Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/627“
(→Некоригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 3 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>анархия.</i> Ив. Вазов, Съч. XIII, 130. <i>А какво са върши у нас? Превождат са глупости, пишат са бездарни поезии, .. , проповядва са безнравственост и пр.</i> СбПер. п II, 172. | + | <i>анархия.</i> Ив. Вазов, Съч. XIII, 130. <i>А какво са върши у нас? Превождат са глупости, пишат са бездарни поезии, .., проповядва са безнравственост и пр.</i> СбПер. п II, 172. |
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЗОБЗИ`РНО</b> <i>нареч. Остар. Книж.</i> Безогледно. <i>Намерил хора, които да му ходят по водата безобзирно, подструва ги да дойдат да ся повеят в София.</i> П. Р. Славейков, ПХС, 13. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЗОБИ`ДЕН</b>, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил.</i> 1. Който не е в състояние да нанесе обида, да засегне някого; незлобив. <i>Тия хора са добри, наивни и безобидни. Щом заговорят — усмихват се сърдечно и весело, като деца.</i> Й. Йовков, Разк. II, 7. <i>Кротък и безобиден, Куша никога не отговаряше на закачките.</i> Ст. Чилингиров, ПЖ, 25. | ||
| − | + | 2. Който не съдържа обида и не причинява огорчение; незлобив. <i>Думите идеха сами една подир друга .. , винаги придружени от лек, безобиден смях.</i> Ст. Чилингиров, ПЖ, 102. <i>Другарите му знаеха отдавна слабостта му към броеницата и си устройваха с него безобидни шеги.</i> Г. Райчев, В., 29. <i>От някаква съвсем безобидна дума, казана от мъжа ми, на която при други обстоятелства не бих обърнала внимание — избухнах в силен плач.</i> Т. Масалитинова, Т, 58. <i>Стихчетата му бяха наистина чудати, но от политическо гледище бяха съвсем безобидни.</i> Г. Данаилов, ДС, 204. <i>Безобиден намек.</i> | |
| − | + | 3. Който не нанася, не причинява вреда, не е опасен; безвреден, безопасен. <i>Това проклето животно, въпреки природата на хрътките, въобще тъпи и безобидни, беше твърде паметозлобиво.</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 158. <i>В тропиците домашните гущери са нещо като домашните котки — хората не ги преследват, защото безобидните животинки ги избавят от не съвсем безобидните насекоми.</i> П. Вежинов, ДМ, 85. <i>Няма нищо по-просто, по-безобидно от този цяр, който не възбужда никакво подсърдюване, никаква болежка.</i> У, 1870, бр. 1, 61. <i>Това лекарство може да се взима по-дълго време, то е съвсем безобидно.</i> | |
| − | + | ---- | |
| − | 3. Който не нанася, не причинява вреда, не е опасен; безвреден, безопасен. <i>Това проклето животно, въпреки природата на | + | <b>БЕЗОБИ`ДНО</b> <i>нареч.</i> Без да се причинява или изпитва обида; незлобиво. <i>— Хо{{попр|Добавяне на интервал и смяна на тире.}}, Панко! Казвай какви новини е донесъл свети Аврам. Думата им беше за Ерусалем Захаров, когото безобидно наричаха така заради дългата му бяла брада.</i> Д. Ангелов, ЖС, 71. <i>Зад очилата очите му се смееха безобидно и закачливо.</i> Бр. Йосифова, БЧМ, 37. <i>В началото Боляра се смееше безобидно на шегата й, но по-късно неусетно започна да се дразни.</i> Т. Монов, СН, 158. <i>Той безобидно изслуша това натякване и с весело-шеговит тон й отвърна.</i> Т. Влайков, Съч. III, 321. |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БЕЗОБИ`ДНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Рядко. Отвл. същ. от</i> безобиден. <i>Колко добросъвестност, честност и безобидност има в спокойния й поглед!</i> Ив. Вазов, Съч. XI, 125. <i>Но това бе цивилна кола. Мичкин разпозна веднага нейната безобидност по лимоненожълтите фарове.</i> Д. Димов, Т, 585. | |
| − | + | ---- | |
| − | БЕЗОБИ`ДНОСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Рядко. Отвл. същ. от</i> безобиден. <i>Колко добросъвестност, честност и безобидност има в спокойния й поглед!</i> Ив. Вазов, Съч. XI, 125. <i>Но това бе цивилна кола. Мичкин разпозна веднага нейната безобидност по лимоненожълтите фарове.</i> Д. Димов, Т, 585. | + | <b>БЕЗО`БЛАЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> 1. За небе, пространство или площ под него — по който няма облаци, който не е покрит с облаци; ясен. <i>Тоя ден небето беше безоблачно и лятното слънце жареше безмилостно.</i> К. Петканов, ДЧ, 350. <i>Безоблачната снеговита Витоша, .., забиваше настръхнала и измръзнала своите скалисти чуки в зимното небе.</i> Ив. Вазов, Съч. XII, 47. <i>Над сънния Люлин, прибулен / с воала на здрач тъмносин, / безоблачен залез запали / сред своите тайнствени зали / пожар от злато и рубин.</i> Хр. Смирненски, Съч. I, 41. |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
