на работа, доброто разположение на духа й ще се върне и двамата ще се смеят на нейните безпричинни сръдни. Ем. Манов, ДСР, 316. Безпричинни отсъствия.
БЕЗПРИЧИ`ННО. Нареч. от безпричинен; без причина, необосновано, неоснователно. От цялото му същество лъха жизнерадост и безгрижие и, .., той изглежда безпричинно щастлив и весел. Й. Йовков, Разк. I, 64. — По характер той е… сприхав.