2. За ден, нощ и под. — през който няма облаци. <i>Беше ясна, безоблачна нощ и над черните шарове на смоквите и над високите тополи грееха звезди.</i> Й. Йовков, Разк. II, 59. <i>Ноемврийската утрин бе светла и безоблачна.</i> В. Геновска, СГ, 45. | 2. За ден, нощ и под. — през който няма облаци. <i>Беше ясна, безоблачна нощ и над черните шарове на смоквите и над високите тополи грееха звезди.</i> Й. Йовков, Разк. II, 59. <i>Ноемврийската утрин бе светла и безоблачна.</i> В. Геновска, СГ, 45. | ||
| − | <i> | + | 3. <i>Прен. Поет.</i> Който не е помрачен от нищо; честит. <i>Никога вече при нея не ще се върне чистата, безоблачна радост на юношеските години.</i> Ем. Манов, ДСР, 84. <i>Ах, летете вий сред сеч и дъжд от огнени картечи, / вий — развихрени предтечи на безоблачните дни!</i> Хр. Смирненски, Съч. I, 80. <i>Безоблачно щастие.</i> |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БЕЗО`БЛАЧНО</b>. <i>Поет. Нареч. от</i> безоблачен. <i>Като майка подай ми ти вярна ръка, / поведи ме в безоблачно ясната заран / аз те виждам: ти гордо вървиш през века, / моя родна, окъпана в слънце Българийо!</i> Мл. Исаев, О, 14. <i>Зноен ден, / ден безоблачно тих, / предвещаваше утрото ранно.</i> Л. Стефанова, СКО, 35. <i>Аз я следвах и се мъчех да говоря също тъй леко като нея и да изглеждам също тъй отпуснат и безоблачно спокоен, макар че това никога не бе ми било толкова трудно, както сега.</i> Б. Райнов, ДВ, 55. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БЕЗО`БЛАЧНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Рядко. Отвл. същ. от</i> безоблачен. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БЕЗО`БРАЗЕН</b>, -зна, -зно, <i>мн.</i> -зни, <i>прил. 1. Остар.</i> Който е без определен образ, лик, който е неопределен. <i>Химера наричат мечта безо`бразна и която не може да се сбъде.</i> Т. Шишков, ТС (превод), 74. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| + | 2. <i>Рядко.</i> За литер. творба — който е лишен от художествени, поетични образи. <i>Стихът на тези песни е безо`бразен, а от картинност в тях няма и помен.</i> П. П. Славейков,{{попр|Замяна на точка със запетайка.}} Събр. съч. VII, 120. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЗОБРА`ЗЕН</b>, -зна, -зно, <i>мн.</i> -зни, <i>прил.</i> 1. Който има много грозен външен вид. <i>Осакатеното стъбло се усука и изви в грозна гърбица, която всеки ден ставаше все по-безобразна.</i> П. Бобев, ГЕ,{{попр|Замяна на точка със запетайка.}} 8. <i>Под това тъмно, грапаво и безобразно лице се таеше душа още по-грозна.</i> Ил. Блъсков, ДБ, 23. | ||
Текуща версия към 16:26, 20 октомври 2013
анархия. Ив. Вазов, Съч. XIII, 130. А какво са върши у нас? Превождат са глупости, пишат са бездарни поезии, .., проповядва са безнравственост и пр. СбПер. п II, 172.
БЕЗОБЗИ`РНО нареч. Остар. Книж. Безогледно. Намерил хора, които да му ходят по водата безобзирно, подструва ги да дойдат да ся повеят в София. П. Р. Славейков, ПХС, 13.
БЕЗОБИ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Който не е в състояние да нанесе обида, да засегне някого; незлобив. Тия хора са добри, наивни и безобидни. Щом заговорят — усмихват се сърдечно и весело, като деца. Й. Йовков, Разк. II, 7. Кротък и безобиден, Куша никога не отговаряше на закачките. Ст. Чилингиров, ПЖ, 25.
2. Който не съдържа обида и не причинява огорчение; незлобив. Думите идеха сами една подир друга .. , винаги придружени от лек, безобиден смях. Ст. Чилингиров, ПЖ, 102. Другарите му знаеха отдавна слабостта му към броеницата и си устройваха с него безобидни шеги. Г. Райчев, В., 29. От някаква съвсем безобидна дума, казана от мъжа ми, на която при други обстоятелства не бих обърнала внимание — избухнах в силен плач. Т. Масалитинова, Т, 58. Стихчетата му бяха наистина чудати, но от политическо гледище бяха съвсем безобидни. Г. Данаилов, ДС, 204. Безобиден намек.
3. Който не нанася, не причинява вреда, не е опасен; безвреден, безопасен. Това проклето животно, въпреки природата на хрътките, въобще тъпи и безобидни, беше твърде паметозлобиво. Ив. Вазов, Съч. XXII, 158. В тропиците домашните гущери са нещо като домашните котки — хората не ги преследват, защото безобидните животинки ги избавят от не съвсем безобидните насекоми. П. Вежинов, ДМ, 85. Няма нищо по-просто, по-безобидно от този цяр, който не възбужда никакво подсърдюване, никаква болежка. У, 1870, бр. 1, 61. Това лекарство може да се взима по-дълго време, то е съвсем безобидно.
БЕЗОБИ`ДНО нареч. Без да се причинява или изпитва обида; незлобиво. — Хо*, Панко! Казвай какви новини е донесъл свети Аврам. Думата им беше за Ерусалем Захаров, когото безобидно наричаха така заради дългата му бяла брада. Д. Ангелов, ЖС, 71. Зад очилата очите му се смееха безобидно и закачливо. Бр. Йосифова, БЧМ, 37. В началото Боляра се смееше безобидно на шегата й, но по-късно неусетно започна да се дразни. Т. Монов, СН, 158. Той безобидно изслуша това натякване и с весело-шеговит тон й отвърна. Т. Влайков, Съч. III, 321.
БЕЗОБИ`ДНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Отвл. същ. от безобиден. Колко добросъвестност, честност и безобидност има в спокойния й поглед! Ив. Вазов, Съч. XI, 125. Но това бе цивилна кола. Мичкин разпозна веднага нейната безобидност по лимоненожълтите фарове. Д. Димов, Т, 585.
БЕЗО`БЛАЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. За небе, пространство или площ под него — по който няма облаци, който не е покрит с облаци; ясен. Тоя ден небето беше безоблачно и лятното слънце жареше безмилостно. К. Петканов, ДЧ, 350. Безоблачната снеговита Витоша, .., забиваше настръхнала и измръзнала своите скалисти чуки в зимното небе. Ив. Вазов, Съч. XII, 47. Над сънния Люлин, прибулен / с воала на здрач тъмносин, / безоблачен залез запали / сред своите тайнствени зали / пожар от злато и рубин. Хр. Смирненски, Съч. I, 41.
2. За ден, нощ и под. — през който няма облаци. Беше ясна, безоблачна нощ и над черните шарове на смоквите и над високите тополи грееха звезди. Й. Йовков, Разк. II, 59. Ноемврийската утрин бе светла и безоблачна. В. Геновска, СГ, 45.
3. Прен. Поет. Който не е помрачен от нищо; честит. Никога вече при нея не ще се върне чистата, безоблачна радост на юношеските години. Ем. Манов, ДСР, 84. Ах, летете вий сред сеч и дъжд от огнени картечи, / вий — развихрени предтечи на безоблачните дни! Хр. Смирненски, Съч. I, 80. Безоблачно щастие.
БЕЗО`БЛАЧНО. Поет. Нареч. от безоблачен. Като майка подай ми ти вярна ръка, / поведи ме в безоблачно ясната заран / аз те виждам: ти гордо вървиш през века, / моя родна, окъпана в слънце Българийо! Мл. Исаев, О, 14. Зноен ден, / ден безоблачно тих, / предвещаваше утрото ранно. Л. Стефанова, СКО, 35. Аз я следвах и се мъчех да говоря също тъй леко като нея и да изглеждам също тъй отпуснат и безоблачно спокоен, макар че това никога не бе ми било толкова трудно, както сега. Б. Райнов, ДВ, 55.
БЕЗО`БЛАЧНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Отвл. същ. от безоблачен.
БЕЗО`БРАЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. 1. Остар. Който е без определен образ, лик, който е неопределен. Химера наричат мечта безо`бразна и която не може да се сбъде. Т. Шишков, ТС (превод), 74.
2. Рядко. За литер. творба — който е лишен от художествени, поетични образи. Стихът на тези песни е безо`бразен, а от картинност в тях няма и помен. П. П. Славейков,* Събр. съч. VII, 120.
БЕЗОБРА`ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. 1. Който има много грозен външен вид. Осакатеното стъбло се усука и изви в грозна гърбица, която всеки ден ставаше все по-безобразна. П. Бобев, ГЕ,* 8. Под това тъмно, грапаво и безобразно лице се таеше душа още по-грозна. Ил. Блъсков, ДБ, 23.
